Лили Георгиева

Здравейте г-н Баев, За пръв път попаднах в този форум случайно преди няколко месеца и с любопитство изчетох доста...Определено бях впечатлена от начина по който повечето хора споделят проблемите си напълно искрено и търсят професионална и всякаква помощ, за което анонимността е ключов фактор. Възхитена съм, че професионалисти отговарят и се отзовават по подобен начин с толкова любов и търпение. Тогава дори и за миг не съм допускала, че ще се обърна към Вас с подобен проблем. Преди два месеца при мен се появиха внезапни пристъпи на сърцебиене, които продължаваха от няколко минути до часове. Реших, че това е съвсем естествена реакция на организма от стреса в работата, безсънието, тежкото психическо натоварване и т. н. Но пристъпите се засилиха и нищо не помагаше. Отидох и си направих изследвания - пълни, при което резултата беше, че съм напълно здрава. Преди седмица внезапно сърцебиенето изчезна, но започнаха пристъпи на задушаване - внезапни и подлудяващи.След подобен пристъп в неделя отидох до Пирогов и там ми казаха същото - здрава си. След пореден пристъп на задушаване днес си направих отново пълни изследвания - отговорът беше "всичко е в норма", проблемът е в психиката. Сетих се за този форум. Прочетох написаното и разликата е, че при мен няма чувство на страх, нито на безпокойство. Аз съм много положителен човек и не просто вярвам, а лично съм се убедила в годините как собствената ни вътрешна нагласа предопределя случващото се в живота ни във всеки един аспект. Дори и в тези моменти не съм изпитвала страх, паника или нещо подобно, преодолявах ги по подобен начин, както Вие подробно описвате....Днес тайно се надявах да се открие някакъв чисто физиологичен проблем. И проблемът е, че такъв няма, а пристъпите не намаляват. Не изпитвам никакъв страх, липсват симптомите, които описват другите участници - просто усещането е внезапно и много неприятно и си давам сметка, че след като два месеца не се справих сама, следва да потърся професионална помощ.

Мога да добавя единствено - жалко, че няма училище за родители последвано от няколко държавни изпити след това....Въпреки че за щастие има и точно противоположни примери - деца родени и отгледани в най - неблагоприятната среда, развиват невероятен потенциал.....

Здравейте, доктор Първанов, Благодаря за отговора..Вие отговорихте на въпрос, който години наред си задавам - доколко психическите разстройства, както и по сериозни заболявания могат да се прояват в следствие на неправилна "грижа" от страна на семейството... Със сигурност най - лошото възпитание за един млад човек е да бъде научен на безделие, безотговорност и безнаказаност. Това води до изкривена представа за реалността и идва момент, в който тези хора не правят разлика между собствените си фантазии и това, което в действителност се случва в заобикалящият ни свят. Незнам доколко тези процеси са обратими, тъй като обикновено този тип възрастни "деца" не само, че нямат никакво желание за промяна и осъзнаване на факта, че съществува проблем, а даже напротив - биха дали всичко и направили всичко да запазят колкото може по дълго тази фактическа обстановка.

Здравей, разбирам много добре как се чувстваш, по простата причина, че бях свидетел на същата ситуация, която продължи години. Разкъсваш се между чувството за отговорност към баща ти и по - малката си сестра, поемайки и последиците и вината за нейното безотговорно поведение. В същото време ти се иска да вярваш, че с повече търпение и разбиране тя ще се осъзнае с времето и все отнякъде ще се тръгне, защото я обичаш и искаш най - доброто за нея. Моят скромен опит показва, че стигне ли се до там, абсолютно нищо няма да се промени с приказки и убеждения, докато вие с баща ти я издържате и прощавате всичките й грешки до следващият път, а и по този начин не и правите услуга. Арогантното поведение, което описваш и разбира се липсата на благодарност и оценяване на всичко, което се опитвате да направите за нея, са естествена последица. Замисли се само - ако тя съзнаваше ситуацията нямаше и да постъпва по този начин. Но и докато получава нещата на готово нито ще ги оцени нито пък ще предприеме нещо за да ги промени. И това може да продължи с години, ако го позволите. Насочи енергията си в твоят живот и влагай там, защото другото е въртене в омагьосан кръг. Не съжалявай за ремонта, който сте направили, а по скоро помисли как ще създадеш твой дом. Казвам ти го, не защото искам да ти дам съвет как да постъпиш и да определям кое е правилно или грешно. Преди години - точно на твоята възраст аз постъпих като теб - работех и учех и се грижех за семейството си в същата ситуация, а моята сестра не правеше нищо и имаше същото поведение като твоята. След това реши, че ще учи, но без да работи и така, както си учеше задочно по цял ден беше пред компютъра. И така 5 години. От две години има диплома "Магистър по финанси", но продължава да не работи - сега версията е, че за по - малко от 1000 лв. не започва работа. И пак не прави нищо...Изтормози родителите ни, разбира се и мен, защото и аз като теб не мога да бъда безразлична към проблемите им. Не я интересува как тези вече възрастни хора плащат сметките, как успяват да напазаруват..., а ако се наложи нещо като скъпи лекарства, например - аз съм насреща. Преди години и аз като теб отделих средства и направих основен ремонт на апартамента и се получи абсолютно същото като при вас - сега живее там и без да дава и една стотинка се чувства като единствен собственик. Това не ми попречи на кариерата нито на развитието, но позволих години наред да живея с този стрес в къщи и сега го отчитам като голяма грешка, могла съм да си го спестя....