Кон Круз

На един от султаните османски (не помня кой) дето изгубил 1,2 милиона квадратни километра територия, в устата му вмъкнали реплика от сорта на "Няма да отстъпя и педя турска земя!" Това в един от турските сериали.

Такова животно като "средностатистически българин" реално няма. Но нека условно да приемем, че има. Представете си един усреднен образ на българите. Средния българин. Във всеки народ има какви ли не хора, но в даден народ определена черта може да е преобладаваща. А да е по - силно от Б. Срещал съм две противоположни мнения за самочувствието на българина (включително тук в Портала). Едното е, че българите са комплексиран народ, мазохистичен. Другото е, че самочувствие хич не им липсва, че им е много голямо и неоправдано. Сложете двете позиции на кантарите на сърцата и умовете си. Кое смятате за съдържащо повече истинност? И защо?

Раз-очарованието е следствие от очарованието. Ако не си се очаровал, няма и как да се раз-очароваш.

Смятате ли, че съществуват духовни причини зад т.нар. "цветна слепота", която е наглед едно чисто физическо явление? Ако "да" - какви според вас (или според някой духовен авторитет) са тези корени на явлението? "Терминът "цветна слепота" обхваща всякакъв тип дефекти в цветовото възприемане. Пълната липса на цветовото възприятие поставя човека в свят от бяло, черно и сиво, но това е рядко. Това състояние, при което функционират само пръчиците, се случва на около двама от всеки сто хиляди души. Още по - рядко е дефектът, който ограничава дейността до един тип конуси, когато всички предмети са или червени, или зелени, или сини. Най - честата форма на частична цветна слепота е неспособността за различаване на червеното и зеленото. Това състояние е причинено от липсата на червени или зелени конуси. Хората, невиждащи червено или зелено, използват само два конуса за възприемане на всички цветове и като резултат объркват червеното, синьо-зеленото и сивото. Когато ретината няма червени конуси, червеният сектор на спектъра стимулира земените конуси, увеличавайки чувствителността към зеленото. По същия начин липсващите зелени конуси карат тяхната дължина на вълната да се принесе към червените конуси и да ги стимулира. Малък брой хора иман проблеми с жълто-синьото - недостатък, причинен обикновено от болест. Цветната слепота може да бъде резултат от физически разстойства или излагане на определени отрови, но в повечето случаи състоянието е наследствено. Доказано е, че около осем процента от мъжете и един процент от жените имат някакъв тип цветен дефект. Двете главни теории, отнасящи се до цветното виждане, включват обяснение за цветната слепота в подкрепа на своите становища, но разбирането за това състояние, изглежда, се изплъзва също както опитите да се проследи самото зрение." Източник: "Едгар Кейси. Силата на цветовете, камъните и кристалите", изд. "Хермес", стр. 75. Автор: Дан Кембъл. Защо например при жените цветната слепота се среща по - рядко? Защо някои души избират именно такива тела?

Дали наблюдавам през чужди очи или през бивши мои очи е въпрос на гледна точка, на ниво на тълкуване.

Днес сутринта сънувах, че е нощ и се намирам пред земния бабиндом. В двора лампи не светят. По силуета разпознавам по - младия ми първи братовчед, който се задава по сравнително тясната пътека и вика: "Мусолини, Мусолини!" Кап. Списаревски би го разкритикувал този сополанко чуждопоклонник. След това бях в друг град, непознат. Отново тъмно. Виждам един познат, каратист. Политам над него (алелуя). Той ме видя. После сънувах, че в стаята ми има някакво животинче приличащо на гущерче. "Пантерата" ми черна се спусна срещу този звяр, който не успявах да хвана и изхвърля навън.

Склонен съм да мисля, че в България (а навярно и по света), истинските, чистити, твърдите патриоти (като Левски, Списаревски...) са много много малко (особено в едрия бизнез и политиката). Какво тогава остава за истински космополити... Такива са огромна рядкост в света.

В последните месеци взех по - малко да си помня сънищата. А още преди това взеха да стават по - скучни. Повече от година вече летя на сън максимум 1 път на месец-месец и половина (на всичкото отгоре и тези ми сънища станаха по - невзрачни). Преди години летях поне веднъж в седмицата.

Знаеш ли приказката "под вола теле".

Не знам дали този план наистина е това, за което се пише и говори от години, но допускам като възможно да има планомерност в определени разрушителни процеси в страната от началото на промените. Но и ние също сме си виновни.

Според мен, ако човек яде свинско е по - достойно сам да си коли прасетата, отколкото да ходи в някой хипермаркет и да си купува месото и децата да не знаят от къде идат мръвките (макар че купуването може би е по - добро от друга гледна точка). За хората по селата (най - бедните в страната) животновъдството е основен поминък. Не е много хуманно, да... То да беше само в онази година...! Замислям се дали пък не е умишлено, дали няма план за обезлюдяване на онзи район от страната...! Знаем, че в природата вакуум няма... Или просто става дума за западна чиновническа тъпотия и българско държавно безгръбначие.

Обичам, когато пролетното слънце напича умерено (топичко и приятно). Нито е горещо тогава, нито е студено. Пролетта е любимият ми сезон.

По - рано ли са съзрявали в психическо отношение хората преди 50-100-150 години и т.н...., отколкото днес? Ако смятате, че "да" - на какво мислите, че се дължи? По - кратка средна продължителност на живота например? Но ако е това, не би ли следвало да съзряват и физически поне толкова бързо, колкото и днес? В Уикипедия пише, че акселерацията се наблюдава от 150 години (смятах, че са в пъти по - малко...). По - лесен живот? По - суровите условия са предпоставка за по - бързо душевно съзряване. Комбинация от фактори? Посочете ги, моля.

Скрийн е екран. Какво визираш?

Явор Алексиев (Института за пазарна икономика): „ЕС не е съюз от богати държави, а от много богати държави. Фактът, че ние сме последни в него все пак ни нарежда сред горната третина в света като благосъстояние“: https://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=225723.

Най - големият карък е този, който ако участва в състезание за каръци няма да го спечели.

Който оскверни българското знаме, да се вкара в затвор и да не се пуска от там, докато не ушие трибагреник с качество поне като това на унищожения от него екземпляр и в същия размер. Хуманно и справедливо наказание. Това не е много забавно де.

Комично Сутринта сънувах, че си гледам лицето в огледалото. Усещам как ме цепи главата. Почва да се подува, макар и по малко. Боли ме. Мисля си, че може да имам някакво възпаление в мозъка. Още малко и ще започна да викам за помощ. По едно време почвам да се разбуждам и усещам как си притискам главата в скрина до леглото ми...

"Аз вярвам, че когато смъртта затвори нашите очи, ние ще се събудим в светлина, за която нашата слънчева светлина е само сянка." Артур Шопенхауер

Доста силен текст! Това е качествена музика! Текстът е на Стефан Стамболов. Ако не са Епизод може би никога нямаше да разбера за този текст на един от строителите на съвременна България. Добър текст плюс добра музика е чудесно съчетание. Жалко, че подобни песни са в периферията, а на преден план се изтикват други, които стоят по - ниско... Така е главно, защото търсенето определя предлагането. "Време не убивай, време не губи! Сине, прилежавай, здраво се учи! Времето е злато, също и пари, но е то крилато и ще отлети. Нищо без да правиш, ти помни от мен - гладен ще останеш, сам и разорен. Работи, труди се, туй ми е завет, слабите подкрепяй с помощ, със съвет. Хората обичай, те са твой живот. Вярвай и почитай своя мил народ. Родното обичай, родното пази. Ти от него чакай чест и добрини. Родно не изяждай, чуждо не граби. Родният изедник чакат го злини. Да не мъчиш, биеш никой в тоя свят. Хората да лъжеш лош е занаят. Хората са равни, всякога помни, трябва те да имат равни правдини. Тъй ме татко учи, бях тогава млад. Взех, че го послушах - не станах богат. Борих се със злото, падах и ставах, но не се оплаках, не усетих страх. Вече съм останал сетен сиромах. Всичко, братя, дадох - всичко, що имах. Но ще дойде скоро праведният час и тогаз ще видим кой е прав от нас. Ще да видим ние кой от нас е скот, кой от нас човек е, кой е патриот."

Ако считаме, че някой ни е предал, това означава ли, че считаме, че е длъжен да ни е верен?

Филм за швейцареца Луи Айер. Един от пионерите на физкултурата в Третата българска държава. В България учителят намира своята втора родина. Сражава се във войните за национално обединение (1912 - 1918 г.). Загива по време на Първата световна война. След Междусъюзническата война, по своя инициатива написва книгата "Pro Bulgaria" ("За България"). Чрез нея цели да опровергае пред западната общественост клеветите срещу страната ни, дело на три от побетителките във войната (Гърция, Сърбия и Румъния). Допускам, че човекът е живял в родината ни в поне един свой предходен живот...

Ако започнеш много повече да действаш (умствено и физически) и много по - малко да гледаш през прозореца и да ревеш, натрапчивите ти мисли ще намалеят драстично. И под действане с ума имам предвид не тънене в подобни натрапливости, а някаква умствена активност, която да погълне съзнанието ти. Колкото по-потопена си в настоящето (без значение улисала във физически дейности или натоварена умствено) толкова по - малко ще бъде и тормозът от страна на мислите. Бездействието е приятел на ОКР.

Първобитните хора са вярвали в магическата сила на името. Смятали са, че наричането по един или друг начин на детето ще му донесе определени качества, определена съдба. Например: Храбър, Весел, Хрисим и т.н. и т.н.... Не само в България, но и в Египет и Индия е съществувала практиката да се дават две имена: едно явно и друго тайно. Тайното име се знаело само от родителите на детето и жреца. В някои туземни племена и до днес вярват, че името е тясно свързано с душата човешка. Както и че ако се изпише името на някого, се посяга на душата му... Табу върху името на вожда е друга древна практика, която забранявала произнасянето му под страх от смъртно наказание (това все пак не е най - учудващата причина за смъртно наказание, която съм срещал - № 1 е убиването на очилати хора в червенокхмерска Камбоджа). Ако името на вожда означавало название на обект от неживата или живата природа, то на съответния обект се давало друго название. За да може да остане вожда в историята на племето му се давало друго име.

"Няма безкрайно и безметежно щастие. Безкраен е само стремежът ни към щастие." Муси Дачева.