Кон Круз

Днес сънувах, че съм на работа. Петък е (то си е петък). Седя срещу колегата ми на мястото на което по принцип си седя. В десницата ми държа плюшеното ми мече (подарък от детските ми години, не прясна покупка ). Така съм го хванал, че гледам колкото се може по - малко да се вижда от него (ръката ми да го прикрива доколкото и възможно). По едно време леля Руми (моя позната, която не е чистачка обаче), взе да чисти пода пред мен с мокър парцал (леко се отдръпнах назад, за не и преча).

Може би Рени Анастасова. Води в момента предаване по Евроком.

И след като по - горе съфорумникът ми е отворил уста за спорт... Първата шампионска титла на разградския Лудогорец (отборът разчупил синьо-червената софийска доминация и превърнал се в най - професионално работещия, и най - успешния футболен клуб в България в последните десетилетия; новата футболна история на България може да се дели на два периода - преди и след влизането на "зелените" в А група).

Автентичен: https://bg.wiktionary.org/wiki/автентичен. Еквивалент: http://rechnik.info/еквивалент. Еquivalent (англ. ез.) - равнозначещ. Автентични български еквиваленти = Истински български равнозначия. По въпроса за езика смятам, че не трябва да се залита ни към прекомерното им ползване, ни към пуризъм (чисташество ). Допада ми обаче стремежът към тяхното ограничаване (когато разбира се не се стига до смешки като "драсни-пални-клечица") и ползването на български (или поне на много по - стари и познати) техни съответствия.

При споделянето споделяш поради потребата от споделяне, а при пропагандирането споделяш поради потребността от повлияване.

Д-р Милен Врабевски примерно.

"О, бабачкооооо."

Обобщенията не са най - доброто, но и те си имат мястото явно. Вид улеснение. Все пак и Петър Дънов е ползвал обобщения.

"Калиман зае мястото си на престола. От дясната му страна седна патриархът. Лявата страна бе празна. Севастократор Александър бе отишъл към Средец, за да следи отблизо движенията на войските на кир Ватаци, който се канеше отново да преплува Хелеспонта, за да споходи земите си на полуострова. А те се простираха чак до Зихна, близо до Сер, който бе в български ръце. Първата дружина пълномощници бе на една богомилска община от Лисечко краище. Дедецът на богомилите, облечен в черна наметка с качулка, бос, превързан с въже през кръста, пристъпи напред, падна на колене пред патриарха: — Отче свети… От два месеца насам войскарите на боляр Диман ни забраняват да се събираме в нашата община, разтурват ни празничните молитви, карат ни насила да ходим във владишките църкви. Защо ни се отнемат свободите, които ни дари присноблаженият велик наш господар Йоан Асен? Дружината богомили пристъпи напред, поклони се дълбоко, простря ръце в оплаквания и молби. Патриархът сви презрително устни. От лицето му вееше суденина и неприязън. Той отвърна полека: — Наместничеството реши да отнеме правдините, които някога сте имали при Калояна и наследника му. Причините, които са ги карали да ви покровителствуват, вече не съществуват. Аз обявявам богомилските общини за разтурени. Пратениците се спогледаха побледнели. Очите им живо заблестяха. Дедецът скочи пръв, горд, изпълнен с достойнство. Гласът му бе рязък: — Твоя воля, отче свети… Ала не е този пътят, по който ще ни докажеш своето право. Ти знаеш защо ние отказваме да ходим в църквите ти, защо изповядваме пречистеното християнство… Върни църквата към истините на Христа, направи от духовните князе истински народни пастири — и ние сами ще се върнем при тебе… Със сила нищо не можеш да сториш. Можеш да разтуриш общините ни, ала как ще изтръгнеш богомилското учение от сърцата ни? Патриарх Игнатий задиша тежко. Гняв сгърчи лицето му. Той дигна десница. Посочи. — В тъмница… Войскарите се спуснаха, обградиха богомилите, завързаха ръцете на дръзкия дедец. Тогава стана нещо неочаквано. Калиман скочи. Протегна ръка. — Освободете ги. Те са прави… Всички замръзнаха на местата си. Хвърлиха изплашени погледи към Игнатий. Настана тежка тишина, пълна със съдбовни, затаени въпроси. Кой щеше да отстъпи? Наместникът извърна взор към своя питомец. Калиман стоеше гордо изправен, смело отметнал назад чело, с горящи като на младо лъвче очи. Това бе Калоянова, асеновска кръв. Нямаше да отстъпи. Патриархът полека стана. Слезе с величествена бавност трите стъпала от престола си. Излезе, без да продума дума. Богомилите обградиха младия цар, обсипаха го с благословии, целунаха с обич и преданост сърменовезаната му пола." (https://chitanka.info/text/26447/16#textstart).

Мисля, че информацията, която ще публикува опровергава тезата на г-н Ангелов. "Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩзꙑкъ словѣньскъ /іензꙑкъ слов[ја]ньскъ/, а впоследствие ѩзꙑкъ блъгарьскъ /іензꙑкъ блъгарьскъ/." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език). Различни български владетели по времето, когато България е била по - значим политически фактор (тоест, по - трудно би могло да се говори за натиканост в ъгъла) са се титулували "цар блъгаром и гръком" или "самодръжец всем блъгаром и гръком". Тоест, преди "болгари" е било "блъгари".

Това сигурно се прави с цел хората да са по - уязвими по отношение на манипулации.

Цар Самуил - държавникът, който не е можел да заспи заради България: http://www.bgdnes.bg/Article/4359617. Цар Самуил бил висок 155 см., оживял след тежка черепна травма: http://www.168chasa.bg/article/5430361.

Питане във връзка с идеята, че това с какви хора правиш секс може да ти окаже определено влияние върху душевността поради обмяната на енергии. Ако една жена, която не се интересува от история, прави секс само с историци, ще се породи ли в нея интерес към историята? Относно това, че обществата с по 1-2 деца в семейство са обречени на изчезване - може и да е така. Но засега май нито едно такова общество не е изчезнало, тъй като моделът с по 1-2 деца е сравнително нов. За едно дете ми е по - разбираемо, но защо и за две? Особено ако и средната продължителност на живота е дълга (което е предпоставка за по - бавно намаляване на хората).

Има ли някакво особено значение дали страната ни се нарича "Болгария" или "България" (както е понастоящем) и дали ние се зовем "болгари" или "българи"? Според благоевградския философ Росен Ангелов - названието "България" звучи като ограничаване, като натиканост в ъгъла - заради буквата "ъ". Той го свързва с недостиг, недоимък. Малко думи в българския език започват с въпросната буква. Ангелов смята, че сме заменили "Болгария" (начинът, по който е била наричана страната ни) с "България" под влияние на тъмните сили и това ни е навредило. Буквата "о" прилича на кръг, а кръгът е символ на безкрайност. "Болгария" намеква за изобилие, отвореност, широта. Заради "о". Старата дума за "българин" пък е "бОлгарин". /"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." - Паисий (1762 г.). „Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове" - Неофит Рилски (1793 г. - 1881 г.)/. Ако заменим "България" и "българин" с "Болгария" и "болгарин" това би ли ни помогнало в духовно и материално отношение?

Какво Учителят е проповядвал по отношение на въпроса дали индивидуалният аз и Космическият Аз са напълно тъждествени или отделни? Според недуалистичното разбиране за аза - съществуването на отделни личности е илюзия и реално съществува само една единствена Личност (Бог, Космически Разум или както искате го наречете). Според дуалистичното схващане: има и един Всепроникващ Вселенски Дух (Бог), но има и отделни личности, в които той пребивава? Иначе казано - вие сте Бог или вие не сте Бог, но Бог живее във вас според учението, което е проповядвал Беинса Дуно? Свами Вивекананда е учил, че няма разлика между отделната душа и Космическата Душа. Тоест, че всеки един от нас е Брахман и че освен Брахман други няма. Заявил е веднъж: "Нека те узнаят кои са в действителност... нека те бъдат закърмени, заедно с майчиното си мляко, с тази идея за силата - аз съм Той, аз съм Той." (Цитатът е от "Изкуството да обичаш" на Ерих Фром) Според други учения (например херметизма), ние не сме Бог, макар Бог да се проявява чрез нас. Ще цитирам откъс от "Кибалион", на Тримата Посветени: ""От Херметичното учение следва, че ЦЯЛОТО е Иманентно ("съществуващо във, присъщо, пребива­ващо във") на своя Свят, както и на всяка част, части­ца, елемент или комбинация в Света. Това твърдение обикновено се илюстрира от Учителите с позоваване на Принципа за съответствието. Учителят кара учени­ка да образува Ментален образ на нещо - човек, идея, нещо, притежаващо ментална форма, като най-пред­почитаният пример е този за автора или драматурга, изграждащ идея за своите литературни герои, или за художника или скулптора, създаващ идеалния образ, който той иска да изрази чрез изкуството си. Във всеки от посочените случаи ученикът ще установи, че макар представата да има битие и живот единствено в соб­ствения му ум, все пак той, ученикът, писателят, дра­матургът, художникът или скулпторът, в известен смисъл също е иманентен, съществуващ в мисловния образ или пребиваващ в него. С други думи, цялата ценност, живот, дух на реалността в мисловния образ е извлечена от "иманентния ум" на мислителя. Помис­лете върху това за момент, докато разберете идеята. За да дадем съвременен пример, нека кажем, че Отело, Яго, Хамлет, Лир, Ричард III са съществували единствено в ума на Шекспир по времето на тяхното създаване или раждане. И все пак Шекспир също е съществувал във всеки от тези литературни образи, дарявайки ги с тяхната жизненост, дух и действие. Чий е "духът" на литературните герои, които ние познаваме като Макбет, Оливър Туист, Юрая Хийп - на Дикенс ли е, или всеки от тези характери притежава индивидуален дух, независим от своя създател? При­ тежават ли Венера на Медичи, Сикстинската Мадона, Аполон Белведере собствена реалност и дух, или из­разяват духовната и мисловната сила на своите съз­датели? Законът на парадокса обяснява, че и двете предположения са верни, разгледани от подходяща позиция. Майкобър е едновременно Майкобър, но и Дикенс. И пак, макар да може да се каже, че Майкобър е Дикенс, все пак Дикенс не е тъждествен с Майкобър. Човек като Майкобър може да възкликне: "Духът на моя Създател присъства в мен - и все пак аз не съм ТОЙ!" Колко различно е това от шокиращата полуис­тина, така гръмогласно провъзгласявана от някои полумъдреци, които изпълват въздуха с грубите си викове: "Аз съм Бог!" Представете си бедния Майко­бър или подлия Юрая Хийп да крещят: "Аз съм Ди­кенс", или някой от незначителните глупаци в пиесите на Шекспир тържествено да обяви: "Аз съм Шекспир!" ЦЯЛОТО е в земния червей и въпреки това червеят е далеч от това, да бъде ЦЯЛОТО. И все пак остава учудването, че макар и червеят да съществува като нисше нещо, създадено и притежаващо своето битие единствено в Ума на ЦЯЛОТО, въпреки това ЦЯЛО­ТО е иманентно в земния червей, както и в частиците, които са съставни елементи на земния червей. Може ли да съществува по-голяма мистерия от тази: "Всич­ко в ЦЯЛОТО; и ЦЯЛОТО във Всичко"?" (https://illuminationis.com/library/kybalion_bg.pdf). Не съм напълно сигурен, но мисля, че Учителят е подкрепял второто схващане (тоест, дуалистичното). На мен то ми е по - лесно за възприемане.

Магьосникът, феодалът и робинята. Сутринта сънувах, че някакъв магьосник си е взел отнякъде робиня (като да не я беше поробил той, ами като че ли я беше закупил). Караше я вързана на верига. Робинята беше 17-18-годишна, слаба, гола, светлокожа, с дълга черна коса. Прекосяваха някаква извънградска местност. Беше мрачно и хладно, но не и заснежено. Появи се конник в доспехи. Някакъв местен господар. Той искаше да отмъкне робинята, но магьосникът отблъсна нападението му и продължи своя ход заедно с момичето. Навлязоха в някаква гора. Изведнъж младата робиня се превърна във фея с крила. Нямаше и следа от оковите и, нито от страха и. Феята сияеше (ако не ме лъже паметта - с жълтеникава светлина). Магьосникът, намиращ се на метри, обърнат с лице към нея, разпери ръце и засия в зелена светлина. След малко девойката си върна предишния вид (и пак без дрехи), а магьосникът се подмлади и преобрази съвсем (не виждах добре магьосническото му лице, но знаех, че много се е променил външно). Превърна се в гол, около 20-годишен чернокос младеж. С момичето се прегърнаха и започнаха да се целуват. Бяха потопени във вода. След това отново се превърнаха във фея и магьосник.

Според вас, пука ли им на душите какво се случва с телата от последните им животи и с гробовете им? Например - разбойници оскверняват нечий гроб, за да го ограбят. Ако човекът е починал наскоро, дали душата му би се разгневила? Или зависи от конкретната душа?

Продължавам да сънувам руси персонажи (преобладаващо жени), които в огромния брой случаи по някакъв начин са свързани с нещо лошо. От 2009 г. досега често сънувам или баба ми, или поне дома на баба ми (започнах да сънувам често, понякога поне два пъти в седмицата цели пет години преди жената да почине). А на всичкото отгоре се е случвало тези два повтарящи се типа сънища по някакъв начин да се съчетаят.

В разбирането на материалните стремежи е Истината.

Има ли някакво езотерично значение дали човек ще спи с някаква книга под главата/до главата си? Чел съм, че Едгар Кейси навремето така си е наизустявал уроците (по съвет на висши сили). Помня, че С.Н.Лазарев е писал, че книгите си имат свои енергийни полета и не е без значение дали в близост до главата на едно дете или под главата му ще има един или друг жанр четиво.

Всеки от нас може да бъде разгледан като физическо същество, но може да бъде разгледан и като духовно същество. Като физическо същество човек не може да отиде на планетите, а само може да ги наблюдава и да си мисли за тях. Като духовно същество, човек може да отиде на всички планети, да ги разгледа и да се върне. Това ще му отнеме най-много два часа. Тъй щото, във възможностите на духовния човек и на физическия човек има разлика. Когато духовния човек се върне от своята разходка по планетите, той разправя на физическия човек, какво има там. Физическият човек го слуша и казва: не те разбирам. Духовният му казва: няма нищо, но после ще се разберем. Духовният човек всеки ден дохожда при физическия и по един или друг начин се старае да му открие това, което е видял и научил горе. Понеже той разполага с несъзимеримо време и пространство, у него има търпение. Че ти си разбрал малко, той и на това е доволен. След дълго постоянство на духовния човек, физическият човек започва най-после да се радва, вдъхновява се и казва: дойде ми някаква идея. (Беинса Дуно)

Най - добрият начин да разбереш дали опасенията ти са основателни или не е да се направят съответните медицински изследвания (ако не на теб и на близките ти, то поне само на теб). "По - добре ужасен край, отколкото ужаси без край" е казал Цезар, макар че никой ужас не е безкраен. Няма смисъл да стоиш в неведение - едни изследвания или ще потвърдят или тотално ще разсеят опасенията ти. Няма файда да продължаваш да страдаш. Да не забравяме, че колкото по - отрано бъде хванато едно заболяване, толкова по - добре! Както и че в днешно време медицината е много развита и става все по - развита. А и не само тя може да е полезна в случай на болест - не бива да се пренебрегва силата на вярата! В интернет са описани много случаи на изцеление благодарение на силата на вярата. Може би ще е добре да бъдеш искрена с близките ти и да им споделиш какво те тревожи и те също да се изследват. "Истината ще ви направи свободни" е казано в Библията. Най - лошият вариант е да продължаваш да бъдеш в неведение за това как реално стоят нещата и да продължаваш да се страхуваш, а накрая да се окаже, че напълно излишно си се кахърила.

Моят съвет е да наблегнеш на позитивните мисли, но без да игнорираш изцяло страховете си и негативните мисли (тоест, да не замиташ панически злото под килима, защото бидейки неосветлено и неразчепкано, то може да придобие по - големи размери и някой ден да избие на повърхността на съзнанието ти със сила по - голяма от сегашната). То ще загуби от силата си, ако бъде по - добре разбрано. Може да си планираш периоди, в които да дълбаеш в негативните неща в твоя ум (нещо като часове при психолог), а през останалото време (което разбира се да бъде много повече) да се концентрираш върху позитивното и да гледаш да игнорираш негативните помисли (би могла и да си повтаряш многократно определени позитивни самовнушения). Във въпросните периоди на себеанализи, евентуално да си представяш, че си психоаналитик на друг човек и да пробваш да погледнеш на тревогите си отстрани, максимално безпристрастно. Когато човек погледне отстрани би могъл да види нещата по - ясно, отколкото ако е погълнат от тях. Но дори занимавайки се с негативното, може да се стремиш да търсиш позитивното (сещам се за притчата, в която Буда и учениците му видели умряло куче и Буда възкликнал "вижте какви бели и красиви зъби има това куче"). Може да седнеш и на един лист хартия (или някъде в електронна форма), след внимателно обмисляне да нахвърляш всичките плашещи мисли, всички страхове и да започнеш да си задаваш въпроси за всяко от нещата, за които си се сетила. "Защо ме е страх от това?"; "Доколко имам основания да се страхувам?" "Какво е най - лошото, което може да се случи, ако еди коя си мисъл се реализира?" Задавай си въпрос след въпрос, стремейки се да достигнеш максимална дълбочина и ширина на самоанализ. Ако ти идват прозрения във връзка с въпросите, би било добре да си ги запишеш. Би могла да се захванеш и с някоя духовна практика, с която да се занимаваш редовно (споменах повтарянето на самовнушения). По време на медитация биха могли да те споходят прозрения, които да подобрят състоянието ти (или най - малкото да се почувстваш успокоена от самото медитиране). Физическите натоварвания също помагат за по - бодро настроение. И не забравяй, че ти си Дух - не си тяло, макар да се отъждествяваш с тялото. Не си даже и тревожния си ум. Ти си безсмъртен Дух, частица от Божественото, която използва това тяло като инструмент, като средство за себеизразяване и натрупване на опитности в учебната площадка наречена "планета Земя". Ти си безсмъртна: смъртта е илюзия. Тя е като сваляне на дреха. Твоите близки също са безсмъртни. Каквото и да се случи с телата им, те ще продължат да живеят. Дори временно да се разделите в този свят, пак ще се видите в отвъдния (че дори в следващи животи може да бъдете заедно отново). Раздялата ви не би била вечна. Каквото и да преживявате или да преживеете в бъдеще, рано или късно то ще мине. Всичко е преходно в този тленен свят. Живяли сте много животи и ще живеете още много животи. Ако човек изходи от тази позиция, нещата започват да му се струват по - малко страшни и да гледа по - спокойно на вероятността той или близките му да пострадат. Нашият истински дом е вечно царство на любов и хармония и колкото и страшни да изглеждат нещата, които биха могли да сполетят персонажите ни (нашите его-личности) на сцената "Земя", те са като нищожни сенки пред великото щастие, което ни предстои като духове-актьори. Самоубийството не е решение (извършването му би те направило по - нещастна).

Могат ли според вас душите на починалите хора да пътешестват навсякъде където си поискат из Вселената ни или са ограничени в своето придвижване? Или едни могат, а други не - според степента на развитие?

Случвало ли ви се е докато сте сами и както си е тихо и спокойно в стаята, изведнъж отнякъде да чуете потропване? Еднократно почукване. Дали не се дължи на невидимо присъствие? Като се замислям, нямам спомен да ми се е случвало докато има поне още един човек в стаята, а само бидейки сам.