Кон Круз

Германска комедия с религиозни мотиви. "Jesus Liebt mich / Jesus Loves Me / Иисус ме обича (2012)" "## Режисьор : Флориан Давид - Фриц ## В ролите : Florian David Fitz ... Иисус Jessica Schwarz ... Мари Hannelore Elsner ... Силвия Michael Gwisdek ... Бог Henry Hübchen ... Гейбриел Nicholas Ofczarek ... Сатаната ## IMDB : 5.4 от 972 гласували ## Държава : Германия ## Година : 2012 ## Времетраене : 100 мин ## Резюме : Това е романтична комедия с главна героиня Мари, която има невероятния талант да се влюбва винаги в грешния човек. Скоро след като сватбата й е отложена, тя се запознава с един дърводелец. Той е различен от всички мъже, които е познавала: чувствителен, неегоистичен и внимателен. Изненадата й е огромна, когато на първата им среща той й съобщава, че всъщност е Исус. Първоначално тя смята, че той се шегува, но скоро историята му се оказва истинска. Той наистина е месията и се е върнал на Земята, за да подготви Деня на страшния съд, който е насрочен за идващия вторник..." Филмът е наличен в zamunda.net (със субтитри) и онлайн (непреведен).

В тази статия на проф. Пламен Павлов пише неща, които до миналата седмица не знаех и които не се учат в училище. През годините вярвах, че кръстоносците са дошли, за да ни освободят от османско иго, но...не е било точно така. Искали са земите ни за себе си. Унгарците са били по - предпазливи, но французите са искали да завладеят и азиатските владения на османците (които са били не само турци). Част от публикацията: "Кръстоносците преминават Дунав при Железни врата, откъдето започва територията на Видинското царство. В хрониката на манастира "Сен Дьони" се разказва, че в България кръстоносците вършат "ужасни зверства" срещу православните християни и оставят по пътя си "...безмилостно плячкосани земи и разруха..." Така западната армия достига Видин, където има турски гарнизон. Според Шилтбергер "владетелят на този град и страната" (Иван Срацимир) среща краля извън Видин и признава неговата власт. Австрийският поет Петер от Рец, също участник в похода, твърди друго - "кралят на Видин (...) беше победен след кратък бой..." Превземането на Видин вероятно става не без помощта на местните българи. Цар Иван Срацимир обаче е заставен да плати контрибуция, а във Видин е оставен унгарски гарнизон. Както посочва Ив. Тютюнджиев, едва ли е случайно недоброжелателното отношение на автора на Българската анонимна хроника към "... блестящия от многото злато и бисери..." унгарски крал и другите "господа", ръководещи тази амбциозна кръстоносна акция. През 1396 г. българите помнят унгарската окупация от 1365-1369 г., когато населението на Видинското царство е подложено на насилствено покатоличване. Въобще традиционното обяснение за приемането на кръстоносците във Видин като освободители е пресилено. Изненадващо е също, че Иван Срацимир не участва в последвалата Никополска битка. Това най-вероятно се е дължало на недоверието на Сигизмунд към българския владетел. Ако кралят е желаел присъединяването му към армията, то надали Иван Срацимир би имал избор." И т.н.... Целият материал: http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm. Проф. Павлов е поддръжник на хипотезата, че краят на средновековната българска държава е през 1422 г., а не през 1396 г., каквото схващане се е наложило.

"Прераждането - законът за развитието на душите"- част 2: http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=6105. Брой на предаването "Дневниците на уфолога" 16.07.2017г. Участват: д-р Константин Златев д-р Орлин Драганов проф. Стамен Стаменов Към края на предаването д-р Златев (чиято книжка "Фрагменти от духовното познание" ми направи добро впечатление преди години) заяви: "Забелязвам как все повече нараства броят на хората, които се пробуждат. На душите, които проглеждат за Истината и това не са врагове на България. Това са хора, които са милели за нея и в този, и в предишни въплъщения. Нещо повече: забелязвам колко много хора от чужбина, някои от тях са стари български духове, тоест идвали са тук не веднъж в плът по нашите земи, проявяват своето съпричастие, подкрепа за това, което България преживява." Като чух озеленените думи на г-н Златев и се сетих за този коментар на Донка от темата за източното и западното мислене: "Отскоро познавам хора, родени и израсли на запад, придобили с времето източно мислене и ценности, установили се тук, на изток (за тях) - усещат земята ни като своя стар дом, макар и не могат да говорят езика (все още). Казват, че има много като тях и ще стават все повече... " (http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/327-източно-и-западно-мислене/?do=findComment&comment=219993.)

"Прераждането - законът за развитието на душите" - част 1. (http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=5818.) Брой на предаването "Дневниците на уфолога". 09.07.2017г. Участват: проф. Стамен Стаменов (Уфолог, езотерик, водещ на предаването.) д-р Константин Златев (Православен богослов, който е бил 12 години свещеник към Българската православна църква. Понастоящем е езотерик.) д-р Орлин Драганов (Лекар, радиестезист, езотерик). Д-р Константин Златев дава езотерично обяснение на това защо отците на каноничното християнство са отрекли теорията за прераждането, от която обаче все пак са останали следи в Библията.

В последно време за трети път сънувам своя учителка от прогимназията. Първо беше учителката по музика - проведохме разговор седнали на столчета един срещу друг. После се поздравих с даскалицата по химия докато отключваше някаква врата и се канеше да влезе някъде (беше вдясно от мен). Днес пък сънувах учителката ми по литература. Аз, майка ми и сестра ми бяхме седнали на някаква маса в някаква стая (може би класна). Влиза учителката с една черна чанта и почва оттам да вади книги и тетрадки. Подарява ни ги с обяснението, че това е по случай успешното решаване на някакъв проблем в ръководството на училището. Помня две от книгите, които бяха поне три. Едната уж беше за завладяването на Южна Америка от испанците, но пишеше и за личности от българската история. Единствената личност чието име си спомням и чието име може би видях е Момчил войвода. Беше записан като Момчил войвода - Тенотчитлан. Книгата явно е била и за завладяването на България, и за завладяването на ацтеките. На едно място прочетох "обетованата земя". Другата книга си беше за Екатерина Велика и си го пишеше на корицата (корицата беше тъмносиня, почти черна и имаше портрет на владетелката). После бяхме у нас и се похвалих на баща ми какво е станало. Сънувах и че се събуждам на леглото ми и на съседното легло има добре увито в пелени бебе, което в съня е моя дъщеря. Станах, гушнах го, взех да му се радвам. Чувствах се уморен все едно аз съм го раждал (по - точно имах мисълта за умореност). Беше ми изпратено - не съм на 100% сигурен от кого (по - точно от коя). И не съм на 100% сигурен дали беше родено от нея. Отидох в другата стая и се похвалих, че имам дъщеря и и казах да отиде да я види. Тя обаче си гледаше телевизия и отложи голямото събитие. Викам: "Ей, имаш внуче. Иди да си видиш внучето, недей да стоиш тук." Тя обаче не помръдна. По едно време сънувах голяма тъпотия. Аз и още някой излизаме от долния етаж заедно с бебето. Ще ходим някъде. И бебето оставено на грижите на някаква много стара непозната баба...поне 80-годишна. И моля ви се, тя влиза с бебето в тоалетната. Там ще го гледа докато ни няма. И аз и тази/този с която/когото ще излизаме (жена беше, но не съм сигурен коя, може би майка ми) нямаме против. По - точно жената нямаше против, а аз леко притеснено се обръщах назад докато се отдалечавах от мястото. Помислих си: "Ако го убие, ще се установи това и ще бъде наказана от закона." Тъпотия. Ако имам дете не бих позволил такова нещо. След това сънувам, че с майка ми с ме на горния етаж на терасата. Тя изпуска стотинка - може би една. Бях възпрепятстван от някого (имаше някой между двамата) да се приближа до краката и и веднага да я вдигна и да и я подам, макар че исках и мислех да го направя. Тя се наведе и сама взе стотинката.

Нещо любопитно, което е актуално и до днес. Не намирам по - подходяща тема, в която да го споделя. Навремето племенникът на Иван Вазов е помолил именития си чичо да напише вместо него домашната му по литература - анализ на глава от "Под игото" (ако не се лъжа "Радини вълнения"). Иван Вазов написал анализ. Детето на другия ден го занесло на учителя. И той оценил работата на Вазов по собствената му творба с...двойка!! Ако не се бъркам, Вазов отишъл да се разправя, учителят взел да му обяснява защо оценката е слаб и да спори с него (без да знае кой всъщност е написал домашната)... Има си там някакви обективни критерии за оценка на разсъждения върху литературна творба, но яяяявно...като цяло оценяването е много субективно. При една учителка може да имаш да речем шестица, а при друга - петица най - много. Освен това съм останал с впечатление, че в България при литературните анализи в училище повече се цени зубренето на чужди мисли (от разни книги за ученици), отколкото оригиналността на ученика! Откъс от интервю на писателя Михаил Топалов с принц Кирил. Преди да прочета долуцитирания текст не знаех, че и по царско време някои неща са били като днешните и като онези от времето на соца... - Ваше височество, ние се отклонихме от темата на разговора ни за Добруджа в 1940 година. - Има време. Ще говорим и за това. Но важното е вие да узнаете за тайната на нашето възпитание и образование. Защото досега се смяташе, че българското светско образование е най – доброто в света. И затова се пееха песни... - Но то според мен е най – лошото. - Защо? - Защото не подготвя хората за работа в живота. - Как да ги подготвя? - Да оцеляват в живота въпреки всичко. Да знаят. Да отгатват времето, кога ще вали и кога не, кога ще има буря или ураган, кога ще бие градушка, кога ще се разрази виелица (ако си в морето или в планината, да се прибираш в пристанището, в хижата, навред).Още от първо отделение детето трябва да се научи да се облича само, да си готви, да умее да си свари чорбица, ядене да си има. Да не яде сух хляб, а топла храна...Много неща трябва да се променят. И аз като регент в 1943 година, казах това на министъра на просветата. Той ми отговори: „Ваше височество, всеки нов министър на просветата в България, като стане министър, веднага променя програмата на обучение, системата на възпитание и накрая не излиза нищо. Само объркваме децата, само се разпиляваме със заповеди, наредби и съвети. Ученикът е жертвата. Ученикът не научава нищо. Затова, моля ви, - каза ми той, - да караме така, както се е карало досега.” И не промени нищо. Инертността е смъртната болест на България, господин Памукчиев. Ужасна, непростима болест. Какъвто е бил нашият парламент преди половин век, такъв си е останал и сега." (Стр. 14-16.) „Казанлък в 1935 година имаше най – много интелигетни безработни в цяла България: повече от двеста млади хора. Едни – завършили механо-технически училища, други – Казанлъшкото педагогическо училище...Така че градът си имаше своите проблеми, неразрешими дори за общинската управа.” (Стр.155.) Източник: „Хайлайфът, любовниците и кабаретата в България” (ИК „Хераклит”, София, 2000 г.).

Човекът чудо Фидан има "връзка с Бог". Той чисти всички негативни влияния и прави тройна огнена защита.

А в какво за теб се изразява разликата между "здравомислие" и "разумност"?

Нещо, което може да изненада мнозина от онези, които ще да го прочетат. Вървял е той от дом на дом, по чужди врати често чукал. Под старо дъбово крило той таз проста песен слушал. В мелодията и в звука, тъй е била все чиста тя, Че имало е истина една - божествената ни мечта. Сърце, превърнато на камък, пробуждало се от тъмата. Блуждаещ над тъмнината пламък издигал се е над гората. Но хората, отрекли Бог, във тъмнината те живели, отрова сложили му те и в чашата му я налели. И казали: "Бъди проклет!" Изпий до дъно тази чаша!... И песента ти не е наша, и истината ти не е за нас!" Това по - горе е стихотворение на Йосиф Висарионович Джугашвили - Сталин, от времето, когато е бил юноша. Преди да стане революционер е учил в семинария. Всичко тече, всичко се променя. Текстът е взет от книгата "Окултният Сталин" на Антон Первушин. Снимката също може да ви шашне.

Божидар Димитров: 6 мита за Втората световна война 1. „Странната” война – съюзниците не воюват между септември 1939 – май 1940. 2. САЩ били неутрални до 6.ХІІ.1941 г. (нападението срещу Пърл Харбър). 3. Съюзническите армии – на Финландия, Словакия, Италия, Унгария, Румъния, България и Хърватска, наклонили за дълго време везните в полза на Оста. 4. СССР загубил сраженията в 1941, защото Сталин не се доверил на разузнаването и поради това авиацията и танковете били унищожени в поделенията си още на 22 юни 1941 от масираната въздушна атака. А танковете били по стари от немските . С това режимът на Сталин, а и последвалите го комунистически ръководители оправдаваха поражението. А също и с разстрела на голяма част от висшите командни кадри на Червената армия през 1937 – 1938 г. 5. мит – Ленд – лиза, т. е. помощта на САЩ спасил СССР от разгром. 6. Загубите на СССР. Целият материал: https://offnews.bg/nashite-avtori/bozhidar-dimitrov-6-mita-za-vtorata-svetovna-vojna-383115.html.

Сънувах, че съм на някакво непознато място (нямах съзнанието да е родния ми град). На улицата на която бях не виждах почти нищо наоколо (не съм оглеждал просто; нямах съзнанието да има други хора освен мен и още един). Пред мен имаше едно цигане, максимум 10-11-годишно. По едно време го прегърнах дружески през раменете. Радвах му се. Не съм напълно сигурен, но май му казах радостно: "Ей, цигане!" Сега се сещам за едно малко (може би максимум 6-7-годишно) циганче, с което пътувахме в един и същи автобус преди около 2 г. Направи ми впечатление, че се държи възпитано. По едно време, един голям бял мъж (може би възпитател в някакво учебно заведение за изоставени деца) го извика от другия край на автобуса с думи от рода на: "Ей, шемет, идвай че трябва да слизаме." Помислих си, че от това дете току виж излязло добър гражданин на републиката. Сънувах и някакъв мъж, който разговаряше с майка ми и баща ми (приличаше малко на починалия щангист Величко Чолаков). Беше в синя работна престилка и държеше резачка (кръгла, не от продълговатите). Щеше да дооформя нещо с нея. Беше започнал да прави лодка от голямо парче дърво. Аз стоях на няколко метра встрани и ги наблюдавах докато коментираха нещо (явно родителите ми бяха направили някаква поръчка при него). Намирахме се в просторната му, светла и с висок таван работилница. Сънувах за трети път и че сайтът sibir.bg отново работи след като беше спрян преди месец и нещо.

И какво означава думата "номине"? Нумизматика и номенклатура са си две различни неща.

Бях започнал да чета "Алексис Зорбас" на Казандзакис, но ме домързя и я оставих след 30-40 страници. Някой ден живот и здраве може пак да я подхвана.

А "номе" що е?

До преди около 2 г. не знаех за "Bitwa Warszawska", разговорно наричана „Чудото на Висла“ ("Британския дипломат Едгар д'Абернон нарежда битката за Варшава от 1920 г. на 18 място в своя преглед на военните сблъсъци, оказали най-голямо влияние върху световната история"): https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Варшава_(1920). А до преди малко не знаех, че тя е била част от Полско-съветската война (февруари 1919 – март 1921): https://bg.wikipedia.org/wiki/Полско-съветска_война. Полша побеждава, но 19 г. по - късно рухва под напора на двата тоталитарни колоса.

Цитат: "Явно старо гробище - нямаше хубави надгробни плочи, нямаше добра подредба." Всъщност, май нямаше никакви надгробни плочи (доколкото помня де). И по - странното, което чак сега ми...прави впечатление е, че имаше поне един кръст! Може да е било гробище на нетурци християни или на турци християни (има и християни сред турците). Цитат: "Сънуващият не знае как спи." Как така? Относно съветската република - аз знаех как се казва, защото прочетох името и. Но после го забравих. Цитат: "Което показва съня не се обговаря със съновното, а с будното." Тоест? Цитат: "Старите чужди "монети" нямат "стойността", когато и където са имали." Но понякога имат много по - висока стойност от предишната им, защото са ценни от историческа и колекционерска гледна точка. Цитат: "Никой не може да се "откупи" от миналото си." Тоест, никой не може да избяга от кармата си ли? П.П.: Благодаря за отделеното време и лека седмица.

Дано да донесат добро на България. Защото ако донесат лошо - лошо (лошо за нас, но и за тях...). Но едва ли хора, които са като описаните от Донка биха донесли зло.

Чел съм ,,Изкуството да бъдеш бог". Намирам я за добра.

Като ученик дописах една приказка. Беше ми домашна работа по Литература. Мисля, че все още си пазя творението. Може и да го споделя някой път.

Речта на вожда Сиатъл: http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/455-vojda.

В момента, холивудският актьор Антон Касабов работи по сценария на холивудски филм за Васил Левски. Помагат му няколко български историци, както и американски сценаристи: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2017-05-28&article=283202.

През 90-те години Сергей Н. Лазарев е написал, че вече навсякъде е запад.

Лично аз не бих могъл да се определя нито само като консерватор, нито само като либерал. Ако трябва да се определя само с някоя от двете думи и ги туря на кантар, либералното ще надделее. Не съм обаче от онези либерали, които по - консервативно и националистически настроените хора определят като "либерасти", "розови болшевики" и "розови фашисти". Като либерални фашисти са определяни издигащите правата на малцинствата в култ. Онези, които абсолютизират до такава крайност личните права и мераци, до такава степен защитават правата на малцинствата, че поставят личното над общото, малцинствата над мнозинството и стигат до дискриминиране над мнозинството (това се нарича "обратна дискриминация"). Например, ако българин се отнесе дискриминационно към циганин - шум до Бога (чак новината обикаля света). Но за множеството цигански издевателства над българи - нито гък. Това да мен е форма на либерален фашизъм. Той може би е роден от другата крайност и може би двете крайности се хранят една от друга. И понеже използвах словосъчетанието "либерален фашизъм". Либерализмът е за свобода на словото, за това да се допуска инакомислие, различия във виждания и т.н. Но либералните фашисти са хора, които са склонни заради справедливо възмущение/справедлива критика/справедливо опасение да скокнат и да заклеймят този или онзи като нацист, расист, фашист. Поведение, което само по себе си въобще не е толерантно и в противоречие с тяхната крайна толерантност (чел съм, че всяко нещо доведено до крайност преминава в своята противоположност, та явно някои хора са толкова толерантни, че чак са станали нетолерантни). Преди около 2 г., в друга тема имах спор с една крайно либерална дама, която само и единствено защото мислех различно от нея ми намекна, че съм тъп. Въпреки, че съм по-десен от нея, не бях си позволил такова отношение заради различията във вижданията ни. Защитавах позицията си със сериозни аргументи. Не обидих и след като ми беше намекнато, че коефициентът ми на интелигентност е под средния щото не съм мислел еди как си, не съм мислел както умните хора. Мисля, че в духовните учения (специално това проповядвано от Петър Дънов) има и либералност, и консервативност.