Кон Круз

Тема за филми във всякакви жанрове, правени в периода 1990 г. -1999 г. Можете да споделяте всякаква информация, свързана с такива кино творения. Имате ли любими филми от 90-те години на 20-ти век? Смятате ли, че киното в този период има нещо специфично, което липсва в другите периоди от историята му? И ако да - какво е то според вас?

Документален филм за културен семинар насочен към създаване на приятелски връзки между хора от различни страни и запознаване на българи и чужденци с българските история, традиции и език. "Похвално слово за семинара 40-ти Международен летен семинар по българистика и славистика във Велико Търново Документален филм България • 2017 г. • Режисьор Станимир Трифонов Музика Теодосий Спасов Филмът отразява провеждането на 40-ти Международен летен семинар по българистика и славистика във Велико Търново - от 17 юли до 6 август 2017, със заявка за участие на 100 представители от 32 страни. Програмата е традиционна. Обучението включва практически занятия по български език, 8 специализирани семинара и изучаване на български народни песни и танци. Филмът предлага интервюта с бивши директори и видни делегати, както и архивни кадри." (https://www.bnt.bg/bg/a/pokhvalno-slovo-za-seminara.)

"На ден Илинден 1903-та година (20-ти юли по „стария“ и 2-ри август по „новия“ календар) избухва Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ, останал под турско робство в Османската империя след Берлинския договор. Защо е важно да споменаваме цялото му име? Защото това е въстанието на българите от Охрид до Черно море. Сраженията се водят на огромна по мащаби територия – от Крушево, Смилево, Мечкин Камен, до Странджа и днешно Царево. ... На 4 октомври (22 септември по „стария“ календар) 1903 година чета от 70 човека, с войвода учителят от Банско Радон Тодев, води последното сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата "Св. Троица" в Банско поп Стойко опява четниците приживе. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1,000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение, когато патроните им свършват, четниците се хвърлят в ръкопашен бой. До последния човек. Турските жертви са 119 души. Цивилно население, което охраняват, успява да пресече българската граница в Рила и да се спаси. Това е епичният и кървав край на въстанието от 1903-та." (https://offnews.bg/analizi-i-komentari/zashto-dogovorat-s-makedonia-e-istoricheski-661852.html.)

"Панчо Хараланов Владигеров (13 март 1899 – 8 септември 1978) композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от българско-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог – сред неговите възпитаници са много български композитори и световноизвестни пианисти като Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев. По време на берлинския си период (1912 – 1932) Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Панчо_Владигеров).

"Силвия Кацарова (с рождено име Силвер Нури) е българска певица от турски произход. Има разтрогнат брак с музиканта Милчо Кацаров, с когото имат едно дете - Теди Кацарова, която също е певица. Със своя талант, специфичен тембър и маниер на изпълнение, повлиян от ритъм енд блус и соул, тя има определяща роля за успеха на LZ. Песни като „Бяла въздишка", „Големият кораб минава", „Топъл дъжд" се превръщат в шлагери през 80-те, както и хита ѝ с Васил Найденов „Огън от любов". Прекарала детството си в Добрич, тя се премества с родителите си в Хасково през 1969 г., където завършва икономическия техникум." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Силвия_Кацарова.)

То и това, че примерно обичаш майка си и баща си повече от някой непознат твой съгражданин е несправедливо отношение към съгражданина ти... Не мисля, че месоядството е нещо по - извисено от патриотизма: http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/13638-месо-мляко-яйца-образованието-е-важно/?do=findComment&comment=177725 (заявявам това без да осъждам яденето на месо).

Крепост "Кирилица": https://trud.bg/българските-владетели-посрещат-посе/. Исторически проект за над 1 милион лева чиито цели са да бъде паметник на кирилицата, както и по въздействащ начин да представя на посетителите личности от българското минало. Карен Алексанян (създателят на комплекса, построил го по негови думи само с лични средства) е арменски бизнесмен, който от 20 години живее в Шумен и се изявява като по - голям български патриот и пазител на паметта българска от масата български богаташи. Още за дейността му в родината ни: https://trud.bg/%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B…/.

Серафим Тодоров - един успял в спорта българин от цигански произход. "Историята на Серафим Тодоров – един от най-титулуваните български боксьори за всички времена. По време на неговата кариера има 3 световни и 3 европейски титли. 2 пъти е избран за "Спортист на годината". Има и 3 титли от турнира "Странджа" (1989, 1993 и 1996). Когато е на върха на славата, мениджъри от САЩ и Австралия го искат за профибоксьор, но той отказва. /Първа част/" https://www.bnt.bg/bg/a/malki-istorii-10-yuni-2014-istoriyata-na-serafim

Питу/Пито Гули (Гулев). Борец за свободна Македония. https://bg.wikipedia.org/wiki/Питу_Гули

Преди години бях твърдо против турските сериали!! "Вън турските сериали от България!" Мисли от този тип имах в главата ми. Но после взех да се заглеждам в тях. В период, в който имах много свободно време, така се пристрастих към един, че съм гледал по повече от епизод на ден в периода в който го гледах, а в един от дните изгледах цели десет епизода! Това беше преди три години, но въпреки това тази година ми се случи да сънувам двама от персонажите на филма не за пръв път. Към настоящия момент, не следя никой турски сериал, макар че се заглеждам в един (главно покрай майка ми и баща ми). Не съм като цяло фен на тези филми, но и не ме тормози наличието им в родния ефир.

Това донякъде е справедливо, но ако се абсолютизира ще излезе, че богатите трябва да могат да правят, каквото си искат с останалите. Е, сега някои работодатели искат минималната заплата да стане 314 лв. Не желаели да стимулират "хрантутници"... Голяма алчност, голяма наглост. Слава Богу, че не зависи всичко в страната ни от такива хора...

"Иларион Мъгленски е български православен светец роден в 12 век в Охрид или в някой от големите градове в диоцеза на Охридската архиепископия, живял и действал в Мъгленско. (Бел. моя: Мъглен е средновековен български град, намирал се северно от Солун.) Въпреки знатния произход и младостта си, след получаване на добро образование, се замонашва. Впоследствие е избран за игумен в неизвестен манастир. Впоследствие Охридският архиепископ Евстатий (между 1133 и 1142 година) назначава Иларион за епископ на българския град Мъглен. Там открито влиза в конфликт с местните еретици - богомили, арменци и павликяни, които правят и опит да го убият с камъни. Иларион е наречен и „воин срещу богомилите“, след като връща мнозина в лоното на православието и построява черква и манастир „Свети Апостоли“, на мястото на еретичните сборища." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Иларион_Мъгленски). Опитват се да го убият, защото ги побеждава в публични диспути по духовни въпроси и това предизвиква гнева им. "Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка. Веднъж в сънно видение св. Богородица й казала: - Не скърби! Ще родиш син, който ще обърне мнозина към светлината на истината! Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион. Името Иларион значи радост, веселие. Родителите го нарекли така, защото той бил наистина за тях радост, веселие. Още като три годишно дете Иларион пеел: "Свят, свят, свят е Господ... Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността. Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетически подвизи, той често пъти по цели нощи прекаравал без сън. Молел се и четял Словото Божие и светоотеческа литература. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживял в манастира под негово ръководство. Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ."(http://www.pravoslavieto.com/life/10.21_sv_Ilarion_Muglenski.htm).

Преди 2 г. и нещо, астроясновидката Светлана-Алена (Тилкова) заявява по БТВ, че заради инцидент от бебешката и възраст, може да пътува във времето и пространството (в смисъл да вижда картини от миналото). Който желае, нека да прочете този неин историкомистичен текст за богомилите и да си каже мнението. И така нататък. Целият материал за кармата богомилска: https://www.karm-krag.com/18/12/2012/alena-otgovariya/karmata-na-bogomilite.html. С интерес съм чел историческите писания на Алена. Не мога да отхвърля на 100% всичко, което е написала (има хора, които са се изказвали ласкаво за нея). Но съм скептично настроен. Някои неща са ми звучали не особено сериозно...Като това за произхода на богомилството. Ма знае ли човек...Светът е пълен с изненади.

"В пропилея пред сградата на Националния исторически музей (НИМ) бе открит мемориален знак, с който се отдава поклон „пред пролятата кръв на 952 български военни евреи, сражавали се за България във войните за обединение на Отечеството”. „Участието на тези достойни български граждани във войните за освобождение, обединение и независимост на България е доказателство за любовта на българската еврейска общност към Родината и за неизменната й съпричастност към съдбата й. Вярвам, че саможертвата, вградена в основите на нашата държава, заслужава най-дълбоката ни почит, а паметният знак, който се откри днес, ще остане символ на нашата признателност”, се казва в поздравителния адрес по повод събитието, изпратен от министър- председателя Бойко Борисов. Знакът се поставя от Боянския клуб и Института за национална и патриотична политика на Дунавската академия „Св.Наум Охридски” и от Инициативен комитет, с председател проф.Божидар Димитров и изпълнителен секретар арх.Миломир Богданов. Той е част от алеята „Дейци на достойнството на „иноплеменни личности и общности, със заслуги към България”, която се намира в пропилея пред сградата на НИМ." Източник: https://fakti.bg/bulgaria/241995-otkriha-memorial-na-padnalite-vav-voinite-balgarski-evrei.

Миналата година гледах едно направило ми впечатление интервю, което така и не съумях да открия впоследствие, за да си припомня и споделя тук. Мисля, че го даваха по Панорама или "Малки истории" по БНТ. Става въпрос за един бръснар, български гражданин от турски произход ("български турчин" както се казва), говорещ перфектно български език (по - добре от някои българи) и симпазиращ на Васил Левски. Турчин, но български патриот и демократ.

Илия Иванов е циганин барета, произлязъл от семейство на неуки родители. И трите му деца учат в елитни ямболски училища.

В българската народна приказка "Човек вяра няма" пише за една лисица на която благодарен и човек трябвало да и даде кош с 12 кокошки (тъй бил обещал). Когато и дал коша и тя надникнала в него, за да уплаши птиците, човекът "в един миг видял лисицата разкината..." Малко след това издъхнала с думите "наистина, човекът нямал вяра". Жената на въпросния мъж била разменила кокошките с "хърта". Въпросите ми са: 1. Що е "хърта"? Хрътка? 2. "Разкината" - разкъсана? От хъртата (хрътката?). 3. В историята се разказва и за други животни, които казали че "човек няма вяра"? Предполагам, че това се превежда като "на човека не може да се вярва"? 4. На какъв диалект са двете думи от т.2?

Не мога да прочета и разбера всичко от цитираното, но предполагам, че намекваш, че отговорът на въпроса ми се съдържа тук: "...далее связано с др.-инд. sū́tē (sāuti), sūуаtē (sūyati), savati "рождает, производит", авест. hunāmi "рождаю", ирл. suth "рождение, плод", др.-инд. sū́tiṣ ж. "рождение..."

Потвърждавам, че право е написала леля Донка преди година и половина. Наскоро прочетох в някакъв музикален форум, че някога в Родопите хората са наричали и момичетата "сине". Приех, че наистина е било така, но все още нямам обяснение на какво се е дължало туй.

На някои хора сякаш им е в кръвта да режат крила, да сипват капки катран в меда и дори няма нужда да се стремят да го правят, за да им се получава. И нямат угодия. Ако не си направил нещо - защо не си го направил. Ако пък вземеш да го направиш по - нататък (тласкан и от вътрешно желание, и от спомена за това, че са те попитали защо не си го направил), може да последва изказване, което да не е със зла умисъл, но да ти подейства попарящо на радостта. На какво се дължи подобен подрязващ характер, свързан неминуемо с недостатъчна тактичност?

Възможно е да се има предвид следното: съзнанието ти да е концентрирано върху онова, което вършиш в настоящия момент (без значение дали става дума за събиране и анализиране на исторически факти или пък създаване на прогноза за еди какво си, където също има предварително запознаване с някакви сведения), да не се люшка постоянно в мисли какво си правил или какво ще правиш след еди колко си време. Но определено занимаването с определена информация повечко време, повлиява в някаква степен по един или друг начин на светоусещането ти.

Възможно ли е по ваше мнение, един историк или един прогнозист (чийто поглед пък често е вперен в бъдещето) да живеят в настоящето?

(http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/2615-за-българския-манталитет/?do=findComment&comment=160110.) Точно така. Сръбско-българската война (1885 г.) и Балканската война (1912 г.) са спечелени от оранжевите човечета от Майавирупа.

"За народностния произход на Крали Марк" : http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=664266. Съгласен съм с Ани, че "фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската".

Има случаи (слава Богу редки - веднъж на няколко месеца), в които малко преди да се събудя, усещам как нещо се движи из леглото ми или по съседното легло! Сякаш някакво животно Чувам го, усещам движение. Това нещо е имало размери от мишка до например заек. Сутринта ми се случи да усетя как нещо не само щъка по леглото ми, но и притичва по тялото ми. Неприятно! Като съм се събуждал, нищо не съм виждал и намирал в стаята. За какво иде реч?! Някаква илюзия? Астрална същност?