Кон Круз

Слава Севрюкова е казала, че и светците, също като нас не са лишени от прераждане. Това означава ли, че понякога хората молейки се на светец, няма да получат помощ (или ако я получат, няма да е от него), понеже светецът се е преродил и... няма как да им помогне? Случва ли се понякога на хората да помагат не реалните личности (Христос, Богородица) е техните егрегори, създадени от вярващите?

Ако човек е твърде различен от онова, което е бил и ако са поправени нещата, които е "счупил", какво значение имат дупките по гредата. Да речем, какво значение имат за един ангел, грешките които е правил като човек (по - точно, имат ли негативно значение и какво точно, ако той вече е изкупил каквото е имало да се изкупва и е твърде твърде различен като мислене, чувстване и действане). Ти навярно, не визираш толкова далечно бъдеще. Ясно е, че каквото правим се записва завинаги в "досието" ни, но безгрешни няма. П.п.: Доста трудно би било човек никога повече да не се обижда/да не се гневи...Но все пак, би могъл да се стреми към това, както и да се чисти от тези емоции.

Ако човек в дадена ситуация в миналото си е постъпил лошо и вземе да си представя, че е постъпил добре (да си представя, че все едно нещата се случват тук и сега и той постъпва добре), тази визуализация ще му помогне ли за по - добра карма?

Въпрос. Ако най - различни хора, по един или друг начин са допринесли за психическите проблеми на този твой пациент, не изглежда ли много логично той да право да се чувства именно като жертва? Или изхождаш от идеята, че човек получава точно това, което заслужава поради постъпки в миналото си/си е избрал преди раждането?

Да, може. В тази течност също се съдържат сперматозоиди.

Може ли починал наскоро човек да усети мислите на някой, който е непознат за него? Пример: четете статия за някой, който е починал наскоро и се замисляте за него

Ако във вашите убеждения присъства "не трябва да се молим за...", моля - споделете, за какво според вас не бива да се молим.

Има ли според вас случаи, в които самоубийството е по - малкото зло, така да се каже? Някои хора са се самоубивали, за да не попаднат в плен и да не бъдат измъчвани преди да умрат, други - за да не им сменят насилствено религията, трети - да не издадат съмишленици в резултат на мъчения. Чел съм, че понякога човек умира, защото душата му е решила да напусне този свят, защото например смята, че за нея по - лошия вариант ще е да продължи настоящия си живот, вместо да го напусне (например, някой претърпява злополука и умира - душата му била решила така и само привидно смъртта му била случайна). Ако приемем за вярно, че понякога хората умират, защото душите им са решили да напуснат този свят поради еди каква си причина, това не е ли форма на самоубийство и ако е форма на самоубийство, по какво се различава от съзнателно взетото решение за самоубийство?

"Сила на мисълта: Опънете един тънък конец между две пръчици и се опитайте чрез силата на мисълта си да го скъсате. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила." Източник: http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html А ако не можем да скъсаме конеца, какво да правим? Да продължаваме с упражнението или да правим други неща, за да придобием способността за насочване на мисълта?

Струва ми се, не винаги, когато носът ми е запушен имам такива сънища. Но като че ли винаги, когато имам такива сънища - носът ми е запушен в някаква степен, в същото време. Може би и това дали лежа по корем оказва влияние. Тези сънища са много малък процент от всичките ми сънища. Не ми пречат.

Защо когато ми е запушен носът, в сънищата ми не мога да говоря нормално, а го правя със зор (понеже трудно дишам, не ми стига въздух)? Та нали говоренето ми в сънищата е мисловно, аз (предполагам) не си отварям устата реално, а само във въображението ми? А и дори да си я отварям реално, би трябвало да мога да говоря по - лесно (не винаги, когато имам подобни сънища, носът ми е запушен напълно)...Защо не само, че сънувам как ми е трудно да дишам и едва говоря, но го правя това говорене по - трудно, отколкото ако съм буден?

В книга на Луиз Хей срещнах формулировката: "Аз ти прощавам и ТЕ освобождавам." Как я намирате? Не е ли по - добре "СЕ освобождаваМ"? От какво точно да освободим другия, ако това прощаване се извършва без негово знание?

Съгласен съм с теб. Но под "красив" имах предвид нещо, което огромната част от хората биха възприели като "красив". Има хора, които мнозинството възприема като красиви, като секс символи: разни певици, актьори и т.н. (симетрични лица, чиста кожа, атлетични тела).

Знам, че могат да бъдат още по - крайни. Имам богато въображение.

Въпроси към семейните. Имахте ли очаквания за семейния ви живот, преди да го заживеете? Ако да - в какво точно се изразяваха и оправдаха ли се? Реалността надмина ли очакванията ви и ако да - в какъв смисъл (позитивен, негативен)? На какво ви научи/учи семейният живот?

Защо според вас, в живота на човека има дни, които са крайно различни едни от други? Някои много спокойни, а други: много по - напрегнати? Защо е нужно да има такива крайности? В някои дни си като на почивка образно казано, а в други: като на изпит. Защо например, не са по - балансирани работите? Сещам се за поговорката "никое зло не идва само". Понякога като вървят работите, много вървят, но когато не вървят...

Смятате ли, че е вярна тезата, че като цяло, хората които се събират в двойка, са на едно и също равнище на привлекателност? Красиви с красиви, не толкова красиви с не толкова красиви?

Предполагам, че това дали ясновидецът А. ще види всичко, което си пожелае за лицето Б., зависи от силата на ясновидството на ясновидеца? А има ли случаи на намеса на висши сили, които да речем могат да не допуснат А. да види еди какво си от живота на Б.?

Велина: "но защо трябва негативно да го коментираш? Та това било, та онова било... Не било – както ти си го искал." Ти каза, че аз не виждам отговори на въпросите ми (нещо, което не съм твърдял). Уточних, че не виждам конкретни отговори (така, както аз разбирам конкретността). Както и че ми се е щяло да получа такива. Тоест, казаното от мен е следствие от невярното ти твърдение, че не виждам отговори на въпросите ми в твоите коментари (и затова внесох уточнение). Ако не беше твърдяла, че не виждам отговори и аз нямаше да напомня, че имам предвид, че не виждам по - конкретни отговори. Велина: " Не ми давай акъл – как да се изказвам, защото твоят начин не е подходящ, за мен. Аз не искам да мисля, като личност, а ти точно това искаш, от мен. " Акъл не ти давам. По - рано споменах в темата, че никой не е длъжен да ми отговаря. Велина: " После, има друго: аз ти казвам, че съм добронамерена (защото във всеки момент, съм пред Бога, в мислите си), а ти ми казваш – "Не ти вярвам!"" Къде точно съм написал "не си добронамерена" или нещо от сорта? Просто не ми се вярва, че нямаш предвид и мен в онова си изказване след коментара на Цвета. Ти явно много държиш да приемат думите ти за чиста монета, защото след направеното от мен уточнение в смисъл "в случай, че Велина има предвид и мен", веднага ме репликира с думи от сорта на "но нали аз ти казах, че нямам предвид теб". Не е едно и също лично аз да те обвиня в лицемерие (както прозвуча от думите ти) с това да харесам коментар, в който си обвинена в лицемерие. Написала си по - горе, че не си се занимавала с мен: прощавай, но и тук...Възможно е да си права от определена гледна точка. Може би е по - точно да се каже, че на моменти си се занимавала с догадки и предположения относно мен. Струва ми се, че ти си тази, която най - много задълбава и се обяснява (а аз доколкото го правя е в отговор на твои коментари). Велина: " Накрая ще ти подскажа нещо – ти нищо духовно не четеш и това много ти личи. Ти почти нищо не знаеш, а има толкова сериозни неща, които могат да се знаят. " Отново предположения и крайни изказвания. Струва ми се, че се стремиш да ме дразниш. Беше написала, че съм много внимателен с другите участници в сайта. Уверявам те, че мога да бъда и доста невнимателен. Но сега няма да го направя, защото съм си извадил определени поуки, а и защото като цяло ми е по - приятно да не го правя. Не че съм против, но не разбрах какво толкова ти е интересен профилът на човек, с който уж хич не се занимаваш, че в последните дни толкова пъти му го разглеждаш (визирам моя профил).

Велина: "Особено пък този форум, който си избрал – няма съвсем никаква светска насоченост." Съвсем никаква? На мен друго ми се струва. Велина: "обвиняваш мен, че ти се натрапвам с неясни отговори". Не те обвинявам. Просто щеше да ми е още по - приятно да получа по - конкретни обяснения, но и това, което получих е нещо. Намирам споделеното от теб за интересно. Велина: " ти си моето малко братче, което аз наистина почитам, заради (макар и спящото) Божествено Начало " Какво визираш под "спящо"? Ти просветлена ли си? Има ли различни степени на невежество (спящност, нива на сънуване)? Има ли различни степени на будност? Велина: " (т.е. – вижда ти се лицемерно, някой да твърди това, че приема мнението на инакомислещия, наравно със своето мнение. " Не аз, а Александър те обвини в лицемерие. Не съм казвал, че посоченото от теб приемане ми се вижда лицемерно. Това първо. Второ. Едно е това да приемаш инакомислието ( т.е. да го почиташ, да го уважаваш като друга проява на Божественото съзнание и да не негодуваш срещу него, да се отнасяш с разбиране). Друго е да твърдиш нещо, с което на практика не си съгласен, нещо несъответстващо на твоите разбирания. Между приемането (на правото да съществува) дадено твърдение и съгласяването с него, мисля разлика има.

Велина: " 2. Не се заблуждавай, да мислиш, че форум "Езотерика. Методи и Практики" на "Порталът към съзнателен живот", е място, където можеш да се забавляваш, от гледна точка на възгледите си, на светска личност. Това не е позволено в Правилата на форума, стига да се спазват." Какво значи да се забавлявам? Задавам въпроси, чиито отговори са ми интересни. Въпроси, чието задаване не е в нарушение на правилата на сайта. Относно това, че темата не е моя и че тя може да е от полза и на други хора. На мен ми е приятна мисълта, че нещо написано от мен и коментарите, дошли като отговори на написаното от мен, може години наред да бъде полезно и на други хора. Даже нямам против да допускам, че въпросите не са поставени от мен, а че реално са поставени чрез мен (нещо, в което към момента все още не съм напълно убеден, при все че го допускам за възможно). Велина: " И ти не разбираш това, нали? И аз не разбирам – как може (като мисли за себе си и само за себе си), човек да не бъде толкова заслепен, от себе си, че да може да вижда и другите хора, които също четат отговорите, във форума, който – затова е публичен! " Прави ми впечатление, че пишеш разни обобщения и твърдения за мен без на практика да си наясно как всъщност стоят нещата. Тук не съм напълно сигурен какво точно имаш предвид (за разлика от теб, аз гледам до допускам, че макар нещо да ми се струва ясно, може и да не са баш такива работите в действителност). Никъде не съм твърдял, че нещо, което ми се струва насочено към мен, е отнася само и единствено за мен.

Велина, поне два пъти съм чел, това което си цитирала. Имах предвид, че не е даден по - конкретен отговор от този, който ти си дала. Все едно някой да попита: "Как се живее здравословно?" и да получи отговор: "Храниш се с полезна храна, пиеш полезни неща, дишаш дълбоко, гледаш позитивно на нещата от живота." Няма лошо да получи такъв отговор. Но пишейки за по - конкретен отговор, имах предвид, отговор от сорта на: "Храниш се с екологично чисти плодове и зеленчуци, пиеш дестилирана вода и чай от не знам си какво, еди каква си техника за усвояване на дълбокото дишане изпълняваш, прочиташ еди кой си текст съдържащ еди какви си случки и духовни обяснения към тях." Това имах предвид под "ясен, конкретен отговор" (това би могло да бъде отговор подкрепен с реален пример). Относно стремежите вярвам, че е напълно възможно зад една постъпка на един и същи човек да стоят и егоистичен, и алтруистичен мотив същевременно и че подобно присъствие на разнородни мотиви е естествено до определен етап на развитие. Велина Василева: " Причината, че тук не виждаш отговори, на въпросите си – за мен е напълно ясна и точно с тази уговорка започнах да ти отговарям (като си давах (и сега също си давам) сметка, че ти няма как да разбереш това." При все, че си писала с идеята някой друг евентуално да разбере написаното от теб, благодарен съм за отговорите, които получих...(макар и не толкова конкретни, колкото ми се щеше). Фактът, че съм получил дори тези ми е приятен, понеже показва, че явно имам достатъчно добра карма, достатъчно голяма заслуга пред Бога за да ги получа. Велина: "Материалното влече личностите и те не разбират, че материалнотое залъгалка; т.е. че то е само едно временно забавление; нещо като снега, през зимата, който "напролет" (т.е. при нови условия) ще се стопи." Аз разбирам. Но изкушението, което изпитвам по отношение на това да творя с мисъл, не е изкушение само за придобиване на материални блага за лично ползване, но то е изкушение да придобия материални неща, с които може да направя живота и на други хора по - добър: и то не само хора от най - близкото ми обкръжение, а защо не да съм полезен и на животни. То е изкушение и по отношение на това да си помагам в развиването на определени нужни за еволюцията качества. Разбирам и че има безброй нива на съзнание (т.е. на духовно виждане/недовиждане). Понякога ми се иска наготово, веднага да ми бъдат показани разни висши светове за които съм чел и без да се мъча преди това да усетя големи духовни радости. Но едно е да ти се искат разни неща, друго са реалностите. Всяко нещо си има цена (и сега се сещам за съветът ти да се опитам да стана като Христос...). Човек, ако силно се стреми към нещо, трябва да е готов да плати цената. Следователно, по - разумно е човек ако се стреми към нещо, да се стреми дотолкова, доколкото се чувства способен да плати на съответния етап от развитието си.

Не виждам ясен, конкретен отговор на първите три въпроса в темата ми. velinavasileva, сряда, 6:55 мин.: "3....Но тогава – понеже чистотата на това Учение е много важна, за мен, аз ще публикувам само във Фейсбук, за да не стават тук, във форума, недоразумения, че може всякак да се пише..." velinavasileva, сряда, 6:55 мин.: "2. В предходния ми постинг, е написано изрично, че не визирам теб (а обръщението ми е само принципно и е на вниманието на всички пишещи)..." velinavasileva, четвъртък, 9:38: "Сингам, ако и ти се огледаш – никой не твърди обратното; тъкмо напротив – на тези въпроси, на които е възможно да се отговори – винаги се отговаря.Къде някой, някъде и някога е написал, че е лошо, ако хората задават въпроси, във форумите? Форумите са за това; те са за общуване. За въпроси и за отговори са. Това, че ти твърдиш, че не визираш мен, не означава, че наистина не визираш мен, нито означава, че аз трябва да ти вярвам, че не визираш мен." Ако си забравила къде, огледай коментарите си в сайта от предишните два дни (публикувани преди публикуването на онзи ти от четвъртък, който съм цитирал в настоящия ми пост).

Материалните желания, които често изпитвам частично са свързани с любопитство. Любопитно ми е да видя дали боравейки с действия и с визуализации ще мога да постигна еди какво си, какво ще е усещането да постигна еди какво си (т.е., имам желание да изживея еди какво си). Не живея с идеята, че постигането на а, б, в и т.н. в този свят може да ми осигури най - голямото щастие, което една душа би могла да изпита и че постигайки еди какво си, то аз ще стана най - щастливото същество във Вселената во веки. Имам желание абсолютно да се убедя в съзидателната сила на мисълта и в това, че нося в себе си потенциала с помощта на мисълта ми да извиквам към живот в този свят едни или други картини или душевни състояния, на които ми се е приисквало да вдъхна живот и съм съгласен това да се случи.

Понякога като аргумент срещу алчността (не казвам, че алчността е хубаво нещо), се ползват думи от рода на: "Човек не може да отнесе вещите със себе си, като умре друг ще му харчи парите." Това е така. Е, и? Какво от това? Не би трябвало да ми пука, че след смъртта ми няма да мога да си взема колата с мен или че децата ми ще ми харчат парите. Аз вече (поне временно) няма да имам нужда от тези неща: по - добре е друг да ги ползва, отколкото да събират прах, както има една приказка. Те ще са ми служили докато съм бил в плът, ще съм имал полза от тях, дотолкова доколкото съм можал. Пък в другия свят, ще имам полза от добрите ми мисли, чувства и постъпки. А пък и ако човек е развил определени качества, ако има достатъчно енергия, в следващия си живот стига да желае, пак може да постигне определени материални цели и пак да се ползва от дадени неща. Ако му идва отвътре, би могъл да живее по - аскетично, отколкото в миналото си.