Кон Круз

Какво мислите за понятието "праведен гняв"? Може ли да се каже, че в някои случаи се гневим праведно? Например: гневът от факта, че някой постъпва подло срещу обичан от теб човек (или дори срещу мразен от теб човек)? Исус се е разгневил заради търговците в храма и ги е прогонил. Ако допуснем, че неговият гняв е бил праведен, може би донякъде е такъв именно, защото в следствие на него е извършил съответното действие. Неспособността да се гневиш - добродетел, порок или зависи от какво е породена? Съгласни ли сте с твърдението, че човек, който не изпитва негодувание е слаб, но още по - слаб е онзи, който не умее да овладява негодуванието си?

Бях останал със спомен, че Петър Дънов одобрява желанието да станем по - добри хора.

Ами не съм изтъкан от безкористие. Ами за си осъществил голям духовен напредък и да се наслаждаваш на живота във висшите сфери, без да се занимаваш с проблемите в материалния свят.

Чудя се дали в моя случай става дума за някакви детски страхове, които не съм преодолял напълно или за нещо нормално за хората? Когато бях на 7 години, с една възпитателка в детската градина си говорехме за различни мистични неща, в това число за духове. Разсъждавах на определени теми - да ги нарека духовни, които не са за възрастта ми. Започнах да сънувам кошмари. Майки ми ме води при една баячка, ползваща олово. От водата беше извадена фигура на човек с вдигната ръка: не знам причината да излезе това. Скачането на сън престана за години наред (по - нататък още веднъж бях заведен при баячка и чак след това този проблем изчезна почти на 100%). През повечето време, имам чувството, че въобще не се страхувам от тъмното (понякога се чувствам много добре), чат пат изпитвам лек страх. Обаче понякога се появява страх от тъмнината: страх да съм сам на тъмно навън, страх да гледам в тъмното в стаята ми (в изключително редки случаи се случва да усещам почти панически страх от тъмнината в двора ни, но както споменах - през голяма част от времето ми е добре и не се страхувам). Когато ме е шубе, страхът е свързан с това, че може изведнъж пред мен да се яви...дух, да видя дух (в съзнанието ми изникват образи на зловещи лица на духове). Чел съм немалко езотерика, слушал съм езотерика - смея да твърдя, че съм по - смел по отношение на духовете от повечето хора (поне така си мисля). Но сякаш не съм преодолял напълно детския ми панически страх от духове, който силен страх ме караше да тичам бясно от къщата до намиращия се в другия край на двора тоалетна, която ползвахме тогава, а после от тоалетната - обратно с бягане в къщата (спомням си една вечер, в която не смеех да изляза от тоалетната и чаках някой да слезе на двора, за да го сторя). Това, че от време на време изпитвам по - малък или голям страх от тъмнината навън/в стаята ми, страх че може да видя/да бъда нападнат от злонамерен дух, израз на непреодолян някогашен страх ли е или е нещо нормално за нас хората? Забелязал съм, че след определен тип филми, както и в дни, които съм по - изнервен и изпитвам страх по отношение на някакви битови неща, тогава и страхът ми от тъмното и от духове са появяват/засилват. Една вечер, преди години, нарочно изгасих лампата в стаята и около половин час се взирах в тъмните и кътчета, повтаряйки си някакви окуражителни думи с цел напълно да се справя със страха си от тъмното...(преживяването не ми беше особено приятно, но се насилих). Не успях напълно да се освободя от този страх - дори не знам дали е намалял. Чудя се, дали ако бях проявил упорство щях да постигна целта си? Имам предвид, да бях повторил упражнението няколко стотин пъти в последните години... Случвало се е по време на медитация в пълен мрак, да се чувствам комфортно. Усещанията ми по отношение на тъмнината варират. Страхът ми от духове, който по принцип не ме тормози, е по - голям от двата страха. Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже? Вие свободни ли сте на 100% от страховете, за които пиша? Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката? Страхът от духове и от тъмното, да не би да са ни някакво праисторическо наследство? Ако като цяло, не усещаме да ни тормозят, трябва ли да правим опити да ги преодолеем напълно (например чрез взиране в тъмното или чрез посещаване на гробище нощно време - това последното звучи откачено, но е в стил "изправи се срещу страха си")?

Интелигентен човек, който обаче неоснователно подценява работата на психотерапевтите..., подтиквайки навярно и част от читателите си към подобно мислене: http://www.edna.bg/kolonkata-na/zashto-triabva-da-hodia-na-psihoanalitik-4639570

Линк за материала: http://gong.bg/oshte-sport/zona-bez-sport/v-indiia-razreshiha-ritualnata-smyrt-chrez-glad-343054 Ако го прочетете, бих желал да коментирате: 1. Какво е отношението ви към този джайнистки ритуал? Мислите ли, че чрез него може да се постигне целения резултат? Лично на мен той ми се струва нещо нередно... 2. Какво смятате за постановените от индийските съдилища актове по случая?

Да речем, че имаш желание да направиш нещо добро, но освен желанието, освен потребността да го сториш, има и определена вътрешна съпротива, която обаче е малка - ти я преодоляваш и извършваш доброто, без никой да те задължава (а да речем, защото вярваш, че така правиш добро на душата си, а и донякъде, защото имаш потребност да свършиш добрината, при все, че тази потребност не е категорична, а в теб действа и някакъв контрамотив срещу това да свършиш добрината). Това да направиш добро, воден донякъде от вярата, че правиш добро и на себе си не е вършене на добрина заради нечия заповед (била тя божествена или човешка). Но има елемент на корист. Това, което съм чел и което ми се струва разумно е, че по - добре човек да действа, в една или друга степен движен и от мисли за лична изгода, отколкото да бездейства. Няма как от много користолюбив и егоистичен да станеш много алтруистичен и самоотвержен. Има множество междинни степени между две крайни състояния.

То много неща са писани и изговорени през вековете...Можеш да конкретизираш.

Ако някоя много по - еволюирала от нас същност реши да се инкарнира, при все, че се е освободила от необходимостта да го прави, но желае, за да служи на Цялото (т.е., реши да направи саможертва, лишавайки се от заслужена почивка във висшите сфери), дали това жертване за Цялото е съпътствано само и единствено от радост и от любов към него или има и страдание при мисълта за завръщане в материята...?

Питането ми към вас е относно темата "Секс? Какво е отношението ви към него?". Цитирам част от мнение на участника Иван, написано на 30 юли, през далечната вече 2005 г.: "Според мене ние мъжете сме облагодетелствани в това отношение защото можем да търсим Бога и Богинята вътре в нас , жените - не . Жените винаги търсят Бога вън от тях ....)))) Ако има не съгласни само подменете Бога и Богинята с ....Ян и Ин енергиите ." Линк за целия коментар: http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/280-секс-какво-е-отношението-ви-към-него/?do=findComment&comment=5684. Защо мъжа да може да търси Бога и Богинята вътре в себе си, а жената да може да търси само Богинята в себе си, а да трябва Бога да го търси навън?

Ако години преди нечия смърт, вие предложите на въпросния човек, като почине, ако съществува живот след смъртта - то тогава той да ви се яви на сън и да ви уведоми за това, но след смъртта си, не си удържи на думата, каква мислите, че може да е причината: - няма живот след смъртта - забравил е за уговорката ви - има живот след смъртта, но човекът не е способен да ви се яви в съня ви и да ви съобщи информацията, за която сте се разбрали години преди той да почине - има живот след смъртта и човекът е способен да ви се яви и да ви каже онова, за което сте се разбрали, но някой в отвъдното не му разрешава да го стори - обиден ви е и не желае да разговаря с вас - вие самите не сте способен да контактувате със съответната душа - вече не желаете да получите отговора на споменатия по - горе въпрос и затова душата на починалия не ви го казва ?

Може ли според вас, само и единствено заради кармата на един човек, пътуващ в някакво превозно средство и неуправляващ въпросната машина, катастрофа да претърпят и другите возещи?

Няма такова нещо. Ами в Македония си го просят: фалшифицират ни историята, разпространявайки лъжи и при тях, и по света. Тормозят гражданите си с българско самосъзнание. Озлобяването е приоритет на македонските държава, медии и псевдоисторици.

Защо откакто се помня, интересът ми към умствените дейности е по - голям и са ми по - приятни, отколкото физическите? Бих казал и че повече ми се отдават. Мързелът ми по отношение на умствената работа е по - малък и я предпочитам пред физическата. Четенето на книги и статии ме влече много повече от работата и физическите упражнения. Защо това е така? С менталното тяло ли е свързано? Има хора, които физическото си ги влече много повече (тоест, много повече обичат да спортуват, отколкото да четат книги).

А правилното насочване, какво представлява? Достатъчно дългото задържане на мисълта ни върху дадена представа, с цел да бъде захранена с повече енергия и да се увеличи вероятността от реализирането и ли?

Едно уточнение. В текста, който имах предвид, пишейки цитираното, се твърди, че след като магьосникът извърши ритуала си, то той трябва да се освободи от мисли, свързани с постигането на целта на ритуала и да даде воля на желанието си. В книгата иде реч за магьосник и ритуал, но написаното може да бъде съотнесено и към човек, който не се изживява като магьосник, но е извършил визуализация с цел да привлече нещо в живота си. Пише, че ако магьосникът постоянно задържа вниманието си върху мислите, касаещи целта му, ако се тревожи (ти си споменал за страха), ако съзерцава и мечтае (след риутала), ако прекалено планира - то той изгаря емоционална енергия, която иначе би могла да отиде за постигането на желанието му. Благодаря ви за отговорите, момчета. Желая ви приятна седмица.

​Лошото на това да получиш чак след векове нещо, което силно си желаел е: тогава може вече да не го желаеш. 1. Интересно ми е какво е вашето мнение по следния въпрос. Според някои автори, колкото по - силно е желанието, толкова повече нараства вероятността от постигането на желаната цел. Според други автори: прекалено силното желание е за нещо се явява пречка за постигането му, защото прекаленото желаене гори емоционална енергия, защото човек ако иска нещо прекалено силно - то той го отблъсква. 2. Преди малко прочетох в една книга, че ако човек желае да постигне това или онова, на него му е нужно силно желание и че ако няма: би могъл да си го създаде, за да може с него да задвижи волята си в посока на постигането на дадени цели. В същото време, читателите биват съветвани да са господари на своите желания, а не техни роби; биват съветвани да създават желания, а не да позволяват желанията им да ги създават (тоест, да не позволяват желанията им да моделират физическите им личности). Възможно ли е хем да си господар на желанията си и да ги създаваш, хем същевременно да не си им роб? Изпитвам съмнение, че може да създаваш и раздухваш определени желания (без значение за какво) и същевременно да си над тях, да не си им роб...Ако е възможно: трябва да си някакъв майстор по отношение на боравенето с желания. Но майсторство без опитване - няма как да се достигне.

Съгласни ли сте с: "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно" (Матей 17:20)? Както и с: "Провидението ни дава мечти според възможностите ни да ги реализираме." (Ричард Бах)?

Отзвук от посещението на Джон Кехоу в България: http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/johnkehoe/.

Може ли съчувствието да бъде вредно? Почти към края съм на една книга, в която съчувствието се отрича. Според автора, можем да помагаме и без да съчувстваме и че ако човек съчувства, броят на слабите може да се увеличи. Както и че ако ще се занимаваме с някакви слаби и страхливи хора, по - добре е да им окажем помощ в това да станат силни и да си стъпят на краката, вместо само да ги изслушваме и да тъжим за ставащото с тях. Авторът ми се струва много краен относно отричането на съчувствието. Не можах да намеря информация за него на английски (може би неправилно търсене). Част от написаното от този човек: "Преуспяване чрез силата на мисълта" (1907 г.), Брус Маклеланд. (http://awbs.alle.bg/библиотека/преуспяване-чрез-силата-на-мисълта-брус-маклеланд/). В друга книга се казва, че всеки си избира това, което получава (включително страданията) и не бива да съчувстваме, защото така затвърждаваме съзнанието му на жертва. Според Лазарев - прекомерното състрадание е вредно за състрадащия, защото представлява агресия към Вселената.

Смятате ли за възможно, човек без да ползва апаратура да установи контакт с извънземна цивилизация? Например - имате желание да общувате с представители на някоя неземна цивилизация и всяка вечер, призовавате такива, гледайки небето...

Цветя - не. Но има растения у дома. ​Мини дръвчета. Защо попита за цветя?

​Хрумна ми, че при енергийният вампиризъм е същото (визирам удебелените и подчертани части). Но по принцип несъзнателно. Тоест, Божидаре - смяташ, че няма хора, които съзнателно предизвикват някакви емоции в другите с цел да използват излъчената енергия и за да е възможно това, трябва да си Бог?

Можем ли да се научим освен да бъдем неуязвими за насочена към нас омраза, също така да използваме съответната енергия за наши собствени или за общественополезни цели?

"Да бъдеш внук на змей". http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/501569374-Da_badesh_vnuk_na_zmey.html Запознати ли сте с историята на този господин и с теорията, че змейовете и ламите от народните приказки са всъщност по - друг тип хора, живеещи под земята? Как гледате на твърденията в репортажа?