Не съм чел "Разговори с Бога", но съм прочел книгата "По - щастлив от Бог", за която знам, че в някаква степен припокрива като съдържание споделеното в книгата, която ти си прочела. В "По - щастлив от Бог", Уолш обяснява, че всички ние сме Бог. Всички ние сме проявления на Божественото (Живота, Бог), ние сме еволюиращи проявления на Бог, негови инструменти, съдове, проводници на Божественото, което е Едно, но се изразява и себепреживява през безбройни форми по различни начини. Бог е в нас и навсякъде около нас (в минералите, растенията, животните, другите хора, ангелите...). Всички ние носим в себе си искра от Твореца (на повърхността има безброй индивидуалност, а на дъното е Един, който наричаме Бог). Ние сме роли на единствения космически актьор (Бог).
Уолш твърди, че човек може да стане по - щастлив от Бог. Има предвид следното : по - пълното разгръщане на божествения потенциал на индивида го прави по - божествен, прави го по - щастлив от други същества. В определен смисъл, съответният индивид става по - щастлив от Бог (понеже е станал по - щастлив от други души, представляващи други индивидуални проявления на Бога/ Живота, а всички ние сме Бог, намиращ се на различни нива на съзнание).
Ако под Бог се визира някаква духовна същност, която е по - напред в еволюцията си от човека и Уолш е имал телепатичен контакт с нея : може да се каже, че той е разговарял с Бог (без значение дали става въпрос за някой ангел, архангел или Господ Христос... : думата "Бог" може да бъде използвана за означаване на духовните йерархии).
Ако съзнанието на писателя е възприемало прозрения за живота от неговия Висш Аз (неговия Дух), то пак може да се каже, че е говорил с Бог. Може именно вторият вариант да е визирал, пишейки че си е говорил с Бог (а не да е разменял информация с друго духовно същество). Ако ставаш по - уверена, спокойна, доволна и силна - то това е доказателство, че си приближаваш до Бог.
Съществуват различни пътища към Бог (наречен от теб "доброто"). Не е задължително да приемаш Библията за безспорен авторитет, за да израстваш духовно.
Не съм чел споменатите книги. Христос е казал : "По плодовете им ще ги познаете." Ако съответните четива ти помагат да ставаш по - благородна и да се усещаш по - щастлива, то тогава считам, че би могла да гледаш на тях като на нещо, приближаващо те до Бог (иначе казано : помагащо ти да изявяваш в по - голяма степен божествената ти същност; изявяване свързано с разцъфването на извечно заложените в душата ти добродетели).
По отношение на Библията си използвала думата "авторитет" в смисъл на "безусловно приемане на цялата информация за вярна". Не знам доколко вярна е информацията в книгите, за които си споменала. Дори да ги прочета, пак няма да знам. Лично аз, нямам авторитети в посочения по - горе смисъл. Не намирам и за нужно, човек да се стреми да има такъв авторитет. Ако нещо ти помага уважавай го и се вслушвай в него, дотолкова доколкото ти идва отвътре (най - важното е в нас, не извън нас).
Линк за история с интереснo преживяване на прага на смъртта, засягащо нещата, за които писах по - горе: http://openom.eu/bg/27742