Кон Круз

Като гледам филм с трогателни раздяла и това ме разчувства. Преди малко изгледах "Хрониките на Нарния. Плаването на разсъмване" - хубаво филмче.

Какво ви е мнението за прогресивната хипноза ?

Чели ли сте дописвания на литературни творби ? Какво мислите за тях ? Визирам това, някой да напише книгата, а след смъртта му - друг да направи продължение. Не е ли някак изкуствено...? В момента чета "Брулени Хълмове" на Емили Бронте и се надявам "Завръщането на Хийтклиф" (продължение написано от Лин Хеър - Сарджънт) да ми допадне. Макар че, ще ми е странно, че за героите от романа чета някакви неща, които Бронте навярно не е и сънувала... Ако първият автор е починал преди да си завърши творбата, тогава е по - разбираемо да бъде дописана...Но е по - странно, ако той и е написал някакъв финал, ако е налице някаква завършеност, а след време да се прави дописване на историята...(например, за да се угоди на читателите). Има твърдения, че духове на покойни писатели са диктували на медиуми, завършеци на недовършените им приживе творби. "Духът на Ботев се появил в Княжево, молят го да допише "Хайдути" http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4106420 Бихте ли се заели да допишете нечия творба...? И ако отговорът ви е утвърдителен - при какви обстоятелства бихте го сторили ?

Научих, че има разлика между филмова музика и саундтрак, но понеже тази хубава песен звучи във филма "Хрониките на Нарния. Принц Каспиян" и клипът представлява кадри от споменатия филм, споделям я тук.

Защо искаш да го забравиш ? Защо искаш да спреш да го обичаш ? Самоанализирай се, отговори си честно на тези въпроси и помисли, дали си струва да се мъчиш да постигнеш забрава и необичане по отношение на споменатата личност. Ако се фиксираш върху желанието си да спреш да мислиш за него и да спреш да го обичаш, много по - вероятно е да продължиш да мислиш за този човек, отколкото да изпълниш желанието си. Може би фиксирането, за което пиша е една от причините да не можеш да прекратиш честото мислене за него (не казах "да забравиш", защото не вярвам, че би могла на 100 % да забравиш този господин). Самото мислене, че не искаш да мислиш за въпросния мъж и как да спреш да мислиш за него, всъщност си е мислене за него (правиш това, което не желаеш да правиш). Човек като се фокусира върху нещо, той го подхранва с енергията си (без значение дали го иска или не). Щом ти е неприятно да го обичаш и да мислиш за него, по - добре е да насочиш мислите си в друга посока, а обичта си към други обекти (например да правиш жестове изразяващи обич към хора, животни; да се молиш Богу за благото на други хора). Така постепенно, привързаността ще намалява и все по - рядко ще се сещаш за лицето хикс.

Според християнството, освен определена вяра - за спасението се изисква и стремеж към чист живот, с който стремеж да се доказва истинността на вярата. А това дали душата ще отиде в рая, в крайна сметка се решава от Христос. Още вярваш в приказчиците за Рая и Ада?! Обясних как стоят нещата според традиционното християнство. Вярвам, че душата може да пребивава в райски и адски сфери на съзнание (както и че докато е в плът може да се чувства като в рай или в ад), но това пребиваване не е во веки.

http://vbox7.com/play:692c903b

Според християнството, освен определена вяра - за спасението се изисква и стремеж към чист живот, с който стремеж да се доказва истинността на вярата. А това дали душата ще отиде в рая, в крайна сметка се решава от Христос.

Не обичам устните изпитвания. Но пък си имат и полезна страна.

Реших да те попитам именно в тази тема, понеже тук ти си ми задала въпрос, който не е по темата. От една страна ми се струва, че по - често "изяждаш" букви в сравнение с преди и ми стана любопитно на какво се дължи тази промяна. От друга страна, случва се заради изпускането на букви да се затруднявам да разбера смисъла на написани от теб изречения, дори и за разбирането им да не се изискват някакви специфични знания (и така още по - малко разбирам от определени твои коментари). Давам пример от темата за Елена Блаватска : "И, като стана дума за архетипове, моята любима фраза, се сещам - защо в Бардо Тьодол непрекъснато се казва, е мъртвите не че са мъртви..." http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15896#entry204361 Прочетох удебеления текст 2-3 пъти, докато стигна до заключение, какво вероятно означава. Но в последствие се оказа, че заключението ми е грешно. Стана ми ясно за какво иде реч, чак след като прочетох това (от същия ти пост) : "...но това, че мъртвите не знаят, че са мъртви..." Благодаря ти за отговора. Не искам да излезе, че се заяждам. Пиши си, както искаш и можем. Понякога обаче, заради въпросното "изяждане" на букви съм се затормозявал в разбирането на смисъла на прости неща и воден от любопитство и леко раздразнение, написах по - горния ми коментар. Приятна вечер ти пожелавам, Лиула.

Ти защо, често изпускаш букви и дори думи, когато пишеш ? Нямаш време и/или желание да проверяваш написаното ли ? Пишеш бързо поради липса на време и/или защото си обзета от емоция, докато пишеш и това ти пречи да си по - стриктна по отношение на написаното ?

Вярващите, че богомилството е представлявало нещо много по - възвишено и полезно, от това което е прието за него българската историческа наука и което се учи в училищата (а то е по - скоро негативно), имат ли доказателства за вярата си? Срещал съм коментари, от които става ясно, че според някои хора, в богомилските вярвания има окултен смисъл, но съществуват ли исторически доказателства в тази посока ? Умерените богомили са вярвали, че човешката душа е божие дело, а човешкото тяло и материалния свят - дяволско (и че Бог изпраща добрите в рая, а лошите - в ада). Крайните богомили са смятали за вярно освен споменатото твърдение за човешката душа и материята, също така и това, че в рая дяволът изпраща приятелите си, а в ада - враговете си, и че Бог е отвъд тези два свята. Това са неща, които съм учил в училище. Тези разбирания, не ми се струват особено градивни. По времето на богомилите е имало хора, които са писали за техните разбирания и прояви. В учението им виждам и неща, които бих могъл да посоча като позитивни. Доколкото знам, последователите на Петър Дънов, възхваляват богомилството и го смятат за нещо велико, защото Дънов е говорил добро за него. Но имат ли те някакви исторически сведения за това си много позитивно отношение към богомилското учение ? Къде са сведенията, че то е било едно дълбоко учение, а не просто дуалистична ерес ?

"Масовото измиране на деца и двуликата карма на бъдещето" http://www.otizvora.com/2012/03/4129/

Защо някои хора от езотерици стават християни, други от християни - мюсюлмани, а трети - от мюсюлмани християни ? Възможно ли е това да е свързано с миналите им животи, с онова което се нарича "самскари" ? На писателя Димитър Божанов, преди да стане православен, някакъв астролог му е казал, че той има път в религията. Божанов се е отнесъл със скептицизъм към това твърдение, но то днес е факт.

Преди година, много ме учуди голямата промяна на езотеричния писател Димитър Божанов. Тогава научих, че от езотерик е станал православен християнин. И през ум не ми беше минало, че е възможно езотеричен писател и лектор да се превърне в искрено убеден в православието човек ! Още от дете, той се вълнува от смисъла на живота. Преди десетина години, Божанов е бил под властта на агресията, наркотиците, отчаянието и алкохола... Намира спасение в езотеричните книги и филми. Започва да пише и да говори публично на духовни теми. Чувства се по - щастлив, учи другите как да станат по - щастливи. Към края на 2013 г., изоставя дотогавашните си духовни разбирания и се отрича от тях пред много хора (недостатък на това да се вричаш и отричаш пред неограничен кръг хора е чувството за неудобство, с което би се сблъскал - особено ако след първото голямо отричане, се появи повод за поне още едно). В свое интервю, Божанов твърди, че промяната му е станала много бързо : на единия ден е бил езотерик, а на следващия - по Божия милост е станал убеден християнин. Не осъждам избора на човека. Не ме разбирайте погрешно. Но все още съм учуден от тази му трансформация (пък и дори да не е станала от ден за ден). Според мен промяната му е резултат от определен психологически процес, а не е мигновено чудо - той сам е казал, че е търсил Истината с години. Търсенето му го е отвело в лоното на православието. Засега той е там. Минавало ми е през ума, че може да са го подкупили със сериозна сума пари и затова да демонстрира такава промяна и тя всъщност да не е реална.. В коментари към изповедта му в youtube прочетох : "тая работа отива на към параноидна шизофрения (не го казвам като обида)","Много съжалявам, че лукавия отново ликува. Успял е да те подхлъзне. Но това е много лесно, защото егото ти, Митко, е извън контрол. А къде може да процъфтява едно такова его - разбира се, зад ''защитената'' крепост на християнството...". Според мен, ако Димитър Божанов живее поне до 70-годишна възраст, вероятността още в този си живот да премине към езотерично-християнски възгледи е огромна (твърдение, с което той не би се съгласил). Това е изповедта му. В нея, не ми изглежда по - щастлив, отколкото е бил като окултист. Търсенето му на щастие може би не е завършило, дори и той да смята обратното. Написах по - горните неща, защото ме интересува какво е вашето мнение за причините, стоящи зад една такава голяма промяна (и то от езотеризъм : по - широко скроеното, към православие : по - тясно скроеното). Пари, психическо заболяване, Божия воля...? Неведоми са пътищата Божи, но ако имате обяснения за станалото - споделете ги, моля. Съмнявам се, че пълната убеденост в идеите на православието е последната спирка на Божанов.

"Как Калоян е превзел Пловдив, разкрива парапсихолог" http://www.plovdivmedia.com/1622.html

Ако знаех със сигурност, щях да ти кажа.

Според Сергей Лазарев, 90% от поведението на човека се определя от Бог, а останалите 10% са свободна воля. Сигурно и той е привърженик на по - горната теория.

Ако се самоубиеш, ще получиш много по - гаден отвъден живот, отколкото е животът ти в тази ни реалност (споменавам ти го в случай, че още имаш мисли за самоубийство). Препоръчвам ти да потърсиш информация за прошката, прощаването (в книги, интернет). Може да научиш неща, чието прилагане да ти е в помощ за реализирането на желанието ти да си по - щастлива. Заглавия за които се сещам : "Как да простим като не знаем как", "Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим", "Излекувай живота си".

Мислел съм си, че думата "Коледа" може и да произлиза от "коля".