"Грехът не седи в цветните дрехи, но трябва да имате предвид следното: когато отивате при умрял човек, няма да се облечете в бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща. Значи всяко нещо изисква своето време, своя сезон.
В това отношение светските хора са по - умни от религиозните. Те стоят десет пъти по - високо от религиозните. Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политиканите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: Как тъй? Тези хора разрушават, а не градят. Питам: когато градите нова къща на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл."
"Свобода на духа" - беседа държана от Учителя на 23 август 1915 г., София.
Струва си да се рушат неща, които дърпат обществото надолу: например престъпните групи. Да речем, престъпници са съградили организации, които бива да бъдат разрушени, защото задушават обществото. Ето как, понякога съграждането е зло, а рушенето - добро (поне ако гледаме на нещата през призмата на добруването на максимално голяма част от хората в дадена общност). И в рушенето, както и в съграждането, трябва да има мисъл, разумност, а не да се действа "едно към гьотори". Струва си нещо да се разруши веднага, ако разрушаването му е хем нужно (поради доказана несъстоятелност), хем е налице добра подготовка за бързото му заместване с нещо друго, по - добро. Ако пък нещо работи добре или ако няма възможност да бъде веднага заменено с друго, което да е по - добро: то бива старото да се запази и евентуално поетапно да се заменя с по - добро (тоест, поетапно разрушаване на старото и съграждане на новото на негово място). Ако няма къде да живееш, не изглежда разумно да бутнеш старата къща без да си съградил нова...