Кон Круз

Има ли нещо ценно в/при човека, което да го няма при ангелите?

Възможно ли е, ангел да изпита...завист? И това да допринесе за падението му?

Ще излезе, че хората са или крайно добри и или крайно зли?

Значи не е абсолютно зло? То всъщност, май няма абсолютно зло. Само Абсолютно Добро, включващо в себе си доброто и злото? А споделяш ли твърдението, че Луцифер е "княза на този свят" (както е нарекъл Мартин Лутер). Нали планетата си има планетарен логос?

Благодаря, че ме уведоми, че не гледаш телевизия. Иначе нямаше да мога да заспя.

Петър Дънов е казал, че има милиони форми на любов: любов на паяка, на вълка и т.н. и т.н. В този ред на мисли, може да се каже, че Луцифер обича човечеството. Но гледано от тази перспектива. Все пак той го използва, ценно е за него. И затова се чудя дали наистина го мрази и ако да - защо.

borislavil: Защо Луцифер е човеконенавистник?

Възможно ли е, ако видите някого за пръв от месеци без виждането да е планирано (месеци, през които често се се сещали за него), то това да се озовете на едно и също място по едно и също време, да се дължи на вашите мисли? Понеже понякога, ако отидете някъде с 1-2 мин. бихте се разминали с еди кого си.

Чух тази мисъл в предаването "Новите досиета", което се излъчваше преди години по ТВ7. Вашите коментари. Как трябва да я тълкуваме, намирате ли я за вярна? В предаването беше казано, че някои поети си лягат с тази мисъл.

Какво точно е визирал Петър Дънов, говорейки за противоречия, изпадане в противоречия? Раздвояване в съзнанието ли? Имал ли е предвид някакви външни конфликти?

Въпрос към всички. Защо е прието да се смята, че ако една форма е идеална, ако няма несъвършенства в нея - то тя не може да предизвика еротично желание у наблюдаващия? Ако това е вярно, на какво се дължи, какво е обяснението за това, че еротично желание може да се прояви там, където има поне малко несъвършенство във формите?

Възможно ли е в някои изпълнени с предимно божественост литературни творби да има доза диаболичност и в книги, които са по - скоро диаболични да има зърна божественост?

Сега се сещам, че преди 7 г., един преподавател ни каза, че Турция нарушава българското радио пространство в Източна България.

Не си първата, която поставя този въпрос. По принцип не слушам радио, но съм на мнение, че трябва да се пуска повече българска музика. Чувал съм, че в други държави го няма това да се пуска повече чужда, отколкото местна музика и се държи повече на музиката от съответната страна, а не на чуждата. В това предаване, след 8 мин. и 45 сек. също е коментирано онова, което и на теб ти е направило впечатление: http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/bratja-mangasarjan-s-nova-versija-na-hita-baj-mangau.html.

Жено, докато не спреш да го храниш този упир с енергия, шансът да спре да те тормози е много малък. Може да продължи да го прави, докато и е кеф, колкото и позитивизъм да излъчваш. При положение, че вече толкова месеци те тормози, а прилаганите от теб методи не помагат, може би е време да се замислиш за промяна в подхода. Разумно е онова, което е подходящо. Ако нещо не дава резултат толкова дълго време, може би не е подходящо и може би трябва да се смени с друго? Мисля, че е време да подадеш жалба в полицията или да отидеш и да и кажеш, че ако не престане ще подадаше жалба, но предпочиташ да не се стига дотам. Както и че желаеш добри отношения с нея, но това дали ще са добри, не зависи само от теб, а и от нейното поведение. Ако след добронамерения разговор не престане - пусни жалба. П.П.: Би могла да се замислих и върху това как да станеш по - неуязвима за нейните "стрели". Тоест, как да станеш максимално безчувствена към агресията и, вместо щедро да я заливаш с енергия. Нали Петър Дънов е казал, че някъде не трябва да се дава нищо, а другаде - всичко. Ти от доста време и даваш много, без тя да го заслужава. "Бог помага, но в кошара не вкарва", "помогни си сам, за да ти помогне и Господ", "моли се така сякаш всичко зависи от Бог, работи така сякаш всичко завиди от теб".

Още не съм ти прочел цялата темичка, но ще ти кажа да не си го слагаш много на сърце това, че си казал нещо, за което съжаляваш. На всеки се случва.

Интересно, какво ли щеше да изкоментираш, ако беше прочел и поемата "Ку*виада" от същия автор...

Влияе ли енергията на феновете на резултатите от футболните срещи?

Знам го въпросното деление на Дънов. Ама едно е да си знаеш призванието от 7-годишна възраст, друго е да го откриеш на 30 и нещо си. Във втория случай, откриването си е направо късно (макар че по принцип не е чак толкова късно).

Защо някои хора от малки знаят какво им е призванието и се стремят към него, а други - не са така. Лутат се, чудят се, някои си намират призванието в сравнително късна възраст (например писателят Николай Хайтов, актьорът Луи дьо Фюнес).

Майките са бавачките на Бога, според Дънов. За децата А една жена с детенце на ръце продума: — Кажи ни нещо за Децата. А той й рече: — Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. Халил Джубран, "Пророкът" (http://margaritta.dir.bg/07slovo01.htm).

Dream away (Сън разстояние) Среднощен лъч. И мрачна тишина. Просторен път открива се в сънят ти. И ти събуждаш се в него. На ново място озовал се. Дълбоко в мечтите си. Дръзко ти политаш. През хиляди епохи. Не знаеш къде ще се озовеш. В дебрите на митовете ти ще бродиш. Богатствата на историята, ще опознаеш в старите легенди. Всичко постижимо е само на една мечта разстояние. Алчност и мизерия. Вечен кръговрат. Да загубиш всичко, което притежавал си. И мечтите ти да рухнат изведнъж. Можеш винаги, ако те води някой друг. Но ще е късмета с теб. И пак ще се размине всичко. Обвит накрая в мистика. И шумове различни. Ще се събудиш променен. И знаещ, че всичко е в твоите ръце. Само на един сън разстояние..." Превод (на куплетите): bigstoyan, Fozzy, TheLoser.

"Една жена идва за трети път. Диагностиционната диагностика на дъщеря и показва, че в музикалното училище някой от преподавателите и взима от енергията. Причината е кармична: по бащина линия е имало вампиризъм, защитата на момичето е пробита, затова и отнемат от енергията. Тестувам бащата. Той е взимал енергия, но не е виновен той самият, а неговият баща, който е бил голям егоист по отношение на майката, потискал я, притеснявал я и тя, за да се спаси, му хвърляла енергия. Егоизмът, жестокостта водят до изключване от Космоса и тогава човек е принуден да взима енергия от хората. А това разрушава защитата на децата му те започват тежко да боледуват, могат да започнат нарушения на психиката и други проблеми. В дадения случай егоизмът на дядото частично е "изял" кармата на сина и на внука му." Из първата книга "Диагностика на кармата" на С.Н. Лазарев. В случая, какво трябва да се разбира под "изял" и под "карма"??

"Истинският път няма пътеки. Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа." (П. Дънов). Пътя към себе си ли е имал предвид под "път, който няма никакви пътеки"?