Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници_
  • Общо Съдържание

    1894
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    22

Мнения добавени от Кон Круз

  1. Не знам. :D

    Бъзикам се. Знам. Да, точно такива. Не се прави на ударен. В края на миналия месец ти ги дадох, за да изпереш съдържанието им в замяна на част от него. :D Ако се опиташ да ме преметнеш ще ти пратя Бухала и Слона, Сандокане. :D

  2. На летището. Порталецът Кон Круз вижда ослепително красива жена и решава да я заговори:

    - Добър ден.

    - Добър ден.

    - Дано не съм много нахален, но накъде летите?

    - До Чикаго.

    - Така ли... много интересно. И какво ще правите чак в Чикаго? Роднини?

    - Не, не. Отивам на световен семинар на нимфоманките...

    Тук Круз леко се оцъкля и преглъща шумно.

    - Кооолко интересно. На нимфоманките... Че какво толкова ще правите на този семинар?

    - Е, как какво - аз съм една от главните лекторки, ще споделя своя опит с другите нимфоманки.

    - Моля ви, дано не нахалствам, какво ще им говорите, бихте ли ми казали?

    - Ами ще ви кажа, разбира се. Ще им докажа, че не испанците са най-издържливи в секса, а индианците издържат най-дълго. Имам доказателства, снимки, факти - всичко.

    - Чудесно наистина, много интересно. Нещо друго ще им разказвате ли?

    - Да, ще докажа и втората си теория, а тя е, че негрите изобщо не са с най-големите членове. Най-надарени са гърците и имам неоспорими доказателства.... извинете, впрочем, ние така и не се запознахме...

    - О... - казал човекът от Портала - много се извинявам! Приятно ми е, аз съм Винету Пападополус!

  3. Сънувах, че с някакъв автобус пътувам нанякъде. Екскурзия. В автобуса беше и една бивша съученичка. Спрял е автобусът за почивка. В междуградска местност. Със съученичката си говорим. Става време да се връщаме в автобуса и да продължим пътя. Видях си два от пръстите на дясната ръка на земята. Бяха отрязани. Вдигнах си ги с дясната ръка и си ги прибрах в чантата, с която ходя на работя. Не усетих да ми липсват пръсти, докато си прибирах отрязаните.

  4. По-добре по Коледа за 10-ти път "Сам вкъщи", отколкото за 10-ти път сам вкъщи.

    Българските телевизии може би вярват в древното проклятие, според което в годината в която не бъде излъчен "Сам вкъщи" по Коледа, светът ще се свърши.

  5. Jack and the Beanstalk: The Real Story / Джак и бобеното зърно: Истинската история (2001)

    "Резюме : В долината на блестящата мъгла, там където растат прекрасни бели рози, се намира голям средновековен замък с дебели каменни стени и високи кули.
    Богатият предприемач Джонатан Уйлям Дънкан Робинсън, накратко Джак, отдавна има мечта там да построи курорт и казино, наречени “Вълшебния замък”. Но всички планове на Джак могат да бъдат разрушени от стара семейна тайна, повече подхождаща за приказка.
    Историята на неговото семейство ще накара Джак да повярва във “възможността за невъзможното”. И, за да премахне ужасното проклятие, заплашващо с гибел рода му, на Джак се налага да отиде в един друг, фантастичен свят, изкачвайки се по огромно бобено стъбло в небето – в страната на гигантите, искащи да отмъстят за вековната обида, нанесена им от далечен прародител на Джак..."

    Всъщност, не става дума за обида.

  6. Snow Queen / Снежната Кралица (2002)

    "Резюме : Герда и Кай са неразделни са свързани с обич и нежно приятелство. Веднъж в окото и сърцето на Кай попадат парченца от счупено вълшебно огледало. От този миг нататък Кай става мрачен и зъл, отблъсква Герда и един ден внезапно изчезва. Водена от обичта си Герда решава да намери Кай и предприема опасно пътешествие. Намира го в двореца на Ледената кралица, където, без да знае, той й помага да се отърве от ужасното проклятие, под което е принудена да живее."

  7. Чувствал съм се добре при молитви. Това, което обаче не ми харесва при молитвите е, че те са вид унижение, а аз не обичам униженията (когато съм се молил не ми е пукало, но в момента например нямам настроение за молене).

  8. "The Company of Wolves" ("В компания на вълци") - 1984 г.

    Резюме : "Розалийн си седи мирно и слуша историите на баба си; истории за девици, влюбили се в красиви мъже с големи вежди и тлеещ поглед; истории за безследно изчезнали хора при пълнолуние; истории за бебета намери в щъркелови гнезда. Разбира се, историята на Червената Шапчица също присъства, и то с много красив вълк (Естествено, вълкът поглъща бабата, но "консумира" Червената Шапчица). На всичките истории липсва нотката на невинност, и се намира нотка на сексуалност. Филмът, обаче, не е ужас; по-скоро е многопластова приказка за юноши."

  9. Няма кръв, няма болка

    Сънувах, че е нощ и съм в някакво заведение (може би част от партер на голям хотел). В неосветена част на помещението. Наблюдавам себе си. Виждам се като абитуриент в костюм. Имам съзнанието, че видяното от мен е станало част от клип (тоест на бала някой ме е снимам). Пийнал съм, танцувам. Нямам спомен в мрачното помещение да е имало друг освен мен и моя по - млад двойник.

    След това се движа по почти тъмния коридор на някой от етажите на хотела. Срещу мен се задава една поркалка... (в съня е с руса коса). Казвам и нещо, но не ми обръща внимание. След това имам съзнанието, че си е влязла в стаята. Мисля да почукам на вратата и и като се покаже на прага, просто да я прегърна и да я подържа в прегръдката си без да казвам нищо.

    След това е ден, ясен. Излизам отнякъде (може би от хотела). Не от централен вход обаче, а сякаш от заден. Хвърлям погледи назад. Сякаш се притеснявам някой да не ме нападне. По едно време се появява един около 20-годишен максимум младеж по потник (нищо, че е студено). Атлетичен, агресивен. Спира ме и иска да се върна назад. Някакъв батка имал сметки за уреждане с мен. След малко се появява и батката. Въпреки студа, също леко облечен. Още по - мускулест и с автоматичен нож в едната си ръка. Аз се отдалечава и обръщайки се назад поне два пъти му казвам почти равнодушно нещо от сорта на: "Господине, не се приближавайте, ще се обърна към органите на реда."

    Мутроидът обаче се приближава. Чувствам се слаб: и за да бягам, и за да се бия. Почти изцяло ми липсва желание за някое от тези две неща (казвам почти изцяло, защото ако ептен нямах, нямаше да се отдалечавам и да го предупреждавам, макар и без да влагам особена емоция). Тръгнах и аз към него. Бях почти на 100% спокоен. Помислих си, че сега може да се сбъдне едно мое желание... Мутроидът беше по - мургав от по - младия си другар. Хвана ми дясната ръка и направи прорезна рана по протежение на дланта ми. Нямаше болка, нито кръв, нито страх (макар че може би врагът ми нямаше да спре дотам...).

  10. Чел съм, че висшите сили (които някои наричат със сборното "Бог") се хранят с нашите позитивни мисли и чувства, с енергията им. Те ни подтикват към духовен растеж... Дали го правят напълно безкористно това подтикване и това помагане?

    Ако ти доставя удоволствие да правиш добро и правенето на добро те прави по - щастлив, дали си на 100% безкористен в своето добротворстване?

    Има ли тотално безкористие? Без мисъл, без желание за някаква печалба (била тя и вътрешно удовлетворение).

×
×
  • Добави...