pantofka

Здравейте отново.Тъй като прочетох на колко хора сте помогнал и тъй като казахте ,че няма начин да се видим скоро бих искала да Ви попитам има ли все пак някакъв начин да се видим,дори и само за един сеанс?Предполагам,че сте зает човек и точно за това ми се иска да Ви попитам още нещо.Въпреки всички неща,които Ви споменах,че са се случили,аз успявах да бъда човека,който всъщност съм-да,емоционална,но позитивна,активна.След нервната криза и откакто започнах да пия лекрствата ,нещо се промени в мен.Искам да спомена,че в момента водя нормален начин на живот,но когато остана сама в някакви моменти усещам че погледът ми е блуждаещ ,а мозъка и съзнанието е като спряло-не мисля за нищо,(а до преди това постоянно мислех за нещо,в по- голямата част от времето беше за ежедневните проблеми,а те бяха много,бях подложена ежедневно на стрес и мозъкът ми постоянно работеше )усещам главата си като празна...освен това,мислех за ежедневните неща,какво да хапна,да се обадя на майка си,на баба си,а сега просто ги правя набързо без да извличам положителното от това-да чуя как са,наистина,да се посмея и т.н.т.Правя нещата без желание-излизам с приятели ,но без желание,опитвам се да си почивам,да правя нещата,които преди това ми доставяха удоволствие,правя ги ,но не ми доствят удоволстие,просто ми е безразлично.Мисля,че не мога да се зарадвам истински на нещо.Всичко това ме изнервя и напряга допълнително,мисля,че сякаш не искам да си помогна сама.Всички около мен ми повтарят,че ми няма нищо,но без резултат и мисля ,че това е просто защото много ме е страх дали ще си бъда същата и дали не съм полудяла.Напряга ме и това,че ги притеснявам близките си ,въпреки ,че всички казват и ме уверяват ,че не етака.Откакто станаха тези неща,живея при най-добрата си приятелка и вече мисля,че и преча и тежа ,въпреки,че и тя ме убеждава,че не е така и това ме притеснява ужасно. Ще бъда много благоарна за мнението Ви!

Много благодря за отговора.Ще изчета темата за натрапливостите,но имам няколко въпроса.Когато се опитвам да намеря причината защо си помислих това с прозореца,стигам до извода ,че много се измъчвам и (себе си и близките около мен,а толкова ги обичам и те се грижат за мен и ме обичат) с този непрестанен страх и паника и ме е страх да не полудея.Полудявам ли и ако да ще разбера ли,че е така?МОга ли наистина да си причиня нещо?Клокото и да го мисля,осъзнавам,че НЕ искам,но тази мисъл ми мина през главата....

Може ли лекарствата,които приемах да са го провокирали?

благодаря за отговора.Намалила съм стреса до минимум,но просто тези неща ме тормозят,не могат да ми излязат от главата.Постоянно имам чувство ,че ще ми има нещо,че ще се разболея,или пък това със самоубийството.Бихте ли могли да ми кажете как да намаля стреса или къде да прочета за това,защото мисля че съм го намалила ,но те просто изкачат,Бих искала да Ви попитам дали приемате пациенти,къде и колко струва сеансът

Здравейте,историята ми е малко-дълга,но бих искала да я споделя с надежда някой да даде съвет или да помогне.През последните 2 години баба ми преживя тежка операция,държаха я в кома за да могат да я спасят,шансовете бяха малки и казаха,1е едва ли ще е същата.БЛАГОДАРЯ на Господ,тя се оправи и си е същата.Това премина.След по малко от година имах проблеми с полицията (не по моя вина),арести и т.н.т.И това мина.Тъкмо се бях успокоила и откриха рак в бъбрека на майка ми.Оперираха и нея.След като тя излезе от болница,имах нервна криза.Назначиха ми деанксит,лексотан и амитриптилин.Пих ги 20 дни и спрях ,защото след 7 ден започнах да се чувставам по-зле.Първо изкарах грип,но започнах да меря температурата си на всеки 15 мин.Мислех,че имам някаква страшна болест,заради температурата.Започнах да обиакалям лекари и естествено ми няма нищо,но аз мислех,че ще умра.После започнах да меря пулса си постоянно,попринцип е малко по-бърз от нормалното,но пак реших,че имам нещо на сърцето и ще умра,след това пипах непрестанно лимфните си възл...От години имам алергия и със стреса май се задълбочи.Задушавам се в определени моменти и естествено решавам,че ще умра,не мога да си поема въздух и през устата,ръцете ми се разтреперват...При една от тези кризи изведнъж ми излезе ужасна картина в съзнанието-как се хжърлям през прозореца.Сега пък ме хвана страх да не си направя нещо-дали мога да се самоубия,страх ме е защо си го помислих,мога ли да го направя,страх ме е да не полудея.Искам да съм си същата като преди и постоянно се опитвам,но не става.Забелязвам,че когато дишането ми е добре и когато няма за какво да се тревожа се сещам за това,сякаш трябва да ме е страх непрестанно от нещо. Моля за вашите мнения и съвети. Благодаря предварително.