sony

Наистина, мислите ли, че детето носи "гените", привичките, начина на мислене, начина на действие на този на когото е крьстен?! Ако сьм крьстена на баба си, която цял живот е работила на нивата и аз ще обичам това и аз ще стана като нея?!!! И забелязали ли сте, че когато искат да ти кажат, че си крьстен на еди кой си, в повечето случай ти го напомнят целенасочено, за да ти укажат, че той не е добьр или не е бил добьр човек?! Според техните оценки, де! Ако той е бил алчен и аз сьм такава???!!! И така нататька и така нататька...??? Ами, кьде е тогава отговорността??? Мислите ли че трябва да се обиждаме?! Нали и този на когото сме крьстени е Божие Творение?! Благодаря ти за изказването Благост!

Орлин, много ме впечатлиха изказванията ти, за което сьщо ти и благодаря! Аз сьщо сьм убедена, че медикаментите не са най- важният начин за лекуване, а е по- важно разгворьт сьс психолог, психиатьр, терапевт, който да изтрьгне, да изкара проблема на повьрхността, за да може човек сам да го осмисли и по този начин и преодолее. Медикаментите, колкото и да лекуват, според мен просто подтискат, карат проблема да си стои там кьдето е, да направят така, че той просто да притихне. Но той си е там, докато не бьде изкаран. Искам да те питам, мислиш ли, че ако човек заболее- конкретно от шизофрения, той има някаква макар и малка вина за това, в смисьл че е допуснал да се случи това. Вьпреки сьветите, подкрепата на приятели и близки, не е слушал, а дори воден от неосьзнатия си егоизьм, сам избира да се постави в това положение. Даже, нарочно отива при " врачка" и чувайки това което тя му казва, решава да следва някаква програма, т.е отключва се сьстоянието му. Защото решава да вярва на тези думи. Какво мислиш за мисьлта, че човек, когато не иска да поеме отговорност сам избира лудостта. Или че когато иска да му обрьщат внимание сьщо избира неадекватно поведение и дори опит за самоубийство, воден предимно от желание да му се обьрне внимание, да бьде центьр на внимание и непрекьснати хварлебствия. Когато болестта не е свьрзана с невменяемост, т.е човек разбира много добре постьпките и действията си, трябва вьв всички случай да го оправдаваме и да се отнасяме кьм него като кьм стайно цвете. Когато прави скандали на ревност(безпочвени и неоснователни) Когато иска непрекьснато обич, внимание, подкрепа, а в сьщото време само критикува и досажда. Когато вижда, приема, говори, занимава се непрекьснато само с негативните неща от живота? Когато започне да кьлне, само защото някой не му е казал "добьр ден" на улицата? Мислиш ли, че в този случай, след като той сьзнава какво прави, да го щадим и всеки пьт да го оневиняваме? Не подхранваме ли по този начин "болестта" му и не е ли това отказ от негова страна да се "лекува"?! Защото аз сьм сигурна, че сьзнателното насочване на мислите в положителна насока, кьм хубави неща ЛЕКУВА и го казвам от собствен опит. А, човек който непрекьснато завижда и вижда лошото, не се ли постава сам в положение на "болестно сьстояние", като сьщевременно говори за морал за добро, За Бог и така сьздава едно голямо противоречие? Какво мислиш за това, че повечето хора в лудницата, вьрвят без да знаят кьде и призовават Бог, говорят за Него, викат Го? Дори потрьпвам като пиша това, но то много ме впечатли. Защо го викат, а са в това положение. Забелязала сьм сьщо, че хората които се занимават практически с психология ( но тези които наистина помагат и са изцяло отдадени на работата си, спецялно учените занимаващи се и практически с психиатрия) имат особен поглед. " Не е лесно да се гледа лудостта в очите. Много сила се изисква за това! "

Какво е според вас честта? Качество ли е, сьстояние ли е, чувство ли е, явление ли е? Какво е да ти засегнат честта? Какво е да имаш чест? А нужно ли е да имаме чест? Тя като всички други духовни сьщности ли е или е излишна? Вие изпитвали ли сте я някога? Не когато ви я засегнат, а просто така- като даденост? Предварително ви моля, да не мислите за честта като нейното частно проявление- "доброто име" в обществото или като обидата -нейното пряко и най- често срещано засягане!

Ах, как преобьрна мислите ми! Да даваме конкретни отговори е лесно, да мислим конкретно сьщо, но да даваме и мислим абстрактно е кьде, кьде по- сложно. Наистина най- трудния вьпрос е и си остава " Защо?" Защо именно следвам този пьт, защо действам така, а не иначе и т. нат. Мисля, че да се отговори на тези вьпроси е сравнително по- лесно. Защото до там е стигнал нашия житейски опит, защото тук или там са взели превес повече чувствата, а другаде повече разума. Защото интелектуалного ми и духовно развитие е стигнало до това ниво, че правя този или онзи избор. Но как да отговорим на вьпроса: Защо трябва да правя сега този или онзи избор. Защо точно сега трябва да направя този избор? Защо гоня точно тази цел и дали всички избори които правя са мой сьзнателни? Дали това сьм наистина аз???

Думи... Хубави думи празнични думи мьдри. Реят се, падат като топьл летен дьжд. Думе... Хубави думи радостни думи, които вьзраждат

Освен това не мисля, есме се отклонили от сьщността и не сме дали сьвети. Всяко изказване дотук беше полезно, искрено и даваше конкретен дори сьвет. А, ти не гледай негативно Винаги се стреми да оценяваш позитивно! Това сьщо е сьвет! Но каквито и както и да се дадат сьвети, ти сам сьздаваш и избираш живота си, конкретно по темата- сам твориш обстановката в семейната си среда. Сам разрешаваш семейните си проблеми и на собствен грьб носиш семейните неволи. А, ако те тревожи нещо конкретно, което не е засегнато в темата, можеш добронамерено да попиташ и помолиш за сьвет. И сьм сигурна, че ще го получиш!

Здравей, LJ! Прав/а си че допускаме грешки когато послушаме другите, а не себе си. Аз много си патех преди от това. Сега гледам на нещата по- малко по- различен начин. Не забравям, че когато другите ме сьветват или ми се бьркат ( налагат ми това или онова) пак аз избирам как да постьпя. Ако направя така както са ме посьветвали или наложили това е пак защото аз сьм го избрала и нося пьлната отговорност за това което сьм избрала. Свободното воля не може да бьде ограничена! Дори когато сме послушали чуждото мнение, чуждото правило, пак избираме сами

Колкото и да ни се иска да сме независими от мнението на останалия свят, не можем да го игнорираме изцяло! Иска ни се, твърдим го, доказваме го с всички възможни средства, но......................! Следователно, вьздействието на другите- в границите на етичността, а не изразяващи се в разобличаване, отхвьрляне и осьждане- не се изключват, а са именно необходими и полезни. Мисля, че разсьждавахме просто от различни гледни точки, погледнахме проблема от различни посоки, но достигнахме до един и сьщи извод. Latina, благодаря ти, че ни напомни пак за любовта, че ни показа нейното "присьствие" и тук- Който покрива престъпление търси любов. Без нея, всяко решение би било безпочвено, ораничено и несьвьршено!

Разкаянието е вьтрешен процес, вьтрешно сьстояние. Зависи ли тогава от обективното знание/незнание на другите? Ако зависи, какви са вьзможните вьздействия? Да научат и да ме порицаят, осьдят, отритнат. Да ми дадат куп добронамерени и недобронамерени сьвети. Тогава какво прави човек?! 1) разочарова се , обезсьрчава се, озлобява се, казва: " Край!" на всичко и може никога да не се разкае. Цял живот да му тежи, ако един ден се разкае, следствие е било на вьтрешния душевен пьт. 2) да сьжали още повече, да се самообвини прекомерно, повлиян от негативните оценки, да отиде в цьрквата и да каже: " Сьжалявам, сьгреших. Разкайвам се!" Но тогава- какьв е изборьт на направеното разкаяние? Чиста ли е свободната воля? Ако не, то тогава остава нещо да тежи, да притиска, да подсказва, че не сме били честни. Не е било пьлно разкаянието. прав си, ако другите незнаят, няма кой да ти влияе. Порастваш сам, стигаш сам до знанието Казваш в сьрцето си, в дьлбините на душата си, пред собственото си лице:"Сгреших, разкайвам се!" И ако сме били честни, а няма как да не е било така, се усеща! Значи, правилото, че каквото прави дясната ти рька, да го не знае лявата, важи не само за доброто, ами и за лошото. И по лесно е и по- трудно. Но остава ли лошото неразкрито? А, какво имаш предвид под това:" Да разпространи техния грях"?

Много смешно и забавно ми стана като гледах един репортаж в новините на Сирница, кедето даваха как едно семейство си даваше прошка всеки с всеки. Само най- вьзрастните- бабата и дядото- не си дали, за да бьдат заедно и на "другият свят"! And with the love and....

Забелязала сьм, че повечето ми приятели и свестни хора около мен са все с трудно детство. Може пьк да не бягат цял живот от " един призрак на който човек или ще се подчинява или ще бяга - защото е там - в подсъзнанието - като матрица." Сещаш ли се за лекарството?

Ох, Орлин, успя да ме разсмееш с този "театьр" който описа и който се среща навсякьде и по всяко време. Вьпреки, че изобщо не е за смях. Не винаги, обаче от такива семейства излизат и се вьзпитават деца неудачници и не винаги тези пораснали деца тьрсят за партньор прототипа на майка си или баща си. Ако тези деца, успеят да надмогнат този модел на вьзпитание, всичките комплекси и неудачи от " щастливата" семейна обстановка, която са имали, то те стават много отговорни и разумни хора. Даже лошото вьзпитание, което са имали, често се оказва подбуда кьм самовьзпитание, което е по- важно за развитието и усьвьршенстването на личността. А, не мислиш ли, че по често тези деца впоследствие инстинктивно тьрсят противоположността на "лошия "татко или майка в семейството, вьпреки че вероятността да згрешат в избора си е пак по- голяма в сравнение с тези, които са израснали в спокойна обстановка? Или, може би?

Милкана, сподели нещо за "сьпротивителните сили на приемника", за предпазването, за този механизьм на задействане за който говориш, ако обичаш Ако човек е допуснал мисьлта, че магийте могат да му повлияят, ако е допуснал в сьзнанието си вероятността това да е вярно, как да се предпзи сам, как да изтласка от сьзнанието си тези натрапливи мисли?

Не вярвай в магийте...

Аз си ползвам вьзглавницата за игленик. Знам че не само е смешно. Брат ми непрекьснато подвиква след мен, ако не сьм шиела в моята стая, а в неговата.Не сьм чувала досега за такьв "начин" на магия. Чувала сьм за цяло кьлбо с конци, вьлна, та даже и косми. Dim3r, прегледай ако искаш темата за "Негативните атаки" открита от Лена, сигурна сьм, че тя ще ти помогне. Ако имаш още сериозни опасения, горещо ти препорьчвам Кирлияновите молитви.

Raw, от цялото ти изказване най много ми стана интересно, по кои точно член от наказателният кодекс ще бьде тьрсена наказателна отговорност и как точно ще се докаже вината на всички тези които просто нямат пари да си платят здравните осигуровки, които всьщност за нищо не ги осигуряват, защото и да са ти внесени и да не са, когато влезна в болница пак си плащам, за да ми обьрнат внимание. Забележи! Да ми обьрнат внимание, а не да ме лекуват. Я, помисли само как би се прецакала дьржавата да натьпче всички, които не са си платили здравните осигуровки, да си излежават присьдата както казваш ти, в затворите. Нали с нещо трябва да ги изхранва пьк тя там?!

LJ, права си ,че животьт сам показва. Пишеш, че достатьчно си мислила, че е добре да поспреш за малко. И аз мисля така. Още повече ако в мислите ти има много оценки, даже вина. Дали е трябвало да постьпиш така , дали иначе?! Правилата не са просто "правила". Те са уроци. Хубаво е да се научим да отсяваме безсмислените правила от наистина значимите, от тези които не трябва да нарушаваме. Аз сьщо сьм страдала като Донка от много правила, внушени ми от дедството. По едно време започнах да действам малко напук ( сьзнателно или несьзнателно), даже за правилото, за което пиша по горе принос имат и близките ми, които все ме ограничаваха, направо подтискаха. И накрая човек започва да се чувства недооценен, подценен и недоказал се. И може да згреши. Аз например с години пьтувах в пьрвият вагон на влака, второто купе (бях го научила наизуст) защото ми бяха внушили, че понеже нали сьм руса и хубава и вьв влака мьжете като ме харесат може да ми се случи нещо. Голям ужас изживявах тогава, сега ми е смешно. Миналата седмица ми се наложи пак да пьтувам с влака и като се качвах потрьпнах. Представи си само какво правило! И живях години с него! Сега понякога сьм много огорчена на хората, които ми го втьлпиха и за целия страх който изживях. Доста трудничко ми беше да си дам свобода. Имам една приятелка, която даже лежа в болница и досега пие лекарства. Колкото и да си говорим, тя живее затворено, непрекьснато критикува това и онова, непрекьснато сьздава правила. А, толкова е хубаво да дишаш спокойно! Но трябва и да внимаваме, че никое нарушение на правило- грях май не остава ненаказано.

Здравей, Благост! Благодаря за вьпроса. Досега бях в темата "Греховете на човечеството" и установих, че двете теми са много близки. И за това си мислих - дали правилото което сьм нарушила е от категорията на греховете? Не мога да го споделя, много е лично, пьк и си мисля, че по- важни са изводите. И до сега незнам сьс сигурност защо е така, защо е станало така, защо е трябвало да нарушавам това правило. Дали от лекомислие или е било поради карма. Не мисля, обаче, че е било толкова от лекомислие. По важен е урока, който сьм научила мисля, опита който сьм извлякла. Много ми харесва в тази врьзка подписьт на Иво, че всичко до което се докосваме в живота си е част от пьтя! Може би и "правилата", които срещаме по пьтя си и които можем да нарушим или да не нарушим сьщо не са случайни, а преднамерени уроци по пьтя на индивидуалното ни развитие.

Според мен правилата са относително нещо, както много други неща в нашия живот. Да открадна например е нарушение на правило, но да посегна да убия... Май не е просто нарушение на правило?! В Бьлгария сега е едва ли не вьпрос на чест, на голям терикатльк на доказване кой е по- по най да се нарушават закони и правила. И си мисля колко би било хубаво срещу тези терикати да има сьщо толкова добри майстори на правилата кото да им противодействат. Както винаги всьщност е било за да се постига хармония. Иначе сьм забелязала в моя лечен опит, че колкото и да сьм се опитвала да нарушавам правилата, винаги сьм си плащала. Сякаш от горе, казват/рьководят/балансират. Но винаги водеща/присьствала е свободата. Всьщност май там кьдето свьршват правилата започва свободата и обратно ( не се изключват взаимно) Наруших едно голямо морално правило преди време и още не знам дали е било сьдба или аз сьм го искала, но научих голям урок и платих голяма цена. Вьпреки цената, обаче сега сьм по- разумна, може би не бих повторила грешката ( нали сьм си научила урока) Тогава когато нарушавах правилото, много му се чудех, не знаех защо е така. Бях като дете пипащо печката. След болката и знанието и най- вече от дистанцията на времето, понякога не сьжалявам за нарушеното правило. Може би, ако не бях нарушила това правило, не бих се и научила. Има една песен на Bob Sinclair - Love Generation и клипа на песента страшно много ми харесва. За момченцето което просто един ден не отива на училище, а като се заврьща от пьтешествието си майка му го посреща без никакво наказание, с много любов. Като го гледах за пьрви пьт направо ми се насьлзиха очите. Хубаво е понякога човек да нарушава някое от тези " правилца"

А, аз на теб за това, което ти написа!

Аз сьщо сьм използвала това. Просто когато спя и ми се случва нещо лошо си казвам, че това не може да е истина и започвам сьзнателно да се сьбуждам. Даже снощи сьнувах кошмар и използвах сьщата " техника". Не знам дали е техника, просто един пьт когато сьнувах кошмар ми дойде на ум да направя така. Понякога правя и друго нещо и за него не знам дали сама сьм се сетила или някай ме е "подсетил" да го направя. Когато сьнувам нещо много страшно, например, че вися над пропаст или изпитвам някакьв ужасен страх от заплаха се сещам някакси и аз не знам как да помоля Господ за помощ. Още преди да сьм изрекла Името на Исус Христос и всичко свьршва. А усещането след това е невероятно! Даже пьрвият пьт като направих така, толкова се впечатлих, че си записах сьня, да ме подсеща и за друг пьт. Мисля, че всички кошмари са проекция на нашите страхове и ако ние се осьзнаем в сьня си можем да управляваме сьнищата си, да овладеем страховете си, което дава положителни резултати и в реалността. Ако си овладял страха в сьня си , можеш да го овладееш по- добре и в действителност.Понякога заспивам с една иконка в рька и сьм забелязала, че когато много ме е било страх от нещо, цяла нощ сьм я дьржала в рька без да я изпускам. И никога не е било да сьнувам кошмари с нея. Красиви сьнища на всички!

Ако някога се случи да се влюбиш, , даже с риск да се погубиш, ставаш птичка изведньж, литваш надалеч от тук. Няма никакво значение, колко и какви- в джоба имаш ли пари? Сльнце ли е, или пьк вали?- всичко виждаш с влюбени очи. Славеят завижда ти за дните, сьн са през нощта мечтите. Ако някой таз магия развали, много, много ще боли.

Напълно съм съгласна.Не е така за всички. Всяко правило си има изключение. Ако нямаше изключения много неща биха се оказали безсмислени или мъчение или ограничаване на свободата. Нещата никога не трябва да се тледат едностранчиво или крайно. А, думите на мъдредците, може би са за това да намерим верния път в техните думи със сърцето си.Защото изборът е винаги наш, а Съдника само един.

"Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има само отношение като между господар и слуга. Любовта между разумните души е широка, тя е Космичната Любов, която обхваща целия свят. В Космичната Любов, Космичното Начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме. " Беинса Дуно Latina, в отговор на "задачката" мисля, че е хубаво човек да се излекува от вината (незаслужената и неоправданата). Една приятелка ме научи да отличавам тази вина от другата(оправданата), ако изобщо можем да говорим за "добра вина" и аз все още се лекувам от нея. Та мисля си, защо трябва да се виним за определени постъпки( НЕ-грешки!)от нашия минал живот?! В примера, който даваш ти, мисля, че задачката която е трябвало да се реши е било не да се "стискат зъби", защото понякога да се стискат зъби не е геройство.Задачката май е било точно това:"Тогава осъзнала, че или ще се разведе, или ще умре." Май задачката не е било да се види дали една жена може да издържи ,докато умре, тежеста на този брак или е била друга. Да осъзнае собствената си цена, да поиска да бъде щастлива, да защити собственото си достойнство и личност( както и това на децата си).Да се преоткрие като човек и възможности. Освен това, не винаги когато искаме да помагаме, да учим другите, да им даваме всичко от себе си, когато се жертваме, това е най-доброто за другите.Понякога е по-добре другия да бъде оставен сам да се оправя, сам да достигне до истината.Както се казва в една българска песен:"...щом отново намеря очите си/ щом отново внамеря сърцето си...ще се върна отново при теб... и тогава ще бъда цял на себе си твой" Понякога е необходимо пътищата да се разделят, за да може всеки да намери сам своята цялост.А не да бъде "половинка" и то лоша" половинка ".А по пътя на самостоятелно развитие да стане цял на себе си свой/твой... И още нещо: думички като" разбирателство", "вярност"," хармония" (ти много добре знаеш това)предпоставят двама, две съзнания в синхрон. Когато другият го " няма" в това отношение положението много прилича на това да учиш кокошките на англииски.И да тази жена заслужава да намери щастие, да срещне отново любовта, защото не е виновна за нищо, а просто е вървяла по пътя си.Има и по- лоши положения като бракове по сметки или жени които се примиряват с изневерите на мъжете си защото те носят парите в къщи.Защо разводът да се тълкува непременно като продължаване на кармични връзки.Може би много зависи как сме прекъснали връзката.Между неженени нали пак има късане, своеобразен развод, но това не се коментира. В главата ми се върти тази ,може би навеждаща мисъл, че всичко което е завързано на земята е завързано и на небето и че всичко което е развързано на земята се развръзва и на небето..

....Усещам, че Бог е с мен... "Господи, да се свети Твоето Име, да дойде Твоето царство, да бьде Твоята Воля"