poison123

Привет, аз съм нормално 19 годишно момиче. Студентка съм за първа година. Винаги съм била добра и културна към хората, често проявявам съжаление към страдащите и се опитвам да им помагам с каквото мога. Също така приятелите ми имат навика да ме използват за душевно кошче, когато имат проблеми в живота си. Преместих се да живея в София преди половин година, тогава проблема ми с тълпите се влоши. Не понасям много хора на едно място, особено ако става въпрос за автобусни спирка или натоварен булевард. Изпитвам невероятна паника и единственото ми желание е да избягам, да се прибера вкъщи и да не се виждам с никого. Имам чувството за стотици втренчени погледи в мен, започвам да се притеснявам от външния вид, започвам да се чудя защо ме гледат и т.н. . Корема ми става на топка и започвам да се потя. Забелязах че мотивацията ми е напълно изчезнала, върша задълженията си буквално на сила. Единствената ми мисъл е, че съм абсолютно безполезна и че едва ли ще стане нещо от мен. Изпитвам душевна празнина, която не може да бъде запълнена от нищо. Имам приятел, но с него нещата не вървят особено добре. Все по-често се затварям в себе си и с часове не говоря на никого и не споделям. На моменти избухвам в плач, без основателна причина. Не знам какво се случва с мен. Вече не съм човека, когото бях.