royalrife

В Библията са казани ценни неща, дадени са примери, с които не само веднъж да спечелим, но да ги ползваме цял живот. Ние седим и мислим дали е според нашите възгледи, дали е според нашите разбирания. Христос казва : "Моите мисли, моите разбирания не са като вашите". Човек може да мисли като Христос само когато живее чист, духовен живот, защото само тогава Христовият Дух се проявява чрез него. Като познава и прилага законите на милосърдието и търпението, човек лесно ще се справя с трудностите в живота. Страданията ще идват и ще си отиват, докато най-после научим урока си.

А може би Христос е Проявление на Бога. Какво нещо е Бог в Неговото обширно проявление не ни е дадено да разрешим, но можем да се постараем да разберем Бога в даден момент само в една допирна точка, в която Той ни докосва. Ако във всеки момент на нашия живот можем да намерим и да разрешим тази точка, с която се допираме до Бога, както и до всички други същества, с които идваме в съприкосновение в развитието си като души, това значи Христовият Дух да бъде с нас. Щом Христовият Дух е върху нас ние ще можем да се повдигнем и от индивидуалното съзнание да минем в общественото и от общественото в общочовешкото. В Библията това се нарича "новораждане". Новороденият живее в общочовешкото, в космическото съзнание.

Христос си е съвсем нормален сектант. Да си сектант означава да си част от нещо цяло. И човекът е частица от Цялото, а вследствие на това съзнанието на всички хора на земята, от първия човек още до всички сега съществуващи е съединено в едно цяло. Съзнанието на всички тези хора представлява Космическия човек.

Христос говори за двата велики закона на любовта, любов на частите и любов на цялото. Малкото се стреми към голямото, но и голямото се стреми към малкото. Следователно човек трябва едновременно да се смалява (да става малък като атома) и да се разширява (да става голям като вселената). В Природата двете сили Любов(магнетизъм) и омраза(електричество) работят едновременно. Магнетизмът преминава в електричество, а електричеството - в магнетизъм. Сегашната любов е бъдеща омраза и сегашната омраза е бъдеща любов. Само като се отрече от себе си, човек може да избегне този закон на поляризиране. Христос казва : "Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик." Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си.

Слаба интуиция няма. Интуицията е Божествено чувство. Божественото е винаги силно. Освен това То не може да бъде в услуга на земни желания и поради тази именно причина, в човек,който е успял да събуди у себе си това Божествено чувство - Интуицията , като правило има дълбок вътрешен мир. Покруси, разочарования, страхове, усещания, предчувствия, това са все неща нямащи нито пряка,нито косвена връзка с интуицията. "Под "Божественото" аз разбирам туй, що осмисля живота. Без Божественото, обаче, човек идва до пълно отчаяние. " /Божественото буталце, Беинса Дуно/

https://www.bitchute.com/video/OpVoV9ov05PO/?fbclid=IwAR113JTrGiXmQQTZM08kjbZ3B0wVYXTuFu0f-1tQIfkHsgLQ0sTi7t4ZwOY

В един съвременен наш град само автобуси, трамваи, тролеи и таксита ли има? Няма ли ли и боклукчийски коли ? Те не минават ли по същия път ? Какво ще стане ако караме всички спортни автомобили и няма кой да ни кара боклукчийските коли ? От здравословно гледище тази работа е доста съсипателна, да караш боклукчийска кола, но кандидати да я вършат винаги се намират. Каква връзка има всичко това с дадената тема? Има връзка. Важният въпрос не е да има или да няма място еротиката в изкуството, но на кое място всеки от нас ще я постави. Дали еротиката ще се вози на предната седалка на някое такси , в багажника на спортния автомобил, във автобус, трамвай, тролей или най сетне в боклукчийска кола, право на всеки е да я постави там, където той намира за добре. Защото целият наш живот е изкуство. Има или няма. Това е въпросът.

"Думите са мои, но съдържанието е от Господа. Вие приемате един подарък, ще снемете опаковката, обвивката и ще намерите съдържанието. "Многоценният бисер Щом съдържанието е от Господа, значи Словото е Божествено. Божественото учение не е учение на обекта .И Християнството не е учение на Христа. То е Божествено Учение. Дали ще наречем думите на Учителя езотерично Християнство, Универсално учение или каквото там се сетим , това са само опаковки, обвивки, които трябва да снемем за да намерим съдържанието.

' Казвам: Докато у човека не дойде неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце, той завинаги ще остане в този свят. " "Този свят е на болните хора, а онзи свят е на здравите." Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето

"Не оплитайте сърцата си със сърцата на другите хора! Не се влюбвайте! Любете без да се влюбвате. Не залагайте сърцата си! Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че още със слизането си на земята те залагат сърцата си. Сърцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърцето си? Ще кажете, че в замяна на вашето сърце ще получите сърцето на друг човек. – Да, но с чуждо сърце не се живее. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог. От време на време Той преглежда нашите сърца, гледа в какво състояние се намират и, ако има нужда, пречиства ги." Свободно даване Излиза, че влюбването в същество подобно на мен е вече изневяра. Заложил съм,предал съм сърцето си на друг човек. Нещо се разочаровам, взимам сърцето си обратно и го залагам на друго място, после на трето и т. н. При всяко залагане, предаване на сърцето си евентуално получавам едно чуждо сърце. Най-смешното е, че продължавам да си мисля, че живея. "Всички млади са се разочаровали в своите възлюбени, в иконите на своите сърца. Колкото и да се молят на своите икони, те няма да им помогнат. Следователно, човек не трябва да се моли и да вярва на образи вън от себе си. Той трябва да вярва в четири образи, които се намират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърце."Свободно даване

Да ,най-вече предателство към себе си. От изневярата е произлязъл страхът, най-опасната болест на човека. Лекът срещу тази болест е любовта. Нямам предвид човешката любов, а жива, съзнателна Любов, която включва едно правило - никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината. Жива съзнателна Любов, която има само един път - пътят на Мъдростта. Жива съзнателна Любов, която носи само едно благо - добродетелта. Жива, съзнателна Любов, която си служи само с едно право - Божията правда. Тя няма да дойде отвън.

Доколко се е справил Наполеон с първите две задачи, можем да научим от тук : " Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна. " Методи за лекуване Наполеон не устоява докрай, защото вярва в себе си, а не в Бога. Мисията му е да обединява, а не да разделя. Наполеон донесе в света тщеславието, казва Учителят. Всеки, който стане роб на тщеславието свършва с изгнание. "Искаш да повикаш умрелите от другия свят. Извади най-хубавото, което имал той, за което той трепти. Като извадиш тази мисъл, той веднага ще дойде. Ако не може да извадиш туй, хубавото, няма да дойде. Но непременно тези опити трябва да бъдат много искрени."Любов без ревност

Във всеки човек има най- малко по един Наполеон. Мисията на Наполеон е да обедини Франция, а той тръгва да покорява други държави и в резултат е заточен на остров Света Елена. Този вътрешен Наполеон не трябва да ходи на заточение, а да изпълни мисията си както трябва. Човек е колективно същество от милиони души заедно, с много мнения, по - близки или далечни от единицата човек. Обаче щом са влезли в това съдружие трябва да бъдат в пълно съгласие и единство за да успява съдружието. Те са дошли на земята в туй съдружие да живеят не за себе си, а за своя Създател. Най-възвишените същества в човека не обичат да знаят имената им.

На земята никой човек не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга. Всички хора носят псевдоними. Ето вече първата заблуда. Учителят препоръчва на своите ученици преди да направят връзка с когото и да е, първо да намерят Божественото в него, а за да се случи това, те трябва да са намерили Божественото в себе си. Такива връзки са естествени. Всички други връзки са забави за деца.

Може да се явят духове. Може да свидетелстват. Въпрос е дали свидетелстването им ще бъде истинно. По - добре е човек да намери връзката, която съществува между него и Природата, от една страна и между него и разумните души, от друга страна. Намери ли тази връзка, човек трябва разумно да се справи със своите си исторически личности, живеещи в него, да ги възпитава и да не ги сваля от високите им места. Ако пък те са попаднали в затвор като последствие на неизпълнение на Божествените закони, да съдейства за освобождаването им от затвора.

Да имаш чувствата, мислите и постъпките на Живия Христос, т. е. да напуснеш греха. Не само за един момент, а за винаги. Това, разбира се, не е лесна работа. Ето един конкретен пример. Доктор Леонард Колдуэлл Осенью будет принудительная вакцинация! Този лекар успешно помага на хора да се излекуват от рак. Знае човекът да помага както и Христос е знаел . Обаче като дойде заплахата от задължителни ваксинации и нови цифрови технологии увреждащи имунната система на живите същества започва да се плаши, което ще рече,че Христовото съзнание го напуска и си остава пак с обикновеното съзнание.

Как се материализират желанията ? Много просто - чрез труд и работа. Ако се трудиш и работиш всичко ще имаш. Тоя закон е верен не само за физичния свят, но и за всички други светове. Едно е важно - желанията да бъдат чисти, за да не става нечисто сърцето. За останалото Божият Промисъл има грижата.

Учителят казва, че всички нас, за някой по-рано, за друг по-късно, ще ни се наложи да преминем през подобни изпитания, на които е бил подложен и Христос. Ще ни разпъват чрез ваксини и 5G технологии. Май това време наближава. Красивото обаче е, че имаме добри Учители. Доктор Леонард Колдуэлл Осенью будет принудительная вакцинация!

За да разберем дали това, което някой ни говори е истина, трябва да обичаме Вселената повече, отколкото нашите желания. Защото ако любовта към нашите желания е по -силна от любовта ни към Вселената като Извор на живота, каквото и да ни се говори,всичко ще е безполезно. И така можем ли да обичаме Извора на живота ? Животът се осмисля само от тази любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.

Животът изтича и се втича в мен, когато съм лист от дървото.И така справедлив ли е животът. За мен този въпрос не стои. Дървото има грижата. Падна ли от дървото обаче, веднага изникват въпроси. Сега накъде ? Посоката, разбира се е надолу, към земята. Там ще се извършат едни справедливи органични процеси, докато един ден се появя като нов лист от дървото. То е по отношение на формата. Аналогични справедливи психични процеси ще се извършат и в съзнанието ми. По лесния начин е да се намери някой добър вълшебник, който да ме залепи обратно на дървото, без да се налага да минавам през тези нелеки процеси на трансформация, но така се случва само в приказките за деца. Избягаме ли от Бога, т.е. от Любовта, Мъдростта и Истината, завръщането при тях е дълъг и труден процес, но напълно възможен, ако имаме висок идеал.

"Та рекох, ние сме дошли до онзи предел на разбирането на живота, в който се намирал един от знатните мъже на Египет, който минавал своето посвещение при Хермес Трисмегист, като минавал през един голям изпит, прекарали го да премине през пирамидата. Сега няма да ви разправям по-нататък, но след като преминал четири свои изпитания, дошъл до едно място, дето се намирал в един затворен замък и при всичкото свое знание, което имал, не могъл да мине по-нататък, казва: „Излъга ме моя учител, изпрати ме тук да умра, аз виждам нему му трябва моя живот, но аз по-добре ще разбия главата си, отколкото да остана в това подземие и да се откажа от своето учение.“ И в своето отчаяние, той си блъскал главата във вратата и тя се отворила. Та рекох, докато вие не си блъскате главата на Божествената врата, тази врата няма да се отвори. Това е един психологически момент, когато дойдат най-големите страдания и терзания, човек счита, че нещата са безизходни и непостижими, тогава може да се познае, че има една разумност, която урежда нещата. Непостижимите неща стават постижими, той вижда висшата разумност. Защото, ако в живота нямаше тази разумност, никакво постижение не би имало. Защото Божествената разумност от по-висшето слиза към по-нисшето и се свързва. Има две течения: едно от Божествения свят слиза и прави цял един кръг. Ние се занимаваме с проучване на хората, но когато те се свържат, ще има едно сближение между всички хора, ще има едно сливане между всички. И нуждите, и страданията на всичките хора ще бъдат задоволени и техните копнежи постоянно ще се реализират." Наближило е Царството Божие

Нашето място, роля и задача сега и за в бъдеще е да живеем тъй, както схващаме нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере това, което учителят му преподава. Обаче, разбирането ми днес, не е това, което беше вчера. Защо пък утре да не мисля тъй както Бог мисли. Има ли по-права мисъл от Божията мисъл ? Божията мисъл води в Божествената градина. Кой какъвто плод търси, там може да го намери.

Всеки се стреми да осмисли живота си по някакъв начин. Политиците се стремят да осмислят живота си по особен начин. Дали успяват да го направят наистина? Като се гледа на резултатите, отговорът който се налага е - не. Засега им липсва разумност. Разумните хора не воюват, не убиват, не разрушават градове, не затварят, не поддържат насилие, затвори. Повечето политици имат красиви желания и благородни подбуди, но нямат разбиранията как трябва да се живее, защото са представители или на старозаветните, или на новозаветните, или на праведните хора. Между политиците няма ученици. Учениците осмислят живота си по начин различен от този на политиците, защото са скъсали със старозаветния живот, скъсали са с новозаветния живот, скъсали са и с праведния живот и са влезли в живота на ученика.

Ако една овца отиде при господаря си издоена и с остригана вълна, няма ли господарят и да се отвърне от нея ? Може ли човек да отиде при ангелите или при Бога с издоено мляко и с остригана вълна и да очаква те да го приемат? Щом дяволът вече го е изхвърлил навън, тогава няма ли и Господ да го изхвърли навън? Ако Бог съизволява към грешните, то е заради онези Свои чада, които люби. Онези, които отиват при Него с млекото и вълната си. Тях Той държи написани на дясната Си ръка.

"Това, което аз говоря, са Божии думи, това са Божии закони. Ако българите се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на Земята. Те казват: „Този човек е самозванец.“ – Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мене; не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че има готови хора в този народ, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ има старозаветни, има новозаветни, има праведни хора, има и ученици – има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ, дошъл съм за учениците – те ме интересуват. За праведните хора, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на горения, на страдания, но всякога са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света." Ще се превърне в радост