royalrife

Нито паралели, нито меридиани могат да съществуват между едно Божествено Учение и едно човешко учение. Пийте от Извора и оставете локвите на ония, за които пътят към върха не е по силите.

„Какъв си будала! Я си върви по пътя!“ ,„Глупав човек си ти!“,„Глупав си ти!“ Умни, интелигентни хора, не им трябва знание как да се предпазват от злото, едното съмнение им стига, а пък както виждаме, единият камък паднал и го смазал, другият мостът пада и той отива във водата и не знаем дали е успял да се спаси, но третият вече се удавя. На глупавия в случая измоленото знание помогнало да се избави от злото. Поука, вярата спасява, а съмнението води в най-добрия случай във водата.

Липсата на отговор на поставения въпрос, а именно съмнява ли се съмяващият се в своите собствени прозрения и утверждения не се дължи на някаква неправилна формулировка. Без никакво съмнение причината да няма отговор на този въпрос не е външна. Другаде се крие причината. Няма да кажа къде, но не защото не зная. Съмняващият се няма нужда от готови отговори, в които да продължи да се съмнява. Малко ли са му другите съмнения за да се прибавят и нови такива?

Не е било, няма и не ще има случай. Харесват ли ни или не такива са правилата в една Божествена школа. Който нарушава правилата сам се изключва от школата. 2000 години още, казва Учителят има да зреят дебелите глави на българите за да дойдат до положение да разбират отчасти какво им се говори. Надеждата сега е, че главите на украинците, сред който народ Учителят днес пребивава някъде към Карпатите са по-малко дебели от българските за да може Божествената школа на Земята да не се затрие поради липса на ученици.

Съмняващия се търсач на Истината за да е и той последователен и разбираем наравно със света задължително е да отговори на въпроса той съмнява ли се в това свое прозрение за света или го приема без всякакви забележки? В случая без най-малко съмнение може да се каже, че идеята за някакви удобства е идея за инвалиди.

Чудно е защо един интелигентен съмняващ се човек е оставил на животинското в него да го контролира и да му налага своите си правила, а именно спокойно да се съмнява или пък неспокойно да се съмнява според случая. Интелигентска му работа. Радостното е, че невежите и светиите поне са далече от животинското, защото то както е тръгнало в скоро време има опастност на земята да останат само едни съмняващи се интелигенти.

919. Закхей - Неделна беседа, 26 ноември 1916 г.

Учителят казва, че спорът е достояние на съществата на тъмнината. Нямам никакво намерение да оспорвам това, че съмняващите се са интелигентни хора, обаче се чудя кое е това нещо в тяхната интелигентност, което им пречи да отговорят на елементарни въпроси като тези дали се съмняват в правотата на собствените си твърдения или не се съмняват и ако не се съмняват спокойно или неспокойно не се съмняват. Тука няма различни вълни, няма Има само конкректни въпроси, на които един интелигентен човек не би трябвало да се затруднява да отговори. Така мисля.

Питам автора на това твърдение, но да каже точно,без заобикалки, той самият съмнява ли се в правотата на това свое твърдение или не се съмнява в правотата му? Ако не се съмнява, спокойно или неспокойно не се съмнява. Ако спокойно не се съмнява, тогава в коя категория следва да го причислим него, автора на това трърдение, към категорията на светиите или към тази на невежите? За мен разбира се е напълно ясно, че е много далече от светиите, но е интересно да научим от самия него той как се вижда.

Не им достига светлина та затова прибягват до съмнението. Такива Бог не разпознава. Щом се съмняват, значи нямат вътрешен мир. Ако съмняващите се искат да са последователни в съмнението си задължително ще им се наложи да се усъмнят и в ползата от съмнението. Ето това може да им помогне в случая

Съмнява се този , който няма светлина да вижда. Ако има светлина да вижда защо му е да се съмнява? Следователно в живот в светлина, т.е. в истинския живот съмнението не носи никакво добро. Не само това, но съмнението връща в живота на тъмнината. Който върви от светлина към тъмнина може ли да се нарече човек?

КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА

Учителят казва, че 2000 години трябва да мият един Учител. Обаче от Него също знаем, че днес Той живее в Киевская Русь към Карпатите. Значи има нещо важно да се случи в близко време, което налага присъствието Му на Земята.

Личността е дреха, която се носи, от време на време се изпира, доброволно или принудително според случая или се оставя за известно време в гардероба докато се появи подходяш случай да се използва отново.

Най-добрият терапевт за душата, който познавам е Божественото Учение. Думите, опаковката са на Учителя, но съдържанието е от Господа. Дори човек да няма в сегашното си състояние на съзнанието разположение да чете беседите самото присъствие на Божието слово в библиотеката му, например на Неделните беседи от том 1 до том 7 ще пази дома от външни нечисти влияния. Не е тайна, че нечестивите духове се плашат от светлината.

Орлин Баев , попита -" Пък и т.н. персонаж Господ Бог и той не би да е безгрешен." royalrife, отговори - "моят Бог е безгрешен" Учителят, l АлександърТ.А., коментира - "И тръгват камикадзетата да убиват в името на техния си бог" Питам, кой от четиримата се явява камикадзе ? Интуицията ми подсказва, че първите трима нямат нищо общо. Четвъртият ми е голяма загадка, но допускам, че няма достатъчно смелост, но може и да греша.

Орлин Баев, вижда не само своите отрицателни черти, навици, поведенчески модели, но като определя Бог като участник в някаква художествена творба и на Него намира кусури. Първо, имаме точното указание от Учителя, че така наречените човешки слабости не са наши и имат дяволски произход и че не бива да си даваме рандеву с дявола, макар последния да се явява един от членовете на изпитната комисия. Рандевуто с Бог обаче е задължително. Не Бог като литературен герой, а Бог като Съвършена Велика Хармония. Сега някой може да попита откъде зная, че Бог е съвършен. Интуицията ми подсказва, че в случая не греша. Напълно и се доверявам и казвам, че моят Бог е безгрешен. С твоя грешен бог никога нама да си дам рандеву дори за това да ми дават цялото богатство на света.

Кое е по-лошо ? Питам, какво те ползва отговорът като ти си нагазил вече в тинята. Ама аз умея да различавам. Човече, ти си в тинята и твоето различаване не само няма да те измъкне, но даже ще влоши положението ти. Сега трябва да търсиш помощ от някой, който е извън тинята да ти подаде ръка да се измъкнеш от там. Аз познавам един такъв. И ти го знаеш. Чети и препрочитай беседите за да се ориентираш в ситуацията. Има изход, но той не е в осъждането на безразличието. Другаде е изходът.

Тези,които виждат се ползват от специален микроскоп, предоставен им от Божествената Мъдрост. Когато възстановят хармонията с Бога и на тези с вдлъбнатите очи може да се предостави подобен микроскоп, но не по-рано. Разполагам ли аз с този микроскоп, това е важният въпрос за мене.

След краха на диктатурата на пролетариата в България стана възможна срещата на много българи с Божественото Учение. 45 години диктаторите диктуваха атеизъм и поставяха на първо място по важност земните желания на хората и най-вече техните собствени земните желания. Няма да забравя киселата физиономия на политическия ни капитан на кораба, когато разбра, че пътува за последен път в ролята на пасажер или казано направо като ненужен на никого товар. Тогава българската хазна спечели значителни приходи от спестени заплати, а пък самите българи най-после разбраха какво неоценимо богатство е притежавало тяхното мило отечество- Божественото Учение. Вярно, мнозина не го признават още за Божествено Учение. Не трябва да им се сърдим в никакъв случай. На тяхно място и ние щяхме да мислим като тях. Тяхно право е да търсят допълнителни гледни точки. На мен самия ми стига водата от извора и си признавам най-чистосърдечно, че откакто се запознах с Божественото Учение вече не изпитвам ама и най-мапък интерес, хайде да си го кажа направо, вече не изпитвам никакъв интерес към водата от локвите.

Христос е във всички. Ще го пометнем или ще създадем условия да се роди в нашата душа. Не сме само ние дето луната още ни грее. Аз пък ви давам утешението, че всички тези философи, които някои наричат свои авторитети всички те накуп още се огряват от луната. Няма нито един от тях, който да се огрява вече от Слънцето и да може да каже като Учителя

Урсула е вещица, тези от Брюксел са бандити, а пък има и хора фанатици , понеже отхвърлят всичко което не са разбрали . Казвам, ето един човек с дълбоко "познание" изучавал религиознание изглежда не само в любителския му вид. Без да съм изучавал религиознание лесно мога да открия един втори важен аспект на хората набедени за фанатици. Това е тяхната разумност. Като отхвърлят всичко което не са разбрали те постъпват точно както стомасите им постъпват с храната, която постъпва в тях. Щом не могат да я разберат нещо, хайде навън, защото остане ли вътре съществува опастност за целия организъм да се отрови. Вие какво предпочитате да сте ? Човек фанатик, но със здрав духовен организъм или човек не фанатик, с религиозно познание, който не отхвърля с лека ръка всичко,което не разбира, даже напротив, задържа това нещо в себе си. За мене е лесно да избера първото и то не защото не уважавам религиознанието. Напротив много го уважавам даже, обаче здравето ми е по-скъпо. Вярвам, че ще ме разберете, но и да не се случи това, доброто ми отношение към вас ни най-малко може да пострада.