Jorji

Здрасти,отново Лиула мисля че изпусах превода на част от вашия коментар, но основната насока за справяне със тревожността ми стана ясна и това е че трябва да премина към действия и да потърся терапевт. Бладогаря отново.

Благодаря за отговорите и насоките г-н Баев , въпреки желанието ми да чуя нещо от сорта че е напълно възможно самостоятелно справяне без значение количеството и качеството на отнетото време за преодоляване на проблема. Здравейте, Лиула. Изречението което би описало проблема и неговото решение е може би следното. Бих искал да имам свободата да поема живота си в ръце,да преодолея вътрешната борба и съпротива спрямо желанията си, да успея да се доверя на себе си, да изживявам дори обиновените мигове от контакта с хората не като борба срещу мене и нещо натоварващо,а спокойно без предрасъдаци че върша нещо нередно,без чувство за вина,със спокойстие и вяра в това че мога да се справя въпреки че нещо може да се обърка. Нивото на притеснение и силата и количеството на мислите към самоподтискане и унижение не са такива каквто бяха преди,забелязвам лек спад в сравнение с това което беше преди 4-5 години.Все пак те все още присъстват,чувствам все едно се в определени ситуации се самонатискам и самопринуждавам да общувам с хората въпреки желанието ми да избягам и появата дори на мъничко притеснение и не способността ми да го контролирам,завършват с един вид вътрешна война насочена към мене.

Здравейте!От скоро следя този форум и открих доста неща съответстващи на мойте проблеми.Аз съм на 27 години , завърших преди 2-3 години,мога да твърдя че обичам с това което се занимавам въпреки погрешните представи които си бях изградил в началото и първоначалния стрес се справям подобаващо.Проблема ми се свежда до следното, от студентските ми години, поне от тогава пазя съзнателност и то пълна за това ,изпитвам затруднения при общуването с хора(авторитети,жени,хора може би с по-висок статус от моя).Всеки директен опит за контакт с тях предизвиква прилив на адреналин в мен и съответстващи симптоми на треперене, изпотяване , замайване и все такива прекпасни усещания.Опитвах се да контролирам свичко това съзнателно,но без никакъв успех ,нещавата се влошаваха.След всеки такъв опит и съотовените симптоми идват едни самоунищожителни помисли за това колко не съм за този свят.Всичко това ме накара да се замисля накъде вървят нещата и да поема отговорност в по- малка или по- голяма степен за това което става с мене и да разбера защо се случва всичко това.Преминах през опити да разбера НЛП и да усвоя някои техники,бях постоянно пред компютъра в търсене на начини да изградя самооценка, винаги съм смятал че тя заедно с ниското самочувстие се комбинират за проблемите ми.Бях стигнал до положение след раздяла дългогодишна приятелка да не излизам доста дълго време и това всякаш влоши нещата.Предполагам че моя проблем може би звучи някак си блед пред този на някой хора ,но найстина искам да променя целия този страх при общуването с хора.Важно е за мене,всичко това ограничава всякаш възможностите ми за развитие във всяка една сфера в живота ми.Няма да крия,наскоро попаднах на доста добри публикации на г-н Орлин Баев за страха и неговото тълкование и започнах самостоятелна работа върху това да трансформирам себе си.Изпитвам неувереност,мога ли сам да се справя или не.Това ме отвежда към молбата ми за съвет, дали самостоятелната работа би имала някакв ефект при мене или най-добре да потарся терапевт. Благодаря предварително.