kallina

Благодаря на Вас и на Диди Колева и на всички други които се включиха в тази тема. Още след като прочетох отговора и (на Диди), направих това. Мисля, че за мен думата МОГА е дума, която ме изтъква, която е самохвалба, която също означава ИСКАМ. Разбирам колко неправилно я възприемам. Задължително ще опитам да заменя ТРЯБВА с МОГА. На въпроса Какво може според Бог, ми е трудно да отговоря. Например - можеш да си доволен от това което имаш, можеш да живееш скромно, защото на света има много бедстващи хора. Можеш да се радваш на малките неща, защото други и толкова нямат, можеш да се радваш на успехите на другите, или на тяхната добрина. Като се замисля, не мога много неща. И пак се появява Не трябва. Затова спирам. Мога да потърся книги на религиозна тематика. Наясно съм, че няма как да получавам постоянно съвети от вас, иска ми се да ви благодаря за насоките и да ви кажа , че ще ми бъде по-лесно от сега нататък.

Разгледах линковете, търся и чета още литература, но малко се страхувам да чета , защото осъзнавам, че имам проблем с интерпретирането на послания, т.е, страхувам се да не си внуша и други притеснения. Много смисъл намирам в думите Ви и с интерес разгледах целият сайт. Позволете ми да се откъсна за малко от ОКР, за да Ви разкажа нещо от живота ми, което може би има силно отношение към моите натрапливи мисли и тяхното анализиране. Възпитана съм в християнско семейство и винаги съм вярвала в Бог. Скоро осъзнах, че вярата ми се е превърнала в нещо което не трябва. Може би преди 3-4 години нещо се причупи в мен, започнах да се обвинявам ако поискам нещо материално, ако някой около мен пострада, а аз примерно отивам на море. Изгубих смисъла да се боря за щастие, щом то не е морално спрямо религията. ( имам предвид да пожелая хубав дом, след като съм се възхитила от този на приятелка, да пожелая хубава работа, щом и с тази успявам да се изхранвам, да се гордея със себе си, ако постигна успех и т.н.) Психотерапвтката ми казва, че съм натрупала много гняв през годините, защото съм подтискала желания, вяра в себе си и мечти. Днес съм на 27 год. Спрях да се радвам на малките неща. Имам голям страх към Бог, не съм спряла да ходя на църква. Моля Го за помощ, много често. За здраве, за търпение, за сили и изцеление от тези лоши мисли. Очаквам дете и се моля да е живо и здраво. Изпитвам вина, когато имам повод за щастие, защото ме е страх...че, не трябва. Много съм объркана. Трябва ли да сме щастливи, бива ли? Мога ли да мечтая за дом и здраво семейство, за почивка на балкан и подобни неща, мога ли да се поощря, да се наградя, ако положа усилие и се справя? Имам ли право на самочувствие, на себеотстояване? Психотерапията изисква от мен точно това. Имам вътрешен конфликт, и грешна комуникация с Бог. Сега ще работя върху чувството ми за морал, май малко съм прекалила. В правилна посока ли съм?

Много се радвам, че ми писахте. До сега имам три посещения при психотерапевтката ми. Имам страхотни впечатления от нея, но разберете, че съм много объркана, може би се страхувам, че няма да постигна напредък преди раждането. А това е голям страх за мен, много се страхувам дали ще бъда адекватна майка. Първата среща беше опознавателна, а втората решихме да работя върху себеотстояването ми, за да премахна постепенно натрупан гняв, както и третата. За сега смятам да работя върху самочувствието си. Не знам дали това ще помогне да спра ритуалите. Много съм напрегната, те ме съсипват. Помолих за координати на други психотерапевти, защото не знам как се процедира в случаи на ОКР. Страхувам се и искам по-скоро да се оправя. Не сме говорили дали това което правя е глупаво или не, дали е основателно или не. Моля Ви дайте обща насока, къде е проблема в хора с ОКР? .не знам как се работи в случаи с ОКР

Предполагам, поговорката подсказва, че нямам власт над хората и разбира се над събитията в живота им, както и че Бог не би позволил това. Повярвай ми, аз наистина не вярвам, че имам различно влияние върху тях. Имам чувството, че всеки човек може да предизвиква нещастия на другиго със силата на мисълта. И то несъзнателно. Много е глупаво, но често чуваме " не мисли лоши неща, ще ги предизвикаш" или " Мисли само положително" и други от този род. Много глупаво се чувствам, но това е част от тревогата ми. Понеже, споменаваш Бог, ми се иска да ти споделя нещо свързано с вярата ми. Мисля, че има много общо със страховете ми. Имам силен страх от Бога. Толкова премислям дали е редно да съм щастлива, че се отказвам от това да търся щастието. Това поражда конфликт сериозен, вътрешен. Дали мога да поискам нещо, да се боря за него, отдавна не си позволявам капризничене, а ако се изпусна да го направя, жестоко се обвинявам. Изобщо трудна работа, зная че много греша с това ОКР, зная си и страха от Бог. Много съм объркана. И в много грешна посока. Благодаря за отговора.

Здравейте. На 26 години съм. Преди около година гледах филма "Тайната". Може би много силно повярвах в силата на мисълта. Толкова силно, че започнах да контролирам всяка моя мисъл. В началото не осъзнавах в какво се забърквам, защото мислех, че въздействието от филма, ще избледнее скоро и съзнанието ми ще се освободи. Последваха мъчителни моменти и чувство на вина заради мислите за смърт на близки и дори непознати, срещнати на улиците. Мисли за бедствия, за болести и мъка. Страх, че всяка моя мисъл, ще се материализира. Така започнаха и опитите ми да ги неутрализирам. Появиха се и ужасни ритуали, загуба на лична увереност, недоверие в себе си и контрола над себе си. Мислите ми не са насоени към мен, насочени са към всякакви хора - близки и непознати. За момент, мислите оредяха, съответно нямаше и ритуали, успявах да им се противопоставя. Чувствах се добре. Скоро разбрах, че очаквам дете и мислите се завърнаха, този път може да си представите колко по-страшни са те. Не се страхувам за себе си, страхувам се за детето си и дали мога да предизвикам нещастие на някого само защото съм ПОМИСЛИЛА. Знаете, че е мъчително. Опитите за неутрализиране са връщане, повторение на дадено действие, което съм извършила в момента на мисълта за нещастие. Докосване на предмета, връщане на предишната плочка на която съм стъпила, затваряне и отваряне на чекмедже, и много мъчително също-при четене, връщане на един и същ абзац многократно, поглеждане назад по пътя вървейки, повтаряйки си фразата " спокойно, всичко е наред" по 5 пъти. 1 час дневни ритуали, най-различни. Нямам вече сили, чувствам се изтормозена и околните мисля го забелязват. Страх ме за детето ми. Понякога мисля че е много просто да се излекувам, исками се някой да ми каже, че това е глупост и няма да се случи нищо лошо. Че мога да оздравея и отново да съм същата уверена жена. Много искам да се възстановя, за да бъда добра майка. Повече от всичко искам да се излекувам. Ходя на психотерапевт, но съм от малък град и моля да ме насочите към специалист, Пловдив ми е най-близо. Не мога да повярвам, че ми се случи,особено сега. Моля за съвет. Да ги игнорирам ли? Има ли опастност в тези мои мисли? Ще намеря сили, само ми дайте идея за справяне.