Здравейте. На 26 години съм. Преди около година гледах филма "Тайната". Може би много силно повярвах в силата на мисълта. Толкова силно, че започнах да контролирам всяка моя мисъл. В началото не осъзнавах в какво се забърквам, защото мислех, че въздействието от филма, ще избледнее скоро и съзнанието ми ще се освободи. Последваха мъчителни моменти и чувство на вина заради мислите за смърт на близки и дори непознати, срещнати на улиците. Мисли за бедствия, за болести и мъка. Страх, че всяка моя мисъл, ще се материализира. Така започнаха и опитите ми да ги неутрализирам. Появиха се и ужасни ритуали, загуба на лична увереност, недоверие в себе си и контрола над себе си. Мислите ми не са насоени към мен, насочени са към всякакви хора - близки и непознати. За момент, мислите оредяха, съответно нямаше и ритуали, успявах да им се противопоставя. Чувствах се добре. Скоро разбрах, че очаквам дете и мислите се завърнаха, този път може да си представите колко по-страшни са те. Не се страхувам за себе си, страхувам се за детето си и дали мога да предизвикам нещастие на някого само защото съм ПОМИСЛИЛА. Знаете, че е мъчително. Опитите за неутрализиране са връщане, повторение на дадено действие, което съм извършила в момента на мисълта за нещастие. Докосване на предмета, връщане на предишната плочка на която съм стъпила, затваряне и отваряне на чекмедже, и много мъчително също-при четене, връщане на един и същ абзац многократно, поглеждане назад по пътя вървейки, повтаряйки си фразата " спокойно, всичко е наред" по 5 пъти. 1 час дневни ритуали, най-различни. Нямам вече сили, чувствам се изтормозена и околните мисля го забелязват. Страх ме за детето ми. Понякога мисля че е много просто да се излекувам, исками се някой да ми каже, че това е глупост и няма да се случи нищо лошо. Че мога да оздравея и отново да съм същата уверена жена. Много искам да се възстановя, за да бъда добра майка. Повече от всичко искам да се излекувам. Ходя на психотерапевт, но съм от малък град и моля да ме насочите към специалист, Пловдив ми е най-близо. Не мога да повярвам, че ми се случи,особено сега. Моля за съвет. Да ги игнорирам ли? Има ли опастност в тези мои мисли? Ще намеря сили, само ми дайте идея за справяне.