Здравейте , мили хора .
Преди месец научих ужасна вест и от тогава се измъчвам с въпроси и чувство на вина .
Моята любима леля е страдала , докато аз и се сърдех и не и се обаждах 3 години .
Загубила е детето си - моя първа братовчедка .Съкрушена съм , чувствам се лош човек и
изпивам огромен гняв към Бог , който позволи това .Защото тя е най - милия и чувствителен човек , който познавам .После се занизаха ужасните новини по медиите .
И аз потънала в тъгата съвсем изгубих смисъла на живота .
Не мога да приемам всичко това като другите хора .Страдам и плача и питам Бог в молитва , защо .Защо е тази жестокост да загинат двама братя в катастрофа .
Жал ми е за семейството толкова много , че е ненормално .
Съсипвам се при всяко чуто по медиите нещастие .
Не изпитвам страх за себе си , а болка и емпатия и въпроси и въпроси , на които не намирам отговор .Или отговора , който намирам не искам да приема .
Познавам лоши хора , които си живеят до дълбоки старини и никога не разбират
какво е страдание и други прекрасни хора , които преживяват огромни трагедии .
Значи няма никакъв смисъл човек да живее по божиите закони .
И това , че Бог ти дава толкова , колкото можеш да понесеш е лъжа .
Те по-силни ли са , тези с добри сърца , които Бог наказва от тези , които
мислят само за себе си .Или по закона за естествения подбор оцеляват най-силните ,
Ох , съжалявам , че пиша всичко това и ви занимавам с моите мисли .
Но проблема при мен е че ми е познато и паниката и натрапчивите мисли
и всички гадни симптоми от тревожното разстройство .
С много неща се борих сама .Бях в ужасно състояние преди 5 години .
Сега се позакрепих , но не съвсем както се вижда от написанато .
Знам , че няма логични отговори на въпросите , които сега ме измъчват и не трябва да търся смисъл и точно това ме вкарва в още по-дълбока тъга .
Гледам на живота като на сън , като на илюзия .
А искам да съм тук и сега и да живея като другите хора .Кажете ми как ?