Gushan

Благодаря, за отговора Орлине. Продължавам да чета статиите ти и да осъзнавам причините за моето състояние. Стигнах до статията за невротичните характери и открих себе си в три невротични характера - ригиден мазохистичен и избягващ. Има ли справяне с тези характерови черти, защото не издържам вече. Ако може някаква литература, насока или методи да предложиш, ще съм ти безкрайно благодарен. Ще те споменавам в молитвите си. П.С. Ако трябва по конкретно да обясня какво ми е и на какво се дължи това състояние, ще го напиша подробно. Предварително се извинявам за правописни и пунктуационни грешки.

Здравейте, г-н Баев. Прочетох в блога ви статията "Ядрото на успеха" и когато стигнах до часта за "Опасности при отлагането и сублимирането на удоволствието", а именно "Способността за сублимирано задоволяване на удоволствения нагон ни определя като разумни и съзнателни хора! Има някои опасности обаче, които могат да се появят при прекалено настойчиво и ригидно следване принцип ана реалността: това са невротичните перфекционизъм, максимализъм, черно бяло мислене, свръхфиксираност в целта и неспособност за преживяване на радост при самия процес на достигането и, тревожна раздразнителност, депресивност при невъзможност за постигане на целите, болна свръхамбициозност, натрапчиво мислене и поведение, здравна тревожност. Перфекционистичният характер и свръхамбициозността по правило са просто характерова защита от несъзнаваните негативни вярвания за провал, неуспех и ниска себеоценка, наситени със страх и вина. При подобна характерова структура способността за отлагане на удоволствието се е превърнала в болна, тласкана от сублиминални страхове невротична дезадаптивна защита. Струните на психичната цигулка са се натегнали прекомерно от комплексите на страховете." осъзнах, че при мен е налице този проблем. Чудя се дали има някакъв начин за справяне с тези характерови проблеми. Аз съм мъж на 36 години, ако това има значение. Благодаря.

Здравей Орлин Казвам се Милен Иванов на 35 години от Стара Загора. Предварителн си извинявам, че те безпокоя с този имейл но имам нужда да споделя моите проблеми с някой, който ще ме разбере и ще ми даде някакав съвет как да се справя с тях. Случайно попаднах на твоя сайт за психотерапия и намерих описани мойте симптоми. От 4 години ме мачи една постоянна тревожност и страх. И преди това сам имал проблеми с тревожността но тогава съм успявал някак си да се справя. Всичко започна когато получих дискова херния на ломбалните прешлени и се появи една постоянна болка в краста. Какви ли не методи пробвах но тя не минаваше. Преди година и половина се реших да се оперирам но и след операцията болката си остана. Постоянно се страхувам да не ми изтръпнат краката или да се размести нещо и да започне да ме боли още повече. Напуснах работа, защото си мислех, че няма да мога да се справям с това заболяване. И така преди 4г. всичко започна с поредното осилване на болките в краста, започнах да се притеснявам какво ще правя,как ще работя как ще създавам семейство, как ще отглеждам деца и тн. Започна да ме боли коремът постоянно, гадеше ми се, не можех да се храня, имах разстройство, не мойех да спя, стрясках се постоянно, имах чувството, че ще умра. Накрая отидох на психиатър и той започна да ме лекува с хапчета. Първо ривотрил, който не мисля че ми помогна много, после минах на ципралекс но и сне го не можех да се успокоя и да почна да се храня и накрая кам ципралекса добави и ремирта вечер. Така вече започнах да се стабилизирам малко. Няколко месеца не излизах от нас, за да изкарван някакви пари почнах да играя онлине покер, защото това беше единственото което можех да правя от дома. След няколко месеца доктора реши да ми спре ремиртата и остана само ципралекса. Година и половина след започването на лечението срещнах сегашната си приятелка и спатница в живота, която е 12 години по малка от мен. Тя ме обича много и ме прие със заболяванията ми, за което сам и безкрайно благодарен и я обичам много. След няколко месеца заедно решихме да спрем ципралекса, но след един месец без хапчета започнаха да се връщат симптомите ми. Тогава пак на психиатър и пак ципралекс. За трети път се опитвам да ги спра и всеки пат едно и също, отначало се чувствам много добре а след няколко месеца изпадам в състояние на постоянна тревожност. Сега пак започвам да ги пия. Виждам че на причтелката ми вече започва да и писва от тези мои съсътояния и има голяма вероятност да ме изостави. Детето иска да пътува, да се забавлява, да изживявя нови неща, а аз се чудя само как да се прибера в къщи и да заема поза без болка. В момента сам на петия ден от започване на ципралекса и още ми е много гадно. Постоянно се въртят лоши мисли в главата ми и не мога да намеря решение на проблемите си. Не мога да мисля за нищо друго освен за проблемите си и най- лошото е че не мога да измисля нищо. Най- лошоте е че като съм в това си състояние не мога и да играя покер и да изкарвам някакви пари. Постоянно се вглябявам в болката си в краста и по този начин мисля, че я засилвам. Започвам да се чудя дали болката е на психическа основа или болката е причина за несправянето ми с психичните ми пробле. Като се замисля още от дете в мен са преобладавали тъжните мисли и негативните нагласи към живота. Имам чувство че нарочно си причинявам това съсътояние защото ме е страх от това какво ще правя ако съм здрав и няма за какво да се оплаквам. Мисля че не мога да се радвам на нищо, все гледам да се натъжа за нещо. Ако можеш да ми помогнеш с някъкав съвет ще съм ти много благодарен. Усещам, че си добър човек и приятел и мислиш за доброто на хората. Предварително благодаря Орлин.