Диан Георгиев

Защо е необходима кармата? Въпросите които започват със "защо" са най-трудните, дори за да се формулират отнема много усилия. Отговорите им формулират следващия въпрос "защо" и така изтощават и най-силния, затова е по-важно да знаеш кога да спреш с тях. Най-цялостният отговор, до който аз достигнах, е от учението на Буда: защото иначе сътворението не би имало край. За да има край сътворението, нужно е съществата да искат да излязат от него. За да поискат това те не само трябва да могат да осъзнаят ограничеността и обусловеността си, но трябва и да страдат в резултат на това, иначе биха останали завинаги в състоянието си. Човекът има възможности и за страдание и за разбиране, така че може по-бързо да намери и върви по пътя към освобождение не само от страданието, но и от циклите на съществуване. По-горните от него същества имат повече разбиране, но по-малко страдание, по-долните от него повече страдание и по-малко разбиране. Това правило важи и при при различните категории хора, т.нар. "низши" и "висши" духом, това е споменато вече в друго учение, там също се говори за страданието и пътят към освобождение. Важното при всички учения е да се върви по този път.

Пумата трябва да напълни стомаха, а мечето иска да се опази живо. Кой е лош и кой е добър в борбата за оцеляване? Пумата има нужда да напълни стомаха си защото има стомах, а без него не би съществувала, чисто и просто функциониране в системата на живота. Надморската височина на случката предполага доста скъсена хранителна верига за живите същества. А иначе планината е добра за духовни занимания за тези които не са част от хранителната верига и могат да си го позволят, докогато могат.

За кармата има доста писано на много места, включително и в този форум. И все пак действително важни са не принципните, теоретичните постановки описани и изказани от някого в контекста на традицията му, през неговия живот и опит, а това което разбираме за нас конкретно, на практика. Това е много по-трудно и не се постига с дискусии и четене на книги, а с наблюдение и анализ на дейностите на света, например и на околните и на себе си, колкото можем да обхванем. Карма на разговорен език е подходящо да се нарече "работа", "служба". Работата винаги е нужна, друг е въпроса дали е плодотворна, възнаградена и т.н., което се нарича положителна или отрицателна карма. Страданието е обща особеност на съществуването и е неизбежно и при каквата и да е работа, разликата с кармата е че при кармата има съзидателност и воля на съпричастност, която понякога се нарича "свободна воля" което е неточно. Работата зависи от вътрешните сили и външните възможности за нея. Когато се комбинират се получава много силен ефект, например при печалба от тотото идват и заемодателите. Законите на кармата са сложни и над всички същества, независимо на какъв план съществуват, затова Буда ги обяснява като втъкани в самите светове и невъзможни за пълно разбиране от умовете на тези същества. И все пак вършейки я те я разбират донякъде и биват включвани за нова работа, в това стои тяхната възможност за ново разбиране и освобождение от страданието. Както и да е, от приказки няма особена полза, например ако приказките вършеха работа то работите в България нямаше да са толкова зле.

О времена, о музики... И възрасти на сърцето през времената и музиките.

При всеки инцидент има излизане от предписани изисквания, иначе не би случил или би бил напълно непредвидим. Затова е в реда на нещата да се провери как е допуснато, особено ако е имало знаци за опастността, както се пише в медиите. Общо взето с подобни знаци свършват отговорностите на институциите в цял свят, всеки който ги наруши поема отговорноста в случай на инцидент, както при пресичането на червен светофар от пешеходец не е задължително да последва глоба, но ако има инцидент вината е на пешеходеца и той/тя си поема последствията. Така е във всички страни в които съм живял. Например тук е нормално в началото на разходка в планината всички да се разпишат че не са пили, ще спазват указанията на водача и че разбират и поемат наличието на риск. Самите водачи пък трябва да имат застраховка public liability по закон щом водят хора някъде, дори и в своя собствен дом на гости защото някой може да се подхлъзне. Ако нямат то те поемат отгорността. Преди година едно дете падна от стената на Царевец макар да има знаци че не трябва да се качват по крепостта. Ако се сложат заграждения обаче ще се промени целия вид на крепостта, такива не се слагат в развитите страни и знаците се смятат за достатъчни. Нужно е да се обясни високата степен на риск и да се иска персонално разбиране за това с подпис на документ. Те са за родителите/ръководителите, но могат да се искат и от децата, които почват да гледат на себе си като възрастни с отговорности. Западния социален модел е повече в посока на ранно осъзнаване на отговорностите, така че от 18г. да могат да живеят и издържат самостоятелно. Такава е тяхната култура, така са били и техните родители, били са "натирени" да се оправят с живота когато са млади и здрави. Техните родители вече са стари и болни и имат нужда от спокойствие.

Свободата и отговорността са едно и също понятие. Тийндежърите са в преходния период между детството, когато свободата и отговорността е малко, и младостта. Тогава и емоциите са силни и не е лесно да се прецени ситуацията. За съжаление често цената на опита е висока и не винаги има възможност за поправителни изпити. Това е причината за този инцидент, не способноста за плуване, шофиране, молитиви и т.н. при екстремални условия у тях или околните. Дано повече тийнеджъри си дадат сметка за това слушайки новините.

Откъде ида За мен е извън всякакво съмнение че българите страдат най-вече поради лошите отношения помежду си. Причините за тях са по-дълбоки и от значителни периоди от време, например един още древен историк описва как българите убивали този между тях който е по-издигнат, защото смятали че мъртъв щял да служи на боговете, което му подхождало на способностите, това се използва и във филма за хан Аспарух. Обясненията за подобни лоши отношения варират според идеологията на епохата, има сума примери от по-близки епохи, но фактите си остават и са неоспорими. Причините за тях не мисля че си струва да се търсят, защото фактите си остават и знанието няма да ги промени. Страданието единствено може да накара съзнанието да търси грешката и да полага усилия за да тръгне по друг път, с това и Буда започва учението си. Той казва и че най-важни условия за успех е наличие на анализиращ ум и добро приятелство. Българите обичат да търсят факти и да ги обсъждат, но това малко ги ползва защото трудно контролират емоциите си и лесно попадат под тяхна влияние, затова са по-скоро "женски" народ, свикнал на много приказки и пожелания, медиите използват това. Лошите отношения помежду им не позволяват не позволяват и доброто приятелство, т.е. съединяване на сходно мислещите и възприемане на положителния пример на въздигане и преодоляване на трудностите. Промяната идва от осъзнаване на неадекватното отношение към околните, към т.нар. Вуте дето трябвало да му е зле, към другите българи. Защо то се налага никога не можах да го разбера, макар че доста време живях в България. Защо? Ясно че падението на другите не те въздига и тяхното въздигане не те понижава. Дори и да принизиш някого за да се почувстваш по-добре, мигар можеш да принизиш целия свят за да се почувстваш много добре? Човешките отношения са най-ценното нещо на Земята и осъзнаването на благата които носят е нужно на българите, това е тяхна работа която трябва да свършат или път който трябва да извървят, това никой не може да направи заради тях.

И аз не виждам смисъл в отричания на ума, а пък дали са били постоянни нямам представа, не съм ги чел, за интернет форуми и много приказки време нямам. Същото е и за обясненията, време нямам да обяснявам, нито пък виждам смисъл. Работата на всеки е да си обясни, кой както може и да разбере за себе си, тоест с ума си и за ума си.

Изводът е че това което познаваме в някаква степен и чрез което познаваме е нашият ум и всякакви обобщения за "света, Вселената и всичко останало" минават през него. Страданието което изпитва ума го кара да търси освобождение, спасение от ситуацията в която се намира, без значение дали тя е реална или не. Това страданието не се променя от подобни общи фрази и констатации, следователно и освобождението не може да дойде по тази път. Нужна е целенасочено самовъзпитаване на ума, което е много лесно да се разбере, но е много трудно да се изпълнява редовно и с целенасочени усилия. Вместо това за ума не е трудно да си създаде система от понятия, особено ако има храна за това от книжни източници. Дали тези понятия не се отнасят за други светове с други закони той не може да провери, но не може и да ги игнорира. Колкото е по-силен, толкова повече усложнява тази система и сам се оплита в нея, в резултат по-трудно му е да се освободи и когато силата му се изчерпи става роб на собствените си творения. Не струва почти нищо да знаеш пътя, ако не го вървиш, само дето менталните "ветрове те веят на бял кон".

Тия думи на Христос отдавна се сбъднаха и не чрез приказки и четене на духовни книги се разбира това,а от преглед на неумолимите факти на станалото през изминалите две хиляди години. Те показват достатъчно примери на алчност и беззакония от страна на християните, грабежи, жестокости и страдания, които причиниха на различните от тях в името на ревността им към техния бог. Тази ревност нямаше нищо общо с Христос, както и към който и да е бог въобще, а само към тяхното мислене и удовлетворението което им носеше тази ревност духовно и материално. Тя мина като извършена в името на Христос и за успеха на християнството, църквата, царството Божие, доброто и други красиви думи. Страданието на пострадалите нямаше значение пред религиозното възторзи: "Колко черен е Юда и колко смирен е Христос! Да го защитим! Вади ножа, Петре!". Петър бе освен ученик на Христос, така и първи папа на римската католическа църква, която имаше най-големи богатства и власт да налага религиозната си ревност. Тя въведе и изгарянето на клада като наказване "без проливане на кръв", докато в римската империя най-тежкото наказание е било само разпъване на кръст. Единствено отнемането на правата на вярващите да наказват другомислещите спря тази лудост по духовни персонажи и видения. Последното изгаряне на клада е било в началото на 19 век, но все още това не е признато за грешка от църквите и прошка не е поискана.

Матей 10:34 Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож. Лука 22: 36. Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож; 37. защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: "И с беззаконните се счете," защото писаните за мене вземат край. 38. И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.

Наука ли е духовната наука? А духовност ли е научната духовност? И в двата случая няма смисъл и от въпроса и от отговорите му, защото тези термини са нерегулиране, т.е. не обективни и всеки може да си ги дефинира и да им отговори както иска. А изискването за обективност и повтаряемост е базисно в науката защото тя е базирана на общото човешко съзнание и произтичащото от него познание на човека и околния свят. От друга страна духовността се базира на отделни случаи на човешко свръхсъзнание и произтичащото от него познание на съответните му светове. Допирна точка между тези два вида познание може да се получи при пресичането на човешкия свят и тези "висши" светове, и то пресичане което е достъпна за достатъчен брой хора, така че да може да се обективизира от общото човешко съзнание и така стане нов етап на общото човешко познание. Голямата трудност идва не от нежеланието на науката и духовността да търсят подобни пресечни точки, а от наличието и на трета възможна посока: навлизането в човешкото подсъзние вместо в свърхсъзнанието и представянето на тази информация като свръхсетивна и водеща към висши светове, докато в действителност тя единствено води до връщане назад и загуба на обективност. Постигането на тази обективност обаче е коствало хилядолетия усилия на човечеството и не може да бъде рискувана заради "висшите" прозрения на някого с големи претенции. Развитието на човешкото съзниние е колективен процес който обаче става с малки стъпки и конкретни постижения, дискусиите помагат само ако са базирани на тях.

Учителят често насочва към познаване на законите на живата природа, можем ли да ги приложим и към България? Когато се питаме дали едни живо същество ще го бъде, то явно ситуацията е на оцеляване и в нея няма място за слабост и сантименталности. Всеки е бил някога болен и се е борил с болестта, по-точно здравите клетки на тялото му са се борили с вирусите причиняващи болестта или с индивидуализираните ракови клетки на самото тяло. Болният може само да осигури възможно най-леки външни условия и неангажиране на тялото с други дейности, както и примане на лекарствена или друга терапия подкрепяща борбата на клетките. Всичко друго зависи от броя и силата на тези здрави клетки и тяхното поведение. Ако болния умре, ще загинат всички клетки, само вирусите имат мобилност за да се прехвърлят към друго живо тяло. Ако оздравее, ще умрат само вирусите и повечето ракови клетки, ако остане в същото състояние то броя на умиращите и пораждащите се нови здрави и вируси+ракови клетки е приблизително равен. Общо взето този текущ баланс на новите здрави към новите болни клетки+вируси показва шансовете за оцеляване. Такива са законите на живата природа, че оставането жив е резултат на борба. В будизма страданието произтичащо от усилията за поддържането на живота се нарича самсара дукка, то е базисно заложено и важи и за пробудените. Освобождението чрез разбиране на илюзорността на аза може да го намали, но не може да го премахне докато се живее на този свят. И Буда е боледувал от стомашна болест и е починал в резултат на нея. Христос имаше силата да даде тялото си на смъртта и после да го вземе обратно, страданията на тялото обаче не го отминаха. За да достигне до тази сила трябваше да се роди и живее 33 години, когато бе още бебе ангелът каза на Йосиф: "Вземи детето и бягай в Египет."

Намирамето на ключа от палатката е добра метафора на осъществяването на духовните желания. Дали такъв ключ съществува и дали има какво да отключи не е важно, важно е търсенето му, например както търсенето на Магьсника от Оз. И все пак, както всички други желания по външни обекти, материални или духовни все едно, пак се стига до незадоволство и страдания в крайна сметка, защото такава е природата на ума и ключа от палатката му е нужен за да бъде щастлив .

Учителят е дал метод за този проблем, има го в спомените на Мария Тодорова, в споменая й "Истинското подвизаване". Прочетете го тук http://petardanov.co...B0%D0%BD%D0%B5/ Самата техника е обяснена така: "Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю!" - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: "Осанна във висините! Благословен е този, който иде в Името Господне!" Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: "Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: "И мене ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли!.. Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика".

Да пази Господ от познавачите на истината, в България винаги ги е имало, има ги и днес предостатъчно, А с трудностите ще се справим и меланхолията ще отмине като зимата.

Учението на Буда.Осемстепенния път,Рудолф Щайнер http://www.aobg.org/....php?ln=1&id=64 Когато използваме различни източници е добре да се има впредвид епохата в която са писани. В случая на Щайнер и Блаватска това е преди 100 и повече години. По това време ученията на Изтока не се били известни в детайли, Блаватска твърди че е имала достъп до скрити ръкописи, духовни учители и т.н., но нейните твърдения например във връзка с будизма са пълни с грешки и неточности. През първите десетилетия на 20 век интересуващите се от будизма използваха книгите й широко, дори организацията им бе част от Теософското общество. След като много оригинални източници бяха публикувани обаче и всеки може да отиде на място, никой сериозен изследовател не учи будизъм от Блаватска или Щайнер. Вече стана ясно че и думите от европейските езици използвани за превод на източниците понятия за заблуждаващи, например централното понятие на будизма "дукка", което се превежда като страдание. По-важното значение на дукка е незадоволителност, незавършеност; страданието както се разбира от европейците е също елемент от дукка, но на друг етап. Например ясно е че сетивата ни дават и приятни усещаания, които в никакъв случай не можем да наречем "страдание". Само че тези усещания остават винаги непълно задоволени. незавършени и така предизвикват стремеж, желание от допълнително задоволяване, която обаче е невъзможно да се постигне. На по-късен етап то довежда до страдание, както се разбира в европейското мислене, защото сетивата и възможностите са временни. Овсен това желанията според Буда са за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. Последното също е много важно, то води до отчаяние, самоубийство и т.н., желание/стремеж за излизане от кръга на съществуването. Щайнер не е стигнал до него, но вече има много по-подробни и точни източници.

Нищо не мисля за духовната дейност на М. Иванов и съоветно нямам никаква оценка за него и дейността му. По света има много духовни авторитети и писатели, а времето и силите ми са ограничени и не мога да си позволя да имам мнение за всеки, не съм "На всяко гърне мерудия". Случи се така че срещнах доста хора споделящи за М. Иванов, някои го познавали лично, други били на негови лекции, трети бяха в негови групи. За всеки е било или беше някаква опитност по неговия път, подобно на други които срещнах, имащи подобни опитности следвайки други приети авторитети. Всеки избира къде да влага интересите и усилията си, а в крайна сметка и времето което му е дадено. Това съставя пътя на всеки и осъзнаването на собствения път е достатъчно трудна задача.

Брей, маите пак ни "замайват" с познанията си на съвременни термини. Ама то и Дон Хуан на Кастанеда използва понятия като "квантови потоци" и "темпорални скокове" без да губи време да ги учи по университетите, явно при тях предсказанията предсказват и термините, не е като в Откровението.

Само Левски!

Магията на дискусиите може да се изрази в доста различни направления от положителното, зависи как се водят, това са показали софистите още в древността, а има и множество по-нови примери. Доколкото знам Учителят рядко е избирал дискусиите както средство за предаване на вижданията си, но определено не е мълчал. Най-важно за съществата е да търсят истината която има отношение към обсъждания въпрос и в това търсене да не избират само доводите на другите които се вписват във вече формираните им собствени разбирания по въпроса, защото "да учиш означава да се променяш" (Буда). А духовните дускусии най-лесно се въвлича "deus ex machina" при нужда, по тази причина в науката от столетия подобно знание не се приема за положително, затова и станаха възможни компютрите на които си пишем сега между многого други неща. А причината за дискусиите е желанието за произнасяне на мислите в главите и чувствата в сърцата, дали те ще го доведат до ново знание или просто до нови думи за обозначаване на това което чувстваме и това което не разбираме, но "наши си" думи с големи букви, които ни звучат проповдигнато, това е въпрос на личностно познание в крайна сметка и всеки избира дали да върви по този път. На мен той не ми е интересен и предпочитам да не участвам щом дискусията тръгне по него.

Ако смяташ така, то защо губиш своето и нашето време да обсъждаме тази тема? Първото ти изречение в тази тема е: Остави на Божествената Любов да се изяви по начина който явно е извън мислите и чувствата на хората и вътре в съществото ни. С дискусии ли ще пробудим или изявим тази любов? Ако дискусиите вършеха някаква работа, България отдавна щеше да е райска градина, положението обаче е тъкмо обратното. Евангелските истории също се дискутират вече две хиляди години и така ще си бъде до Второто пришествие. Причината за дискусиите е желанието за произнасяне на мислите в главите и чувствата в сърцата, не Божествената Любов. А кой ти каза, че е факт, Диан? Природата е една и единна - Нисшето е Висше и Висшето е Нисше и всичко е от Бога. Обяснил съм това: Ако природата е една и единна, Нисшето е Висше и Висшето е Нисше и всичко е от Бога, то как може Христос да бъде предаден и защо въобще обсъждаме такава теза? Излиза че Бога (Юда) предал себе (Христос) не е дотам божествен, в състояние на амнезия, илюзия и т.н. и го предал на Бога (първосвещениците), който хептен не бил божествен. Ала-бала-портокала.

В евангелските истории е доре да се различава това което е казал Христос от това какво са казали другите, които както се вижда от въпросите им към Христос не са били особено наясно какво се говори и какво предстои да става. Христос никъде не е говорил за врагове, това другите около него са го направили после, даже предостатъчно. Да се свързва интелектуалния подход към духовността с предателството на Йуда не е сериозно, Петър като не е бил интелектуален пак се отрекъл три пъти от Христос защото искал да го оставят да се топли на огъня, докато Христос бил настрани окован. Другите ученици пък съвсем избягали, само Йоан все пак после се върнал и отишъл на Разпятието. Петър в неделя пак си отишъл за риба както преди. В тяхното съзнание тези събития са били изненадващи и доста неясни, така че трите години не са били достатъчни и са били учени-недоучени. Йуда също не е разбирал защо искат да арестуват Христос посред нощ и като е разбрал се е разкаял, така че явно не е бил осъдил Христос предварително в себе си, това са направили тези които са го арестували и техните подръжници на другия ден. Въобще единствен Христос е разбирал какво става и първосвеществениците, за тях разгонването на обменителите на пари за пожертвуванията в храма (монетите с цезаря на тях не ставали за това) е било последната капка дето препълнила чашата. Развихрянето на излишни емоции около тази история причиниха сума страдания за тези 2000г, не интелектуализирането около нея. А ако сте намерили истината за нея по емоционален или интелектуален път, тя направи ли свободни по някакъв начин? Защото именно освобождението е дал Христос като критерий за истината. А и отговорите на Христос на отправените въпросите към него съвсем не са нелогични и изискват сериозно мислене за да бъдат разбрани. Това започнало още откакто посетил храма за пръв път като дете, където говорил с мъдреците. През цялото му проповядване интелекруалците на времето му са го разбирали, разбирали са го и простите, т.е. тези с предимно емоционално нагласа, на които предстои да работят по интелекта. Така че противпоставянето на емоционалността и интелекта като път към духовността е несериозно, най-малкото защото няма такова нещо като една единна духовност. Има различни духовности, също както в един свят има много места на които можеш да бъдеш, но не и едновременно. Според мен най-важно не е че човекът има низша и висша природа, това е само един факт. Най-важно е че човек може да бъде щастлив и посредством низшата, и посредством висшата си природа. Това го прави специален и мост между световете. Така че борбата не е между низшата и висша природа, както и да драматизираме и описваме тази борба използвайки духовни персонажи, а между желанията на човека да търси дадено щастие с едната и друго с другата, ако е възможно. Единия или другия избор е логичен, но траданието е крайния резултат от постигането на щастие посредством нисшата природа, която най-общо е базирана на сетивата и материалния свят към който са насочени, вкл. менталното сетиво. В този смисъл страданието е повратна точка, понеже насочва ума (съзнанието) към търсене на щастие по друг начин. Това е показано от Христос, но ясно е описано от Буда, за съжаление в Евангелията от много емоции се губи смисъла.

Физическото вегетарианство е изпит за духовните двойкаджии, които чрез него се стремят най-после да получат тройка. Когато това стане най-накрая, веднага ги изпитват за четворка, обаче често резултата е пак двойка и така отново се стига до развяването на байряка на вегетарианството. Щеше да е смешно, ако не беше толкова скучно.