Диан Георгиев

Според мен човешкото изкуство е живо дотолкова, доколкото хората са живи за него. Това означава каква част от жизнените си ресурси (време, пари, усилия) използват за него. Нямам впредвид обаче гледането, слушането, купуването на предметите на изкуството, а личното създаване на изкуство - само това се брои, колкото и малко да е. Вече създаденото се брои на този, който го е създал. Само той знае какво е почувствал и с какво се е обогатил, а потребителите, дори и професионалните критици, само си въобразяват че знаят. Те могат да човъркат с него сърцата си, но за да дойде плод сърцата им изискват много повече от това, а именно - работа през четирите сезона. В духовен смисъл Х. Хесе е описал това в "Сидхарта".

“Широко затворени очи, свободни от картинния свят” според мен е много добра метафора (в зен стил) на изграждането на вътрешното виждане, на виждането което съзнанието изгражда постепенно и чрез малки стъпки. Според мен този процес е свързан с определени състояния, понятия и обекти, които са в състояние да “извикат” от небитието нужните нишки за изтъкаваното на новата дреха на душата. Всеки трябва сам да намери за себе си работещия процес на това тъкане, той включва много и разноцветни нишки, които последователно търсим в живота си. Всяка от тях е незабравима и незаменима част от богатството, което ще вземем със себе си от тук, богатството “което молци не ядат” според Евангелието. Различните школи има собствени развити системи за обозначаване на някои базисни цветове/вибрации на тези нишки, не смятам че която и да е по-добра от другите, по-важно е с коя е по-разбираема за нас и с нея да можем да работим по-ефективно в дадено време. При мен, при зен медитация, когато с “широко отворени очи” наблюдавам бялата стена само на педя пред теб, времето се забавя и съзнанието загубвайки потока на визуални обекти започва да “инхилира” бялата стена. Тъй като фокуса на очите отдавна е изгубен, а потупванията с пръчката не те остават да заспиш , концентрацията се премества бавно и постепенно вътре в теб, вместо навън, към обектите на зрението. След медитацията усещането за виждане “вътре” във формите, с които очите ни снабдяват, остава малко или много.

Пустата омраза събра мнения колкото и противиположността й - любовта. Ако омразата не върши работа, каквато върши любовта, то защо хората я изпитват? Явно все пак им служи за нещо. Омразата е чувство, следователно би трябвало да върши някаква работа на предимно емоционалните хора, също както и любовта. И тук идваме до вечният факт че българите (и славяните въобще) като са емоционално силно, лесно стават и емоционално обременени. А след тази бременност дали ще се роди любовта или омразата, това зависи от бащата - т.е. ума. Каквото посееш, това ще и пожънеш. Става въпрос за самоконтрол на нереалистичните очаквания по отношение на който/която/което/каквото и да е, накратко: всекидневна работа по разбирането на природата на нещата, включвайки и себе си в тях. Не че другите народи не са емоционални, има всякакви хора в различните народи. Все пак факт е че западната култура канализира и манипулира емоциите по-ефективно от другите и те не влияят на социума излишно. Японците са добри ученици и макар и източен народ научиха някои добредетели от запада, комбинирайки ги с чувството си за отговорност. Даде Господ - живях и при едните, и при другите. Да се сравняват българите с японците по чувство за отгорност е крайно неподходящо - когато работите вървят зле японеца си прави сепуко, българина - непуко. Затова едните дават мило и драго за да вървят заедно и по план, другите - за да си изтъкват взаимно какви неповторими индивидуалности са и как лошата съдба ги кара да вършат заедно неща които не искат и срещат хора които не обичат, ама от тях да мине - ще претупат и работата и съдбата. После - "пустите калоферци станали калифорнийци". А по-сериозно - емоционалността не познава отсенки, затова и избира само между любовта и омразата. Те връзват еднакво силно към обектите си. Който иска да е свободен към даден обект стои неутрален, той е най-труден за въздействие от работата, т.е. кармата си. Като пример - в "Откровението" Йоан описва един от епископите, който не е нито горещ, нито студен, но хладен, затова е и неподходящ за работата си и ще бъде "изплют", т.е. освободен от длъжността. Много длъжности не можем да вършим, затова да се самоосвободим от ненужните и да не сърдим че западнярите са "хладни" - те просто са направили това преди нас.

Абсолютното не е в твърдината, нито в изменяемостта. Според мен то е в стремежа към цел, която търпи изменение във формите, т.е. абсолютен е процеса на движение, не формите в които се проявява. Познанието на относителността на тези форми, не отрича движението постигнато посредством тях, но само го уточнява количествено. Това познание понякога се възприема като ограничение, приземяване и т.н., но така или иначе формите са само учебни помагала и те са обречени на рециклиране, следователно познанието на тяхната относителност е част от учебният процес. Богатството и разообразието на формите спомага движението постигано посредством тях, но заедно с това поставя завишени изисквания към тяхното познание и надмогване. Затова е важно да се намери баланса между форми и познание, който позволява хармонично движение със съпровождаща го радост от работата с формите, не поради наличието на тези форми.

Какво е малък объркан човек?Нима някой от вас не е ?В пустинята на безвремието, по прашния път към светлината , кой от вас си мисли че е голям?И от позицията на какъв го заявява?Край някой е минал по силен вятър от думи ,край други по слаб , това е разликата .Но всички сме там на един път без разклонения.Когато пишех горното си представях един път в нищото и едно малко пластелинено човече,без лице, без образ.Това сме ние.?#8221;ругото е илюзия създадена от нас. Човекът поначало е малък и объркан, това е неминуемо впредвид на неговата "мостова" роля. Живеейки той си създава увереност чрез контакта си с авторитети, както и посредством собствените си опити, доколкото може да си ги позволи. Проблемът му обаче е, че е ограничен във всяко отношение - и от собственото си съществуване, и от благосклонността на авторитетите, и от относителността на собствените си опити. Изходът спред мен започва с опис на собствената си относителност, т.е. на зависимостта си от чуждите отправни точки. Това е първата стъпка на старото правило: "Познай себе си и така ще познаеш Вселената и боговете!"

Поздравления от мен, това определено е най-честният и откровен поглед към себе си. Относителността на човешкото съществуване е най-тежкият му товар и той трябва да се познава, от това познание идва истинска светлина, не вечният полет на въображението над кукувиче гнездо.

Математиката наука ли е? Някой да е виждал в материалният свят математичен обект? Математиката въвежда логически и количествени абстракции, които целят да отразят обектите на материалният свят и техните количествени отношения. Тези абстракции се вписват в собствени йерархични системи, които излизат далеч от материалният свят и го включват само като едно частно решение. Дори и най-простите уравнения - алгебрични, диференциални, интегрални и т.н. имат множество решения които не са физични, т.е. не са от този свят. Някои от тях може да се окаже в бъдеще че описват някой неизвестен засега аспект на физичният свят, но това не променя много - винаги нефизичните решения са много повече. Математиката се основава на количествените отношения наблюдавани в материалния свят, и на логическите закони на мисълта, които едва ли са само продукт на материалният свят, както материалистите твърдят. Според мен математиката е подобно на изкуството - хем-хем по отношение на световете, разликата е че изкуството използва общата им качествена страна, докато математиката - количествената. Затова и често има преплитане на интересите на хората работещи в тези две области.

"Свободата не ще екзарх - иска Караджата!" Несправеливостта към хората извиква насилие като отговор. Разглеждането на това насилие само по себе си е любим подход на манипулаторите на историята, а и на настоящето, и от всички времена. Христос например бе осъден след бичуването на търговците в храма, ако и да бе посрещнат с почести дни преди това. Несправеливостта е като бент, който някой строи на планински поток. Рано или късно, ще се събере достатъчно вода и тогава всеки който се случи на пътя на потока ще бъде пометен на общо основание, виновен, невинен - все едно. Умните хора стоят далеч от мераците на бентостроителите, и избирайки прераждане, и после през живота си. По-подробно това е обяснено в "Бхагавад Гита". А относно словото - ценно е това слово, "което носи свобода за твоята душа" (по песента на Учителя), защото само "Истината ще ви направи свободни". Чак след това може да се говори за свободна воля.

Много неща се правят по необходимост - искаме или не, но при дадени условия трябва да ги свършим. Дали правим тези нещата с желание или нежелание е въпрос на нашата собствена нагласа и също доста зависи какво се налага да правим. Още в началото дадох пример с Христос и горчивата чаша, но този пример явно се изплъзна от коментарите. Искаме или не, но "заземяването" ни е една необходимост, с желание или нежелание все едно, сметките трябва да се плащат и задълженията трябва да се посрещат защото сме дошли да работим на Земята. Ако житното зърно не се "заземи" и не изстрада това заземяване, какъв плод ще донесе, във въздуха например? Въздушните копнежи са по-красиви, но не са в този свят и но не носят плод в този свят. Духовният символ на това заземяване е котвата която ни държи в този свят, тя е и в подписа на Учителят. Както и да е, това е само моето мнение. Аз лично искам да знам безжалостната реалност на нещата и точно колко са сметките за плащане, не чета ню-ейдж алабализмите и не ползвам кредитната карта на въображението си и илюзорната свобода която той дава със закъснелите си дати на плащане и съответните лихви. Предполагам че при другите нещата са по-лесни, но всеки знае себе си и не ми се гадае. Желая ви успехи!

Предполагам с фугасата обозначаваш че третия етап съответства на разрушението. Все пак фугасат означава внезапно разрушение, което не винаги я вярно. В индийският вариант на термините е Брама-Вишну-Шива. Шива наистина отговаря и на смърт и трансформация.

Котарака да не е взет от "Алиса". Вечно усмихващият се котарак от който накрая остава само усмивката? Да не стана така и с Буда... Все пак съотвества на играта на Абсолюта от която остава само смехът, когато завесата се спусне.

А до моите големи думи: до Истината се отива през Любовта и Мъдростта това е базисно твъдение още от древността. Има и директен път, но той е много стръмен. по повод на темата критерии на истината стана въпрос за това. Забележка към превода на цитата: Правдата и Истината са различни понятия, отговарят на различни лъчи в Пентаграма и са обяснени в "Учителят говори".

Не съм лекар, само го проверих при лекари. Колкото до отговора на Пилат, той е като смисъла на усмивката на Буда. "Има време за всяко нещо под небето." според Соломон.

Съгласен съм, затова и не ми са даваха кокретни примери, те винаги ми развалят настроението. Всяко поколение си има задача и изпитите са покрай нея. По оптимистично: Според мен Адам Кадмон (световният човек) е затънал в консумация и покрай това черният му дроб (България) е прояден. Хубавото е че това е единственият орган в човешкото тяло който може да се регенерира. Достатъчно е да остане една здрава част и след операция тя се разраства и въстановява целият черен дроб, това всеки лекар го знае, на това е основана легендата за Прометей и т.н. Вероятно това има в предвид Учителят че "и 100 хиляди българи да останат са достатъчно". Това все пак е повод за оптимизъм.

Мислех че е ясно, ама дали в сатсанг ще е ясно, това явно е друг въпрос. А именно: логиката която разви че ако нещо се прави с нежелание има в крайна сметка негативни резултати е невярна. Тя се среща в много "ню ейдж" книжки, които са най-малкото смехотворни. Дадох един пример, но реалният живот е пълен с примери. Както и да е, карайте си сатсанга. Като свършите и решите да помислите малко - свиркайте.

Оказва се че трябва да отговарям на конкретен въпросник без да знам нищо конкретно за този който пита. Това не е ли най-малкото странно? Хайде да го раздаваме по-скромно и да слезем на Земята. "Кога стана калайджия, кога си очерни челото?". С книги и речници ще се хвалим... Тъй нареченото преживяване на големите реалности е че нещо ни е било показано когато сме имали правилната нагласа (например на Молитвения връх) или сме били спасени от трудна ситуация (например в снежната виелица под Мусала). Имал съм ги аз. И какво от това? Да не излезе че сме разбрали Любовта и Мъдростта и Истината покрай това? Чели-научили. Учителят ги използва и ний покрай него ние ги повтаряме. "Барабар Петко с мъжете". Имаме известни малки постижения, но другото в въображение. Върши работа до известно време, но въпросите си остават и големите термини няма да ни помогнат да си вземем изпитите, нито Учителят ще дойде да ни подсказва как от големите термини да изведем отговорите. Трябва да мислим с главите си, а това съвсем не е същото като общите приказки и цитирането на големите термини. Същата работа и с България. Не съм дал конкретни данни. но те за споменаване ли са? Преди време писах по темата за илюзиите, но има и други. Най-бедната страна в Европа или "спори" с Албания за това място, с най-бързо намаляващо население в Европа, с най-наивни изборни резултати от 17 години насам. Като цитирате Учителят защо не цитирате и негативните му оценки за България? "Имате няколко министър-председатели убити като кучета по улиците." (бройката междувременно доста се увеличи). "Ако България не приеме това учение ще се загуби като държава, дори няма да се знае къде е билa" (натам отиваме). Да "видиш" дори един народ е трудна работа за един живот. Както и да е, не е мястото да изброявам страни и континенти за доказателство.

Всяко нещо се вижда или чува за пръв път, и това по-скоро е правило, отколкото изключение. Ако работата ставаше само с позитивни енергии и Христа щеше да избегне горчивата чаша (макар и "ню ейдж" книжките да казват иначе). Позитивни-негативни енергии, по-важно е движението между тези полюси, не застоялата вода и тъпченето на едно място с общи приказки. Както и да е, всекиму своето.

Това ако е отправено към мен е явно недоразумение - нито имаше критика за която да се обиждам, нито пък мнението ми бе от вчера или повлияно по някакъв начин от някого. По начало, ако ми се пишеше тук, мненията ми щяха да бъдат стотици, а не трийсетина. В последния си постинг събрах няколко мои мисли отпреди доста години, а цитата бе само увод към тях. Единственото което ме интересува в търсенето ми е качеството на изразените мисли, обидчивостта и сантименталността не ми вършат работа. Аз съм от прагматичните търсачи - за мен търсенето е само за да намеря.

Съзнанието е термин с по-голяма степен на общност от "ценностна система". Какво ни помага той тогава? Заменяме един термин с друг и решаваме въпроса? Да ама не, защото различните степените на съзнанието са много по-трудни за дефиниране. Ценностната система е по-конкретен термин, в случая на спора ставаше дума за това кой как избира да използва времето което му е отредено: предимно за духовно търдене или предимно за обезпечаване на материалното съществуване на него и близките му. Кое съзнание е по-извисено? Ни най-малко не може да се каже. Може да се каже само че става дума за избор на що е правилно, което зависи от съответните ценности. Оттам и дефинирането на "правилен въпрос". По начало, въпроса сам по себе си не е нито правилен, нито неправилен. Той може да стане такъв само ако се отнася към вече дефинирана система на "правилното" и "неправилното". Тази система не може да бъде глобална, нито фиксирана във времето. Дали я наричаме "йога", "кръвна връзка", "духовно отдаване", "религиозен дълг" и прочие, нищо не се променя принципно, винаги става дума за възприета ценностна система. Тя не се възприема случайно, нито от днес за утре. Тя дава стабилност на личността. Съзнанието е термин доста по-голям и от личността и в случая само внася неопределеност. А за духовна извисеност нямам претенции от доста време, нито оценявам чуждата. През първите години и аз режех наедро, големите термини като "Любовта", "Мъдростта", "Истината" и т.н. ми бяха дежурни. Сега се старая само да мога да кажа най-точно малкото което знам в действителност, защото ако не го изкажа прецизно, има опастност да загубя и него в потока от големи думи. Затова моето мнение е че ползата от форума е малка. Вече смятам че бъбривостта е най-тежкия кръст за българите. Ако не украсявахме толкова много действителността с думи, можем много да подобрим в нея.

Горният дава добър пример на софизъм (буквално "мъдрост"). По времето на Сократ софистите (означава буквално "мъдреци") са били прочути със ораторските си способности и привидно логични разсъждения с които могат да доведат слушателите до всяко желано от тях заключение. Като демонстрация всеки добър софист можел последователно да убеди слушателите си в две противоположни твърдения. Така изработвал и доста пари защото много влиятелни хора им ставали ученици. При гръцката демокрация решения се вземали след като се изслушат ораторите и затова тези които искали да повлият общественото мнение се нуждали от способностите на софистите. Сократ се отказал да бъде софист т.е. "мъдрец", само приел че "обича мъдростта", т.е. е философ и задавал последователно въпроси на софистите. Накрая ставало ясно, че вместо логика софистите представят словесни манипулации с определена цел. Всичко това е записано в "Диалозите". За съжаление в наши дни духовността бе профанизирана с общ приказки и стана за смях. В духовните термини влиза все и вся, няма нужда от много мислене за сътворението на някой "ню ейдж" алабализъм. Навремето Г. Радев се опита да подреди малко дефиниции в "Учителят говори", но кам го Сократа?

Правилният въпрос е различен за всекиго и за всяко същество въобще. Той се определя от съответните им разбирания: що е "въпрос", що е отговор и що е "правилност". Тези разбирания се променят във времето и следователно се променя и въпроса и отговора. Те могат да съвпаднат в даден момент от време с разбиранията на някой друг, но това е едно временно състояние. Затова дори и въпроса на някого може да е с готов отговор за друг, и отговора за един да е е само начало на въпрос за другиго. За да се постигне що-годе яснота в тази ситуация е нужно да се изяснят възприетите ценности и схема на мислене, а това изисква много анализ и време. Целенасочено с това се занимава философията, а останалите науки се занимават само с въпросите в своите сфери. Един класически пример са "Диалозите" на Платон, те изискват сериозна работа, но и много дават. Горната дискусия разкрива различна ценностна система на участниците и следователно не може да се очаква достигане до що-горе единен "правилен въпрос". Промяната на ценностите е сериозна работа. Дори и самите мисли логически да потвърждават или отхвърлят едни или други ценности, тези ценности не могат да бъдат променени с дискусии, защото те са базисни, по-статични и дават стабилност на личността, честата им промяна струва прекалено много и внася нестабилност. Затова не очаквайте много от подобни дискусионни форуми ако сте щастливи с ценностната си система. Ако ценностите ви подлежат на промяна ще го разберате от доста по-важни събития отколкото сравнението им с чуждите ценности и техните "правилни въпроси" и съответни отговори. Всеки има своя програма за работа със съответно разписание във времето. Ако сте щастливи с нея е по-добре да се концентрирате на нея.

Да, въпроса изисква осмисляне на науката и езотериката едновременно и за целта е нужно да се дефинира обща база за двете направления. Без съмнение това е човекът с неговите две основни способности: да мисли и да чувства. Има много илюстрации на тези дадености (например полукълбата на мозъка е базисна такава), но ще ги пропусна поради липса на време, а и всеки може да потърси в мрежата. Чувствеността е по-стара, по-развита, по-пълноценна и като резултат - по-лесна за изява. Мисловността е значително по-млада, появява се в зародиш едва при най-висшите бозайници, все още е много далече от пълното си развитие (сега хората използват около 5% от умственият си потенциал). По тази причина мисловността е все още частична и неефективна, благодарение на външни инструменти (компютри например) тази ефективност може да се увеличи, но само екстензивно. Мисловнността е още значително по-бавна, изисква специални условия и усилена тренировка. Абстрактното мислене е изява на що-горе развита (т.е най-малко средна) мисловност, а мистичното изживяване на реалността е изява на развита емоционалност. Науката е събирателен термин за конкретните и методологични резултати на колективната абстрактна мисловност, а езотериката на резултатите на мистичното изживяване, което е предимно субективно. Явно е, че те не могат да бъдат обединени по друг начин освен в осмислянето на пълнотата на човешкото съществуване посредством мисловността и емоционалността. Те насочват човека навън, към заобикалящият го материален свят (мисловността), и навътре, към духовните му измерения на съществуване. Следователно научното познание лесно може да се предаде информационно и да бъде оценено обективно, мистичното не. Това води до тяхното често противопоставяне от тези от хората които не са се развили хармонично. Така че отговора на въпроса за всеки отделен човек се определя от пълнотата на неговото съзнание. Тя е резултат от много фактори и те трябва да се познават за да може да бъде оценена. Болшинството от хората се самооценяват спрямо средно-статистическите критерии на обществото (или групите) в което са включени. В този смисъл следва че нивото на мисловността и емоционалността на тези общества (групи) определя коя от областите на науката се доближава до тяхната духовна реализация.

Да, това е шега, но не е ли полезна? Някой неща са толкова сериозни, че можем да ги кажем само на шега. Ако ти е скучна, разбирам те, не си струва да четеш каквото съм писал. Аз често съм в същата ситуация по отношение на планините от общи приказки, затова и идвам рядко. Обаче всички доста видяхме и платихме определена цена за това, така че не си стува да го забравяме. Така че нека го използваме и моделираме "Свободата, Санчо, е на върхът на копието и е за достойните за нея" (свободен цитат), ако и да нападаме вятърни мелници.

Няма ли да дойде само, неканено, изведнъж и неочаквано? Не може да бъде, в Библията второто идване на Христа е описано точно така - когато най-малко очакваме, неканен като крадец посред нощ и прочие, тука има учащи Библията и лесно ще приложат километрични справки. Като и да го усукваме с тълкуванията на Библията, но звучи много превратаджийски. В България имаме опит с превратите, дето после излиза че са били всенародни революции. Най-малко става дума за постепеннен растеж на съзнанието, по-скоро става дума за страх от съда, който престои. И тогава ще е важно кой пее в ангелския хор, ако и да е с ярешки глас. Ясно кой ще пее в хора. После ще се наложи да оградим царството със стена за да не бягат неосъзнатите в ада. Накрая напук на всички предсказания ада ще спечели, но нищо ново под слънцето. И капитализма спечели ако и победата на комунизма да бе исторически обоснована и научно доказана. Причината е проста - на Абсолюта не му се гледат скучни игри обосновани с недомислици. Преди време писах в темата "Защо е всичко?", че всичко съществува за да развлича Абсолюта. Черно братство - Бяло братство са само шахматни фигури на дъската. Важно е дали играта е смислена и интересна. А и няма и кой да се сърди, защото Абсолюта играе сам със себе си.

Венци, рабрах ти тънкият намек. Мнението ще стане мръсна дума. Да пишем във форума докато не дошло царството., че после ще гледаме този форум през крив макарон! Ще "констатитаме" че Венци ни спуснал правилното си мнение за "възприятие". Егото ни автоматически ще бъде нулирано, а с него и творческата способност за изказваме мнения. Е, ще ни оставят малко его за да можем да си правим самокритики от време на време, когато се реши че не сме духовно активни през ДУЧ-а (духовната учебна година), за да не можем да извиняваме себе си пред себе си с констатации.