[Секс? Какво е отношението ви към него?]

Дреме ми за Рудолф Щайнер!

Аз не признавам авторитети.

Макар и несвързано с темата на този форум, но считам тази позиция за много правилна. При сегашното пре-изобилие от информация включително и в духовното, опасността от цитиране вместо собствено учение от живота е много голяма. А едва ли и най-богатата жътва от цитати си струва труда, защото всяко откритие в духовното е нещо лично.

Това именно го прави неразбираемо за науката, която е на обективна основа. Това обаче означава че както духовния източник е много възможно да е бил субективен, така и ние можем да го разберем субективно, според текущите си представи за нещата. Така може да се случи да четем едно и също нещо след години и да имаме съвсем различни изводи. Така чв трябва да бъдем много внимателни, защото може да се загуби време и усилия. Повечето учители и писатели работят и описват своите лични виждания, а те в много глояма степен зависят от техния път. Аз намерих че ако се разгледа този път може много неща в ученията им да се обяснят много просто.

Например в случая на Щайнер препоръчвам неговата автобиография, има я в мрежата. Аз доста време намирах произведенията му за полезни, макар и трудни за разбиране, докато на едно и друго място намерих явни абсурди. Например че пръстените на Сатурн са само зрителна измама, че Луната се променя и материално, така че Луната по времето на Цезар не е тази, която наблюдаваме ние. По това време бях в една група на антропософското общество и ги попитах, но какво можеха да обяснят те? Имат си център, колеж, училища, няма сега да ги затворят. Така е и с много други лидери. Други пък с литературни способности симулират посвещение както покойния Кастанеда и неговия дон Хуан, или само намират загадъчни личности като Мегре и неговата Анастасия. Както и да е, каквото писали, писали, но всеки трябва да отговаря за себе си като чете и да не става наивник (в добрия смисъл на думата). И с най-добрите възможни намерения, но най-трудно е за всекиго да погледне сам себе си, затова трябва да го погледнем ние.

За много години, всички да са силни и щастливи!

[Приятелите]

Дори Христос е имал само един приятел - както казва Диан Георгиев! Само един е бил на разпятието!

Мисля че не сме се разбрали, а може би и обяснението ми пак е било неясно.

Колко приятели е имал Христос едва ли е моя работа. Това което исках да кажа е че както всичко друго и приятелството е част от Пътя, а не е само по себе си на пиедестал. Всеки има силни и слаби страни, както и време на слабост и възход, но познавайки себе си, приятелите си, добрите и случайните си познати, единствено важно е да напредваме по начертания Път. Ако Христос например бе останал само с Йоан, колко щеше да е напредъка на християнството? Апостолите се поучиха от грешките си и всеки работи за него, после и Павел който зае мястото на предателя и заедно с Петър загина в Рим.

Познанието на себе си, околните и ограниченията в които се намираме е нужно за да извървим Пътя си. То понякога изглежда прекалено практично и непривлекално за славяните поради емоционалната им натура, която ги кара "силно да любят и мразят". Емоционалноста е ценна, но трябва да бъде разбрана и възпитана, погледната отстрани, например чрез живот в чужбина както в моя случай или по друг начин.

[Приятелите]

Според мен борбата съвсем не означава липса на любов към опонента. Нито наказанието е липса на любов, например на майките се налага да наказват децата си и да се борят с лошите им навици. Фарисеите са приели лъжата и манипулирането на тълпата като най-удобни за тяхното управление. Правейки това те всъщност стават слуги на тъмните сили независимо дали го съзнават или не. Крайният егоизъм е добре илюстриран например в раковите клетки, които се отделят от своята нормална функция и заразяват околните клетки. Лекарят не мрази раковите клетки, той се бори с тях, защото по-нататъшното им разпространение означава смърт за организма, което е и целта на тъмните сили.

[Приятелите]

А според мен примерите от живота са ценни, но само донякъде. Въображението също е ценно, но също само донякъде. Въобще цялата ни човешка опитност от Училището на Живота е ограничена в рамките на текущото ни разбирането на самия живот. Това не е критика или оплакване от ситуацията в която се намираме, това е моя поглед върху природата на човешката форма и съответните й ограничения, които са присъщи на всяка форма въобще. При промяната на формата се променя и гледната точка на съществото ползващо се от нея - човек или което и да е друго. Междувременно потока на Живота формира нови форми, променя съществуващите и унищожава някои от тях.

Така често се оказва че това което вчера сме виждали в добра светлина, днес можем да видим в лоша и да сме напълно прави за себе си (т.е. за текущото си разбиране на Живота). Така и доброто и лошото стават обясними и логични, макар и обяснението понякога да изисква непосилна дълбочина за текущата ни способност да надмогнем формата и да разберем принципите, които я управляват. Тогава идва страданието и ни учи да виждаме в дълбочина, което учение може да отнеме доста време, пример с Адам и Ева.

Например моето (текущо) виждане за твоя пример е, че ти напразно се обвиняваш за каквото и да е в този случай. Тийнеджерството е време на силни, но повърхностни и краткотрайни емоции, нужни за разстежа на емоционалното тяло. Те си имат обаче своята цена поради все още лесната чувствителност и ранимост на това тяло. Поради базисната роля на това тяло получените рани които остават незараснали, влият върху менталното тяло (неспособност за концентрация, мигрена и прочие). През този период естествено мъдростта идва рядко и трудно може да се анализира кой ни е приятел, кой ни е само познат, кой е просто пътник в същия автобус (гимназиален клас) така че често се изненадваме когато истината ни посети.

Астрологията също е с ограничена годност, Латина, макар че астролозите рядко да споменават това. Това е нормално за сегашната епоха на маркетинг. Има една китайска поговорка (отпреди 2000г.): "Древните изучаваха духовното за да се самоусъвършенстват, сега изучават духовното за да смаят околните."

Христос знаеше че един от приятелите му ще Го предаде, другите ще се разбягат като пилци, Петър макар и силен-вилен, три пъти ще се отрече от Него и накрая на разпятието ще бъде само най-малкият, Йоан (на 18г.). Но знаеше също че 11-те после ще продължат по Пътя, и Истината, и Живота. А Пилат, който запита: "Що е истина?" остана без отговор, защото преди истината трябва да дойдат любовта и мъдростта. Смятам че повечето от нас все още задаваме въпроса на Пилат, но Христос мълчи и ни остава да търсим сами стъпките към истината.

Това изложение стана много дълго, дано да съм бил по-разбираем, но "Каквото писах - писах", както казал споменатия Пилат.

[Приятелите]

Според мен и при приятелството решаваща си остава комбинацията Любов-Мъдрост-Истина. Любовта като най-бърза по скорост идва първа и "сондира" човекът качествено, т.е. според сърцето му, после идва Мъдростта да ни го обясни количествено като конкретна личност във всичките му човешки ограничения и накрая идва Истината за да ни обясни какво можем и какво не можем да научим заедно, съвместно вървейки по Пътя на учението и търсенето ни. Явно е че резултатът от тези три стъпки може да е един или друг и е зависи от степента на нашата Любов, Мъдрост и Истина, както и формите и ограниченията в които живеем на Земята. Те важат и за нас, и за приятелите ни, и за тези които са ни само познати, и за тези които не бихме искали дори да познаваме, но така или иначе в момента сме в един и същи автобус, нужен ни за да стигнем до желаната спирка на Пътя.

Това може би звучи много теоретично, но например приятелят ти, Благост имаше 12 души, които нарече приятели, но един от тях Го предаде, без това да Го изненада, напротив това бе част от пътя Му да извърви. В този смисъл смятам че трябва да се разглежда и приятелството, без да налагам мнението си на другите.

[Защо е всичко?]

При около 15г. намерих отговор в едно изречение в лекциите на Учителя, че смисъла на съществуването на каквото и да е просто игра и забавление за Абсолюта. Обмислях това и намерих че наистина това обяснява въпроса, единствено от нас се изисква да излезем от всекидневните разбирания за "игра" и "забавление".

Ако приемем, че Абсолюта има каквато и да е полза от всичко сътворено, включително и за учене, то следователно Той/Тя се променя в резултат на забавата, следователно Той/Тя не е Абсолют и е зависим от творението си и вместо Единица става Двойка. Единствено ако това е една забава, както когато ние например гледаме филми и после ги забравяме напълно, без да сме се променили от това, тогава ние сме напълно независими от забавата си. Все пак не забравяйте че това е само един пример, забавата на Абсолюта не е просто гледане на филм, Той/Тя е вътре във "филма" без да бъде част от него, макар "всичкото" във филма да е било част от Него/Нея преди началото на "филма".

Казано абстрактно за математиците, Единицата не може да стане никое от следващите я числа, макар всяко от числата да е изградено от единици (с малка буква). Преди Единицата е само Нулата, това е Непроявения Абсолют, за който не може да се каже нищо, тоест Нулата е преди каквато и да е мисъл и слово. Когато дойде мисълта и словото, идва началото и "всичко чрез Него стана и каквото е станало нищо без Него не стана".

Тъй като освен Абсолюта няма нищо друго, то "всичкото" е също част от него, но съзнателно

отделено.

Следователно ние, като част от "всичкото", сме всъщност тази част от Абсолюта, която е орисана да бъде на сцената от време и пространство и да играе себе си (с малка буква). Ние сме най-малките които могат да го разберат, по-малките от нас играят "себе си" без да го разбират (минерали, растения, животни). Това е на периоди и играта не е само динамична, има и почивки, има и смяна на ролите, има и частично и временно наблюдаване от "публиката" на временно почиващите, т.нар. "умрели" за играта в пространство-времето, други пък играят на други сцени на други декори, не пространство-времеви и т.е.

Прочее, трябва да намерим сами смисъла от ролята си, това всъщност е част от нея, щом се замисляме по въпроса. Колкото повече я разберем, толкова повече разбираме и конкретната си сцена и другите участници и това в крайна сметка прави играта ни различна, което иначе в букварите се нарича "духовно извисяване". Други пък се забавляват в рамките на сцената като учат как да играят по-добре материалната си роля и се наричат "егоисти". Няма лошо, всичко е част от Абсолюта.

Прочее, трябва пак да се включвам и играта

бе замислено да бъде усмивката на Буда. Обаче май това е по-добре.

[Защо е всичко?]

Отговарът на въпроса "Какъв смисъла на всичко?" е толкова прост, че изисква вечност за да бъде разбран. Когато това, малко или много стане, "всичкото", малко или много, ще изчезне. Казвам това от личен опит, не с четене в книги и подбор от цитати.

Понякога ако си късметлия може да намериш добър отговор в обозримо време и ще разбереш това първо по простата на отговора, и второ по изчезването на част от "всичкото" около теб и в теб. Някои щури хора обаче, после се оплакват от загубеното и изчезналото пак се връща при тях, а отговора пък си отива. После те пак се забавляват с "всичкото" докато не дойде време да се зачудят отново за смисъла от него.

Аз лично гледам да не правя щуротии, за вас не знам, но признавам че понякога отговорите могат да дойдат и на шега.

[Защита на животните]

Тази тема ми се струва най-ясна от всички други във форума, защото предлага най-малка възможност за игра на въображението и субективизъм. Както и да се опитваме с цитати от духовните буквари, не прилягат за отговор. Според мен трябва да се върнем на алхимическата рецепта: "..Ти раздели тънкото от грубото с голямо умение и вещина.."

Наистина, човека на любовта е силен и най-лошото куче не би го накарало да се страхува. Но колко хора имат подобна степен на навлизане в любовта, за да приемем че кучетата могат да живеят по улиците? Явно навлизаме в сферата на въображението, а всъщност сме на Земята и тук се учат други уроци, така че не сме в час.

От друга страна във формата на кучето е затворена една душа и тя има нужда да се упражнява. За целта е нужно обаче някой да плати обучението й. Вярно е че всички се учим от "Великото училище на живота", но мигар това е безплатно, на нас и на поддържащите ни? В една от лекциите Учителят бе споменал че за всеки ученик има точно отпусната енергия и причината учениците да са малко била че при сегашните условия енергията не стига за повече. Така че едно е във вечността всеки да има възможност и да напредва, друго е колко ще имат възможност днес и колко ще се възползват от нея разумно. Следователно при учението от живота има и любов, но има и борба, според мен двете са в динамично равновесие и ангажират душите според условията с които разполагат в момента + индивидуалната им задача в конкретната форма на съществуване.

Например в случая на кучетата те са доста добри ученици на господарите си, а те са всякакви хора. Тези които нямат господари се учат от глутницата и от болката на празния си стомах. Какво ще научат не е трудно да се отгатне. Все пак има напредък, от вълка с който са започнали, чак до сегашните любимци, т.е. вредилите се с условия да учат любовта, а не борбата за живот както вълка например. А бездомните кучета са по средата между вълка и любимеца и както споменах по-горе: според условията с които разполагат в момента + индивидуалната им задача в конкретната форма на съществуване.

Прочее, стана много дълго за алхимическа рецепта.

[Наука ли е Астрологията?]

Статията дали астрологията е наука е добре написана, но мисля че отговора не е толкова лесен.

Доста зависи от дефиницията за наука. Ако както се цитира по-горе "всяка система от знания е наука", да и астрологията и въобще всяка система от знания която си дефинираме става наука. И действително на български "наука" идва от "научавам", така че щом нещо може да се учи значи е наука. Така че при подобна обща дефиниция е лесно да приемем, че и астрологията е наука, а преди време разбрах че дори и секретарките имат собствена наука по която се дипломират, на английски е "secretary science".

Ако се ограничи дефиницията за наука до българското "точна наука", на английски само "science", става по-различно. Например икономиката не е точна наука, нито философията, лесно може да посетите някой университетски сайт и да видите кои са в science, кои в art, Engineering, Education, Business и прочие. Така че да се използват научни методи не прави предмета непременно наука в този смисъл на думата, без това да го принизява по някакъв начин.

Например Нютон се занимал доста с астрология, ни нищо не е публикувал по нея. Неговия приятел Едмънд Халей му се присмивал често за това, докато накрая Нютон му казал: "Сър, аз съм проучвал този предмет, вие не!". Боя се че и сега сме в същото положение на проучватели, но все още не можем да публикуваме нещо точно в смисъла на науката на Нютон. Нека не забравяме че той бе първия който направи философския термин "материя" количествен като въведе "маса", още и "сила" в чисто количествен смисъл. Сега това не звучи много, но опитайте да въведете ясни и повтаряеми количествени връзки на астрологичните термини. Много са се опитвали, но не се получава точност и повтаряемост.

А иначе качествени паралели и подобия има много, и тези като описаните в статията и много други.

Прехода от качествените понятия на духовния свят към количествените на материалния свят не е лесен дори и за гениите. Учителят казва че ключът за астрологията е загубен още в древността. Аз лично мисля че трябва да се учи серизно и точната наука освен астрологията, едва ли с ровене в древността ще намерим ключа. Но може и да греша, всеки има своя силна страна и с нея търси.