Nezabravka

Бог е навсякъде около нас и в нас . Във въздуха, в природата, в реалния и само реалния живот. Всичко добро у нас е частица от Бог . Самоосъждането отново е Бога в мен, затова аз се моля да премине този процес, който знам, че е необходим, за да си видя грешките. Моля се, на Бога и разумните същества, които са навсякъде около нас да ми дадат сили, които в момента нямам. Но ще имам . Затова има методи и техники за връзка с невидимия свят и Бога, но трябва абсолютна чистота на чувствата и мислите, която аз в момента нямам . Така разбирам аз нещата, но всеки знае за себе си и действа така както смята за редно .
Като по-малка и аз разчитах единствено на себе си и се борих с живота, но сега мисля, че нещата не стават точно така - с борба и зъби и нокти, а с осъзнаване, преосмисляне, изчистване, приемане и ....любов. В този ред намисли не бих искала да се разделяме грозно, по възможност с добро.....
 
Хубав ден на всички и благодаря .

Здравейте,
МНого благодаря . Истината е, че съм мнооогоо объркана. Дали е правилно да искам щастие за себе си, тъй като цял живот съм се съобразявала да задоволя нечии изисквания и т.н. Говоря за баща ми преди, а сега и тези на съпруга ми. Но вече съм много по-осъзната и виждам колко глупави са техните разбирания за щастие и това още повече ме обтлъсква от тях...Усещам, че е най-правилно да изчакам и може би след година нещата ще се решат "от само себе си", т.е. както всичко до сега в моя живот. Никога не съм решавала аз - винаги съм се уповавала на Бог да ми помогне. И така и ставаше. За да се освободя от баща ми той ме изпрати в друг град, дори аз не исках  , след като майка ми почина. Опълчвала съм се много пъти срещу баща ми, но в повечето случаи беше, за да защитя майка ми, а не себе си.С предишния ми приятел пак аз не можах да прекъсна връзката ..той го направи...Сега пак...но вече е по-сложно...И честно казано пак чакам той да го направи и тогава да получа свободата, за която жадувам. А може би съм егоистка, че искам свобода, може ми е добре да му служа както до сега....Наистина не знам....Боря се между личното си щастие и това на другите...Кое е правилното? И чакам Бог да ми помогнеи да реши вместо мен ..отново...А усещам как все повече не мога да сдържам сълзите си и плача  само като се замисля малко за живота си и ми текват сълзите..Избягвам да мисля, но не мога дори на работа да ги контролирам......

Бог е навсякъде около нас и в нас . Във въздуха, в природата, в реалния и само реалния живот. Всичко добро у нас е частица от Бог . Самоосъждането отново е Бога в мен, затова аз се моля да премине този процес, който знам, че е необходим, за да си видя грешките. Моля се, на Бога и разумните същества, които са навсякъде около нас да ми дадат сили, които в момента нямам. Но ще имам . Затова има методи и техники за връзка с невидимия свят и Бога, но трябва абсолютна чистота на чувствата и мислите, която аз в момента нямам . Така разбирам аз нещата, но всеки знае за себе си и действа така както смята за редно .
Като по-малка и аз разчитах единствено на себе си и се борих с живота, но сега мисля, че нещата не стават точно така - с борба и зъби и нокти, а с осъзнаване, преосмисляне, изчистване, приемане и ....любов. В този ред намисли не бих искала да се разделяме грозно, по възможност с добро.....
 
Хубав ден на всички и благодаря .

Бог е навсякъде около нас и в нас . Във въздуха, в природата, в реалния и само реалния живот. Всичко добро у нас е частица от Бог . Самоосъждането отново е Бога в мен, затова аз се моля да премине този процес, който знам, че е необходим, за да си видя грешките. Моля се, на Бога и разумните същества, които са навсякъде около нас да ми дадат сили, които в момента нямам. Но ще имам . Затова има методи и техники за връзка с невидимия свят и Бога, но трябва абсолютна чистота на чувствата и мислите, която аз в момента нямам . Така разбирам аз нещата, но всеки знае за себе си и действа така както смята за редно .
Като по-малка и аз разчитах единствено на себе си и се борих с живота, но сега мисля, че нещата не стават точно така - с борба и зъби и нокти, а с осъзнаване, преосмисляне, изчистване, приемане и ....любов. В този ред намисли не бих искала да се разделяме грозно, по възможност с добро.....
 
Хубав ден на всички и благодаря .

Дали имаш право да искаш щастие за себе си? Според моите разбирания - да. Но ти си знаеш. Предполагам, че знаеш, добра майка е тази, която се е погрижила за себе си, за да може адекватно да се погрижи за детето си. Предполагам знаеш, че децата ни наблюдават, ние сме техните първи учители, те копират от нас, децата усещат дали майките им са щастливи и спокойни, дали има нежност във връзката между мама и тате, наблюдават как бащата обича, подкрепя и се грижи за майката....И после детето пораства в дъщеря и тя намира партньор с когото пресъздава взаймоотношенията които е наблюдавала между родителите си. И така. Но ти си знаеш най-добре.

Изборите никога не се свеждат до два. Но най - често измисляме два, тъй като фокусът ни е насочен двуполюсно - за и против.
За да разшириш изборите, трябва да спреш да мислиш за тези двата.
1. Напиши си - но наистина го напиши - на лист с молив, какъв точно е твоят проблем. Опитай се да го формулираш в рамките на едно изречение. - Това е най - трудно, може да ти се наложи да мислиш доста.
2. След като си го написала, прочети го внимателно и си помисли, кое ще е най - лошото което може да се случи при развиването на този проблем, но наистина най - лошото, напиши го.
3. Прочети внимателно най - лошото, което би се случило и си представи, но наистина се опитай да си представиш, че то се е случило, че го живееш и това е така. Най - лошия сценарий е налице, част от твоя живот.
4. Когато успееш добре да го пресъздадеш за себе си, запиши поне 3 варианта за справяне в най - лошия случил ти се вариант. Поне три, което не изключва 4,5,6 и т.н.
 
Когато направиш това, се отпусни, помисли над вариантите и се върни в реалността, в тази действителност, в която си в момента.
Предполагам, че с изненада ще откриеш, колко много варианта имаш.

Да,   Бог наистина ще ти посочи най-правилното решение...с мене така направи,даже и не съм мечтала да се получи толкова добре..засега поне...и съм благодарна. Вярвай и ти, не плачи за себе си или за другите, изясни си какво искаш,за да бъдеш в синхрон със себе си и не мисли повече, по-нататък  ще се нареди от само себе си

Ако имаш финансова свобода и близки,които те подкрепят какво би направила? 
При мен има едно правило,което ако не последвам греша. И то е да направиш онова,което първо ти дойде на ум. Вземеш ли да  размисляш, започват компромисите и ти ще си ощетена.
 
Пожелавам ти здраве и търпение, за да преминеш през препятствията. 

едно тълкуване притчата от Диди , е как правим избори . По точно как инерцията от минали решения , или собствен и чужд опит , ни пречат да направим правилен избор .Често нещо ни разсейва и не виждаме правилния избор.Може да е буря , деца , семейство , работа . Или някога взето решение за правилно поведение . Вижте мислите на алпиниста , за него надолу е само смъртта .
Незабравка,           
Бог ни говори чрез интуицията . А това е наше качество което прави живота  по добър . Ако искаш Той да те направлява , научи се да слушаш интуицията си , развивай я .Отговори си на следния въпрос . Ти , след 10 год .къде и как ще си ? Ще можеш ли през това време да намериш достатъчно радост и спокойствие , които да предадеш на децата ?

Цената на спасителната сламка
 
Един човек тръгнал да се изкачва по планината. Изкачването било трудно, всичко било покрито със сняг, целият склон, по който се катерил човекът бил затрупан. Но тъй като не искал да се връща назад, планинарят стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж – дали заради зле премерено движение, или заради напрежението и умората – докато забивал пикела за следващото движение нагоре, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял стремглаво надолу. Положението изглеждало безнадеждно – острите скали, които се подавали изпод снежните преспи очаквали приземяването му…
Целият му живот преминал пред очите му, и когато вече очаквал неизбежния удар в скалите, усетил как някакво въже го удря през лицето. Без дори да мисли, инстиктивно протегнал ръце и се вкопчил в него. Може би въжето било оставено от друг катерач.. Ако се окажело, че е така, имало надежда да се задържи за него и да се спаси!
Сграбчил въжето, но продължил да пада. Вперил поглед нагоре, но виждал само вихрушката и сипещия се сняг. Следващите няколко секунди от главоломното падане му се сторили като векове. Въжето внезапно се опънало и човекът увиснал на него. Не виждал нищо, но знаел, че за момента е спасен. Снегът не спирал, а той вкочанен от студ стискал въжето, без което сега щял да лежи премазан върху скалите.
Огледал се наоколо, опитал да извика за помощ, но скоро разбрал, че няма кой да го чуе. А бурята продължавала с всичка сила… “Ако не направя нещо веднага, това ще е краят на живота ми”, помислил си човекът. Опитал да се изкачи по въжето, но безуспешно.
Изведнъж чул някакъв глас. Гласът идвал някъде сякаш отвътре в него и настоявал “Пусни се”. Може би идвал от Бог, от вътрешната му интуитивна мъдрост, от Ангела-хранител, или пък от някой зъл гений? А може би просто халюцинирал. Как така ще пусне въжето! Та нали благодарение на него все още е жив! Нали ако го пусне, ще умре начаса. Но пък така щял да сложи край на мъчението си… Замислил се над изкушението да избере смъртта, за да прекрати страданието. Резултатът бил, че още по-силно и отчаяно се вкопчил във въжето. Гласът продължавал да нашепва “Пусни се, недей повече да страдаш, няма полза от това страдание”, но човекът още по-упорито и силно стискал със сетни сили въжето на което дължал живота си. Борбата продължила с часове, но планинарят останал вкопчен в това, което смятал за единствената си възможност за спасение.
Историята разказва, че на следващата сутрин спасителната група намерила човека полумъртъв, на прага на фаталното измръзване. Необяснимо как, но пръстите му били все още вкопчени здраво във въжето… на по-малко от един метър от земята.

Здравейте
Дълго обмислях какъв съвет да ти дам,но след коментара на did_ts - "Цената на спасителната сламка" каквото и да кажа ще бледнее
Но все пак ще опитам да помогна с пример от житейския си опит
Обикновено обмислям добре действията си, но когато трябва да взема важно решение и мисълта не ми достига за да реша, спирам да меря с везната и се опитвам да запазя спокойствие, тогава се доверявам на интуицията си и нещата се получават от самосебе си.Винаги най-верните ми решения са били спонтанните
Дали при теб би се получило така,ти самата трябва да знаеш ако имаш подобна опитност
Дано намериш щастието и любовта в живота

Да започнем от детството ..винаги се чуствах недооценена , не са ме гушкали не са ми давали любов,майка ми беше тормозена от  баба ми и винаги беше в лошо настроение,когато исках да ми обърне внимание се казваше оф остави ме изморена съм или нещо от сорта.Баща ми е много нервен ,бил ме е като малка не много често ,но за мен той се превърна в  страшен човек.Винаги викаше за най-малкото нещо ,ако ме накараше нещо да направя и не го свършех както той искаше се повтаряше само за нищо не ставаш , урод , изрод и т.н.Ако се обидех после казваше ,че се шегувал просто.Вече съм на 24 години и незнам какви чувства изпитвам към него.Понякога си мисля ,че не го обичам изобщо мисля даже ,че го мразя.Има една дупка в мен незапълнена.Чуствам не незначима.От малка бях свита и си мълчах винаги каквото и да ставаше.Имаше период в който баба ми ме гледаше ,тя пък ми повтаряше само ,че трябва да съм първа във всичко.Като получех петица ми се караше и караше да уча докато не получя шестица.Аз постоянно исках да е впечатля,беше нещо като идеал за мен.И не само нея,а всеки исках да спечатля за да ме похвалят ,одобрят ..да получа някакви трошички любов и внимание.И до ден днешен живях така.Винаги пренебрегвах себе си.Виждах хората какво искат да чуят и им казвах точно това.Нагаждах се на всеки по характер.Много маски изградих, пред един съм една пред друг съм друга и аз самата незнам коя съм  вече.Как да запълня тази дупка в себе си.Понякога когато изпитам любов към себе си се учудвам на чувството.То е прекрасно. Но тази дупка остава незапълнена.Когато започна да си мисля за детството си се разплаквам на секундата.Нещо в мен напира последните години ,че не съм това аз.Че не живея своя живот.Преди играех тези роли и си мислех ,че това съм аз.ПРосто съм такава.Не си бях и помисляла за детството си.Как ми се е отразило всичко това.Като изчетох вашия цял сайт,купища книги за самоопомощ,статий ,ходих и на психотерапевт (получавах панически атаки и тогава реших да посетя психотерапевт) осъзнах защо съм в това положение.Свързах всичко."Дупката в мен" заради родителите ми , ниската ми самооценка пак заради тях.. от там страха от всеки и всичко.. а забравих да кажа ,че заради баща ми  съм заеквала. Даже когато ми викнел съм се вкоченявала и не съм могла да говоря.Ето пак се разплаках.От скоро се замислям за тези неща и спомени изникват като гъби и избиват в мен чувства и сълзи.
Сега защото го осъзнавам ,а преди съм го подтискала и затова ли сега плача толкова много ?Емоцийте са наистина много силни.Искам всичко да излезне всяка подтискана емоция и да се осводобя.Чуствам,че нося много излишен "товар " в мен.Много ми е тежко.Немога да работя спокойно.Постоянно се тревожа.Хората за мен са лоши.Света за мен е лош.Така съм си изградила вижданията.Наясно съм ,че това е само в моята глава  и че може да се промени.Това са вкоренените убеждения.Как да променя тези убеждения.Как да спра да изпитвам гняв към родителите си.ПРеструвам се на мила пред тях а в мен бушуват бури.Как да стана по-уверена.Имала съм периоди в ккойто съм била себе си , но те са били кратки.Знам ,че съм много силен човек и мога да преживея всичко.
Откакто станах осъзната за проблемите си сякаш стана по-зле.В смисъл опитвам се да се променя и всичко е против мен.Преди се бях примирила ,че съм никоя и така и си живях като никоя.Но сега знам ,че аз съм някой и искам да се събудя от този нереален сън и да живея живота си нормално. Знам ,че неможете да ми помогнете тук изцяло. Знам ,че  трябва да ходя на психотерапевт и сама сигурно няма да мога да се справя.Дано намеря пари някога и се захвана с това.Кажете ми как да си помогна сама до колкото е възможно.Тези травми от детството как се преодоляват.Има ли някакви техники .. да простя на родителите си  ,да ги заобичам наистина.Да заобичам себе си.Аз се самобичувам.Осещам как се наранявам сама.Изпитвам агресия и към себе си.Съдя се затова ,че не съм станала силна независимо ,че родителите ми не са ме подкрепяли.Съдя се постоянно,че не съм способна като другите , сравнявам се с тях.Винаги те са по-добри даже и 2 годишното дете ми се струва ,чв в повече от мен.Искам да се обичам.КАк да го направя.Искам да мисля по друг начин.Искам да чувствам !!! В повечето си време аз не осещам нищо.Една апатия към всичко.Ако видя нещо смешно се смея по задължение не от сърце.Не изпитвам любов към никой.Едно кофти чувство се е закотвило в мен и неиска да си тръгне.
Поста ми е направо лудница.Съжалявам за правописните грешки , толкова набързо написах всичко от сърце нямах време мисля за правописа и да редактирам.Незнам дали съм дала информацията правилно  за да си направите някакъв извод.Ако ми зададате някакви въпроси  от които и аз ще имам полза от отговоря ,моля задайте ми.
Благодаря !!

С две думи, от обърканите ти обяснения разбрах, че ти не искаш да оставиш мъжа си по две причини
1. - страхуваш се от финансова нестабилност и от всички проблеми, битови и всякакви други, които възникват и с които човек живеещ сам трябва да се справя сам, защото не може да очаква подкрепа от друг
2. - нямаш подкрепа от никой от роднините за евентуална раздяла
 
В такъв случай, след като не искаш да си натрупваш лоша карма, след като нямаш сили да се опълчиш на всичките си роднини , след като се опасяваш от евентуални финансови затруднения
В такъв случай КАКВО ИСКАШ?
 Гледай си детето, харчи си парите на мъжа си и се радвай на живота, 

Нормално е да си объркана, това са важни решения. Аз винаги гледам така на нещата и това никак не е егоизъм: трябва да бъда добре и да се чувствам добре, защото само тогава мога да съм способна да давам качествено от себе си, иначе самата аз съм нуждаеща, повече вземам, очаквам и изисквам.
Извинявай, но ако си тежко болна, но имаш възможност да се излекуваш, ще избереш ли да не го направиш, а страдаш, само защото учители и напреднали души биха постъпили така. Те за това са духовни водачи, защото духовно са се извисили и напреднали с времето. Всяко нещо стъпка по стъпка, не можеш да напреднеш така бързо. Приеми просто, че несполучливият ти брак не е случайност, а е имал за цел да те запознае с учението и отвори нови врати към нов начин на живот, а само от теб зависи дали ще носиш стария си багаж там. Няма безгрешни, всички се учим! Успех, любов и светлина!

Ако решиш да живееш заради някой друг, ти се изгубваш.
Ако решиш да поставиш личните си потребности на последно място и се вторачиш в изпълнението на нечии други, ти се изгубваш.
Ако вярваш, че с чакане ще промениш нещо случващо се в света на някой друг, ти вече си изгубена.
Ако продължиш да лишаваш себе си от себе си, дупката, в която ти се струва че пропадаш, ще става още по - огромна.
За да промениш всичко това се иска смелост и ясно заявяване на себе си, а в поста ти усещам мнооого страх и несигурност, която се опитваш да скриеш под привидно желание за разбиране на другия. 

Не си сама. Твоят Ангел-Хранител е постоянно с теб
Освен това, след като си решила да останеш с този мъж, няма смисъл да се оплакваш, че си сама. По-добре намери тези неща, които са интересни и забавни в живота ти и които биха ти доставяли удоволствие и наблягай на тях