Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Ники_

  1. http://www.shechen.hr/photos/trulshik-dilgo-462.jpg http://taramandala.org/wp-content/uploads/2011/09/Dzinpa_Rangdrol_Article_page11_image1.jpg
  2. Привет! Лично не виждам да има разлика между, затова и посочих какво точно е анализ, при това искрен. Инак, така е - много неща, че даже всички, могат да се тълкуват всячески, но това зависи най-вече от нивото на тълкуващия ум. За списък - по-добър от този, който до сега предстваих, не съм убеден, че бива да се изготвя, защото както и писах - нещата не са едно и две, пък и някои от тях са засекретени, демек се водят тайна. Нито в Будизма, нито в Хиндуизма, нито в Даоизма, нито в езотеричния Ислям, се представят публично всички видове практики. За някои се загатва само, а други въобще не се споменават, заото някои практики изискват подготовка, а други - пряко наставление от учител, че даже и водителство от такъв - да те въведат в тях. Евентуално бих могъл да дам накакви по-широки напътствия, но само ако бъда попитан конкретно и то от човек, който искрено се интересува от своята трансформация, сиреч на персонално ниво, строго индивидуално. Там и бих разяснил по-дълбоко дадено нещо, ако то е необходимо за Пътя на въпросния човек. Както писах - според мен, тези неща, които са посочени до тук, са напълно достатъчни за будния ум, като практическа и философска насоченост. Това ти ми десятъци, това ти ми други заповеди/препоръки от Тора, това са изключително интересни неща, които не бива да се тълкуват буквално, но тях ще представям според времето и ситуациата, а и според това дали има смисъл. Поздрави и благодарско за редакцията, която направи на мнението си!
  3. Привет! Нека да не се бърка, а да се осъзнае, че тези неща, които до тук са изброени са предназначени единствено да се виждат като символи, които се отнасят до аспекти вътре в самия човек, в самия ум. Нека не се бърза с впечатления, за да не се стига до предубеждения. Практическата част от Каббала се преподава в подробност директно от учител (рави), когато човек стане последовател на това учение. До тук което съм описал и което е описано в темата, като цяло, според мен това е достатъчно за будния ум. Различните видове себесъблюдаване съвсем не са активно действие (което в самата Кабала правилно се препоръчва ), а реактивно такова. Защото вместо да се създава желаното се гледа дали няма да се зароди нещо неправилно, и след това чак се реагира на възникналия импулс. Самоанализите също не са активни творчески действия, а отново предимно наблюдение. Възлюбването, помилване, прощаване - това са само цели. Като знае човек целта, нормално е да изброи и методите, с които се постига напредък и постигането й . Практическите действия и принципи - това е важното. Практиката е 99% от духовното развитие. Там е работата, че нещата изглеждат привидно по един начин, но всъщност често се оказват съвсем друго нещо. Себенаблюдението е част от всяко духовно учение и то въобще не е пречка да се върви към желаното. Не, не става въпрос за "реагиране". Реакцията си има точно определен вид. Другото, отново може да се нарече "реакция" но в смисъла на самата думата, като понятие и дефиниция, не е. И самоанализите и себесъблюдаването са предпоставака за правилно разбиране. Активната и правилна твърческа дейност е невъзможна, докато умът/съзнанието/душата не бъде пречистена. Анализът не е предимно наблюдение. Той е размисъл и наблюдение. Анализът е вид медитация, разсъждение. Възлюбването е и цел, но е и практика, защото бива съпътствано от постоянни опити на човека да го постигне! Помилването е също така практика, както и прошката, но за да бъдат такива, то е необходимо винаги да са на "предна линия" в ума. Още днес може да простиш на някой, да го помилваш - това са действия, практически насочени към твоето собствено поправяне. Ако не испееш да простиш, или да помилваш, то поне може да опиташ - това, опитът, е практика. Не е нещо по-различно от това, което е описано до тук в темата. Със сигурност методиката е ясна и подредена, но най-вероятно няма да съвпадне с вече изградени представи за това как бива да изглежда, какво точно да представлява в съотношение самата подреденост. Самата кабалистична наука/учение наистина изглежда сякаш разпиляна/о, осложнена/о. Напротив, и сабеанализа и себенаблюдението са много полезни, но единствено ако човек има вярна мярка как би трябвало да изглежда самият той, пречистен от всичката "мръсотия". Чрез себенаблюдението и анализа се постига виждане/разбиране на "егоизтичната природа". Напротив - да осъзнаеш и видиш кое те прави нещастен, си е вид просветление, защото тогава разбираш, че за всичко е "виновен" твоя собствен егоизъм - желанието. До същата истина е достигнал Буда: http://www.kaldata.c...&showentry=4422 Разбира се, че всичко е взаимосвързано, че "сме" Едно и че след постигането изчезват редица усещания, чувства, като на тяхно место се появяват други. Десятъкът се е превърнал в метод за манипулация, защото е изкривен неговия смисъл и защото този смисъл се ползва за облагодетелстване, сиреч от егоизтичната природа. Инак даването на десятък е заложено в Карма и Бхакти Йога, в Будизма - идеята Бодхисатва и пр.. Да, от гледна точка на реалността и Абсолюта, добро и зло - това е едно и също нещо. Тоест няма добро и зло, но от гледната точка на единицата, на индивидуалността - всичко, което причинава страдание, е зло. Друг е въпросът за полезността на злото, но това може да бъде превърнато в много опасна идея, защото на този принцип днес може някой да ти разпори корема с нож, в убеждението, че ти помага по пътя, за твоето собствено духовно израстване, а то не че няма да е така, но идеята сама по себе си е опасна. Затова да не се причинява вреда е от голямо значение, а то е ясно, че егоизтичната природа не е способна на това нещо, но пък тук е уловката и целата - да се покаже именно тази неспособност, за да се осъзнае още повече несъвършенството и нуждата от Светлина. Така е - аз, ти, като мой приятел, и той, като евентуален мой враг, както и Бог - всичко това е едно и също нещо, но тези неща бива да се видят, чрез опитността, а не да бъдат само думи, с които да си философстваме. Така е най-добре, защото инак се заблуждаваме, но пък и утвръждението в тази Истина си има своето предназначение. Библейските книги и библейското Писание, сборникът на тези книги, никак не са сътворени за да бъдат ползвани за манипулация, за "издояване" на човека. Те са създадени за да оначертаят Духовния Път, но истината в тях е скрита зад алегории, зад метафори, зада не може "всяко око" да разполага със силата, преди само да достигне до нивото да провиди въпросната истината зад привидно нелепи описания, истории, думи.
  4. Това, което мога да систематизирам до тук еследното: - себесъблюдение върху страстите, емоциите, мислите, желанията и делата. - себесъблюдаване за присъствието на реактивно поведение. - търсене (искрен анализ) на причиние за личното нещастие\страдание в себе си. - даване на "десятък". - себесъблюдаване върху това да не се причинява вреда. - възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на себе си. - възлюбване\разбиране\помилване\прощаване на ближния. - възлюбване\разбиране\помилване\прощавне на "врага". - възлюване на Твореца\Създателя.
  5. Здравей! По-добре обобщено от това: http://www.beinsadou...ndpost&p=143449 не съм виждал, въпреки, че може да се разгледат и следните: http://bg.wikipedia....%B5%D0%B4%D0%B8 613 заповедей Tоры: http://rmbm.brinkster.net/613/list613.asp http://laitman.bg/%D...B5%D0%B4%D0%B8/ http://www.kabbalah....=114&Itemid=107 http://www.kabbalah....BD%D0%B8%D1%8F/ http://www.kabbalah....id=286&Itemid=1 http://laitman.bg/%D...82%D0%B2%D0%B0/
  6. Привет! http://laitman.bg/files/2011/06/14.png http://laitman.bg/files/2011/04/2011-03-25_rav_ikronot-hinuch-globali_lesson_n8_02.png Методиката за поправяне на душата е до известна степен различна, според нивото на душата. например, както вече бе писано - едни хора са на ниво "излизащи от Вавилон в търсене на Обетованата Земя" - при тях поправянето започва с определена методика, в нисък/начален етап; други хора са вече попаднали в Обетованата Земя - при тях поправянето започва с с по-висок етап от методиката; трети хора робуват в Егепет - при тях методиката започва с това как да излязът от робството; четвръти са във вавилонски прен - при тях е съвсем друга началната методика. И тъй нататък - това са все степени. методиката е една, но според коя душа къде се намира, определена методика се ползва в началото. Инак независимо от нивото за всички е валидна последната част от методиката, която описах с горните мнения. Днес, на масово ниво положението е много по-различно от преди 1000 години да речем. Не че тогава не е имало напреднали души, които вече да в последните етапи от методиката, но въпросът касае и масовото ниво на душите. В Тора са записани всички препоръки, а в книги като Зохар е обяснено още повече. http://laitman.bg/files/2011/06/2011-06-04_rav_lesson_congress_n2_02.jpg
  7. Здравей! Разбира се, че между кабалистичното учение и "останалите" учения няма разлика. Точно така си е. Така е, светът е Един, но е привидно разделен на сфери, в различна плътност. Човек може да съзре по-широко Света, не само с третото око. Може и чрез развиване на друго сетиво, като например осезанието, или ясночуването, на вкус даже и на мирис. Сетивата са нещо като екрани, и са свързани със съзнанието, чрез Нервната система, както и чрез финната система в човека. Та и в кабала екранът е това, което се "прожектира" на съзнанието, а то вече може да има различен сетивен произход. Да, това е точно така. Именно, но едва след като се придобие въпросния светоглед, както си и упоменал. И останалото което си писал е правилно и точно, поне според това как съм усетил и видял разните му там неща. Практическата част я упоменах вече. Условие за това човек да започне съзнателно Пътя е душата - дали тя е достигнала до това ниво. Душата, според Каббала е желанието/копнежа на личностния Дух, но не само. Та, ако душата на човек чуе Бога и се отправи в търсене на Обетованата Земя - сърцето, то съзнателния Път е започнал. След това е от значение човек само да Пътува и да осъзнава, чрез опитността, чрез поучение, или чрез откровение. За да се излезе от Егепет (материализма), е необходимо отново да има желание за това, при това геланието да е силно. Вътрешен водач се явява - Моисей го наричат, като ниво и чрез него човек се отдръпва от тази форма на съществуване, която е прикована към материализма и робува там. Но тук става дума само за аспекти на съзнанието, а не за цялостно поправяне. Окончателната поправка идва по-късно, с Второто Пришествие и тя е: Човека, който вече се е установил в Исраел - сърцето и който чака появата на Месията, на Спасителя, на Любовта, той ето какво бива да прави, като методика. 1. Ако не успява да чете от вътрешната Тора (вътрешния Закон записан в сърцето, наричат нравственост, морал), то е най-добре да чете от външната Тора и да се поучава. 2. Бива да се изгради Храм, според закона/препоръката "Възлюби ближния както себе си!" - това ще рече, че човек бива да постави това нещо, като водещо в живота си - това значи да се съгради Храм. 3. Ако човек не успява в опитите да възлюбва, то е добре да изгради друг Храм, подобен на първия, според закона/препоръката "Не навреждай на другаря си!". Това да стане водещо в живота му. 4. Ако човек не чува вътрешния Учител, то е добре да потърси външен учител, който да му даде наставления. 5. Поне един ден в седмицата, календарната, човек бива да навлиза в общение с Бога, почитайки Шаббат - ден в който се прекратява деятелността от всякакъв характер, както физическата, така и умственото блуждаене. Човек бива в този период да насочи ума си само към Твореца - да значи, че той свети Седмия Ден, Денят на Божията Почивка, Мирът, Покоя. Стова Богопочитание човек изпълнява най-важната заповед от т.н. "Царски Закон". След появата на Месията, след като Любовта се роди в сърцето и започне да нараства, човек бива единствено да бъде Неин последовател. Тогава човек става християнин в истинския смисъл на тази дума, или с други думи - тогава човек става истински Ккабалист - изпълнен със Светлина (Хохма/Хасадим). Общо взето е това.
  8. Привет, sawme! В кабалистичната наука почти нищо не се казва за т. н. "духовен свят", въпреки че термина бива разбиран двузначно, ако не и тризначно. В Каббала се цели човек да се изкачи в Стълбата на Поправянето до сътоянието "Адам Ришон", което е аналогично на състоянието в което се изживява Единение. Това е половината от Пътя на Поправянето. В това състояние човек се разпознава като душа, която душа чувства реално своята свързаност с всички останали души в Света. От състоянието "Адам Ришон" до състоянието Вечност/Безкрайност (Ayn; Ayn Soph) - Пътят е наречен "Тайната Тора" и бива преподават от Светлината на вътрешно ниво, т.е. Любовта разкрива онова което следва - Духа. http://indigota.com/...tach=6978;image Колкото до практическата методика, то тя е ясна. Според зависи обаче човекът къде е, душата му къде се намира по Пътя. Душата може да е на ниво Вавилон, може да е в Ханаан, или в Египет, под робство... Душата може да е излязла от Египет и да преминава през Червено Море, а може и да се лута все още в Пустинята. За всички тези нива си има отделни препоръки, какво точно бива да се прави. За онези души, които се намират вече и са се установили в Исраел - в сръцето, които са се откъснали от влиянието на Египет (материализма) и които искат да живеят в любов, в доброта в братство, то за тях е необходимо зда построят Храм. Къде? Разбира се, че Храмът се строи в Исраел, в Иерусалим (Град на Мира) - центъра на сърцето. Какво представлява Храма? Храмът е Закон, препоръка, морален устой, висша нравственост, която се крепи на "Да възлюбиш ближния както себе си!". Този Закон е записан във всяко сърце и той пак се съотнася до така наречената "вътрешна Тора", но не всеки умее да "чете" и да се води по тези писани в сърцето закони. Не всеки умие да следва сърцето си. При някои хора ума/егоизтичното съзнание, в различните му аспекти, все още пречи и за тях са необходими външни Писания - външна Тора, за да си спомнят, за да имат точна мярка. Та за тези, които са достигнали до това да се установят в сърцето, което ще рече че са стигнали до убеждението, че това е Пътя и че той е пряко свързан и зависим от Любовта, то те бива да съградят вътре в себе си този Храм и там да влизат в търсене на Благодат - да посещават Храма, службите вътре в него, да слушат поученията и пр. Тъй или иначе, това че някоя душа се е установила в Исраел, в Обетованата Земя, това никак не гарантира липсата на сривове и сътресения, защото егоизтичното съзнание все още не е победено и то често атакува и превзема, пък и сърдечното съзнание е все още слабо, неукрепнало, разеденено (12-те племена; две царства - Израилското и Юдейското) в всеобща безпричинна ненавист, а в тези моменти то е най-уязвимо. Ето тогава човек може да попадне под Вавилонски плен. Храмът бива разрушен и може да бъде въздигнат отново, едва когато се извоюва независимост от егоизтичното съзнание, само че този Храм вече никога няма да е същия по сила, защото егоизма ще е оставил своя дълбок отпечатък. Тогава човек не ще може да опитва да спазва препоръката "Възлюби ближния както себе си!". Няма да има тази сила, зарад ранеността в сърцето, но все пак ще има нещо останало от Закона и то се обобщава с "Не навреждай"/"Не причинявай вреда". Тогава човек няма да може да възлюбва дори и ближния си, зарад силната ненавист, която е обземала дори сърцето му, но все пак ще се опитва и бива да опитва поне да не причинява вреда. Това е Вторият Храм. Кабала/изпълването започва чак когато Светлината Хохма навлезе в сърцето човешко и то не става по заслуги на самият човек, "за да не се похвали някой" - както е писано, а по Благодат, като дар от Бога. С навлизането на тази Светлина в човешката душа, започва и израстването на Адама, но не на онзи Адам, който се води като пръв, а на последният Адам, който като аспект на душата е преминал през целият този Път, еволюирал е. Тук започва и Новия Завет в човека - когато Христос (Светлината Хохма) се изобрази в него, което е тъждествено със започването на Тайната Тора, за коята в Каббала почти нищо не е упоменато. Човек става последовател на въпросната Светлина, на Христа. Тя го ръководи, а той Я следва в блажество, като все повече и повече в човека се отваря пространство за тази Светлина, а егоизтичната, старозаветна природа са отдръпва, което се изразява с апостолските думи "аз умирам всеки ден", или с думите на Йоан Кръстителя - "Сага бива Той да расте, а аз да се смалявам." Тогава Адам започва да отдава Светлина към Ева, според колкото е получил и с това я изпълва/поправя. Краят на Поправянето е когато е изпълнена всичкката необходимост на женския аспект от душата. Тогава женския аспект преоткрива наслаждението/Вечността/Бога, чрез мъжкия аспект от душата. Ето защо в Кабала се казва, че жената може да бъде осъществена единствено чрез мъжа, чрез разкриването, което идва от мъжа. Та практическата цел на кабалистичната наука, като ръководство, е да приведе човека към сърцето му, където да бъде изграден Храм. След това, след идването на Светлината Хохма/Любовта/Месията/Спасителя, след това нещата са тъй да се каже по-лесни, въпреки че... трудностите по Пътя продължават, но вече от различно естество.
  9. Истинското, сърдечно/душевно отдаване (Светлината Хасадим) няма нищо общо с егоизма. Егоизма произлиза единствено от неведението и от дуалното възприятието на света. Светлината Хохма разкрива друг възглед, който макар да прилича на дуалния - хем е, хем не е такъв, но това е много трудно да бъде разбрано, ако не бъде преживяно. Егоизтичното отдаване, за което пишеш си е егоизъм, макар и по-фин, но той няма общо със Светлината Хасадим. Той няма общо с "в отдаването получаваме". Степените на егоизъм са общо три, като два са по-висши и финни и се водят градивни: - получаване зарад получаването (най-нисшата и груба форма на егоизъм - изцяло консуматорски) - получаване зарад възможността да отдадеш (искаш да получиш Светлина, за да можеш да даваш Светлина) - отдаване зарад получаването (даваш Светлина, за да получиш още Светлина) Абсолютният Аултруизъм е най-висша форма на Адам, като най-висша част от човешката душа: - отдаване зарад самото отдаване (даваш Светлина и иживяваш наслада от самото отдаване на Светлината, която наслада е също Светлина - перпетомобиле - което е тъждествено с "в отдаването получаваме") В последното ниво Светлината Хасадим сама към себе си се явява и в образа на Светлината Хохма.
  10. из молитвата на Св. Франциск от Асизи "защото когато даваме, получаваме" - Какво означава това? Става въпрос за щастието в човека. Кога човек се чувства най-щастлив? Кога е най-щастлива/изпълнена душата му? В началото на своята духовна еволюция човек усеща една необходимост, един глад, една неудовлетвореност от живота. Тази празнота, наречена "нащастие" човек гледа да я запълни, по всячески, възможно най-добрия и дълготраен начин. В началото човек си мисли, че щестието е свързано с притежаването, с печалбата и взимането и точно това се прави в живота - търсят се придобивки, било то автомобили, яхти, къщи, огърлици, диаманти, самолети, компании, империи... Общо речено движимо и недвижимо имущество, средства, пари, знание. С всичко това човек цели да придобие уважение от другите хора, респект, да бъде приеман, да бъде харесван и най-вече - да бъде обичан. Независимо, до тук изредих неща, които са относително сигурни. Пари, имущество, хора, които те уважават/обичат/приемат/разбират/които ти дават - тези работи са свързани с т.н. "свят на нетрайностите/измененията". Днес може и да ги имаш, но утре?! Кой знае?! Разбира се, именно поради тази несигурност, човек търси все по-голямо подсигуряване. Човекът търси за себе си още и още и при все това, човек си остава празен, неудовлетворен и не на последно място - треперещ от страх, да не би да изгуби, да не би да бъде лишен от всичко що е придобил. Излиза, че човек, че всички същества в свята се нуждаят единствено от отношение, от Любов, от прегръдка. Но дори да получи това нещо, човека все още не е напълно удовлетворен и все още ще усеща в себе си онази празнота, липсата. Дори 100 човека да ти обичат, да те милват, да те прегръщат и да ти дават отношение, ако ти не изпитваш нищо към тях, то ще продължаваш да бъдеш нещастен/неудовлеторен, празен. Истинското щастие се намира в това сам човек да отдава Любов и отношение, както към себе си, така и към света. Тогава този човек ще добие независимост, а независимостта е Свобода (Мокша). Едно единствено нещо му е необходимо на човека - възможността да изпитва Любов. Именно това нещо препълва сърцето и е храна за Душата. В Кабала това нещо е наречено "Светлината Хасадим". Тази Светлина обаче не може да се появи, ако в човека не влезе т.н. Светлина Хохма. Само Светлината може да разпали Светлината и само светилник може да даде огън на светилник. Когато човек отдаде тази Светлина (Хасадим), след като е приел Светлината (Хохма), тогава се разкрива Богоподобието - в отдаването, защото то се явява наследствена черта от Твореца. В това Свещенно взаимоотношение става разкриването на Бога, на Вечността, на Реалността. До тогава човек си остава нищо повече от форма на бледо съществуване, което е лишено от Живот, в истинския смисъл на тази дума.
  11. Мен ме считай за беден глупак, но все при това, не ме лишавай от твоята захар! Бхагавад Гита Пета глава sarvam khalv idam brahma
  12. Привет, Така е - милост, състрадание и пр. - тези неща магат да съществуват единствено ако е на лице ендивидуализма, т.е. докато съзнанието пребивава в дуалността, от която и позиция да съпоставя, да разсъди, да упражнява съждението, степенува и етикетизира. Докато има "аз" (его) и "ти" ще е тъй - разделение/in_dividio Няма как да имаш милост, или състрадание към нещо, което считаш за чисто и съвършено. Докато човека не види във всичко Бога, той ще е на положението "клан-недоклан, дран-недодран", но при все, че тази половинчатост е такава, то тя има своето място, задача и значение по Пътя. Например в Махаяна се разчита придимно на състраданието. Същото може да открием и в Християнството, и в Исляма (истинския). Човек няма как директно да познае Реалността, защото няма кое да го разшири. Именно разширяващата сила в сърцето - Любовта, чиито по-груби форми са милостта и състраданието, именно тя издига и разширява. Дори Буда е просветнал поради присъствието на страх и състрадание. Иисус е рекъл "Милост ищя, а не жертва" и пр. Да, има по Пътя и отсечка, в която човек, подобно на Лао Дзъ може да рече: Това показва, че човек е познал Пустотата и че е познал Лила, че е познал филма, но в това също се крие опастност и също не е крайна спирка за вървящия. Още пътуване е необходими, за да се излезе отвъд това, защото и то има дълбочина и нива. Ако човек не е достигнал до крайното Просветление, то може да се превърне в звяр, в некой, който не милие за живота, а от там и за себе си. Във високите индигови нива е така и в началните кристални. Цветът е тъмен. Наистина, когато човек разпознае във всичко Бога (което е различно от това да виждаш, или да си мислиш, че виждаш, според утвръждение, че у всичко присъства Бог, или божия частица), когато се види единосъщието на черно и бяло, на светло и тъмно, на чисто и на нечисто, тогава може Любовта да пристигне и тя идва. Тогава отпадат милостта, състраданието, но да преди това те са необходими. Силно необходими, защото играят ролата, както вече споменах, на разширител. След това Пътя продължава и се изживява едно спускане, снизхождение до центъра на човека, до сърцето му, където и се установява съзнанието, там човек е хем "горе", хем "долу" - хем се знае като Пустота, хем като материя, хем е Бог, хем е индивидуалност. Хем бялото платно, хем краските; хем тишината, хем звука; хем тона, хем паузата. Тогава истинската Лила, истинската Музика! В Пустотата, сама по себе си - в това състояние няма никакъв смисъл. Ето защо, Бог, който в непроявената си форма е именно Пустота, се е проявил, давайки началото на Творческия процес, на Себепреобразяването, на Играта. Защо? Заради възможността да се изживява Любовта. Та тъй и при този човек, който е постигнал най-висшата форма на просветление, който е и Бог познал Себе Си - Неговия Път се центрира и приключва в едно Любовно състояние, във Веченост. Та, Пътят, както е писано вече, минава през четири степени. Първата степен е индивидуалността - "аз" (его). Второто състояние е "не аз" - Пустотата. Третото състояние е "аз & не аз" - "Събирането на Небето и Земята", в което хем си се разпознал като Бог, като Всичко, хем продължаваш Играта/проявата на индивидуалност. В тозва състояние Любовта се изразява ней-пълно. Четвъртото състояние е новото начало, като плод на третото състояние, като плод на Любовта, кото се бележижи ново начало - "ново Небе и нова Земя", което е същината на тросформацията, на трансмутацията и на прехода от тук - Там. Та за да се разширява сърцето, то няма как да се прескочи нивото на състрадание и милосърдие, въпреки че то само по себе си и чест от дуалността. Въпреки това, то е едно от най-красивите и висши състояния в тази дуалност. Висш израз. Не бива да се отрича нищо от Пътя. Всички отсечки от него си имат своето (предна)значение и смисъл.
  13. Не е лошо това пожелание. Да угасиш "арута" си, или Слънцето си - това е равносилно да стигнеш до състоянието "Черна дупка", а до там се стига само чрез Слънцето, вътрешното, щото и то се развива на цикли. http://star evolution Да стигнеш до това състояние и да се потопиш в него, както това се случва с някоя Звезда, когато и дойде времето, това е аналог на Самадхи, което се превежда и като умиране. Същото важи и за термина "Нирвана", който се превежда и като "Угасване". Е, ако не се "завърнеш" прероден, като нова Звезда, то тогава говорим за "МахаСамадхи". В Християнството това е наречено от Иисус "да се родиш отгоре/изново", в разговора му с Никодим. Няма как да се родиш, преди с теб да се е свършило. Дали "ти" се раждаш - и да и не, защото това "ти" е само представа на ума, или ако човек е пробуден - това е просто Лила.
  14. http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=653&showentry=4193
  15. Очакваната от финансистите втора вълна на финансовата криза е почти на лице. В момента са прави какво ли не за да се стигне до положението "хем вълкът сит, хем агнето цяло". Инак почти всичкия възможен капитал от Евросъюза бе пренасочен преди не одавна към САЩ, където се подготва акция срещу Иран, каквато бе правена срещу Ирак, Авганистан, Либия и пр. Тъй или иначе иранския народ е доста измъчен от моментното управление в страната и съпротивата срещу САЩ най-вероятно няма да е голяма, стига големия Брат - Русия да спази вече направената уговорка с Щатите, дето е извършена "под масата" за петрол и влияние. Не се знае до кога Русия ще допуска в близост САЩ, най-вероятно, тъй както ми мирише, има някаква руска стратегия и големия Брат ще запее друга песен, което тотално ще обезсмисли акцията на САЩ, а от там и средствата на Евросъюза. Ще се получи тъй, че много пари ще са хвърлени за едното нищо, не че до сега е било друго, ама... Всичко на гърба на обикновенния човек, който ще е натиснат още повече от данъци. Изцеждане. Голяма духовна енергия се надига в Русия и ако Путин не спре да го играе срещу нравствеността на собственото си сърце, то може да има съвсем друго развитие на нещата. Считам обаче, че Путин и компания ще се опомнят и сърцето, руското, в тях ще надделее, защото този имериализъм, който го раздават от САЩ, под предтекста и лозонгите "свобода за човека", е вече вън от всякакви норми. То не че Русия не получава своя дял за да си трае, въпреки че медийно чат-пат някой ужки възроптае и осъди тези действия, ама като за пред хората. Накрая ще да излезе големия Брат, като единствен победител, при това без да си дава никакъв зор и без да харчи от своето, но малко или много на цената на лицемерието, но пък политика, какво да прави човек... И тези неща ще свършат. Както писах всичко зависи от всеки.
  16. Наистина има опасност - Иран, Русия, САЩ, но всичко е според зависи. Това зависи от енергията на всеки един от нас. Може и да размине.
  17. Казано е, че потоп вече няма да има за човечеството, но също е пророкуване, че следващото изтребление, ще е с огън. Е, макар да не е лицеприятно, но ще река, че това огнено време е настанало и ескалира все повече и повече в последните години. Именно поради това се качи нивото на страс, динамиката на живот, агресията, избухливостта, гнева, ненавистта. В трета чакра е позициониран "аз"-а на човек, себичността. Ето защо, когато в този център енергията е в излишът, то аз-овщината надделява - често се явява завистта, упорството, съпротивата на човек срещу човека, а и срещу живота/съдбата. "Нашата" планета, майката Земя е също в това положение - в третата сфера. А нашата планета по принцип е със сърдечно съзнание, даваща, но унищожението на горите, замърсяването на водите и пр., създават условия на все по-голяма топлина/огън. Слънцето "ни" също до момента свети в жилта енергия, тоест тази енергия в него преобладава и все повече ще се засилва, като излъчване. Слънчевите изривания ще става все по-големи и все по-често. След прехода Слънцето ще свети в/със съвсем резлична енергия и сила. Типлите "зимни" дни са още едно доказателство за думите ми, както и рязкостта (присъща на третото ниво) в промяната на климатичните условия. Ще ми се да се окажа много слаб пророк, защото това, което ми се вижда за в бъдеще хич не ми харесва. Опасността от вулканична дейност е огромна. От трусове също. Земята ще се опита да се оттърси от всичко това, а това би довело до разместване на земни пластове и до промяна в динамиката на океаните - цинамита, огромни бури, урагани и прочие. Тези работи вече са започнали, но като честота и сила ще се усиват, докато не дойде моментът за тишината, за Мирът. Много смърт очаква хората през идната година. Мнозина ще погинат от ракови заболявания, от инсулти, от инфаркти и всичко това поради огъня - емоционалната нервна енергия, която е характерна за астралната сфера. Код "жълто". Непражение, внимание... Трета чакра е като братче с шеста. Ето защо и в онези, които са в индиговите нива, ще са и са с много засилена енергия в трта чакра. Често са рязки, избухливи, агресивни и пр. Повечето хора са на ниво 3. Аурата им е жълто-зеленикава. По време на прехода индиговите ще преминават към кристалните нива (някои вече преминават, щото всичко това е вече започнало), при което някои от тях ще ги постигне Възнесението, а то значи, че ще "отлетят" в по-горните от човешкита сфери - ниските ангелски светове, при това без да оставят труп за погребение, както в случая с Иисус Христос, с Дева Мария и с други. В Будизма това нещо се нарича "тяло на дъгата", а по-висшата му форма - "тяло на великата транстформация". В Тибет 1-2ма човека постигат това нещо на всеки десетина години. Последният известен, разгледан и признат от бидистите случай, е от 2009. Това явление е познато и като "Меркаба". Който иска може и сам да проучи тези неща. Та това ще се случи с който е заслужил от индиговите. Другите индиго ще берат трънки - ще им се наложи да се раждат отново, за да се явят на поправителен и да си платят бакиите/задълженията, т.е. да изживеят страдание. Задачата пред повечето "нормални" хора е да преминат в ниво 4, и да познаят Любовта, да им се отвори сърцето. В тези времена има голямо струпване на индигови, но има и кристални, при това броят на кристалчетата, които се раждат нараства. Именно чрез това ще стане и взаимното приповдигане, което ще е от голямо значение за прехода, но за да се случи, то бива да се изоставя все повече егоизма, себичността, резкостта/изблиците в поведението, емоционалните, агресията, желанието за унищожение, за това да изпъкнеш над другия, пък него да го смачкаш, гнева, завистта и прочие...
  18. Докато умът е обхванат от дуалното съзнание, което се явява Княз на този свят, до тогава човек е склонен да определя нещата от "външния" свят за "врагове", които го застрашават и той непрекъснато, в борба, се опитва да отстоява, защитавайки и подсигурявайки онова, което смята за себе, за свое, та дори и тялото. Реално обаче се оказва, че "вън" такова нещо няма и че всички е само Едно - Бог. Да, може и съвсем нормално е тези идеи да се явяват като скучни, но когато човек получи откровение на въпросната реалност и когато се изпълни с Любов, тогава скуката изчезва, апатията и склонността към ненавист, отвращение и пр., също изчезва. Дявол да си, когато дойде любовта в теб, ангел ставаш, а тя не подбира по критерий "харесва ми/не ми харесва" този, или онзи. Тя пристига, когато и дойде времето.
  19. То, според мен, а и не само, въпроса за т.н. Страшен Съд е вече много актуален и засяга пряко тези "времена". Най-важно е днес, сега какво ще реши човек, всеки сам за себе си - дали да участва на страната на едните, или на страната на другите. Всеки сам ще послетва пътя на където го тегли душата му. От едната страна ще има "воюващи" с методите на Светлината, докато т другата страна ще са воюващите с методите на Тъмнината. Кои са методите на Светлината? Те не са нито съпротива, нито разделение; нито са ненавист, нито омраза; нито са отвращение, нито са пренебрежение; нито са желание за унищожение, нито са агресия; нито са гняв, нито са яд; нито са острота, нито са желание за надмощие... Методите на Светлината са описани прекрасно от ап. Павел:
  20. http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=653&showentry=9089
  21. "душа", като термин произлиза от еврейската дума "нефеш". Какво значи "нефеш": Душата е хем Съсъда, тоест нещо подобно на съд (някои я сравняват с чаша, други с мех, и т.н.), хем Светлината, която е там, която се налива в "съда" или която "съда" излъчва. Това дето думат за някой човек, че бил голяма душа, че е душичка (златна), то е поради това че съсъда в него е очистен от скверността от ниските егоизтични желания, че този човек се раздава, че е добрина, Любов, отстъпчивост, тоест, че в него Светлината изобилства, което е същинската красота и предназначение на човека. Именно сефирота "Тиферет" от кабалистичното Дърво на Живота е израз на това качество и той е разположен точно в сърдечната област, ако разглеждаме въпросното Дърво като микрокосмос. По този модел, по човека, са сътворени повечето храмове в света. Та душата е съставена от главно два вида психика, според Каббала. Те се наричат Адам и Ева. С други думи у човека съществуват два вида съзнание - едното, в него преобладава желанието да отдава, да раздава себе си - алтруизъм; докато другото е точна противоположност на първото - в него преобладава желанието за получаване, за взимане - егоизъм. Тези две части на душата са представят и като висша (в сравнението с Твореца, според качеството алтруизъм - Адам от думата "адоме", която означава "подобен на Бога") и нисша (сравнена с животинското). У всеки един човек съществува и Адам и Ева и това няма нищо общо с мъжа и жената като пол. Има мъже, у които Ева, сиреч егоизма преобладава, но има и мъже, у които Адам е активен. Това се наблюдава и при жените. Какво значи "душата, целокупната се разпада" на хиляди парчета? Това означава, че съществуват различни по вид/ниво съзнания/психики, в огромно разнообразие от една страна, но от друга единосъщни между себе си. В повечето случаи, отношението между мъжете и жените, като пол, в семейство, или не, са на нивото "обич", което е много по-различно от нивото "любов", но и това е отделна тема, според мен. Любовта между двама, като взаимоотношение, като партньорство, това се нарича в Каббала навлизане в състояние "Адам Ришон", което е и цел на Творението, което е познато и във висшите форми/нива на Тантрическата дисциплина. Това нещо същински не засяга и не се ограничава само с дадено двойката, като пол, но се разпростира навред, тоест любовното отношение, Светлината в човека, щом е навлязла, тя струи във всички посоки, без никакво разделение. Задачата пред всяко едно семейство, пред всяка една двойка партньори мъж и жена, е взаимно да се приповдигнат до това ниво ("Адам Ришон"), в което се изживява Любовта и Единението. Първоначално, Творението - душата - тя не е била разделена вътре в себе си, но Творецът я е разделил на две. Така е според Каббала - на мъжка и женска част, на два вида желание - за отдаване и за получаване. Според кабалистите (онези, които са изпълнени със Светлината, сиреч с Мъдрост и Любов) Творецът е създал само едно нещо - Творението, което се нарича "душа". Творецът е пълно и абсолютно отдаване, но ако това нещо, което се отдава няма от кой да бъде получено, то нещата не са цялостни, не са съвършени. Ето защо е създаден т.н. "съсъд" (душата), който да получи, това, което дава Твореца. Тази душа се нарича "Адам", а имато произлиза от думата "адоме", която означава "подобен" (на Твореца), според качеството, което притежава въпросната душа - възможността и силата да отдава, това, което е получила, като Светлина от Създателя. Но на кой, на свой ред, тази душа (Адам) да отдаде това, което е получила? Тази липса е причина за липса на тотално наслаждение. Подобния на Творецът Адам, не е имало на кой да отдаде това, което му е дадено. В "Берешит" ("Сътворението" - първата книга от Петокнижието/Библията) това много точно е описано - Адам търсил подобен на себе си, търсил другар, с който да сподели. Ето защо Творецът "приспал" Адам и от него сътворил Ева - желанието за получаване, егоизма. От там насетне душата е разделена вътре в себе си на две части - мъжка и женска, Адам и Ева и у всеки човек присъстват тези две части, както са представени в изображението. Последвалото, в "по-късен период", води до ново разпадане/разделение на тази цялостна душа и тя се "пръска" на хиляди парчета, всяко от които "попада" в "Асия" (светът/сферата на материята), като отделност, като "индивидуалност" (от латинските думи "ин", "дивидиум", "дуалност" - in_dividuum - "в разделение") където и търси своето изпълване, както е и писано. У някои хора е по-изявена женската част на душата, сиреч абсолютния егоизъм (желание за получаване на Светлина/Любов, зарад самото получаване). У други хора се е активизирал и Адам (желанието за отдаване на Светлина/Любов). Както вече писах, Адам присъства във всеки човек, но не у всеки човек Ева, демек жената, слуша Адама и не у всеки човек женския аспект на душата е свързана с мъжкия аспект, чрез който да се изпълни. Именно поради това "женско" непослушание, поради желанието да получава още, и още за себе си (егоизма), е станало въпросното "падение" - отпадането от "Рая", от състоянието на изпълненост. При повечето хора, поради това, че вътре в тях, в душата им, няма връзка между Адам и Ева, женския аспект се е задълбал много дълбоко в света на материята, където и търси своето ощастливяване, своето изпълване, но изпълването там е невъзможно, не е на абсолютно ниво, защото всичко, което донася кеф на душата в този "наш" свят, е преходно и нетрайно. Ето защо и съществува разочарованието, неудовлетворението, както и вечния глад за още и още получаване за себе си. Ева може да бъде ощастливена единствено по линията/чрез връзката с Адам - Адам да и отдаде Светлината, която той на свой ред получава от Създателя, но в повечето случаи нито Ева, нито Адам знае как това да бъде сторено. Ето тук се намира целият еволюционен път на душата - от първият Адам, до т.н. "последен Адам", който знае как да стори това и който извършва това отдаване, чрез което да се осъществи изпълването (каббала). И така се ражда всяко дете. Адам може да бъде видян във всяко бебе. Ева все още не е сътворена в бебето. Ева се появява две/три годинки по-късно. До тогава просто може да се каже, че Ева е потенциалност. http://pics.data.bg/...4d2cd93f09a2f33 http://indigota.com/...tach=6978;image http://pics.data.bg/...669bce84dc646be http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12638&view=findpost&p=160312
×
×
  • Добави...