Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
С риск да обидя много хора ще напиша следващия пост.
Всички които се обиждат лесно да не четат, тъй като съм доста безцеремонен и прям човек и имам доста голяма нетърпимост към глупости, нямам проблем с това да "осакатя душевно" този или онзи заради празнодумия.
Да, това е много лесно! И аз тъй преди време, че не само душевно, а и телесно. То, Диди, разлика се оказа, че няма почти, щото душевното осакатяване се отразява и на тялото, както си учила навярно.
Та, кат нищо бях способен, и даже твърде способен да резна кратуната на някого, да му изпочупя крайниците и пр.
Какво разбрах в последствие?
Разбрах, че тази лесна работа, с която нямаме проблем, поддържа кръговрата на страданието и е на безкрайно далечно растояние от Любовта.
Разбрах, че съм причина за нечие страдание, поради свое собствено страдание, защото моето "нямам проблем" с шамаросването, било то с дума, или на дело, е просто едно безЛюбие и липса на състрадателност, сиреч голям мой вътрешен проблем.
Изкривяване в нравствеността.
Та. Всеки който има проблем с душевния си комфорт в следствие на прочетени постове или отношение във форума има проблем със себе си.Абсолютно вярно! И прекрасна сигнална лампа, ако човек я види де, ако я раздпознае в себе си.
Но, това че някой има проблем с душевния си комфорт, не би трябвало да ни прави безразлични и студени, че видиш ли, "не ми пука, това си е негов/неин проблем, и аз мога да си правя каквото ми идва от вътре", т.е. да не се подтискам.
Не! Ние носим отговорност, защото иначе губим красотата си, собствената. И не става дума да се подтискаш, а да се променяш, да се трансформираш - да навлезеш в себе си и да разпознаеш своя проблем, първопричината, своята собствена болка, да работиш над нея, да я анализирираш.
Ще го цитирам отново:
Някак, в будистките кръгове, ако не приемаш пустотата, не си готин. Затова ние се преструваме, че оценяваме пустотата и се преструваме, че медитираме върху нея. Ако не я разбираме правилно обаче, може да се получи един лош страничен ефект. Може да кажем: “О, всичко е пустота. Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят.Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат.
-
Е там е работата, че ако е божи син е можел да измоли друг развой, но въпреки това не го е направил.Ние приемаме една свършила ситуация, като единствена, но всъщност е имало опции и те не са били негативни. Можело е Исус да проповядва с мир и любов, да води учениците си и да покръства вярващите, но се е подчинил на друга/стара воля.
Често се случва да знаем и да се стремим да постъпим по определен начин, в който вярваме, но в последната минута да променим действието без дори да осъзнаваме причините с мотива "така беше редно, така трябваше"
Пилат не е бил взел решение дали да разпъне Исус, напротив опитал се е да не го прави, но знаейки, че не е прав си "измира" ръцете и постъпва неправилно за него, но съвсем в унисон с божествената промисъл.
Всеки Син Божи, поради Любовта, се съгласява с Волята на Отца. Съгласие, смирение, приемане - каквото-такова.
Евреи 5
7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
"Послушанието" има две значения. От една страна това е смирението, съгласието и приемането, а от друга чуването и следването на Божията Воля.
Колкото е по-тих, с_Мир_ен човек, колкото повече тишина присъства в него, толкова повече чува и разпознава Божията Воля.
http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?sw=%E1%EE%E6%E8%FF%F2%E0+%E2%EE%EB%FF&type=1&tr_search=1
Казва се, че Иисус Христос е Пътя, защото чрез неговия живот е посочен пътя на израстване, пътя на завръшане към Бога, пътя на Поправяне, целия процес - от себепознанието до себереализацията.
Всеки който се е себепознал, който е достигнал просветление е Божи Син, но има още Път, защото това просветление бива да засегне и измени всяка телесна клетка, всеки един запис в ДНК-то, претворявайки и тялото в Светлина, правейки възможно и давайки път на възнесението, което според мен и според други е същинския изход от Сансара, от това времепространствено Битие, след което се навлиза в първия ангелски свят.
-
Не е толкова трудно външно да запазиш спокойствие и хладнокръвие и да се правиш, че няма нищо, а в същото време отвътре ти ври и кипи. Няма много полза от това, номера е да го имаш отвътре
това внимание и уважение към... все едно кой стои отсреща, тогава си майстор.Привет!
Абе да ти кажа, с оглед на ситуациите, за някой си е трудно и затова не успяват да запазят хладнокръвието за което пишеш.
Напротив, от опитите да запозваш хладнокръвието и спокойствието, полза има и именно поради това е основна практика и в Йога, и в Християнството, и...
Беинса Дуно също е говорил не малко за тази духовно работа.
Себевладение, себевъздържание.
В Исихазма се нарича "подвизаване".
Вярно е, че е с усилие.
Инак, когато си е вече естествено, когато не се напъваш, когато го имаш отвътре (плодът на Духа) и не е нужно да се бориш със себе си, тогава това състояние е наречено "Без усилие" и то си е ниво на Святост.
Но тази Святост не бива да се бърка с онези моменти, в които сме се освободили от вътрешното си неразположение, от емоционалния огън, от нервността, чрез изливането на гнева върху околните, или чрез "пиперлив" език, или чрез подвикване, обиди и пр.
Това се нарича "хранене на бесовете/дяволите", твоите вътрешни, дето си ги удовлетворил, защото си им позволил проява/изява и те наситени са се оттеглили за малко. Този относителен мир, който в такива моменти следва, е временен. Не си се справил с бесовете, с "То". Ще се появат отново, просто е въпрос на време.
Прилича напълно, аналогично е на силния секнуален порив, когато не можеш да се контролираш, когато не си на себе си и правиш хиляди магарий, защото те гони парата (вътрешната ти), нагона и не те оставя на мира докато не осъществиш акт, чрез който да разлееш/отдадеш малко от този насъбрал се сексуален огън, независимо по какъв начин.
Два вида огън, който може да навреди и който може да те държи далеч от Мира - сексуалния и емоционалния.
Та първата стъпка е будността. Когато си буден за всичко, което се случва в теб и с теб, за емоции, за страсти.
Втората стъпка е себевъздържанието, себевладеенето - чрез това не допускаш тези огньове да горят света ти, като например да повишиш тон, защото си нервен, да обидиш, да набиеш, да убиеш, или просто да насолиш някой с думи.
Третата стъпка е да трансформираш тези огньове, впрягайки ги на работа за теб и за света, защото ако само ги подтискаш, то те ще убият теб самия.
И трите стъпки обаче не зависят от теб, а най-вече от това, дали ще ти е спусната будност и сили от "горе".
Повечето пъти човек не се усеща, забравя, липсва му будност. Опитността с тези неща, знанието за всичко това, познанието, обаче, дават възможност на човека да обработва земята си (тяло и психика) и тези стъпки да бъдат все по-лесни, с все по-малко усилие. Оформя се дълбока "бразда" в характера. Преначертава се, изменя се. Навиците се променят, склонностите, вижданията, докато в един момент не попаднеш в "Без усилие" и вътрешния Мир не започва да присъства постоянно, нон стоп.
При относителния мир, има просто някакво по вид спокойствие. Бесовете/дяволите са се оттеглили за малко и не ти досаждат, защото си ги задоволлил, чрез поведението.
Ето защо, когато в човек нарастне огъня, било то емоционалния, или сексуалния, то човек се чувства добре, когато "пусне парата", но често това е за сметка на друг, за сметка на околните - разкрещяли сме им се, нагрубили сме ги и пр..
Тук има много техники за контрол върху тези огньове.
Пеенето на песни, например на братските песни, е една добра техника. Дихателните техники са също нещо много добро. Мантруването, повтарянето на постаянната молитва, също върши прекрасна работа.
Вярно е - всичко това изисква усилие и будност - да умееш да различиш правилно, правилно да анализираш.
Зависи и от това, кое ти лично считаш за нормално (норма на поведение/живот). Ако за теб е нормално да имаш пиперлив език, да си остър, рязък, да не оставаш длъжен на никого, да удряш, да биеш, или да убиваш, то тогава говорим за изкривяване в нравствеността, в морала.
Психоанализата нарича морала с термина "Суперего", а дяволите/бесовете с "То". "Суперего"-то постоянно се опитва да контролира "То", и когато това успява да се случва, човек (его-то) не се подава на нехармонични действия, но кагото "То" надделее, тогава става изопачаването на моралните устои, на нравствеността, както е писано и в Библията, и в Гита-та (Бхагавад Гита), тогава човешката норма за поведение, за живот, придобива други измерения, друг характер.
Тантра, левия и път, позволява на "То" да се изявява без да го спира/контролира, чрез Супер егото, но този път е труден, защото е свързан с възможността да се натрупа негативна карма и с това човек да падне, от което ще последва страдание за самия него. Затова този тантричен път се пътува само с учител, защото инак е доста опасно - ставаш опасен за света и за себе си.
Речено е:
Колосяни 4:6Говоренето ви да бъде винаги с благодат подправено със сол, да знаете как требва да отговаряте всекиму едному.
Какво значи да "подправиш със сол"? Това не е пиперливия език и наддумването. Не е да надделеш в словесен двубой. Не е да "насолиш" някой, както се разбира от обикновенния ум.
Ето какво е солта:
Киселина, основа и сол (Общ Окултен Клас, 01.05.1935 05:00 Сряда, София)
-
Преди гоини, когато в глупостта си взех че заминах за Френския легион, че да трепя хората, щото видиш ли, света ми бе "крив", а аз бех "прав", станах свидетел на една интересна случка на железопътната гара в Марсилия.
Две момчета, на по около 16-17 год. нещо се раздърпаха, явно зарад някаква стара работа, и са сборичкаха пред вцепенените органи на реда.
Току тез органи се посъвзеха и трескаво започнаха да се опитват да разтървават "петлетата", но във Франция това не е лесно, щото могат да те осъдят, макар да си ужким в правото/в униформа и самото разтърваване явно не се случваше както трябва. Момчетата дори през ръцете на миротворците, продължаваха да си посягат, а и да се удрят, ритат...
Ненадейно от някъде се появи един видно по-старши/опитен полицай, даде символичен знак на колегите си да се отдръпнат и каза: "Бокс", както казват реферите, подавайки сигнал за началото на боксов мач.
Какво последва?
Всичко свърши за две минути. Едното момче победи другото, без да има каквито и да сериозни травми, та дори и драскотини. После двете момчета си тръгнаха в различни посоки, единя горд и доволен, а другия с наведена глава и тихо/скришно желание за реванш.
Ясно бе, че проблемът само изчакваше своето време, за да изпъкне отново. Не бе разрешен.
Остава(ше) да пробваме чрез Любовта, щото това не бе опитвано. Незнам...
-
Да, индивидуалния субективен критерий + индивидуалния субективен критерий + индивидуалния субективен критерий + ... = общ обективен критерий.
Отрицетелните оценки ще допринасят още за отрицателната нехармонична обстановка.
Системата за оценяването е също нещо, чрез което може да се извършва духовна работа. Например ако те оценят с "популярно" е опасно за теб да не се възгордееш, а ако не те оценят пък ще е възможно да се комплексираш, да се отчаеш, да завидиш и т. н.., според зависи от дадения характер.
Въпросът е, че човек бива да е буден и за тези игри на его-то.
Според мен, отрицателно оценяване не бива да има, но и да има аз не бих го ползвал. По принцип избягвам да ползвам и положителното оценяване на мненията, щото както вече разясних може да се окаже "нож с две остриета".
-
Мнозина прадставляват едната страна, мнозина другата.
Един може да е солист, други да са "беквокал".
Не само думите са критерий, изречените и писаните. Бива да се внимава (да сме будни и да съзираме) и върху негативните емоции, които си позволяваме да имаме, върху негативните мисли и чувства, защото те първо запушват нас самите, като техен изтичник.
Знаеш ли колко по-лесно ми се отдава да запазвам добрия тон, че и повече - Любовта даже, когато държа в ума си виждането, че Само Бог Е?
Как, кажи ми, да Го нагрубя!?! Сърце не ми дава!
Но понякога, опиянен от неведението, от слепотата...
Затова е речено, че дуалното съзнание е най-големия враг и докато то е на дневен ред, то...
-
Положих оценки за мненията, които в някаква част, са по-близо да правдата, според мен.
Не изцяло, но по-близо.
Добрия тон зависи не само от едната страна.
Най-добре е всеки първо да внимава върху собствените си думи, тон, емоции, чувства и мисли и второ да се опитва да се поставя по-често на мястото на другарчето, с което си общува.
Стан, стискам палци, дет се казва, да ти е точна преценката, но дори и неточна да е, всичко от Бога е.
Все пак, видно е, че въху дискусионното ниво има какво да се работи, както от обикновените потребители, тъй и от модераторите, в качеството им на потребители.
И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне към тебе, и каже: "Покайвам се!", да му простиш.
И тъй всеки, който слуша тези мои думи, и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камик;
-
Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н..
В писанията на Кришнамурти от една страна ми харесва това, че отхвърля нуждата от духовни учители, школи и книги - харесва ми тази опростеност, освободеност от рамки. От друга страна ме кефи да чета вдъхновяващите и мъдри слова на разни духовни учители (кой по - голям, кой по - малък...). Друго си е авторитетчето, стеничката зад гърба, нещо от което да черпиш акъл. Възможно е и Кришнамурти да е страдал от такава самскара. 
Някои самскари карат човек да казва :"Всички са маскари".
Точно това изречение е много ценно и важно, благодаря за него.И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е. Чел съм, че е нормален етап да има съмнения, лутания, но от друга страна съм се съмнявал и опасявал дали е нормално.
Нямам против и на другите да им е добре, даже често ми се иска, но ако е възможно тяхното щастие да не е свързано със съзнателно и нарочно рушене на моето.Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните.Благодаря за словата.
Дано са полезни на максимален брой хора, не само на мен. Пътят без учител, без писание, без физическо уповаване е тежък и труден. Нужно е много смелост, много Любов и себеотдаденост, много готовност на всичко - на смърт, на болест, на глад, на студ,... на провал, в които и от които да не намериш подкрепа/опора. Дори Сидхарта Гаутама (Буда) е имал учители.
Ето какво казва св. Иван Рилски по този въпрос:
Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне."Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.
Бог се разкрива и чрез Любовта в групата (между двама, трима,...), в братството, на което съм бил свидетел, пряк за щастие и съм виждал и виждам с очите си, пипал съм и пипам с ръцете си и пр..
Общия път е пътя на взаимното служене и Любов. Самостоятелния път е също добър, но е тежък, труден. Опитвал съм да го пътувам и мога да кажа, че не е лесен.
Колкото до работата на учителя - тя е най-вече в това да те направи независим/силен/самостоятелен/утвърден, като колона на храм, която да свързва небето и земята, както вече се писа.
Учителят, ако истински, като една майка все повече те отбива от рожденното мляко и те привежда към хранене с твърда храна, сиреч от това да си зависим от него. Изправя връзката ти с Бога и я заздравява.
Има обаче и всевдо учители, дето ще те ползват, да им переш ризите, т.е. ще те държат в зависимост и ще се възползват от теб, раздувайки обственото си его, но пък карма и за едните и за другите.
-
През изминалата година се започнах с две сходни теории, които разклатиха вярванията ми и ме уплашиха, че може така да стане, че много дълго време може духовно да се развивам в дадена посока и накрая да се окаже, че Истината е друга, че съм се прецакал.
Исус каза: Аз ще ви дам каквото око не е видяло,ухо не е чуло, ръка не е пипнала, нито някое сърце е получило.
Ако кажем, че Бог е бащата, а ние сме децата и че повечето от нас искат от Бог разни материални (пък и духовни) благини, би ли могло да се каже, че ние хората сме като малки деца, които молят своя баща да им даде дребни джобни парички, докато той всъщност иска и може да ни дари с несметни богатства, но за да го стори ние трябва да спрем да му искаме джобни, ами да се отворим за това дето той желае да ни даде ?
Казано е, че ако търсиш, ще намериш. Но аз знам, че ако постоянно и прекалено търсиш, ще отблъснеш това към което се стремиш. Сигурно трябва след търсенето, да последва спиране на търсенето и отваряне за резултат, за да може да дойде към нас (принцип на натиска и засмукването).
И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е.
Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н..
Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните. Това правилно щение на аз-а, този копнеж е градивен егоизъм. Той е съвсем на място и добър, макар доброто да е относително понятие...
Това за отблъскването и за неполучаването е още един страх, или по-скоро същия, но в по-различни одежди.
Щом е речено, че ще се даде, то ще се даде... по обещание, дар от Бога.
Не се притеснявай. Дори да се редуват силен и слаб стремеж, и това е в рамките на нормалното. Когато стремежът се засили - няма къде да ходиш, освен да го последваш и обратното - когато отслабне, то просто ще е пренасочен към други неща. После пак ще се засили и тъй.
А когато познаеш Любовта, тази за която мнозина пишат и са писали, и ще пишат, тогава ще намериш онова, което винаги си търсил и ще си кажеш: "Това е нещото, от което съм имал нужда!", в невероятно удивление и умиление, в радост безконечна. Но и после Пътя продължава, защото има много неща още да се случват...
-
Христо :
А самонаблюдението - може ли да стане 24 часово, автоматично и дори да проникне и в сънищата ни ?Ники_ :
Може.А ако човек извършва бързи физически движения, дали би се нарушило това самонаблюдение, колкото и да е стабилно по принцип ?
Друго : Знам, че Христос се е смял, плакал е, което ще рече, че дори толкова висше същество като него има човешки емоции, когато е в човешко тяло? Но той нали е над нещата уж ? Или може би на повърхността плаче и се смее, а отвътре просто безмълвно наблюдава ?
Христо :
Какво сега, ако човек усети, че в дадени негови действия има и корист, напълно ли да ги спре - да спре да чете, учи и т.н.?Ники_ :
Нали носим в себе си безкраен потенциал, нали сме богове, нали сме части от Бог, нали сме Бог. Хората със собствени усилия струва ми се се въздигат, поправят и т.н.Човек сам нищо не може нито да спре, нито да поднови. Ако човек сам можеше да се изправи/поправи/въздигне/смири/или превърне в любящ, то на мига би го сторил. Всичките "способности" и "сили" за това или онова, дарбите, възможностите и условията за появата на тези възможности, са дадености. Да считаш тези дадености за свои, за неща, които ти принадлежат окончателно и завинаги, над които да поставиш "запазена марка" и с които да се отъждествяваш (аз, таланти, дарби, присъщи/характерни на/за мене), е наивно.П.п.: Ти беше споменал, че живеем във време, в което някои от индиговите хора ще се преселят в ниските ангелски светове (меркаба). Тези същества, отдадени ли са на Празнотата, или са отдадени повече от нас останалите, но все пак не напълно? разните ангели, архангели, богове май също не са напълно отдадени ако съдя по твои коментари и неща, които прочетох в Уикипедия. Май процесът е баааяяяяяяяяя дъъъъъълъъъг ??
Благодаря за интересните и надявам се полезни за мен и за други хора постове/цитати.
Ако самонаблюдението е истински стабилно, то няма как да изчезне.
Според Йога Даршана, Свидетелят, Онзи който наблюдава, Вечното Присъствие, не е Христо, не е Ники, не е Пенчо и т. н.. Това е Пуруша. Той не се отъждествява обаче с нито една форма на Пракрити.
ІV. Светът е реален. За разлика от Веданта (Wedanta) и Будизма, той е познаваем, както по отношение на Природата (материята), така и по отношение на Духа. Типично за древно-индийската философска литература е използуването на “размити”понятия, които придобиват своята понятийна определеност едва в рамките на текстовия контекст. Една възможност за философско доуточняване и осмисляне на понятийното съдържание на Пракрити и Пуруша е те да бъдат отнесени към концепцията за причинно-следствената връзка (принцип ІІ). Развитието на Природата се състои от неизброимо множество свързани причинно-следствени вериги, в които събитията са подредени по реда на тяхното случване. Всяко едно събитие в такава верига е причина за всички следващи го. В Санкхя се приема, че всички причинно-следствени вериги изхождат от една обща Първопричина, породила Природата и развитието й. Древните мъдреците я нарекли Пракрити, “първата жена”. Тя обаче сама по себе си, без осеменяващ духовен импулс, не е активна. Ето защо в космологичната картина на съществуващото се използува още един фундаментален принцип – Пуруша. В метафоричен смисъл, той е мъжкото начало и всички прояви на Пракрити са “наслада за него”. Участието, обаче на Пуруша в това действие е пасивно. Той се свързва с нея, но остава непроменяем в процеса на развитието й. Той е съзнание, а тя действие и начален субстрат. Много популярен, илюстративен пример за необходимостта им един от друг е сравняването им с двойката слепец (Пракрити) и куц (Пуруша). За да оцелеят и двамата, Пракрити трябва да носи Пуруша на гърбът си.Не сме богове, а Бог.
Писах, че без Бога, без божествения потенциал, човек, его-то, аз-а не може да промени нищо.
Човек сам нищо не може нито да спре, нито да поднови.Когато човек намери божествения потенциал в себе си (божественото/Бога, като качества и характеристики), тогава много неща са възможни.
Ако хората със собствени усилия можеше да се спасят, то вече щяха да са го сторили и не ще имаше нужда от Спасител.
Можеш да опиташ - направи се любящ, тъй че сърцето ти да гори в любов, както по време на най-силното ти влюбване, или се направи зрящ и предскажи нещо, или диагностицирай болни хора, лекувай ги и т.н.
Тези, които се възнасят, а такива случаи има и в нашето съвремие, известни под много имена, те са еднакво отдадени и на едното и на другото. В Дао това се нарича "да събереш Небето и Земята", а Будизма е познато като окончателно просветление "Правилния възглед/Гледка".
Тези неща имат своята аналогия и в Християнството/Юдаизма, както и в Исляма.
Процесът наистина не е кратък.
-
Ум не го побира,затова и не може да го изфабрикува чрез представа, съждение, фантазия.
Ето защо е казано:
Исус каза: Аз ще ви дам каквото око не е видяло,
ухо не е чуло, ръка не е пипнала, нито някое сърце е получило.
Колкото е да мъдруваш, то няма как да разбереш по този начин (става дума за истинско разбиране и виждане), но това не означава да спреш да мъдруваш. То само ще си дойде, от само себе си, Познанието.
-
И като допълнение на тези варианти, може да се каже, че не е задължително човек да е част от някаква организация, фондация...
Може просто да следва пътя на Карма Йога, служенето на ближния/света, което е много близко като разбиране и философия с последователството в същинското Християнство.
В езотеричният Юдаизъм, познат накратко като Каббала,това се нарича "взаимно поръчителство":
http://laitman.bg/in...=работа другаря
http://laitman.bg/in...о поръчителство
Не е нужно даже да си обвързан религиозно, с обредност, с филоофия и пр..
Просто може да се работи от сърце и това да се превърне в начин живот, който вярвам е все по-близък и естествен за днешния човек, в което се състои и промяната в света, в социалното общуване, или поне това е част от нея, аспект.
-
Да, Ники, прав си за всичко.
И това е вярно, за радост, или за съжаление.
-
Дискусии до безкрай и то безмислени, единствено спрямо твоето его.
Ти си безкрайно скучен и безкрайно последователен, изненади няма, няма нищо.
Когато някой страда, за теб това е не глижиране и това не е поука, това е трагедия.Защото, и ти, като всички, си умрял, да ти се зачита егото, но сам прокламираш теми.
Ти навсякъде и само за себе си говориш, да ти имам и учителите извънземни и даоистки.
Умрели са всички за публика, ама не от такава, която да помага.
Видя мъртва жена и дете, и какво направи - премести си го в другия крачол
Не пука на дълбоките умозаключения. На едни езотерики.
Но и на мен не ми пука за отнесени духовни същостни, каквито няма, да се изявяват на гърба на страданието.
Няма да стане - ти ще си говориш, те ще си говорят.
И накрая всички ще си говорите.
Докато всички страдат, ние ще изясняваме понятия и то за деца.
Ивета, грешиш, но си и права.
Днес закъснях за вечеря, защото се погрижих за здравето на един човек без жлъчка. Ужким му помогнах. Права си - от его-то е, от аз-а.
Вчера върху двама поработих, пене, ако не броим "другите". А онзи ден..., но стига, че и това е от его-то. Все пак хората са доволни, но и това е опасно за его-то. Тъй че права си.
Правя каквото мога. Не ти се сърдя, защото и ти тъй.
Няма нищо, спокойно!
-
Ето защо не сме спасени.
Не запалвай огъня, там където е казал Учителя да не се пали ..
Малцина ще успеят да го направят, жертвайки се.
Останалите ще очкават меча на мъжествеността, какъвто няма да имат никога.
Не пали онова, което ще изгори.
Съдейки от повърхностната гледна точка, без цялостния поглед над картината, нещата изглеждат точно така.
Никой не е длъжен да се съгласява с нищо, поне докат истински не бъде принуден.
А колкото до огъня - видно е, че той вече достатъчно буйно гори. Опитите за гасене са обречени на провал. Но опитвайте и аз опитвах и чат-пат продължавам да опитвам, щото видиш ли, ако мине номера.
Дет се вика: "Боже, накажи но не убивай!", щото обещал си Милост.
Ама на - и страданието, и смъртта продължават да съществуват, и поне още малко ще е тъй. Кога ще свърши - това не казвам, а и не знам с точност, но знам, че и на тия две чуми им се види края, както е и писано...
Хубаво е, когато в душата ти се буди състрадателността. Ето това не бива да се гаси. Похвално! Само избери вярната методика - докато "спасяваш" едни, да не "убиваш" други, я с дело, я с чувство, я с мисъл.
Всите сме за... Пловдив. -
Защо ми говориш за 100 бога, когато няма един, който да помилва мъртвите от глад жена и дете.
Ти в кой свят живееш?
Милостта има много измерения.
Не само в този свят живея.
Разсъждавай над въпроса "Защо съществува страданието?".
п.п.: Ще предваря следващия евентуален въпрос с отговор:
http://www.beinsadou...=20#entry154717
http://www.beinsadou...=20#entry160963:
Някак, в будистките кръгове, ако не приемаш пустотата, не си готин. Затова ние се преструваме, че оценяваме пустотата и се преструваме, че медитираме върху нея. Ако не я разбираме правилно обаче, може да се получи един лош страничен ефект. Може да кажем: “О, всичко е пустота. Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят.Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат.
-
Ники, винаги съм се чудил, как успяваш да си свидел на толкова епохи, на толкова времеви периоди и всичкото това в едно тяло. Но, клиниците може би имат обяснение, и то не се лекува с валериан.
Кат жокерът/Глупакът - някак си успявам да изиграя/заместя всяка роля/карта от живота/тестето.
Въпросът за лекуване е относителен и да валериана "сваля", но временно.
Чувал ли си за "срещата на 100 бога"?
Явно и пророчествата различно виждаме, като предназначение.
-
Езотерични спорове не водя и не се занимавам с непрактични неща.
Има нещо, което наистина ме плаши, т.е. те са много неща, но едното е следното:
при повишаване на температурата в глобален аспект, каквото се и случва, това ще доведе до разтопяване на ледовете в Сибир, а под тях има тресавища и мочурища, в които е запечатано голямо количество метан. Ако въглеродният диоксид е парников газ, то метанът действа 8 пъти по-силно от въглерода.
А Сибир е огромен и има снежни територии, под който дреме метан.
Докога?
С всяка изминала година териториите, които заемат пустините в света се увеличават, което обрича местните хора, най-малкото на липса на питейна вода, което води до екологични миграции. И смърт от глад.
Повишаването на температурата предизиква топли въздушни фронтове, които карат растенията, противоестествено да отделят не кислород, а въглероден диоксид, което допълнителн утежнява картината. И тоя цикъл в един миг ще доведе до стопляне на ледници и промяна на океански течения. Което превръща светвните океани в едно блато.
Което ще доведе до измиране на видове, сравнимо с това от Пермския период.
Това са прогнозите.
Все пак пророчествата са за огън. Върти го, сучи го... ама което е речено, ще стане, къде за радост, къде за съжаление.
Огънят е първо отгоре (Слънцето, а кое го кара е въпроса), успоредно с него, правопропорционално се усилва огъня в човека - трети център, емоциите, динамиката, стреса... От вече повече от 100 г. е тъй - ескалира обаче в геометрична прогресия.
Не напразно такива като Лайтман, не знам как не ги заболяват вече устите, ама повтарят постоянно за безпричинната ненавист, за нервното напрежение, за резките емоции, за гнева, за избухливостта (човек става кат вулкан - изригва начесто), за неспособността да стоиш в собствената си кожа... и т. н.
-
Няма какво да мисля и да препрочитам.
Не ме интересуват свършеци на света, когато мои сънародници гладуват и когато, хора, чакали с дълги години правосъдие не го получават.
Езотеричните фантасмагории не са по моя вкус.
Всеки е свободен да чете и препрочита заблудите си.
Светът на проекциите е голям и спасение не дебне отвсякъде.
Ясно, разбирам.
Чудесен реализъм.
Има и други теми в Портала. Пък и всеки е свободен на вяра и убеждения, както и на участие във форума, по един или друг начин (в рамките на правилата). За един заблуда е това, за друг - онова... Един вижда нещата така, друг иначе. Като цветята в полето - прекрасни в разнообразието.
-
Отново спорове и паранои по свършека на света.
Май всички искат да намерят реална обосновка само за едно - дали техният личен край ще има смисъл и дали са/не са/ живели напразно.
Светът като такъв, ще свърши в един ден, миг, когато отдавна няма да има човеци и на никого няма да му пука, защото егоимът владее света.
Аз лично, като доста чела за маите, съм отвратена. Не можеш да принасяш в жертва хора и да се смееш на това, да обличаш кожи на деца и да искаш от теб да струи проникновеност. Хайде да поспрем с алюзиите за свършеци на света, на нашите лични и малки светове ...
От една шизофрения тръгва друга. Заразно е.
Ивета, имам въпрос.
Сигурна ли си, че чете темата внимателно?
Ивета чете.
И си плаща сметките.
Не бързай с отговора. Питах, дали си чела внимателно. Помисли, прегледай отново.
-
Отново спорове и паранои по свършека на света.
Май всички искат да намерят реална обосновка само за едно - дали техният личен край ще има смисъл и дали са/не са/ живели напразно.
Светът като такъв, ще свърши в един ден, миг, когато отдавна няма да има човеци и на никого няма да му пука, защото егоимът владее света.
Аз лично, като доста чела за маите, съм отвратена. Не можеш да принасяш в жертва хора и да се смееш на това, да обличаш кожи на деца и да искаш от теб да струи проникновеност. Хайде да поспрем с алюзиите за свършеци на света, на нашите лични и малки светове ...
От една шизофрения тръгва друга. Заразно е.
Ивета, имам въпрос.
Сигурна ли си, че чете темата внимателно?
-
Ами и ние точно за това говорим - за краят на епохата, а не за някакъв "край на света"! Колко хора ви го обясниха това с добро и разумно! а вие пак "дати и край на света, спекулации, наивни хора и т.п." Аз да чета бавно и да вниквам, а вие четете ли, вниквате ли какво пишат хората , за какво говорят и за какво иде реч...
shining_star, нали именно това писах, че в тази тема...:
свършека на света, за който обаче в тази тема не се говориа по-скоро...:
а по-скоро за края на някакъв цикъл и започването на другТова писах към определен потребител, най-вече.
И писах, че по принцип се спекулира, а не в темата специално, а най-вече имах предвид медите и пр., чрез които редовно наивния читател/слушател/зрител се подвежда.
Нещо друго трябва ли да разяснявам по мненията "си"?
ви/ни, вас/нас... вие/ние... тия песни са ясни...
Писах също че пресмятането... :
пресмятането... то е ... угодно за спекулацияКогато се запознаеш малко по-дълбоко с календарите, като видове, произход и т. н., ще разбереш. Ето защо посочих подходяща книга за допълнителна яснота по въпроса.
Да, прибързваш и с оценяването, и с думите. Чети внимателно и разумявай, усещай събеседника. Това като съвет.
-
Само по себе си плюете, не по друго. П. Дънов, който някои от вас наричат Учителя, и той ли е спекулирал да заблуждава наивните хора? Споровете тук са излишни, разберете го.
shining_star, чети бавно/разумно и не прибързвай със заключенията кой по какво плюел.
-
..... П. Дънов, който някои от вас наричат Учителя, и той ли е спекулирал да заблуждава наивните хора? Споровете тук са излишни, разберете го.
Ами Учителя дати не е давал, а освен това, както сама си го цитирала, той говори за "края на една епоха". Не за края на света.....
Именно!
... свършека на света, за който обаче в тази тема не се говори, а по-скоро за края на някакъв цикъл и започването на другТа със свършека на света... може много да се спекулира и точно това се прави, подвеждайки наивния човек към какви ли не фантазии...
Възможно ли е да не се допускат агресивни мнения?
в Форум за обратна връзка
Добавено · Редактирано от Ники_
Та, това, което си мислим, че е освобождение, дет е под формата на свобода в изразяването, в неподтискането, в това да не се възспираш, щото глейдай какво геройство е, каква естественост, каква освободеност (аз съм голям/велик, освободен), това всичкото произлиза отново от вътрешното ни напрежение (то ни дърпа в тази посока, щото дълбоко в себе си желаем баланс/хармония, но явно бъркаме с начина на постигане), украсено с пословичната комплексираност, поради която все караме да я докараме, тъй че да бъдем харесани, пък дори и от себе си, това всичкото е наивност и самозаблуда, защото не е Свободата, за която жадуваме и защото е не рядко причина за страдание. "Не ми пука" наранява. Води до смърт.