Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
Човек бива да се води по правилния закон записан в сърцето, тоест по неизкривената нравственост. Каквото и да става убийството/самоубийството е грешно, погрешно действие, чрез което нищо не се решава, а тъкмо напротив - то осигурява ада.
Човек бива винаги да слага състраданието на предмо място - да е състрадателен към себе си, за себе си и към/за близките си.
Ако това се държи винаги в ума, то няма опасност, но за това е нужна вярата, правилните убеждания, пък вярвам Божията помощ няма да закъснее, стига човек да се обърне към Твореца и да я поиска от дъното на душата си.
-
продължение (моля модераторите, ако счетат двете мнения за подходящи, да ги "слепят" едно за друго, защото по "невнимание", без да искам "чукнах" "бутона" "публикуване"):
Та, видях като на кино всичко, как падах, как умирах, погребението, мъката на близките си и пр...
Беше голям страх, голяма борба. Сякаш не бях сам в собственото си тяло, сякаш нямах контрол върху него. Сякаш някой друг бе в тялото и за едно се мен се опитваше да го контролира и да го управлява.
Тъй като не бях сигурен дали няма да скоча, взех че излязох от вкъщи. Вън започнах да ходя напред назад, като ненормален. Просто не можех да стоя на едно место. Страхотна изнервеност, страхотна немирност. Лудост, бесоватост. Не можех да остана за миг на едно място, дори за миг...
Запътих се към подножието на Витоша, с рейс, в който едва изтраях да се возя... След като слязох в кв. Бояна започнах да прегръщам дърветата, в опит да се заземи енергията. Прииска ми се да се събуя бос и да си заровя краката в пръст, в рохка пръст... Усетих, че ще помогне..., но не го направих...
След това отудох при един мой учител и плаках, ама много плаках. Плаках, та се скъсах от рев, с много умиление, с много разкаяние... Виждах цялата си глупост...
Състоянието с тези натрапчиви мисли продължи няколко седмици.
Ходех на работа и тайно плачех, та даже виех в теолетните. Просто сълзите не можех да си сдържам. Сякаш избухваше разкаянието в мен...
В тези дни за първи път, отнесен до критична ситуация, познах силата на постоянната, на непрекъсната молитва, било то шепнешком, или на ум. И това носеше Мир, покой, победа, чрез поражението.
Тези няколко седмици бях адски. Успоредно с тях обаче ми се разкриха много неща, в самата им същотнсот, едно от които е смъртта.
От всичко това излязох помъдрял, обогатен, опитен и многократно по-смирен, по любящ...
Това си беше чисто посвещение, дадено на нечист човек.
От тогава на сетне се изредиха още поне четири посвещения, подобни, на други нива (телесни, сърдечна област, стомашно-чревна... ), но вече имам опита и рецептата" за извличане на "лекарството".
Дори и днес, от няколко дни насам тече поредното посвещение, в което, както при всички предхождащи такива, имам единствената задача да се предам в ръцете на Божественото.
Поздрави!
-
Оу, същото преживяване съм изживявал и аз, само дето моята тераса е на 7-мия етаж...
Беше по време на една голяма гръмотевична буря. Цялото небе се беше наелектризирало. Гърмеше, трещеше, святкаше отвсякъде...
Дни преди това се занимавах с много лоши неща, нещо като черни магии, само че на ниви мисли, с характерните за тези неща визуализации.
Та, въпросния ден... хм, усетих че изгарям - изведнъж ми стана много топло, ама страшно много и започна да не ми достига въздух. Почти усещах задушаване. Отворих балконската врата и с отварянето чух глас в главата си, сякаш сам на себе си каза: "Скачай!", в заповедна форма. От друга страна друга част от мен започна да изживява огромен страх, ужас и настана борба - от една страна тази част, която искаше да скоча, от от друга - онази уплашената, дето тръшна вратата отвътре и я заключи, дето се дръпна няколко метра навътре, защото едва удържаша противника в себе си (себе си). Тереперех. Видях като на кино как скачам, как с мен се свършва,
-
Лъве, ЧРД!
-
-
До автора на темата: една от най-големите заблуди е, че човек може да е щастлив непрекъснато. И да няма проблеми, ако ги затрупа с пари, жени и пиене.
или с други думи: богатите също плачат
Los Ricos También Lloran ("The rich also cry") is a popular telenovela produced in Mexico in 1979, starring Verónica Castro, Rogelio Guerra and Rocío Banquells.
в какво тогава се крие щастието?
бедни и богати:
следователно (?) ...
-
Привет и добре дошъл!
Гледам те и виждам Слънце (Кристалче), греещо в свят с безброй Слънца. Едва ли имаш нужда от съвет, освен от този: да, всичко, което си усетил, за всичко, включае и за Пътя, Пътуването и Пътуващия, е вярно. Прави това, което най-добре правиш - Свети (Люби), Свети навред, без да спираш тез лъчи пред "тъмното", защото Светлината е създадена за огряване на Тъмнината.
Кой може да я освети? Само който разпознае истинската и природа. Затова и в тъмното съзирай светлото.
Нищо повече... братко.
Състраданието - вълшебната скъпоценност"Асанга, един от най-известните индийски будистки светци, живял през IV столетие. Той отишъл в планините, за да живее в усамотение, и насочил цялата си медитационна практика към Буда Майтрея с надеждата той да му се яви и да му даде напътствия.
Асанга медитирал при удивително трудни условия в продължение на шест години, но не постигнал нищо - дори не му се присънил благоприятен сън.
Почувствал се обезсърчен, изгубил надежда да се срещне с Буда Майтрея и напуснал убежището си. Тръгнал надолу по пътя и видял един човек да трие голяма желязна пръчка с парче коприна. Асанга се приближил до него и го попитал какво прави.
- Нямам игла - отговорил човекът, - така че ще трябва да си направя от тази желязна пръчка.
Асанга го изгледал учудено - дори и да би успял да го постигне след сто години, каква би била ползата? И си казал: „Виж какви усилия полагат хората за напълно немислими неща. Ти правиш нещо много по-стойностно, а не притежаваш и част от тази всеотдайност." И се върнал отново в убежището си.
Минали още три години - отново без никакъв знак от Буда Майтрея. „Сега вече съм сигурен - казал си Асанга. - Никога няма да успея." Той отново тръгнал да слиза надолу и зад един завой на пътя видял голяма скала - толкова висока, че сякаш докосвала небето. В подножието й седял един човек, който трескаво търкал камъка с мокро перо.
- Какво правиш? - попитал го Асанга.
- Тази скала е много голяма и пречи на слънцето да огрее къщата ми. Искам да се отърва от нея.
Асанга и този път се изумил от упоритостта и неизтощимата енергия на човека и се засрамил от своята слабост. Отново се върнал в убежището.
Минали още три години без никакъв резултат. Решил, че за това, което иска, няма надежда, и напуснал убежището си завинаги. Денят превалил и късно следобед видял край пътя да лежи едно куче. То имало само предни крака, а задната част на тялото му гниела и била покрита с червеи. Въпреки окаяното си състояние кучето се зъбело на минаващите и се опитвало да ги ухапе, като се влачело по корем с помощта на предните си крака.
Асанга бил обзет от дълбоко чувство на състрадание. Откъснал парче месо от собственото си тяло и дал на кучето да яде, след това се навел и понечил да почисти тялото му от червеите. Изведнъж обаче му минало през ум, че ако ги тегли с пръсти, може да ги нарани и разбрал, че може да ги махне само с език. Коленичил на земята, погледнал ужасното гъмжило и затворил очи. Навел се и показал езика си... И в този момент усетил, че езикът му се е опрял в земята. Отворил очи и погледнал нагоре. Кучето го нямало. Вместо него видял Буда Майтрея, обкръжен от ореол трепкаща светлина.
- Най-после! - казал Асанга. - Защо не ми се яви по-рано? Майтрея отговорил тихо:
- Не е вярно, че не съм ти се явявал. Бях с теб през цялото време, но негативната ти карма и заблудите ти пречеха да ме видиш. Дванадесетте години, които прекара в усамотение, донякъде ги намалиха, така че поне успя да видиш кучето. После благодарение на искреното ти състрадание всички тези заблуди изчезнаха напълно и сега можеш да ме видиш пред себе си със собствените си очи. Ако не вярваш, качи ме на рамото си и провери дали някой друг ще ме види?
Асанга качил Майтрея на дясното си рамо и отишъл на пазара, където започнал да пита всеки срещнат:
- Какво имам на рамото си?
- Нищо - отговаряли хората и той продължавал нататък.
Само една възрастна жена, чиято карма била отчасти пречистена, отговорила:
- На рамото ти има разлагащ се труп на куче, това е.
Асанга най-накрая разбрал безкрайната сила на състраданието, което пречистило и трансформирало неговата карма и така му дало възможност да види Майтрея. След това Буда Майтрея, чието име означава „любяща благодат", завел Асанга в небесното царство и му дал напътствия, които са сред най-важните в будизма."
-
хвърли всичкия тоя боклук в коша*
Танцувай, о Великолепни!
"Събиране и изваждане" лекция пред общия окултен клас, 8 април 1931 г.Мнозина се хвърлят в борба с дявола, но той ги поваля на земята. Дяволът е силен като слона. Обаче разумният човек намира слабата страна на дявола и лесно се справя с него. Той му дава всеки ден по няколко килограма ориз. От благодарност дяволът го вдига на ръце и го слага на главата или на гърба си. Видите ли, че някой човек е възседнал дявола, ще знаете, че той е от разумните хора. Видите ли, че лежи на земята, ще знаете, че е от неразумните. Той се е борил с дявола, но не е издържал борбата. След това ще се оплаква, че дяволът го смущава, че разваля работите му. За да не те смущава, бъди разумен. Ако имаш добра обхода към дявола, ще му дадеш нещо, с което да отвлечеш вниманието му. Когато има работа, дяволът няма да те безпокои. Той ще отиде в гората, където ще се занимава със своите планове.Какво представлява дяволът? Какво представлява слонът? Дяволът и слонът представляват ненаситните желания в човека. Речете ли да се борите с тях, ще се намерите на земята. Няма човек в света, който може да победи своите ненаситни желания. За да се справите с тях, дайте им да си хапнат 2–3 килограма ориз. Докато ядат, те не безпокоят никого. В това време вие ще си свършите работата спокойно. Желанието на човека за забогатяване, за придобиване на много знания представлява слона в него, т.е. неговите ненаситни желания.
...
И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме под думата „умиране“? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа. Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. Да умреш, това значи да свършиш училище. Какво лошо има в това? Като умира, човек оставя наследството си на други. Той нищо не губи. Той оставя наследството си на земята, а на небето приема друго наследство. Като знаете това, работете така, че да оставите наследство на земята и същевременно да получите наследство на небето. Не можеш ли да оставиш наследство и да получиш ново, ти не си разбрал Божиите закони. Да разбере човек Божиите закони и да ги приложи, това значи да развива своите дарби и способности. Не може ли да прилага тия закони, той се намира в положението на човек, който гази вода, а жаден ходи.
...
Като ученици, вие трябва да се научите да превръщате нещата: от обикновени в необикновени, от всекидневни в празнични. От земята, на която стъпвате, и от въздуха, който дишате, трябва да извадите нещо полезно. Земята, т.е. почвата, представлява сърцето, а въздухът – ума. Следователно, ако не можете да извадите от ума и от сърцето си хубавото, което Бог е вложил в тях, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нещата и явленията, които стават около вас, за да разберете какво се крие в тях. Не очаквайте всичко наготово. Щом започнете да работите, помощта отвън ще дойде. Работете съзнателно и с Любов, да станете съработници с Бога.
Лука 11:23Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
Външното и вътрешното (до колкото въобще има разлика)
Мухите - еквивалентни на разсейващите мисли, на идеите, на врагът, от който иска да се отърве всеки медитиращ - "его"-то/себичността/аз-а, наречени също "Сатана".
http://www.youtube.com/watch?v=9l-YYqjhVi4
Просветеното и непросветеното (до колкото въобще има разлика)
Чистото и мръсното (до колкото въобще има разлика)
http://en.wikipedia.org/wiki/Ramakrishna#Bhairavi_Brahmani_and_Tantra... за преодоляване на бариерите между светло и мръсно, като средство за постигане на освобождението и да се видят всички аспекти на естествения свят, като проявление на божественото шакти.Цвятя/Танц
Откровение 20:10И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.
"Два" пътя/подхода:
Какво е Бог? (Кой съм аз?)
- изваждане (пътят на Мъдроста/ума) = "нети, нети" („нито това, нито това“) - http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8
- събиране (пътят на Любовта/сърцето/Христос) = и това, и онова - (Лука 11:23); "Саарвам кхалв идам брахма" („Всичко, което се разпростира е Брахман“); “Ля Илаха Иллаллах” (Цялото могъщество принадлежи на Господ, Който сътворява материята във всеки един момент. Това е истинското значение на “Ля Илаха Иллаллах”, основата на исляма, която означава “няма друго божество освен Аллах”. Не съществува друго божество освен Бог. В действителност не съществува нищо друго освен Него. Съществува единствено Бог и Неговите проявления. Всичко, което виждаме наоколо, са само Негови проявления.) из "Тайната отвъд материята"
За "двата" подхода:
из “Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6Когато се говори за яростта на БОГА, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като БОГА, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за БОГА, и БОГ ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от тоя на Мъдростта.Заключение:
из Бхагавад ГитаЗемя, вода, огън, въздух, ефир,ум и разум и искащо его —
тези са осемте деления
на моята проявена природа.
Тя е нисша. Познай сега висшата
непроявена моя природа,
която е същност на съществата
и е извор на тази вселена:
Тя е утроба на всичко живо.
Чрез нея аз съм това творение.
Аз съм възникването на всичко.
Аз съм изчезването на всичко.
Няма по-висше от мен, Дхананджая!
Нищо извън мен не съществува.
Аз съм нишката, която свързва,
подобно бисери, световете.
Вкусът на водата съм аз, Каунтея,
блясъкът на луната и слънцето.
Аз съм ом — мъдростта на ведите,
звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.
Аз съм чистият дъх на земята.
Аз съм топлината на огъня.
Аз съм животът на всичко живо
и на аскета суровият подвиг.
Аз съм разумът на мъдреците
и красотата на прекрасните.
Аз съм силата на всесилните,
които нямат страсти и помисли.
Аз съм желанието, когато
то не е враг на върховната правда.
Знай, че от мене са трите качества:
Светостта — саттва и Страстта — раджас
и духовната Тъмнота — тамас.
Но аз не съм в тях, а те са в мене.
Тези три изменливи качества
вкарват целия свят в заблуда.
И той не може да ме познае
като върховна и вечна същност.
Моята майя — световна илюзия
с три качества — трудно се преодолява.
Но стремящите се (а стремленито пак Аз съм) към мене
проникват зад тройното було на майя.
В края на многобройни прераждания,
най-сетне мъдрият идва в мене (Аз го довеждам).
Той казва: „Всичко е Васудева!”
Но рядко се среща такъв махатма.
Мевлана Джеллаледин РумиВодата в чашата или в потока се клатушка от ръце незнайни.Никога ли не си виждал светлина, играеща върху стената?
Природата е Той, приятелю, един танц, едно тяло;
проблясват във всеки момент със своето чудо.
Камъкът не трябва в роза да се претвори, за да съдържа всичките градини.
Не е нужно нещата формата си да променят, за да бъдат на Безкрая огледало...
Този свят, Ти каза, е по-луд от най-лудите сънища на лудия.
Врати отварят се с размах във всеки атом, Ти стоиш засмян във всички тях.
из "Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре; Кунга ТензинПустая сущность ума — Амитабха, дхармакаевый ум.Лучезарная, ясная природа ума — Авалокитешвара, самбхогакаевый ум.
Все мысли, возникающие в уме, — Это Падмасамбхава, нирманакаевый ум.
Само Любовта. Пустота е просто едно добро начало, но Любовта...
Любовта е нещо Съвършено и нещо, което се явява Смисъл. -
Това не са стъпки за спасение, а за взимане на "дозата", от която човек има нужда, от която е зависим и на която робува.
Лечението минава през сблъскване със себе си (сянката, за която писа Орлин), с това от което идва страха.
Без приятели! В самота!
Усещането ми е, че се клони към обсебващо поведение, несъзнателно. Хората от това бягат, защото е насилие.
И всичко се върти около искането, около желанието за лична угодия, желание породено от страх.
По принцип желанието да задържа човек, нещо си там, се отразява и на дебелото черво, като следствие. Та следствието се нарича "запек".
Въпросът е - "Защо му са на човек приятели?". Има три отговора.
1. За да получава нещо от тях.
2. За да дава нещо от себе си за тях.
3. Хем да получава, хем да дава.
Ако човек търси приятели за да получи нещо от това, то е добре да познае що е то "сам си си достатъчен".
Ако човек търси приятели за да дава нещо на тях, за тях, към тях, то е добре да разбере, че може да върши въпросното към всеки, че няма ограничения, че нищо не му пречи.
Повечето хора стоят в точка 3.
И трите варианта са погрешни постановки, заблуди, невежество на съзнанието, или казано по-меко - липса на опит/познание, разбиране/проникновение за същността на живота.
-
Ники_ зор да те просветлявам нямам. Наистина ми е хубаво тука, чета разни работи, понякога пиша и от време на време някой думи трябва да бъдат казани. Може да са за теб, може и да не са, никога не знаеш кой ще ги прочете и на кого ще послужат. Та такива работи... като усещаш, че не е за теб подминаваш и толкоз. Ако искаш го погледни и от друг ъгъл, големите умове трябва да изпъквате някъде, нали. Затова ме възприемай, като възможност. Ако има нещо - извинявай за тревогите.
Мхъ
из филмът "Дзен" (2009)- Ученията са...- Ученията са?
- Ученията са едно, две, три, четири... пет.
Практиката е...
- Практиката е?
- Будизмът е недвусмислен.
Всичко, което се случва на този свят, винаги е ставало по един и същи начин.
Няма нищо за разбиране.
Чудно, големите сърца с какво изпъкват...
Няма нищо, брате!
-
Благодаря за съветите ! Както казах , започнал съм лечение - ходя при проф. Роглев и пия лекарствата , които той ми дава , но още няма резултат . Някои от съветите ми харесват , но други ми е трудно да ги изпълня заради проблема , като да се запиша в клубове и др. Търсил съм клубове за история например , но няма такива . Опитвал съм много от съветите , но няма ефект . Казват ми да визуализирам как съм се оправил и имам приятели . И не ми е приятно да се оплаквам , а го правя , защото ми е депресирано . Освен Историк , има ли други от Пловдив или Смолян , с които да се запознаем ?
Щот не надуваш гайдата, затова си депресиран. Смолянчанин си, все пак, надуй гайдата!
-
Ники_: Хубаво. Сега - Спри! И хвърли всичкия тоя боклук в коша: себето да умре, просветлението да умре, свободата да умре. Ти ще умреш, само момента остава жив, тук и сега.
erendil , брате,
Хубаво, сега спри и хвърли всичките тези представи за боклук в коша*. Прати и представата за другост/за другия/за имащия нужда от съветите ти, от просветление, в коша*. Прати всичките представи за непросветени хора в коша*. Това са привидности, поради заслепение. Прати и солидността на аз-а ти, на его-то, което се изживява като помагащ, като отварящ очитете на "другите", просветяващ, прати и това в коша*. МахаМайа, към която все още си се привързал и която не си преодолял. Стани Бог, танцуващ, съзерцаващ в любовно блаженство Себе Си. Стани Любовта, Мира и Свободата.
"Другото" е илюзия, бош-лаф.
Просто Люби!
-
А според мен, Орли (Здревей между другото :-) ) човек, по принцип, има нужда и от двете - и от практиката, и от философията, която като дума ще заменя с "разяснение". Ти сам в темата, пък и не само тук даваш изобилие от чудесни разяснения. :-)
Да се каже единствено: "Прави така и така." е недостатъчно за човек, за ума, защото той иска да знае защо, иска обоснованост, аргументираност.
Каквото съм счел, това съм дал. Ако е от полза, хубаво. Ако е вредно, също не е зле. ;-)
-
Точно така, но не съвсем. Не "Бог знае какво", а аз знам какво.Първо дуализма не е лицемерие, за да го сочиш с пръст и да го отхвърляш. Защото пак става дуализъм: дуализма е лошото и има нещо друго - "Бог знае какво", което е добро.
Отхвърлен дуализма, при положение, че отхвърлянето е правилно, се разкрива реалността, която приема нещата, без да желае да ги променя, както по-надолу си писал, навлизайки в противоречие.
Затова ти писах, че няма глава за рязане, нито демони за изтласкване, за виждане, за игнориране, нито пълни и празни души...
Да, в началото е полезен дуализма, после е ненужен.
Точно тъй.Приемаш и доброто и злото в себе си, и вече няма добро и зло. Приемаш мъжкото и женското в себе си и вече не си нито мъж или жена. Такива работи.
Мхъ, тогава няма да имаш нужда да обясняваш на който и да е, каквото и да е, нито да го тласкаш на където и да е. Ако се научиш да приемаш нещата, ще си в Мир, в Любов.Научи се да приемаш нещата такива каквито са, без да искаш да ги променяш, това е истинската любов.Второто Аз съм/ Аз не съм - това е On/Off на мисловната кутия. Мислиш - Аз съм. Не мислиш- Аз не съм. Само че как да изключиш мисловната кутия. Определено не зависи от теб и не можеш да го направиш с воля. То е резултат на нещо друго: себеотдаване, интелектуална дейност, друг ще реши кога си готов.Мисловни кутий и прочие неща, които се привиждат на човек, са част от неведението, поради липса на истинско разбиране. Дори и това обръщение от мен към теб, дори и то. Докато човек не види във всичко Бога, който танцува, е сляп. Вижда дуално. Зле е, защото тези действия са излишни, мая. Каша в главата, а това не позволява на Любовта да бъде, да се изявява.
И има много боклук в тебе - демони, мъртва душа, както искаш го наричай.Трето: прав си, сам си, други няма и няма да има. Това обаче е парадокс, Казваш: "Сам съм". По-интересно е: "Кой съм Аз", кой е сам? Виждаш ли това е арогантност- кой си ти? Когато не си ти, кой си ти? Преди мисълта, кой е. Тогава кой е сам? Когато не си ти, кой говори или гледа? Какво има да ти каже?
Не бързай да изхвърляш, може да се окаже, че там където си в момента е най-голямото преимущество което имаш.
И не, не виждам вече боклук в себе си. Само цветя има, затова и не отхвърлям нищо, а приемам.
Дори кашата, дори неведението, мая, илюзията - все цветя изумително красиви, дори ненужността. Дори "зле"-то. Добре е да се учиш на приемане на тези, но едва след като видиш истинското им лице, чак тогава ще успееш.И разбира се, че съм прав. Други няма.
Но и има други, за да има Любов. И отново съм прав.Този който е. "Той" е сам. Езикът е беден и не може да се изрази, затова се казва така. Реално няма никой.
Когато не съм, пак съм. Не, не е арогантност. Просто още не го разбриаш. Но и теб те няма. Тъй че и проблем няма, реално. Затова няма нищо за променяне, от тази гледна точка.
То е ясно кой е и кой не е преди, по време и след мисълта. Един и същ, но този един и същ не е в същото време, защото липсва другост.
Би било хубаво да усещаш какво ти пише "другия", но пък е хубаво и да не усещаш. То пак красота. Ти също си красив, макар и грозен.
ЗНам къде си, кой си, реално и на ужким. Това ми дава право да те любя, без да...
-
Едни не могат да бъдат сами. Други не могат да бъдат с който и да е.
На едни им харесва компанията и ненавиждат самостоятелността, защото виждат в нея самота, а тя е страшна (в очите им) като смъртта и аналогична на нея.
На други им харесва да бъдат сами и ненавиждат социалния живот, партньорството, компаниите, шума, защото считат същите за крадец, който им краде мира. Страхуват се също да имат социалност, партньор, компания и пр., защото се страхуват да не ги изгубят.
Това са два полюса, две крайности.
Едно време, един мой учител ми каза тъй: "И в тълпата може да бъдеш сам, ако решиш. Не би ти попречило. Само е нужно да знаеш как."
Мога да кажа, че и обратното е валидно - дори и сам, никога не си сам, пък и сам, пак е интересно.
И двете положение могат да ти дадат, но могат и да ти вземат, зависи от твоето собствено отношение към живота, от твоето разбиране, от светогледа ти.
Да се научиш да бъдеш сам, да преодолееш страховете си - това не е лесно, но е възможно. Три неща са необходими - вяра, надежда, любов, но за да имаш тези трите, ще ти трябва и правилен възглед, разбиране, проникновение за същността на живота (учение, концепция, идея които да приемеш за правдиви, за истина и които да изповядваш).
Страданието, което удря по нечия глава, то е учител и подтиква към развитие, към движение, към еволюция на съзнанието.
И да има човек приятели и да няма, все едно е - участа му е в гроба.
До преди гроба е важно да се изживее живота по най-добрия начин. Човек бива да отсее/разбере това, което най-много го прави щастлив, което го ощастливява - дали искането, жеалнието да придобива и самите придобивки, или желанието да дава, защото от даване човек също получава удовлетворение, пък и комплексарщината се лекува, докато ако само взима човек, ако само се стреми да придобие, каквото и да е, то все ще е неудовлетворен.
Къде е истинското удовлетворение, истинското изпълване в душата?
Дали е там, или тук? Дали в това, или в онова?
Понякога човек не осъзнава как без да иска загражда, опитва да завладее, подтиска, притиска, насилва, задушава приятеля си, партньора, околните, че дори и самото приятелство. Натрапчивост. Агресивност. Толкова много желае, че не усеща как е загрубял в копнежа да придобие на всяка цена... защото страххх и нестабилност, но всеки може да бъде в подобно положение, затова състрадсанието не бива да се изоставя.
Има един много добър въпрос:
Какво от това?
Сядаш и започваш да наблюдаваш всички игри на своето съзнание, всички копнежи, всичката немирност, всичкия филм в себе си.
Каквито и опасения да се появяват, разглеждай ги, без да допускаш истерическия страх да те завладее, без паника, без да откачаш и виж дали те са по-силни от теб, с въпроса "Какво от това?", например:
Живот без приятели.
Какво от това? Животът и такъв е интересен, нека го разгледам.
Болест.
Какво от това? Сигурно и от нея има полза, дори само ако разбера причините за нейната поява, пак е ценно.
Самота.
Какво от това? Нека видя колко е дълбока "ямата".
Смърт.
Че какво от това? Колкото - толкова?
Ама... това, пък онова (умът винаги умее да се оправдава, да представя аргументи, които да изглеждат много на място, правдиви, здрави, разумни, но при все това, си остават просто оправдания, за които той сам се вкопчва като удавник за сламка, зама и само да не е тъй, а инак...)!?!
Лудост.
Какво от това?
Бедност, глад.
Какво от това?
Нещастие.
Какво от това?
Хубаво!
и т. н. и т. н. може да разглеждаш по същия начин. Първо разглеждай, размишлявай, поставяй се във всяко положение, което ти се вижда не(его)угодно.
-
Ники_ точно за това говоря, сега като истински мъж можеш да позволиш да умреш (буквално) и да изхвърлиш всички тези идеи от голямата глава. Това е смъртта или "новораждане", както го наричаш. Всяка жена ще го разбере това, казва се "отдаване", за съжаление за мъжете не е толкова лесно. Питай, която и да е такава, за да ти обясни какво е щастие, и идеите "Аз/ Не аз", ще ти ги забърши с мокър парцал... като ти отреже главата. Няма защо да чакаш до просветление, може да изхвърлиш боклуците сега. Нито Петър Дънов, нито Бог, нито Шунята ще се занимава с проблемите ти. Не искам да омаловажавам труда ти, нито да те обидя, действителността е по-проста и сурова.
Eхее!
жена - мъж = дуализъм
идеи - не идеи = дуализъм
голяма глава - малка глава = дуализъм
смърт - живот = дуализъм
умреш - новородиш = дуализъм
То трябва да се отхвърли всичко, а не само половинчато и не само до толкова до колкото ни стига погледа/разбирането.
Идеята за идеята/идеите, било то за това дали да се приеме, или отхвърли.
Идеята за някой друг, който може да бъде поправен.
Идеята за "аз" и за важността/солидността на този "аз".
Лично го наричам "себеотдаване", но то има много имена. Какво ли от това?
У всеки човек има и жена, и мъж, и дете.
Не е точно и не е правилно, че жената умее по-добре да се себеотдава от мъжа. Слабо е това заключение и невярно.
Няма нищо за изхвърляне. Всичко е за изхвърляне. Зависи от подхода, както описах по-горе. Дори няма нищо за разяснение. Ако не се водиш по любовта, ще те тегли/принуждава страданието.
Сам не може никой да умре, защото това не е концерт по желание.
Спасението е дар/награда от Бога за Бога.Няма боклуци реално. От едно по-ниско ниво много неща могат да се видят като боклуци, но разкрие ли ти се цялата картина, боклуци липсват. Само Бог е, който танцува.
Нямам проблеми, нито глава за рязане.
Дали съм мъртъв или жив, а може би и двете, до колкото въобще има разлика. Дали съм аз, или не съм? И съм и не съм, едновременно.
Дали пиша не теб? И не, и да.
Дали пиша въобще? И не и да.
И си и не си.
Всичко, което писах го няма, затова само глупец маже да репликира (хехе), но пък то и глупец няма, освен мен, който репликирам. Всъщност сам си говоря. Понявга зная това, както в случая, понякога се правя, че не зная, че чак си вервам. Лилла му казвам ("казват").
из "Сърдечната сутра"ha sariputra rupam sunyata sunyataiva rupam, rupan na prithak sunyatasunyataya na prithag rupam, yad rupam sa sunyata ya sunyata tad rupam;
evam eva vedana-samjna-samskara-vijnanam.
но това е само половината от Истината.
"Ти" стигни до там, пък после...
Останалото не се преподава. то е тайна, въпреки, че е писано, казвано, но "никой" не го възприема, защото "никой" не го вижда, никой не го различава, "никой" не го разпознава.
Действителността, която виждам (аз) и която съм (не аз) никак не е сурова. Проста е и сложна в красотата си любяща. Сурова е понявга от позицията на индивидуалността, която в самозлаблуда се съпротивлява. Но и то е Лилла.
Сатчитананда, но дори и това не може да я изрази.
И какво от това?
Думи - прах и пепел. Но с вода и импулс, праха и пепелта живот са. Живот в Живота.
Ако ги захвърлиш, ще изгубиш аромата. Творението, илюзията, света, идеите, боклуците и пр., и пр. - всичко това е аромат, красота, но не и преди да "си се" (ново)родил за тях, не и преди да "си" прогледнал.
-
Ники_: "Затова учение, слез "не аз" продължава с "аз & не аз". След Просветлението, след Нирвана, след осъзнаването на Шунята следва "завръщане", при което отново има "аз", но този "аз" няма нищо общо със стария "аз"."
Не те разбирам, ама нищо. Проверката е ясна: дали си щастлив. Аз съм щастлив, за теб - ти си знаеш.
"Аз съм щастлив" = дуалност. От една страна "аз", а от друга щастието. Точно това ти писах - че щастието е невъзможно, ако няма кой да го изживява, ако няма "аз", но... "аз"-ът за който писах по-горе в мненията, вече не е същия, какъвто е бил.
Както Петър Дънов. Той се е новородил. След просветлението, след като е изживял "Себе Си" като Всичкото и Нищото, "се" е "завърнал", като учителят Беинса Дуно. Пак е бил Петър Дънов, но вече не е бил същия, а преобразен, защото познанието за истинската реалност, за истинската същност на нещата, вече била разкрита.
След това няма вече неведение, няма Майя - хем "си" Всичкото и Нищото, т. е. отъждествен с Бог, хем "си" индивидуалността, "аз"-а.
Това е да "Събереш Небето и Земята", както се преподава в Дао.
Това е да се осъзнае Единосъщието между Нирвана и Сансара, на каквото учи Нагарджуна.
Това е недвойствено Самадхи.
Какво е Бог?
Тук ли е, там ли е? Това ли, онова ли?
Ако Бог е Нирвана, Пустотата, Шунята, а неБог е другото, то имаме двойственост.
Ако Бог е ясното съзнание, Любовта, пък неБог е замъгленото съзнание, омразата, страданието, болката, ракът, тъмнината, то имаме двойственост.
Има два подхода към осъзнаването. Единят е чрез "нети нети" ("нито това, нито това"). Това е подхода чрез ума. Другият е чрез "и това, и това". Това е подхода чрез сърцето. Първият е чрез отричане, за да се достигне до Шунята, до Дао, до Пустота, които ума не може да си ги въобрази. Вторият е чрез приемане, чрез Любовта, който нищо не отхвърля и която във всичко вижда Бога.
-
Хей, дайте да се види таз воля на практика!?
Ето един въпрос за узнаване:
Коя ще е датата на вашата смърт?
Ако този въпрос е сложен, то изберете си някой по-егоугоден, оп, простете, исках да кажа по-лесен.
Опитайте да узнаете каквото и да е без да се ползвате от лунарни (Вавилонски) методики.
И лекинко с напъните!
Можеш да помолиш Бог да те осветли по въпроса. Ако се получи, значи си прав и волята е ненужна. Можеш да пробваш и с интуиция. Когато успееш пак пиши. И хайде сега да категоризираме молитвите и интуицията като ненужни, само защото не можеш да узнаеш датата на смъртта си чрез тях. Аз с леко усилие на волята мога да науча достатъчно много неща, които ме интересуват. Това, че някои неща е невъзможно да се постигнат към дадения момент е ясно.
Добро утро!
Просителната молитва също е волеви акт, акт на "аз"-а, на "его"-то.
Не става. Може да се молиш и пак нищо да не получиш, никакво откровение, никакво узнаване. Не става, защото не си се пуснал, защото не си свободен, затова и узнаването е под въпрос, възможно е, но не е сигурно. Не зависи от волята, а от Бога, въпреки волята на индивидуалността, изявена чрез молитвата.
Когато си напълно отпуснат, напълно неволеви, тогава целото познание се разкрива, т. е. пада преградата, заблудата, неведението, но за тази цел е нужно пълно предаване, а предаването не става с воля, а с пускане, с това да се пуснеш, да отпуснеш хватката, сграбчването, вкопчването.
Тъй и Христос практически показа - предаде себе си в Божиите ръце.
Разпването е аналогия и на медитативния процес.
У-Вей, или действие чрез бездействието, или прекратяване на деятелността, известно още и като "Шаббат". Тотално предаване. Самадхи, Нирвана.
Каквото и да правиш, каквито и да е подготовки, каквито и да е волеви актове, то само пречиш с тях и колкото и да опитваш, то насила няма да се случи. Трябва да се предаде човек, но предаването става едва след като си опитал всичко, щото "его"-то не вярва и иска то да е извършителя, щото е комплексирано. Предаването става едва при крайно измъчване, когато вече няма какво друго да правиш, когато нямаш друг изход, освен да умреш, в тази мистична смърт, носеща много имена...
Преди да умре човек не може да се новороди, а преди да се новороди няма безусловна Любов в постоянно отношение.
"Два пъти родени" - (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София)
-
Ники_: ""Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването.""
Не. Всъщност не е необходимо да си жив, това автоматично прави смъртта илюзия. Това не значи обаче, че не може да я изпиташ. Дори ако се понапънеш малко, може моментално да изпиташ физическата смърт - от рак например, стъпка по стъпка. Откъде идва това познание? Какво има под него?
Брате, щастието е невъзможно, ако няма кой да го изживява. Затова учение, слез "не аз" продължава с "аз & не аз". След Просветлението, след Нирвана, след осъзнаването на Шунята следва "завръщане", при което отново има "аз", но този "аз" няма нищо общо със стария "аз".
Иначе се "отлита", или както казва Ошо - формата постепенно се разгражда. А това не е целта на Творението.
-
С всяко издишване, брате, смърт е.Всеки ден умираш по няколко пъти. Въобще смъртта ти е необходимост, за да си едно щастливо дете.
Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването.
-
За да влезна в темата - можем ли да приложим силата на волята си, за да узнаем дали сме постигнали вътрешна свобода и самодостатъчност - отговорът ми е - ДА! Всъщност май без нея няма да стане
Постепенно се заформя въпросът:
- Кое е естественото състояние на човешките отношения и узнаването? А кое изисква осъзнато волево действие?
Дали вътрешната свобода и самодостатъчност са тези, които си носим без да осъзнаваме и без да прилагаме воля? Или обратното - зависимостите са си вътре в нас и ни носят по течението си докато ги осъзнаем и преодолеем?
Говорим, за слънчевия сплит и неговата "решаваща дума" - да добавя, че той откакто се помня ми дава ясни знаци, само че аз започнах да ги разчитам и да ги следвам едва когато приложих усилие на волята да осъзная техния механизъм, послания и приоритети.
...
Кой ще призове ума на помощ? Кой ще предаде правилно истината от сърцето на ума?
А може и да се самозалъгваме, с туй "да", щот на практика кат гледам, свободни, свободни, но относително свободни... Не виждам истински свободни. Е, его-то на някой може да си мисли какво ли не. Аз също много съм се лъгал и самозаблуждавал, пък и съм си вярвал, даже без да се усетя, толкова угодно ми е било...
Слънчев сплит, тестиси, или пък простата... всяка една клетка може да изиграе ролата на "аларма", дето да ни алармира, но истинското разбиране, прякото, директното, има проява единствено в т. н. сърдечно съзнание.
Ако не умеем правилно да разчитаме и да виждаме директно (в) слънцето, щем не щем ще се ориентираме по неговото отражение в някоя водна повърхност по земята (разбирай енергийници центрове, биоактивни точки, енергийни канали).
На това му викам: След дъжд - качулка.
-
Хей, дайте да се види таз воля на практика!?
Ето един въпрос за узнаване:
Коя ще е датата на вашата смърт?
Ако този въпрос е сложен, то изберете си някой по-егоугоден, оп, простете, исках да кажа по-лесен.
Опитайте да узнаете каквото и да е без да се ползвате от лунарни (Вавилонски) методики.
И лекинко с напъните!
-
Не съм я чел за съжаление, както и много други книги...
Абе, мани...
-
Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...
И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, ...
Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...
Стоене пред Господа
За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.
Старецът Тадей Витовнишки
Словото = 3 + 7 + 12 = 22
- Мария-София и B__
-
2
Не знам какво се случва с мен
в Не знам какво ми е
Добавено
А нощно време се отдръпват... и сякаш някой те поставя в люлката на успокоението. Потопи се в тази люлка от Мир!