Ники_

Това не са стъпки за спасение, а за взимане на "дозата", от която човек има нужда, от която е зависим и на която робува.
Лечението минава през сблъскване със себе си (сянката, за която писа Орлин), с това от което идва страха.
Без приятели! В самота!
Усещането ми е, че се клони към обсебващо поведение, несъзнателно. Хората от това бягат, защото е насилие.
И всичко се върти около искането, около желанието за лична угодия, желание породено от страх.

По принцип желанието да задържа човек, нещо си там, се отразява и на дебелото черво, като следствие. Та следствието се нарича "запек".

Въпросът е - "Защо му са на човек приятели?". Има три отговора.
1. За да получава нещо от тях.
2. За да дава нещо от себе си за тях.
3. Хем да получава, хем да дава.

Ако човек търси приятели за да получи нещо от това, то е добре да познае що е то "сам си си достатъчен".
Ако човек търси приятели за да дава нещо на тях, за тях, към тях, то е добре да разбере, че може да върши въпросното към всеки, че няма ограничения, че нищо не му пречи.

Повечето хора стоят в точка 3.
И трите варианта са погрешни постановки, заблуди, невежество на съзнанието, или казано по-меко - липса на опит/познание, разбиране/проникновение за същността на живота.

Наряд за 20 август 2012 г.


1. Песен: Вехади
2. Молитва на Царството
3. Прочит на Зелените лъчи от „Завета на цветните лъчи на светлината“
4. Песен: Киамет Зену
5. Първо послание на ап. Павел към Солунтяни , 5 глава

6. Беседа: Абсолютни и относителни разбирания от т. Езикът на любовта.

7. Песен: Благославяй, душе моя, Господа.
8. Молитва на Избраните
9. Формула: „ Мир, мир, мир, Господи просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците.“ (3 пъти)
10. Формула: „Бог царува на небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено.“ (3 пъти)





20 август, 5 ч. с.

Няма да те изгонят, разбира се, може би никой няма да разбере че си нов! Помоли се преди да тръгнеш към езерата - да ти помогнат да откриеш човека, който се е качил там горе за да танцува с теб. Не се впечатлявай от неща, които може би ще те смутят - там има много хора и хора всякакви. Помни, че си там по своя вътрешна потребност и импулс и ги остави да те водят.
Ако диригентът на хора (това често е Симеон Симеонов) не започне с формулата "Мерухим, мерухим, мерухим. Али бехар. Махатма аум. (с тези думи се призовават светли същества и Духа на вдъхновението)", ти си я кажи и танцувай с любов! Аз съм с теб - тук от Хасково, моите приятели също! Успех!

Ще чакаме всички да споделиш преживяванията си!

Дойдох, видях, играх Паневритмия!

Никога не съм предполагал, че е възможно, в рамките на час-два да срещна толкова много (хиляди) позитивни и усмихнати хора.

Иначе, първото, което ме впечатли беше гледката - зелената поляна, която познавам от предишното си ходене сега беше цялата побеляла...от народ в бели одежди. Дамите, които бяха с мен се прехласнаха по роклите - ефирни, видимо шити специално за случая.

Второто нещо, което ми направи впечатление беше времето - предния ден познати ме предупредиха, че се очаквало да вали, да гърми и не знам си още какво. Аз не се притесних особено, но ми направи впечатление, че над планината е облачно, та ми мина мисълта, че може да се получи доста мокра Паневритмия. Не валя. Въобще. Нещо повече - поглеждайки по едно време нагоре видях гледка, колкото величествена, толкова и мистериозна - небето беше покрито с гъсти облаци, но точно над поляната, където се играеше Паневритмия облаците се бяха разкъсали и бяха образували правилен кръг, през който Слънцето огряваше събраните хора. Ако някой е успял да снима това, ще се радвам да го видя отново на снимка.

Самата Паневритмия усетих като преживяване мистично и красиво. Както и предполагах, с изключение на първите 4-5 минути нямах проблем с упражненията и синхрона. Поучвствах обаче, че в упражненията има смисъл, което не разбирам, така че следващият пък ще се подготвя по-сериозно в теоретична посока.

В заключение - благодаря ви за прекрасното преживяване и ... Слънчев ден!

Донка, благодаря за бързия отговор и съветите - ще се възползвам от всеки един от тях.

Обещавам, в дните след Паневритмията да пиша тук - за впечатленията на новобранеца.

Хубава вечер!

Много благодаря за споделеното преживяване knot
Достави ми неизказана радост Преди няколко години и аз усетих същото в моята първа Рилска паневритмия

Радвам се ,че братята и сестрите ,които са били тази година горе ,са заредили пространството , с любов и хармония Красиво и празнично е било
Ние играхме също в мир ,радост и хармония Сигурна съм че мислено ,всеки изпрати добра мисъл към големия кръг на Езерата

Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя !

Това което описа knot е много точно. Сега си спомних за това "око" синьо небе точно над кръга, заобиколено от тъмни облаци, но ние толкова сме свикнали с това чудо, че после го забравяме...

Хубаво е, че си почувствал, че всяко движение има смисъл, който сигурно ще ти е много интересно, когато ти се разкрие. Но най-важното си открил - хилядите усмихнати и позитивни хора създаващи един общ ритъм и хармония.

Ники, той затова и пита човекът, защото не му е добре, не се чувства удовлетворен. Според мен има нужда от практически действия, не от философстване. Въпросът е дали го иска?! След като му беше дадена подходяща обратна връзка, с добри и силни, но изискващи промяна и действие насоки, той въобще спря да пише в собствената си тема. Дали не я отвори, за да задоволи нуждата си от оплакване?! Дано се бъркам - ако е така, нека пише! Започна ли вече психотерапия? Записа ли се на няколко места - клубове, спорт, духовна общност, спийд дейтинг, социални клубове и т.н.? Планира ли и възнамерява ли да потренира уменията си в група за реторика, невро лингвистично програмиране и др.? Чувствайки го през писмата му, пише за да се оплаква - тоест дълбоко в себе си не иска да промени положението, а проектира причините за случващото се извън себе си. Нека бъркам! Ако е така, нека пише и каже, какво е направил досега от отварянето на темата си и какво възнамерява на практика да направи. Но, пипними, ясни малки стъпки, различни от едното четене и мислене!

Никой не е длъжен да харесва никого! Харесвани сме, ако имаме качества! Ако сме смели! Ако сме силни! Ако сме решителни! Ако сме стабилни в следването на посока и цел. Харесват ни, ако в очите ни гори огън от радост и воля, от сила и наслада от трудностите! Няма как истински да имаме подобни качества, ако сме задръстени с малоценност, страхове и вина, с вярвания, че не ставаме, че светът и другите са лоши, че някой ни е длъжен, че се проваляме, ако ни е страх от излагане и т.н. Искаш да имаш приятели? Бъди харизмкатичен! Тогава ще имаш преизобилно. Но няма да зависиш от тях и ще имаш сигурност и самостойност с или без тях!

А според мен, Орли (Здревей между другото :-) ) човек, по принцип, има нужда и от двете - и от практиката, и от философията, която като дума ще заменя с "разяснение". Ти сам в темата, пък и не само тук даваш изобилие от чудесни разяснения. :-)
Да се каже единствено: "Прави така и така." е недостатъчно за човек, за ума, защото той иска да знае защо, иска обоснованост, аргументираност.
Каквото съм счел, това съм дал. Ако е от полза, хубаво. Ако е вредно, също не е зле. ;-)

Едни не могат да бъдат сами. Други не могат да бъдат с който и да е.
На едни им харесва компанията и ненавиждат самостоятелността, защото виждат в нея самота, а тя е страшна (в очите им) като смъртта и аналогична на нея.
На други им харесва да бъдат сами и ненавиждат социалния живот, партньорството, компаниите, шума, защото считат същите за крадец, който им краде мира. Страхуват се също да имат социалност, партньор, компания и пр., защото се страхуват да не ги изгубят.
Това са два полюса, две крайности.

Едно време, един мой учител ми каза тъй: "И в тълпата може да бъдеш сам, ако решиш. Не би ти попречило. Само е нужно да знаеш как."
Мога да кажа, че и обратното е валидно - дори и сам, никога не си сам, пък и сам, пак е интересно.
И двете положение могат да ти дадат, но могат и да ти вземат, зависи от твоето собствено отношение към живота, от твоето разбиране, от светогледа ти.
Да се научиш да бъдеш сам, да преодолееш страховете си - това не е лесно, но е възможно. Три неща са необходими - вяра, надежда, любов, но за да имаш тези трите, ще ти трябва и правилен възглед, разбиране, проникновение за същността на живота (учение, концепция, идея които да приемеш за правдиви, за истина и които да изповядваш).
Страданието, което удря по нечия глава, то е учител и подтиква към развитие, към движение, към еволюция на съзнанието.

И да има човек приятели и да няма, все едно е - участа му е в гроба.
До преди гроба е важно да се изживее живота по най-добрия начин. Човек бива да отсее/разбере това, което най-много го прави щастлив, което го ощастливява - дали искането, жеалнието да придобива и самите придобивки, или желанието да дава, защото от даване човек също получава удовлетворение, пък и комплексарщината се лекува, докато ако само взима човек, ако само се стреми да придобие, каквото и да е, то все ще е неудовлетворен.
Къде е истинското удовлетворение, истинското изпълване в душата?
Дали е там, или тук? Дали в това, или в онова?

Понякога човек не осъзнава как без да иска загражда, опитва да завладее, подтиска, притиска, насилва, задушава приятеля си, партньора, околните, че дори и самото приятелство. Натрапчивост. Агресивност. Толкова много желае, че не усеща как е загрубял в копнежа да придобие на всяка цена... защото страххх и нестабилност, но всеки може да бъде в подобно положение, затова състрадсанието не бива да се изоставя.

Има един много добър въпрос:
Какво от това?

Сядаш и започваш да наблюдаваш всички игри на своето съзнание, всички копнежи, всичката немирност, всичкия филм в себе си.
Каквито и опасения да се появяват, разглеждай ги, без да допускаш истерическия страх да те завладее, без паника, без да откачаш и виж дали те са по-силни от теб, с въпроса "Какво от това?", например:

Живот без приятели.
Какво от това? Животът и такъв е интересен, нека го разгледам.
Болест.
Какво от това? Сигурно и от нея има полза, дори само ако разбера причините за нейната поява, пак е ценно.
Самота.
Какво от това? Нека видя колко е дълбока "ямата".
Смърт.
Че какво от това? Колкото - толкова?
Ама... това, пък онова (умът винаги умее да се оправдава, да представя аргументи, които да изглеждат много на място, правдиви, здрави, разумни, но при все това, си остават просто оправдания, за които той сам се вкопчва като удавник за сламка, зама и само да не е тъй, а инак...)!?!

Лудост.
Какво от това?

Бедност, глад.
Какво от това?

Нещастие.
Какво от това?
Хубаво!

и т. н. и т. н. може да разглеждаш по същия начин. Първо разглеждай, размишлявай, поставяй се във всяко положение, което ти се вижда не(его)угодно.

А според мен, Орли (Здревей между другото :-) ) човек, по принцип, има нужда и от двете - и от практиката, и от философията, която като дума ще заменя с "разяснение". Ти сам в темата, пък и не само тук даваш изобилие от чудесни разяснения. :-)
Да се каже единствено: "Прави така и така." е недостатъчно за човек, за ума, защото той иска да знае защо, иска обоснованост, аргументираност.
Каквото съм счел, това съм дал. Ако е от полза, хубаво. Ако е вредно, също не е зле. ;-)

Едни не могат да бъдат сами. Други не могат да бъдат с който и да е.
На едни им харесва компанията и ненавиждат самостоятелността, защото виждат в нея самота, а тя е страшна (в очите им) като смъртта и аналогична на нея.
На други им харесва да бъдат сами и ненавиждат социалния живот, партньорството, компаниите, шума, защото считат същите за крадец, който им краде мира. Страхуват се също да имат социалност, партньор, компания и пр., защото се страхуват да не ги изгубят.
Това са два полюса, две крайности.

Едно време, един мой учител ми каза тъй: "И в тълпата може да бъдеш сам, ако решиш. Не би ти попречило. Само е нужно да знаеш как."
Мога да кажа, че и обратното е валидно - дори и сам, никога не си сам, пък и сам, пак е интересно.
И двете положение могат да ти дадат, но могат и да ти вземат, зависи от твоето собствено отношение към живота, от твоето разбиране, от светогледа ти.
Да се научиш да бъдеш сам, да преодолееш страховете си - това не е лесно, но е възможно. Три неща са необходими - вяра, надежда, любов, но за да имаш тези трите, ще ти трябва и правилен възглед, разбиране, проникновение за същността на живота (учение, концепция, идея които да приемеш за правдиви, за истина и които да изповядваш).
Страданието, което удря по нечия глава, то е учител и подтиква към развитие, към движение, към еволюция на съзнанието.

И да има човек приятели и да няма, все едно е - участа му е в гроба.
До преди гроба е важно да се изживее живота по най-добрия начин. Човек бива да отсее/разбере това, което най-много го прави щастлив, което го ощастливява - дали искането, жеалнието да придобива и самите придобивки, или желанието да дава, защото от даване човек също получава удовлетворение, пък и комплексарщината се лекува, докато ако само взима човек, ако само се стреми да придобие, каквото и да е, то все ще е неудовлетворен.
Къде е истинското удовлетворение, истинското изпълване в душата?
Дали е там, или тук? Дали в това, или в онова?

Понякога човек не осъзнава как без да иска загражда, опитва да завладее, подтиска, притиска, насилва, задушава приятеля си, партньора, околните, че дори и самото приятелство. Натрапчивост. Агресивност. Толкова много желае, че не усеща как е загрубял в копнежа да придобие на всяка цена... защото страххх и нестабилност, но всеки може да бъде в подобно положение, затова състрадсанието не бива да се изоставя.

Има един много добър въпрос:
Какво от това?

Сядаш и започваш да наблюдаваш всички игри на своето съзнание, всички копнежи, всичката немирност, всичкия филм в себе си.
Каквито и опасения да се появяват, разглеждай ги, без да допускаш истерическия страх да те завладее, без паника, без да откачаш и виж дали те са по-силни от теб, с въпроса "Какво от това?", например:

Живот без приятели.
Какво от това? Животът и такъв е интересен, нека го разгледам.
Болест.
Какво от това? Сигурно и от нея има полза, дори само ако разбера причините за нейната поява, пак е ценно.
Самота.
Какво от това? Нека видя колко е дълбока "ямата".
Смърт.
Че какво от това? Колкото - толкова?
Ама... това, пък онова (умът винаги умее да се оправдава, да представя аргументи, които да изглеждат много на място, правдиви, здрави, разумни, но при все това, си остават просто оправдания, за които той сам се вкопчва като удавник за сламка, зама и само да не е тъй, а инак...)!?!

Лудост.
Какво от това?

Бедност, глад.
Какво от това?

Нещастие.
Какво от това?
Хубаво!

и т. н. и т. н. може да разглеждаш по същия начин. Първо разглеждай, размишлявай, поставяй се във всяко положение, което ти се вижда не(его)угодно.

Да, Божидаре , всичко зависи от... Твореца. Вътрешният копнеж, вътрешния стремеж, любовта в сърцето, мислите за Бог, омилението по Него, и пр., и пр., всичко зависи от Въздесъщия.
Наречено е Лилла, или Божествена игра, но поради Майа човек (или която и да е сляпа ин_диви_дуалност) си мисли и е убеден, че нещо зависи от него.

Бхагавад Гита, трета глава
"Аз съм успехът, Аз съм провалът." Кришна

Свободен (от комплексираността, от чувството за вина, от срама, от страха, от тъгата...)!
Лек Бъди!

п.п.: но,

http://www.beinsadou...=20#entry160963
http://www.beinsadou...=20#entry154717

И не и да.
Зависи кой какво влага в думата "воля".

Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението.
Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам.
Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа.

С всяко издишване, брате, смърт е. Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването.

По- скоро прилагам силата на интуицията, за да науча нещо...А също така и силата на интелекта и логиката...Хах...

Можете ли да приложите силата на волята, за да узнаете нещо?

Ако можеш - хубаво. Ако не можеш - пак хубаво.

Старецът Тадей Витовнишки

Словото = 3 + 7 + 12 = 22

Старецът Тадей Витовнишки

Словото = 3 + 7 + 12 = 22

А сърцето, пък и ума зависят от Бога. Ако Бог даде. Ако зависеше от човека, всеки би разполагал със силата сам да си отвори сърцето и да изпита любовта, да си пробуди ума, та чрез него да съзре и отсее правите мисли, при това когато поиска, още сага, ако щеш. Само че нещата не зависят от човека. Зависят от желанието му, наречено "душа", от това в каква посока е насочена тя. Насочването на душата зависи от Бога. Бог може да обърне всяка една душа към себе си, да разпали вътрешен стремеж, онзи проатом, намиращ се в спящо състояние у всеко сърце.
В първом Бог зове душата, която се отзовава в последствие, на мига.
Съсъд, в който Твореца излива Благодатта си, Любовта, Светлината, който съсъд отвръща на Твореца със същото. Светлината Хохма, Светлината Хасадим.



Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон
Всичко е от Бога - и вярата, и умението да мислим, и възможността да мислим, и правите мисли, и различаването на правите мисли, и усвояването на правите мисли, и появата на правите мисли, и съществуването на правите мисли..., и...

А сърцето, пък и ума зависят от Бога. Ако Бог даде. Ако зависеше от човека, всеки би разполагал със силата сам да си отвори сърцето и да изпита любовта, да си пробуди ума, та чрез него да съзре и отсее правите мисли, при това когато поиска, още сага, ако щеш. Само че нещата не зависят от човека. Зависят от желанието му, наречено "душа", от това в каква посока е насочена тя. Насочването на душата зависи от Бога. Бог може да обърне всяка една душа към себе си, да разпали вътрешен стремеж, онзи проатом, намиращ се в спящо състояние у всеко сърце.
В първом Бог зове душата, която се отзовава в последствие, на мига.
Съсъд, в който Твореца излива Благодатта си, Любовта, Светлината, който съсъд отвръща на Твореца със същото. Светлината Хохма, Светлината Хасадим.



Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон
Всичко е от Бога - и вярата, и умението да мислим, и възможността да мислим, и правите мисли, и различаването на правите мисли, и усвояването на правите мисли, и появата на правите мисли, и съществуването на правите мисли..., и...

И не и да.
Зависи кой какво влага в думата "воля".

Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението.
Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам.
Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа.

И не и да.
Зависи кой какво влага в думата "воля".

Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението.
Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам.
Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа.

И не и да.
Зависи кой какво влага в думата "воля".

Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението.
Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам.
Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа.

Всъщност нямаш проблем. Искаш да бъдеш обичана. Но любовта не е да намериш някой, който да поддържа суеверията ти. Любовта е да ти разбият сърцето милион пъти и да продължаваш отново да обичаш. Такъв е живота и такъв трябва да бъде. Другия вариант е да се затвориш в себе си ( - Никой не ме обича, сърцето ми е разбито!- и да се чувстваш обидена), тогава няма живот. Обичай. По-лесно е, без значение какво. Не е нужно да предлагаш любовта си или да го казваш на глас, прави го вътре в себе си, това ще се отрази на всичко около теб.