Здравейте. Благодаря предварително на отделеното от специалистите внимание.
Проблемът ми е следния. През август 2012 получих нервна криза. Тя се състоеше в изтръпване на главата от към тила, треперене на крайниците, усещане че нещо ме бута и ще падна от прозореца. Ужасът ми трудно можеше да се опише.
След няколко успокоителни последва среща с психиатър, който ми предписа Есцитазан. Пих го 1 година и 10 месеца и тъй като се чувствах добре, докторът каза да го спираме по схема. По време на намаляването пак ме беше страх, но си казвах, че това е самовнушение.
Без хапчета изкарах два месеца докато на морето усетих, че нещата се завръщат. Един ден на плажа ме обзе паника, че съм сама, без телефон и цигари и се разтреперих, сърцето ми заби лудо и нещо ме стегна в гушата. Започнах да надувам една плажна възглавница и така се успокоих докато дойдат близките ми. Но след този случай, около седмица по-късно започна отново да ме задушава, пих няколко дни успокоителни и след седмица изпитвайки адски страх, че ще полудея и че нещо лошо ще се случи с мен отново започнах антидепресанта.
Страхът обаче още си го има, в по-малка степен разбира се. Докторът ми каза че имам нервна депресия. Тъй като онзи ден получих отново малка паник атака, лекарят ми каза да си увелича хапчетата на 20мг.
На мен обаче не ми се иска да увеличавам дозата.
Моля Ви да ми помогнете, като ми обясните какво е това което ми се случва. Нормално ли е при паник атаки да имаш усещането, че нещо ще те бутне през прозореца и да го избягваш. Да не би да имам нещо по-страшно