Нещата които е препоръчал колегата ще облекчат ситуацията.Но няма да я решат напълно. Ще ти поясня защо.
Има два типа хора, едните са със стабилна самооценка, другите са с ниска самооценка.Теоретично, връзките които са възможни са три вида.
Първата е, в която двамата са със стабилна самооценка.Това една щастлива, трайна връзка, в нея двама са взаимно допълващи се, всеки един се стреми да дава максимално грижи на другия, без да изисква някаква промяна от него.Това е една връзката, в която всеки запазва своята цялост и обсебване няма-и двамата могат да функционират спокойно и сами, но избират да се наслаждават на това да правят някого щастлив.
Втората връзка е, между двама с ниска самооценка.Това е също много трайна връзка, но за разлика от първата, хората в нея са нещастни.Тъй като и двамата са с ниска самооценка, в тях непрекъснато, под някаква форма живее страхът,че партньора им ще ги изостави заради някой друг.Така че и двамата имат за цел да прекратят връзките на човека до себе си с всеки, който може да им го отнеме-родители, приятели и най-вече хора с които може да направят нова връзка.В тази връзка, всеки иска да промени другия, и това води до много спорове и кавги. Така всеки започва да се чувства нещастен, но не напуска връзката.Защото? Защото го е страх да остане сам.Понеже самооценката му е ниска той се страхува, че ще остане сам до края на живота си и не напуска партньора си.За това, двамата се карат, разделят се и пак се събират и така до края на живота си.Живот, който е нещастен.
Третата връзка, между човек с висока самооценка и ниска е практически невъзможна.Тя граничи с первезия - човека с висока самооценка е зрял човек, а този с ниска е едно малко дете.Не може възрастният да прави любов с дете.
В първият си пост ви писах, че имате ниска самооценка, там нямах време да се обоснова и обясня това което ви пиша сега- и вашият приятел е с такава.
Тоест, вие сте във втората ситуация- връзка между двама човека с ниска самооценка. ТРАЙНА, НО НЕЩАСТНА.
С две думи – и двамата се нуждаете от работа с психолог или психотерапевт.
Много ми хареса мнението на Орлин.
Easy note, много хора, аз включително, търсят конкретна визуализация на проблема, докато истинските причини са комплексни и не толкова прости.
Чувам мъжете често обвиняват жените, как се хванали с онзи защото имал пари и положение, категоризират ги с термини като "използвачка"; "материалистка" (да не стигам по-далеч) и т.н. Всъщност, ако човек се замисли, може би тези мъже са самоуверени, целенасочени, спокойни, със самочувствие, не толкова ревниви, по-малко склонни на самосъжаление и много, много други качества, които аз и ти, може би, нямаме....
А ти казваш, че приятелките са виновни, че всичко си е било ОК до този момент. Кое беше ОК? Твоята работа беше по-добра ли? Разполагаше с повече средства ли? Беше по-целенасочен, мотивиран, предлагаше повече сигурност? Или пък, ти си застинал там - преди няколко години, докато приятелката ти е претърпяла някакво развитие. Ами, ако ти си беше поставил цели, беше ги следвал, самочувствието ти беше различно, можеше да се преместиш при нея, или да й предложиш тя да дойде при теб.... Не го казвам, за да съжаляваш за това какво е можело да стане, а по-скоро да се замислиш, какво можеш да промениш в себе си, а оттам отношението на другите към теб.