Alexander Mitev

Моето лично мнение, обаче, е че се намира всевъзможна литература, която да те оправдае да бъдеш всякакъв - интроверт, екстроверт, полигамен, моногамен, и т.н. Хората обичат да си намират оправдание "Аз си седя вкъщи, защото съм интроверт, а това е красиво, страхотно, силата на интровертите е навсякъде и т.н" Да, може да е така в 1 от 100 случаи, но в останалите 99 хората не искат да излезат от комфортната си зона:) За мен, не е лошо, колкото и готин интроверт да си, лекичко от време на време да се предизвикваш и правиш неща "против природата си". Поздрави

Така разказвайки, звучи сякаш синът Ви е много "сърдит" на себе си. Изглежда има ниско самомнение и оценка, страхлив е, а оттук не вярва на себе си и околните - има нужда да контролира всичко. Затова иска да е хронично прав, за да доказва постоянно, че е ценен, защото той сам не го вярва - "нека видят всички", пък така може да повярва (но е временно). Тук също лежи и желанието да принизява другите, за да "нормализира" своето място и позиция в обществото. Принизява като критикува бясно, следи другите под лупа, търси и най-малката грешка, която го кара да се чувства доволен и същевременно опълномощава да поддържа държанието си. За мен, правилната посока е вярата в самия себе си, изграждането на стабилно самомнение, моето ще се отрази на всяка сфера в живота му. Връзката с приятелката му беше ли изпъстрена с раздели и събирания, ултиматоми и т.н? Преполагам дори не допускате , че е възможно той да отиде при специалист. Егото е изградила такава черупка, че агресивно би отблъснало всеки опит за подобен съвет - "аз не съм луд" би си казал той. Обикновенно, за да се отвори съзнанието към това ново е непознато пространство, нещо трябва да ни разтърси, да ни заземи. Успех

"определено искам да го забравя" - защо искаш да го разбравиш? Той е бил част от живота ти, помни го, свиквай с тази мисъл, но я приеми като възможност да станеш по-силна, по-ценна за самата себе си, да опознаеш себе си - какво искаш от живота, какъв човек до себе си, с какво би направила компромис, и с какво - не. "искам да се излекувам" - ти за болна ли се приемаш? Наистина е по-лесно да си кажеш "Аз съм болна, не съм в състояние да взема трезво, полезно за мен решение.". Ако малко излезеш от ролята на онеправдана - виждаме, че той ти причинява всичко това, а никъде не каза, че да останеш свързана с него е твой личен избор - ще трябва да поемеш отговорност, да прекратиш тези нездравословни отношения, да продължиш напред... А той, поне за мен, е много страхлив. Страх го е, че е незначителен, а твоята любов, в частност страдание, го кара да се чувства НЯКОЙ. Затова иска да разбереш колко е харесван от жените, на разговорен език - колко е велик. Според мен не те обича... просто, за да обичаш, трябва да си в мир със себе си, а той не е, затова търси постоянни доказателства... Лично аз не виждам друг изход, освен да прекратиш отношенията и да си спестиш много време и мъки.

Ама само как казваш "Аз не съм на 15, а жена на 30 години"! Сякаш това трябва да носи тежест, да покаже, че твоите терзания носят опита на 3 години връзка и 30 години житейски опит! Да де, супер, ама звучиш точно като на 15, та дори и малко надолу, когато бягаш във фантазии за вечната любов и т.н. Съжалявам, ако ти се струвам груб, не е целево, а по-скоро това мисля. Един въпрос: Кажи ми коя уважаваща себе си жена, без значение годините, ще се подложи на подобен тип връзка, защото той не е станал неуверен, лутащ се, нестабилен за ден. Бил си е такъв през цялото време! Втори въпрос: Кой уважаващ себе си мъж, здраво стъпил на земята, приключва 3 годишна връзка, хваща се в нова, предлага брак за 2 месеца, но постоянно напъва и за старата връзка? Така отстрани как ти изглеждат нещата, честно?

Относно наднорменото тегло, искам да кажа, че в 99.99% от случаите то е следствие на положителен калориен баланс! Стресът и другите фактори наистина влияят, но едва ли могат да дадат разлика по-голяма от няколко %.От това, което съм видял стресът и негативните емоции са фактор, който влияе на приема на храна, а не на някакво магическо забавяне на метаболизма! Те могат да причинят както увеличен, така и намален калориен прием. Жените по-често надебеляват, докато мъжете отслабват. Смята се, че имаме капацитет на взимането на съзнателно полезни за нас решения, а спазването на хранителен режим поставя волята на изпитание, колкото и грамотно да е съставен той. Човек не е мотивиран да си сготви, да мери храна, повдига му се от един и същи храни. Инсулиновата резистентност и други метаболитни дисфункции са следствие на наднорменото тегло, а не причина за него. Това трябва дълбоко да потъне в психиката на спазващият режим, и гонещ цели. Естествено, че когато процента телесни мазнини е 40%, триглицеридите ще бъдат високи, както и инсулиновите рецептори ще преобладават в мастните клетки, за сметка на мускулните. Постоянното наличие на ненужно много енергия (калории) ще доведе до притъпяването на редица рецептори и механизми и влошена обработка. Имайки предвид, че в Българското меню преобладават въглехидрати и мазнини, нормално е да станеш резистентен...

Не си намерил баланса - скочил си от една крайност като зависимостта, в друга - пълно въздържание. Какво нередно виждаш жена да иска секс на 2-та среща? Искаш да се дърпа, да чака да и сваляш звезди, да направиш нещо свръхестествено:) А я си представи, че част от тези жени знаят какво искат, не се страхуват да го поискат, и противно на теб - не ги интересува какво ще кажат другите! Кой сега е една крачка напред и кой назад? С това чакане, само според мен, събираш една палитра от илюзии, очаквания, напрежение... Рискуваш когато дойде "чаканата" да се разочароваш силно, много силно, а тя няма да ти е виновна. Успех

И аз не съм психолог, нито философ, но ще се опитам да напиша какво за мен е подходяща жена. - да бъде красива - това е неизменна част за мен. Искам да ме привлича, това да не е мимолетно, да има сексуална енергия. Може да има всички други качества, но това липсва ли... нямаш желанието да откриеш повече. - да те остави да бъдеш себе си, да бъдеш спокоен - след първото условие, това е ужасно важно! Да не стоиш в постоянно напрежение дали правиш достатъчно, дали и обръщаш достатъчно внимание, дали правиш достатъчно жестове, защото ако се успокоиш, може да намери някой, който го прави. ЕТО ТОВА за мен е най-голямата слабост на жените. Много са малко тези, които се открояват. - останалите неща с изневеряването, усойницата и т.н се подразбират.

И мен това ме мъчеше, мъчеше ме силно и ме потискаше, че цялата отговорност нашите отношения да са нормални "висят на мен". Когато го повдигах на въпрос получавах яростен отпор. Един хубав ден, преди няколко месеца, реших, че повече няма да го правя това - като иска да се сърди, нека се сърди. След няколко месеца прилагане на този подход, тя си намери друг, прехвърли цялата отговорност на мен, че не съм я зачитал, обичал, не съм правил нищо за нея, захвърлял съм отношенията на вятъра. Направи всичко възможно, за да напусна апартамента където живеехме, оправдавайки грозното си отношение към мен с това, че е "претръпнала" заради моето държание. Е, аз знам истината, но благодаря, колкото и да ми е тежко, че точно това, че се опълчих ми показа какъв човек стои до мен. Ако не бях се опълчил и казал "майната ти, аз повече няма да се поддавам на тези манипулации", можеше наистина да се стигне до дете и брак. Понякога животът ти дава шанс да откриеш пътя на пред, но от теб зависи как ще го видиш! Голяма част от хората показват същността си, когато са поставени под напрежение - "когато изстискаме портокал, излиза портокалов сок. Така е и с хората - когато са притиснати, тогава показват какво има вътре". Бъди смел, дори да боли. Тази смелост ще вдига самооценката ти с всяка малка победа!:)

И на какъв мъж е попаднала? Докато повечето имате право, все пак не сте му в къщата! Защото и аз съм живял с жена, която излезе тотално от форма, и въпреки най-добрите ми намерения, се разделихме. Не е толкова просто "Жена ти надебеля и ти я заряза - линч за теб". Тя надебелява, става неуверена, почва да се съмнява в теб, да търси друга, има нужда от постоянни уверения колко всъщност я обичаш и искаш да си с нея, в противен случай - скандал, драма, сълзи. И от човека, който довчера си обичал, няма много следи - имаш нов човек, нова връзка, а тя може да не ти харесва. А примера на д-р Първанов може да "избожда очи", но същевременно е един много добър съвет! Защо двама човека не потърсят щастието другаде? Заради критиката на група "съпричастни" във форума ли? Ами ако на тази жена и трябва точно тази раздяла, за да се осъзнае и тръгне по нов път... към смелостта за промяна и самоувереност? И ако все пак авторът реши да й помогне, с нея или не, отслабва се с: 1. Калориен дефицит - приемаме по-малко от колкото изразходваме. 2. Посреща протеиновите нужди - приема достатъчно белтъчини. 3. Посреща нуждите от есенциални мастни киселини. 4. Остатъка от калориите запълва с въглехидрати. На всеки няколко седмици трябва разглеждане и адаптиране на диетата към новите енергийни нужди, предвид загубеното тегло. Поздрави

"Нямам сили" - тук се крие разковничето. И ние сме учили, и ние сме работили и прекъсвали обучението си, но сме се оправили... Никой не казва, че е лесно, ама "невъзможно" и т.н. си е оправдание. Ситуацията е просто такава каквато е - нито повече, нито по-малко. Приемане, според мен, значи не да се омъжиш за него, а да приемеш ситуацията такава каквато е - родителите ми мислят така, аз мисля различно, имам избор да ги послушам, или не. Не че е лошо да нямаш сили, но осъзнаването "не го правя, защото нямам сили" е голяма работа Самото то, според мен, е първата крачка към промяна... един ден.

Хм, много интересна тема. Може ли да попитам кои са ТЕ? Тези, които те притискат, вменяват и правят нещастна. Аз чета, но проблем не виждам: 1. Ти не го харесваш и не искаш нищо интимно с него. 2. Някакви "ТЕ" изказват мнение различно от твоето. Е, и? Аз смятам, че връзка не се започва защото някой ще бъде с теб докрай, а защото искаш някой да присъства в живота ти, който, между другото, и без този някой си е добре.

Имаш много, много нереалистични представи. Пет пъти седмично и отиваш да го питаш дали има проблем... Какви са очакванията ти, ще споделиш ли?

Сама казваш "Живея с тази вина от 15 години". Според мен си свикнала да си с нея и ужасно много те е страх да я захвърлиш, затова я търсиш чрез постъпките си. Ако я хвърлиш ще трябва да поемеш отговорност за по-дълго от седмица, пък може и след година отдаване да те отхвърлят и тогава накъде. Ако почна да излизам с някого, когото харесвам, и всичко върви ок, защо да ходя да си търся "белята", още повече, че тя ще ми донесе тази страшна вина. Това си е лично мое мнение, изобщо не съм специалист.

Защо искаш да бъдеш с подобен човек? Това, че се кара с майка му променя ли по някакъв начин отношението му към теб?

Извинявам се - не съм специалист, но ще си позволя да изкажа мнение. Изобщо не искаш да помогнеш на приятеля си, а на себе си! Искаш да задоволиш собствените си представи, предразсъдъци и потребности, променяйки него. Не виждам приятелят ти да иска да се осъществи сам, без тази болна връзка с родителите си. Защо трябва вашите да се познават с неговите родители? Защо трябва ти да ходиш у тях и се сближаваш с баща му? Защо трябва той да отиде на бригада? Защо непременно трябва да учи? И последно - приятелят ти дойде ли да те помоли за помощ или ти (комплексите ти) решиха, в колко голяма нужда е той?