Здравейте,
Излизам с един мъж от няколко месеца. Още от самото начало започна да проявява гневни изблици, които аз игнорирах и отдавах на това, че много ме харесва и се страхува да не ме изгуби и затова губи контрол. Той се извиняваше, но скоро пак избухваше. Обиждаше ме и изглеждаше доста страшен, така че аз просто се стараех да запазя мълчание и да изчакам да отмине. След това се случи и сексуалното и физическо насилие няколко пъти.
Предполагам разумният въпрос е защо не съм избягала от него още в началото? За съжаление не мога да дам разумен отговор. Всъщност той е най-любвеобилният и грижовен мъж, който съм срещала. И вероятно комбинацията със страха от проблеми при раздяла ме държаха при него още 2 месеца.
От вчера сме разделени. Той обеща да отиде на терапевт и затова се регистрирах в този сайт, за да потърся подходящ за ситуацията специалист. Прочетох доста неща по темата в интернет и разбрах, че това поведение е въпрос на избор, нещо като лукс и затова насилниците много често не желаят да се лекуват. И при него няма особено желание, дори ми каза, че половината вина е моя, че аз съм се държала неадекватно и затова той се е ядосал, а след това просто загубва контрол. И че аз също трябва да отида на терапия, за да се науча как да се държа нормално.
Той ми каза, че според статистиката в една на всяка 5 двойки има насилие. Вярно ли е това, аз не знам за нито един такъв случай, може би падам от Марс.
Имам две молби към вас. Първо, възможно ми е терапията на домашно насилие да е успешна? Разбирам, че става въпрос за дълбоко вкоренен стремеж за доминация и контрол, а никой не желае да изпусне контрола. Променят ли се наистина тези хора?
И втората ми молба е за име на терапевт, който има опит в тази материя и да говори английски (човекът не е българин). Няма проблем да е някой от консултиращите тук психолози.
Благодаря предварително.