Велина_Р

Напълно съм съгласна с вас Орлин. Не мисля, че той е готов за промяна все още. Както казахте, има много предимства от това да бъдеш насилник. Но вие ще разберете преди мен, защото той много настояваше да му намеря терапевт и аз му дадох вашите координати. Твърди, че ви е изпратил мейл и може би скоро ще го срещнете. Желая ви успех с този пациент/клиент.
Аз ще се придържам към казаното от д-р Първанов:
 
 

.......че човека който търпи това насилие има съществен психологичен проблем.Съгласете се, че никоя жена или мъж, които  ценят и обичат себе си и  няма  да допуснат някой да се държи с тях неуважително  и грубо по какъвто и да  е повод.   И ще защитавам позицията си да се уважавам повече и да не бъда с насилник. Поздрави,

Минаха две години откак приключих темата, за хората които я четат сега ще кажа, че съм все по-добре. Вече не ми е интересно да следя форума, сега други неща ме вълнуват. Без да навлизам в много подробности ще кажа, че минах през доста стресови ситуации за това време, но стреса не е успявал да ме надвие, не съм имал паники. Изправях се пред страховете си, беше доста трудно на моменти, но плода който усилията ми дадоха си заслужаваше. Сега знам много повече за себе си и от дете станах мъж. 
 
Ако не беше разклатеното ми емоционално равновесие сега вероятно щях още да съм си на старите коловози и да се крия от отговорностите на живота като щраус, който заравя главата си в земята. Така, че паническите пристъпи бяха не проклятие а благословия. Господ си знае работата, хората сме твърде малки за да разбираме живота, можем само да го живеем.
 
На човека, който сега е объркан бих дал съвета да решава проблемите си един по един, нека не е всичко наведнъж, защото това е пряко силите и на най-силния. Нека започне с това да се изправя пред страховете си. Нека започне психотерапия при възможност, това много ще помогне. Като се разреши проблема със страха всичко друго лесно се нарежда. 
 
Това е, дано съм вдъхнал на някой надежда, не губете време а действайте! Щом аз успях всички вие можете.
 
Успех!

Напълно съм съгласна с вас Орлин. Не мисля, че той е готов за промяна все още. Както казахте, има много предимства от това да бъдеш насилник. Но вие ще разберете преди мен, защото той много настояваше да му намеря терапевт и аз му дадох вашите координати. Твърди, че ви е изпратил мейл и може би скоро ще го срещнете. Желая ви успех с този пациент/клиент.
Аз ще се придържам към казаното от д-р Първанов:
 
 

.......че човека който търпи това насилие има съществен психологичен проблем.Съгласете се, че никоя жена или мъж, които  ценят и обичат себе си и  няма  да допуснат някой да се държи с тях неуважително  и грубо по какъвто и да  е повод.   И ще защитавам позицията си да се уважавам повече и да не бъда с насилник. Поздрави,

Аз бих работил и без пари. Тогава ще ми е най-леко на сърцето. Тогава пациентът хикс на 40г., с букет от генерализирана тревожност, паник атаки, обсесии и компулсии, депресия и хипохондрия - този пациент, който не може да работи, защото към горния букет се е надсложила и агорафобия, а натрапчивостите са станали неконтролируеми и прерастват в налудности - той ще може да продължи да идва. А сега, когато ми заплаща, дори и моята супер ниска такса от 20лв., той не може да продължи, защото няма пари. А няма, защото не може да работи. И таксата заплаща старата му майка с пенсията си.... Ако работех без пари момичето игрек от село еди си кое си, което е расла под "грижите" на свръхегоистична деспотична майка и има заложена подчиненост, малоценност и неасертивност, които сега провалят живота му, депресирайки го и карайки го да бяга от бъдещето си - това момиче което работи за 250лв. месечно и има огромна нужда от терапия, ще може да я продължи. Но не може, защото имам такса, която изисквам...все пак. Ако работех без пари, красивото момиче хикс с анорексия, което няма сили да работи вече, но има отчаяна нужда от терапия, която го спасява от вплитането в обсебилия го психичен болестен кръг, ще може да продължи започнатата терапия,която се развива добре, но е спряна по средата - защото паричките са свършили. Обаче аз имам обявена такса, която колкото и малка да е, е нещо за хората с невротгичен проблем, защото много често поради него те не могат да ряботят. И прекрасното момиче с анорексия след няколко месеца застава пред теб на някой некролог... Ако работех без пари, жената игрек, която има рак на костите, причинен от болезнено ниско самочувствие (което е факт, наблюдаван в психотерапията), би могла да посети повече от три месеца терапевтични сесии и само за година да стане здрав и нов човек - защото психиката е в основата на 99% от болестите, а при рака връзката се наблюдава директно. жената обаче през тези три месеца черпи парични средства от някой скътан лев а те свършват. терапията и е дала много, тръгнал е мощен лечебен процес, тя е осъзнала и променил авече много - но парите свършват, а с това и терапията! А аз имам такса... Ако работех без пари, мъжът на 29год., който не е спал с жена, поради свръхпротективните си родители, ще може да продължи единия месец терапия, който е преминал дори и след като майка му е спряла парите след като е почуствала, че синът и се променя, започва да има себеутвърждаващо поведение и мнение и дори, представяте ли си, да започва да намеква, че иска да се изнесе... Но аз имам тарифа и я изисквам...

Горните няколко примера са само единици от вече много подобни случаи, които преживявам след две години активна практика. Аз обаче имам такса ...

Имам такса - а я имам, защото плащам два наема месечно в София (които никак не са ниски), защото сметките ми пълнят пощенската кутия, защото като ида на зъболекар, той някакси странно ми бръква в джоба и без да се усетя ми изисква много по-висока от моята такса за много по-малко време работа, която при това е определено по-примитивна от тази, която аз върша. Иисквам такса, защото влизам в магазина в неделя с половинката си и по някаква интересна причина сто лева си отиват. Иисквам такса, защото обученията, които продължавам също ми изискват такса. изисквам такса, защото имам сценарий на филм, който прашляса вече и засега изгледи за осъществяването му няма. Живеем в икономически движено общество - с бартер дори да работех, както сте пислаи по-горе, далеч не винаги е достатъчен и адекватен вариант. Пари трябват. Цените на жилищата са колкото в щатите, бензинът и токът е с пъти по-скъп от там и канада, но за сметка на това държавните заплати са 150 евро месечно - красота... Е, да, но хората, които вземат тези заплати също не са защитени от психофизически болки,които често буквално гангренясват (имволично казано) неразрешени, но за терапия пари разбира се няма. Защо? Защо сме такава държава? Аз мам сърце и виждам отчаяната нужда от психотерапия не само от странични наблюдения, но от пряк опит. Когато обаче жена ми има нужда от операция, докторягът и обръща внимание някакво само след поне петдесетачка - за 10 мин. разговор. При операция разбира се таксата му "на ръка" е много много по-голяма, нищо че изпълнява тази операция в държавната клиника, където е на заплата. Ако имам нужда от смяна на дроб да речем, струва 100 000 евро - защо ли? това, което един психотерапевт прави далеч по-често и по далеч по-природосъобразен начин буквално спасява живота - хората обаче по много интересен начин дори не коментират абсурдно наглата такса на хирурга, който работи далеч по-занаятчийски и механично от психотерапевта. Обаче по твърде интригуващ начин същите тези хора се възмущават "как моля ви се този психотерапевт си позволява въобще да взема пари", а да не говорим ако си разреши тези пари да са малко по-адекватни на квалификацията му. Нищо, че същия този психотерапевт обикновено е учил доста по-дълго от въпросния хирург занаятчия... Говоря пронципно. психотерапевтът представяте ли си дори има някакво егоистично желание да кара кола - защото мъничко му е омръзнало да се вози на дъхавите седялки на автобус 111 по околовръстното заеднос мургавите братя (не че има нещо против тях...). А и като че марката трабант не му допада много на този терапевт, защо ли...

Според мен истината е, че когато си по-чувствителен за онези закони на ЖИВОТА, които не се вписват в държавните законови разпоредби, виждаш колко далеч са тези разпоредби и социална уредба от въпросните ЗАКОНИ НА ЖИВОТА... Но колкото и да ти се иска да живееш според законите на този ЖИВОТ, които чуваш ясно с цялото си същество, си зависим и от законите на социума, които са икономически, но антихуманни... както да е ...

Бъдете здрави!