iliqna

Момчето може наистина да е страхотно.Може, но нека обозначим  психичното състояние и характер на обикновен човек  с нула.По отношение на него, майка ти е, например минус 50. Нали разбираш,че всеки на скалата от нула до минус 49 ще ти се струва по-добър от нея.В случая, момчето може също да е много под нулата-например минус тридесет, но понеже го сравнява6 с минус 50-майка ти, да ти изглежда страхотен и искаш да се обвърже6 с него.Точно това, правят почти всички в твоето положение и след като избягат от родителя, който е много минус, влизат в капана на връзка с човек, който е много по-малко добър от родителите.
Разбира се, това са чисто теоретични забележки, но те произтичат от практиката ми и мисля,че трябва да ги споделя.
Справи се с отношенията в къщи, стани независима и едва тогава се обвързвай  сериозно. 

Цял живот.Повярвай ми, срещал съм нееднократно, мъже и жени  на възраст и над 50 години, със същият проблем.И съм ги срещал не защото са щастливи, а обратното, безкрайно уморени и невротични от безкрайната борба с родителите си в частност майки.Майки, нереализирани собствените си мечти, желаейки да го направят като управляват живота на децата си.Комплексарска работа.Но, страданието е голямо.За съжаление в стремежа си да избягат от контрола на родителите си много  от децата бяха направили ужасната грешка, да се съберат с възможно най-неподходящият човек.Така, от една страна беше конфликта с родителите, от друга с партньора.Както се казва-от трън, та на глог.
Моят съвет е, да ,,победиш,, родителите си на собствен терен и тогава да се обвързват с когото и да е.
Трябва да отстояваш себе си накараш  да се съобразяват с теб иначе цял живот ще е така.

Че е стрес, стрес е.Но, какво го поражда?От това което чета, личи, че ти изобщо си нямаш представа, какво е живота, какво правиш ти на тази земя и какво става с теб когато умреш.
 
Без да си изясниш тези и още няколко близки до тях въпроси, ще си бъдеш в стреса доста време.Нужно е,  с помощта на някого, да си изясниш какво е живота и тогава страхът от смъртта ще те напусне и ще заживееш спокойно.Защото, ако смисъла на живота ми е, да умирам от страх, че ще умра, то не бих го  живял  този живот и минута. За щастие това не е така.
 

Правиш огромна грешка като се ровиш в разни сайтове! Само се объркваш още повече! Специалистите ти казаха, че няма такава възможност! А и почти всеки в това състояние се страхува, че ще развие шизофрения, което ти е казано, че няма да се случи! Недей си губи времето да четеш в разни сайтове и да затъваш, а намери психотерапевт и започвай да работиш за подобряване на състоянието! Ако смяташ да четеш нещо, чети тук във форума историите на хора, които са се справили и като за начало докато намериш специалист, може да пробваш някои от техниките, описани тук-да намалиш напрежението поне! 

За състоянието, в което си, това е стандартната симптоматика. Прочети пак това което ти е написано по - горе.
Днес прочетох един цитат от Петър Дънов, който много ми хареса, мисля, че дава една интересна метафора на техниките, които ние предлагаме тук доста лаконично. Пускам ти я, може пък и да ти свърши работа. Но без терапия, според мен ще удължиш неприятното си преживяване до максимум.
"Човешкият мозък е такава лаборатория, каквото никъде в света няма. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след тогава ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: не искам да мисля за теб. Въпросът не е там, дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: дойде ми на ум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея. Как? - Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще и кажа: излез навън. "

Здравей, Есен! Пише ти едно момиче, което е преминало през това състояние. Аз родих преди 2 месеца, но тревожното състояние с натрапливостите го имам от 2 години. Искам да ти кажа, че нито една от тези мисли за които говориш няма да се реализира! Имала съм точно същите натрапливости, че и още много други, различни по съдържание, просто мозъкът си играе! Когато успееш да се справиш с една мисъл, мозъкът пуска друга, която да те плаши! Знам, че изглеждат много истински, но не са! Те не са твои мисли, а на твоя страх! Просто мозъкът ти ги представя огледално! Теб те е страх точно от тези неща, ти обичаш себе си много, живее ти се, обичаш и своите роднини, които никога няма да нараниш! Просто си под стрес и това трябва да промениш, да го намалиш, за да намалеят натрапливостите! Според мен като за начало трябва да правиш нещо, което обичаш, което те разсейва. Трябва да се разхождаш, хубаво е за теб. Аз нямах тази възможност, понеже ми се налагаше да лежа за задържане и това още повече влошава състоянието! Най-големият враг е да стоиш и да бездействаш и да се задълбочаваш в мислите! На мен ми помогна медитацията и коремното дишане за да намаля напрежението! Тук в сайта има много обяснени техники за повлияване на състоянието, прочети ги, като за начало ще ти подейства успокоително! Според мен трябва да си намериш терапевт, който да ти помогне да се справиш! Но трябва да знаеш, че силата е в теб, някой може да те направлява, да ти покаже пътя, но ти трябва да си мотивирана да се справиш! Аз все още имам натрапливи мисли,но отношението ми към тях се промени, не позволявам да ме разстройват, разпознавам ги и ги игнорирам! На моменти като съм по- напрегната се засилват, но аз сегя тепърва работя по изграждане на самочувствие, на доверие в себе си, на самостоятелност и независимост! Знам, че сега всичко ти изглежда много истинско и страшно, но ще отмине! Трябва ти програма да си направиш, да си заета с нещо постоянно! Аз мога да ти изброя няколко техники, които на мен са ми помогнали, но всеки в индивидуален. Ако имаш въпроси питай, с каквото мога ще ти помогна, защото и аз все още работя върху себе си, но повярвай ми всичко това, което ти се случва е напълно преодолимо!

Здравей, Есен! Пише ти едно момиче, което е преминало през това състояние. Аз родих преди 2 месеца, но тревожното състояние с натрапливостите го имам от 2 години. Искам да ти кажа, че нито една от тези мисли за които говориш няма да се реализира! Имала съм точно същите натрапливости, че и още много други, различни по съдържание, просто мозъкът си играе! Когато успееш да се справиш с една мисъл, мозъкът пуска друга, която да те плаши! Знам, че изглеждат много истински, но не са! Те не са твои мисли, а на твоя страх! Просто мозъкът ти ги представя огледално! Теб те е страх точно от тези неща, ти обичаш себе си много, живее ти се, обичаш и своите роднини, които никога няма да нараниш! Просто си под стрес и това трябва да промениш, да го намалиш, за да намалеят натрапливостите! Според мен като за начало трябва да правиш нещо, което обичаш, което те разсейва. Трябва да се разхождаш, хубаво е за теб. Аз нямах тази възможност, понеже ми се налагаше да лежа за задържане и това още повече влошава състоянието! Най-големият враг е да стоиш и да бездействаш и да се задълбочаваш в мислите! На мен ми помогна медитацията и коремното дишане за да намаля напрежението! Тук в сайта има много обяснени техники за повлияване на състоянието, прочети ги, като за начало ще ти подейства успокоително! Според мен трябва да си намериш терапевт, който да ти помогне да се справиш! Но трябва да знаеш, че силата е в теб, някой може да те направлява, да ти покаже пътя, но ти трябва да си мотивирана да се справиш! Аз все още имам натрапливи мисли,но отношението ми към тях се промени, не позволявам да ме разстройват, разпознавам ги и ги игнорирам! На моменти като съм по- напрегната се засилват, но аз сегя тепърва работя по изграждане на самочувствие, на доверие в себе си, на самостоятелност и независимост! Знам, че сега всичко ти изглежда много истинско и страшно, но ще отмине! Трябва ти програма да си направиш, да си заета с нещо постоянно! Аз мога да ти изброя няколко техники, които на мен са ми помогнали, но всеки в индивидуален. Ако имаш въпроси питай, с каквото мога ще ти помогна, защото и аз все още работя върху себе си, но повярвай ми всичко това, което ти се случва е напълно преодолимо!

Здравей, няма никакви шансове да ти се случат тези неща. Както и че съвсем не си единствената преживяваща точно тези състояния и то бременна. Едно е истина - много е неприятно. Друга истина е, че всичко това се преодолява.
Тревожното състояние, което те е обзело е следствие на натрупвания в житейските ти преживявания. Сама казваш, че си имала натоварена работа, която е тежала както физически, така и психически. Ако не си имала правилния режим работа - разтоварване, твърде вероятно е, този стрес да се проявява сега с отложено действие. Разбира се и ти самата си може би по -несигурна, тревожна, неуверена, което дава възможност на състоянието да "процъфтява" .
От какво точно се получават физическите симптоми сме писали тук в много теми. Стреса активира отделянето на адреналин, а той подготвя тялото за действие, което ти практически не извършваш и с това то се чувства като болно, а не като силно.
Натрапливостите и мислите за полудяване и бягство са изместващи фокуса ти механизми на мозъка.
Често ни е трудно да се сблъскаме или да приемем, или да преживеем, да вземем решение и т.н. за различни неща, с които ни среща живота. Не умеейки да направим тези избори ние се срещаме с чувството за БЕЗизходица, БЕЗпомощност, БЕЗнадежност, БЕЗверие. Измествайки фокуса от реалната причина, по редица причини, мозъка засилва тези чувства, като ни пуска все по-страшни и страшни ФАНТАЗНИ картини. Т.е. всичко което сега мислиш е фантазия, изместваща мислите ти от реална дилема. 
Има техники за овладяване на натрапливостите, написани са тук многократно, може да разгледаш другите теми, да ги откриеш и приложиш. Но обръщането на мисълта и връщането и в реалността, е терапевтичен процес. За да го направиш, първо трябва да имаш смелостта, която явно сега нямаш. А тя се добива, когато успееш да превърнеш БЕЗизходицата в изход, БЕЗпомощността в самопомощ, БЕЗнадежността в надежда и всичко остава трайно в твоя живот, когато се научиш да виждаш в БЕЗверието - Вяра.
Моят съвет към теб е да си помогнеш със терапия, за да успееш да се насладиш на раждането. 

Здравей, започваш поста си с информация, че си изчел доста неща от сайта, което е чудесно. В темите от последните 10 дена многократно е отговорено на въпросите, които задаваш. На абсолютно същите въпроси.
От самосебе си мислите няма да изчезната, трябва ад положиш определени усилия, да разбереш какво стои в основата. Каква е била ролята на ритуалите в детството ти и т.н. Това ще те поведе в пътя на себепознанието и ще усетиш как нещата се оправят. 
Ясно е, че това с шизофренията е най - популярната фантазия на всички влезли в тревожно състояние. Изобщо няма смисъл да го коментираме, тъй като е писано многократно.
Че ще правиш неща, които не искаш, също е обяснено, защо няма как да се случи.
Много техники има написани тук, наистина много, сподели, кои от тях си опитал да приложиш и какво се случва.
А що се отнася до трайно повлияване на състоянието - необходима е терапия. Какво се случва там? Нещо такова:
"Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка."

Много често поставям задача на клиентите си да ме обидят.Давам им даже седмица - две за да обмислят, как да го направят, заплашвам ги и със санкции, ако не го постигнат и те горките се стараят, но никой не е успял да го направи.Няма как това да стане, защото избора да се обидя и разстроя е мой, не техен.
Ще ти дам пример-преди 3-4 години жена писа във форума на Пулс, как аз съм я бил стресирал обяснявайки и колко трудно е човек да спре антидепресантите след като ги е пил няколко години.Беше писала още някакви неща против мен,  които не помня.Тогава дъщеря ми ме попита, няма ли да се защитя.Обясних и, че аз уважавам себе си и всички други хора.В знак на уважение към тях, им давам право да мислят, говорят и пишат каквото си искат за мен и това,че аз не избирам да се засегна и обиждам от каквито и да е техни мнения е израз на това ми уважение. За това и , когато след година същата жена ме помоли ,да и помогна и започна психотерапия с нея, аз не и отказах и ние заедно постигнахме големи успехи. След като ме опозна, тя пусна във форума друг пост в който опровергаваше първото си впечатление, той в никакъв случай не промени моето отношение към нея, а то е само едно-уважение.
Мисля, че ме разбираш, израз на уважение и обич към самият мен е, да давам на хората право да си мислят каквото искат за персоната ми, без да се разстройвам от каквито и да е мнения, изразени където и да е.
И тъй, като основното на което уча пациентите  си е, колкото се може повече да се обичат, не мога да си позволя такива прояви на необич към мен, като сърдене и обиждане. Ако го правя , какъв пример ще съм им?
 

Здравейте! Искам просто да споделя своята възмутимост от това, на което попаднах днес! Знам че има хора, които са се справили с ОКР, които сега се чувстват добре и живеят живота си пълноценно, а и специалистите, които отговарят в този форум са помогнали на много хора да преодолеят натрапливата си невроза. Говорят двама психиатри, единият от които е завеждаш клиника по психиатрия с много години стаж в предаването"Духът на здравето" ! Останах много изненадана и възмутена как пред толкова голяма аудитория те казват, че ОКР е невъзможно да бъде преодоляно напълно, те говорят за него като болест, че единственият начин е човек да си пие лекарствата цял живот и само тогава ще е добре, че имало рецидив на състоянието задължително на 100%, че то било генетично, като високото кръвно и  веднъж отключи ли се - лекарствата са до жовот иоще куп неща, които биха повлияли мн зле на хората в това положение! Аз имах късмета да попадна на специалисти от форума, които знаят какво правят,и знам, че колкото и да е трудно ще се справя някога, но за съжаление голяма част от хората биха се отчаяли напълно след това, което са гледали!

Уважаеми участници в Портала за съзнателен живот,


Психологичното консултиране в този портал е нова идея, насочена към нуждаещите се. То е предназначено за хора, които осъзнават, че имат психичен проблем, който поражда в тях неприятни чувства и ограничава в различна степен живота им. Психологичното консултиране не е съветване или командване. То цели предлагането и обсъждането на нови гледни точки и варианти на решения, които клиентът да изследва и приеме или отхвърли. Психологичното консултиране по интернет не е вид терапия и няма за цел лечението на психични заболявание или значителни личностови промени - то е насочено единствено към решаването на конкретния проблем. Липсата на непосредствен контакт между психотерапевта и търсещият помощ е значителен недостатък на тоизи метод за психологично консултиране. От друга страна, анонимността позволява на клиента да не се притеснява и спокойно да сподели тревожещия го проблем. Психологичното консултиране, което се ще се осъществява в сайта, е дело на специалисти в областта на психичното здраве, които желаят да помогнат със своите умения на нуждаещите се. Целта на рубриката е не само да се помогне на конкретния човек, но и да се дадат идеи за справяне на посетители със сходни проблеми.

Следвайки идеята на портала като врата към съзнателния и духовен живот, форум „Консултация със специалист” е още една проява на вярата на екипа, че взаимно можем да си помагаме и не просто да не съществуваме, а да живеем, при това в един далеч по-уютен, хармоничен и добронамерен свят.

Важно!
Консултациите в този форум са напълно безплатни.

Имайте предвид обаче следните условия – отговорът на въпрос от ваша страна (по-добре е той да е конкретен и да се отнася към ваш или на семейството ви проблем, а да не е в областта на психологическата теория като цяло) може да се забави с ден или два. Кой ще отговаря на вашия въпрос се определя на случаен принцип.

Благодарим ви за разбирането и уважението към нашето време, възможности и добра воля!



Кои сме ние /или кой ще отговаря на вашите въпроси/:

Орлин Баев – психолог и психотерапевт, когнитивна психология в Нов Български Университет, гр. София. Специализирал е в областта на когнитивно-поведенческата психотерапия (“Институт за екология на мисленето” – гр. София), психосоматична психотерапия (неорайхианска), хипнотерапия, невролингвистично програмиране, фокусиран в решения подход, позитивна психодинамична терапия, трансперсонални подходи и др. Има частна психотерапевтична практика в гр. София. Има опит в терапията на паническо р-во, конверзивно р-во (хистерия), обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, хипохондрия, социална тревожност, синдром на дразнимото дебело черво, депресия, параноидна шизофрения, шизоафективно р-во и биполярно р-во, психотична униполярна депресия, личностови р-ва, семейна терапия, персонални проблеми, вземане на решения, бизнес и лайф коучинг, групова терапия и медитативни тренинги.
Персонални сайтове: http://orlin.bravehost.com, http://orlinbaev.blogspot.com


Д-р Тодор Първанов - психиатър-психотерапевт с 28 години стаж.


Диляна Колева - Психолог - ВСУ "Черноризец храбър" гр. Варна
Психолог консултант по метода на позитивната психотерапия към Дружеството по позитивна психотерапия.           Председател на Клуб Психология Варна - https://klubpsychologyvarn.alle.bg/
Фамилна терапия и детска игрова терапия при развод и раздяла на родители.
Практика - психолог - частна практика в сферата на фамилната терапия и тревожните разстройства.
Основна дейност - работа с деца и родители, фамилна терапия, тревожни разстройства, психологично консултиране -  http://lammen.bg/



С какво ни привлече идеята за онлайн-консултиране във форумите на Портала?

Психологическото консултиране по Интернет не е експеримент, нито неутвърдена практика, просто не е все още особено популярно в България.

Основните предимства на този метод пред контакта „очи в очи” са няколко:

◊ хората понякога са склонни да споделят с по-голяма откровеност в общуване „с компютъра”, а не с човек;

◊ анонимността и конфиденциалността в онлайн-контакта са гарантирани;

◊ самият процес на написване на проблема играе сам по себе си психотерапевтична функция;

◊ и не на последно място – значително се спестява време, а времето в наши дни е фактор.


Надяваме се да споделите нашия ентусиазъм и очакваме въпросите ви!

Да, такова е мнението на повечето психиатри. Такова мнение представлява проекция на собствената неспособност за вършене на качествена психотерапия. Проекция на неспособност, изразена в рационализирано псевдо-научно извинение. Неприятното е, че такива хора сами не съзнават собствената си психодинамика, но вярват на скачането си към заключения. Моят опит е съвсем различен. Постоянно работя с ОКР с най-различни обсесии и компулсии. Вярно е, че работата не е лесна и се иска много точни, целенасочени, упорити и мотивирани усилия. Но резултатите са налице, не по-малко от при всяко друго невротично състояние!
Нещата стоят като в онази притча: "Развалил се двигателят на кораба на един американски милиардер. Много майстори се опитвали да открият повредата и начина на отстраняването ѝ, но не успявали. Най-накрая повикали един прочут с майсторлъка си специалист, живеещ в отдалечен щат. Човекът почукал тук там, погледнал, опитал, тествал и след няколко минути поискал един чук. Дали му чука, а той отново похлопал лекичко тук там с пръсти и помолил да пробват да запалят двигателя. В момента, в който пробвали, той замахнал силно и ударил с чука на точно определено място. Двигателят заработил! Когато попитали за таксата на майстора, той казал: "Един милион!". Запитали го: "Ама как така? Вие само ударихте веднъж с чука, това нищо не е!". Човекът се усмихнал и отговорил: "Да, ударът с чука струва един долар. Останалите са за знанието къде и кога да го направя!"... 

Здравейте отново. Снощи прочетох една мисъл, която много ме дръпна и ми хареса. Мисля, че на този етап точно това се случва и с мен. Та мисълта гласеше /ще перифразирам/ - "Многото знания, които не са подплатени с осъзнаване и правилно използване могат да доведат до огромни мъки". Та това май правим не само аз, а и доста от хората тук. В стремежа си да намерим отговор си блъскаме мозъците с информация, която или не разбираме или не осъзнаваме. Така остава като нещо прочетено и заучено, а когато дойде наистина сюбливния момент в главите ни е пълна каша и не знаем как да си помогнем. Казвам го, защото това се случи и с мен последния път, когато получих криза. А то не беше точно паник атака, която просто трябваше да овладея, а ситуация в която се почуствах застрашена, в следствие, на което се изплаших и в главата ми изплуваха хилядите неща, които съм изчела, техники и т.н. ПЪЛЕН ХАОС ! Всичко друго само не и това, което би ми помогнало в случая. Чак се ядосах на себе си. Трескаво премисляне, което още повече те паникьосва. И накрая си казах ... слушай моето момиче, остави кой какво казал или написал, послушай себе си и изведнъж се отпуснах, приех ситуацията такава каквато е и изведнъж започнах да мисля трезво и ... ето, че стана. Поуспокоих се и всичко отмина. Справих се. Само искам да споделя, че това просветление като, че ли дойде от вътре от сърцето ми, а не от ума. След време си дадох сметка, че на повечето места точно това прочетох ... не се борете, приемете. Просто приех страха си. За това прегръщане на страха ли говорим ? Орлин говори за сърдечния разум ... мисля, че беше това. Та какво разбрах ... сам не го ли усетиш все едно идва вътре от теб и не го ли приложиш всичко изчетено губи смисъл и само тежи. Мотаем се като пилета в кълчища. Далеч съм от мисълта и не искам да кажа, че не трябва да се търси и учи, но първо трябва да разберем точно какво търсим и да го следваме, иначе кашата е голяма. Знам, че терапевтите са точно за тази цел да помогнат по-бързо да се овладеят симптомите, но такива като мен, които на този етап не могат да си позволят специалист, а са се мотали само между психиатри и се опитват сами да си помогнат мисля, че много често допускат моята грешка ... , но май така се учим. Много често съм се замисляла и за това защо хората минали през всичко това и великите умове имат потребност след това да помагат на другите, пишат книги и напътстват. Мисля, че си отговорих на въпроса ... Толкова много знание, опит и преживяване ако не бъде споделено то тогава просто е нямало смисъл от него. Толкова много информация, която е събирал преживяващият трябва да бъде изхвърлена навън и оползотворена по най-правилният начин, защото иначе май има вероятност мозъка да експлодира . Пък и така се отваря място за трупане на нов опит и знания, които след това се препредават. И така до края на света . Това май е пътя . Е, със сигурност не съм открила топлата вода, но просто имах потребност да споделя. 

Защо не се обърнеш за помощ към Диди.Предполагам работи и по скайп.

Не е в теб проблема. Те не могат да те ,,поведат,, в правилната посока. Разчитат на хапчетата. 
Как аз станах добър в работата си? Много просто, първите 6 - 7 години ми беше забранено да изписвам медикаменти.Това ме научи да се справям бе тях. Просто имах късмет, защото ако можех да използвам и медикаменти, нямаше нищо да науча.
 

Една мисъл от будизма:
"Когато тичаш след мислите си, приличаш на куче, което тича след пръчка:
всеки път, когато пръчката е хвърлена, ти тичаш след нея.
По-скоро бъди като лъв, който вместо да тича след пръчката, 
се изправя срещу този, който я хвърля.
Човек хвърля пръчка на лъв само веднъж."
Миларепа

Всяка мисъл,която поражда в теб страх и напрежение и се повтаря е натраплива. Ако има мисъл и усещане, вярвай на усещането. То ти подсказва коя е натрапливата мисъл. Слет това просто я игнорирай. Развий правилната представа, че това не си ти, а някаква си си мисъл. Стани и се заеми с някаква дейност, разсейвай се, дръж в главата си правилната представа. Освен дихателните техники,прави дълги разходки за бременноста ти също е полезно, внимавай какво слушаш икакво гледаш - информацията е храна за душата. Правилната психотерапевтична методика е важна за теб.

И аз мисля, че всеки сам трябва да кара колата си, но нали ,първо трябва някой да го научи, как да я управлява?
Не познавам никой от Пловдив.Потърси колега от София, сама няма как да се справиш.