Lachino

​Деяна мила, Господ е далеч от вас, затова така говорите. Но има хора до които е близо, защото са го избрали, защото са осъзнали греховността си пред него, и са изповядвали греховете си, защото за Го заобичали, и Той им се открил. 
Както казва Библията "а на онези които го приеха даде право да станат Божии чеда". Вашия коментар показва колко далеч сте от това, но аз ви го пожелавам от все сърце. Господ да ви благослови, и да ви се открие мила!

​Диди, коя Библия четете? Господ е този който прощава, и Господ е този който ще дойде да съди света...Бъдете благословена. 

Lachino
Да , и аз мисля че самотата е вътрешна болка . Липсва обмен ... Давай за да получиш . Ако се почувстваш самотен , значи имаш какво да даваш . Добре е да дадеш .
Самотен е егоизмът  . Ако работиш за другите , няма да имаш време да се окайваш ... Това важи и за сексуалната самота . Нежност и топлина може да се дава на всеки срещнат . Хей така , усмивка , поздрав , одобрителна мисъл . Нали знаете , както ,,натискаш" средата , така и тя ти отвръща .
 

Самотата има горчиви корени, но  от тях израстват сладки плодове.Необходима ми е толкова,колкото и общуването.Така ,както са необходими нощта и деня за тялото.
Не мисля,че се иска толкова смелост,отколкото честност,да отговаряш на себе си.Искрен разговор с другото аз,или душата.
Не знам дали самотата е добра или лоша,необходимост е.Каквото и да прави човек,се започва от необходимото,минава през възможното,за да стигне/ако има сили/ и до невъзможното.
 

Самотата е среща със себе си, а да си самотен означава, че никак не ти харесва тази среща със себе си. 
Да си самотен означава, че копнееш за любовта на другите, която не можеш да си позволиш да намериш в себе си, защото никак не се харесваш. Самотата те сблъсква с истинската ти същност и доколко в самотата си самотен зависи от това доколко живееш себе си или илюзиите на другите. 

Имам някои мисли за самотата, същността й, и кореня на това състояние. Има причина и корен от къде изникaва, и точно за това искам да споделя мислите ми с вас, моля коментирайте, бих желала да чуя съгласни и несъгласни.
 
 
 
В определен период от живота си живях в штатите, и когато се намирах сред хората в по бедните страни – включително и България - , винаги чувах едни и същи въпрос: 
"а, хубаво ли е в Америка?"
 
 
 
този въпрос хората задаваха с много ентузиазм, очите им светваха, те чакаха отговора ми с нетърпение.
 
Спираха да мигат и да се движат през паузата в която обмислях отговора.
 
Обмислях отговора си, защото на този въпрос не може да се отговори с "да" или "не".
 
Трябва да се зададат куп други въпроси преда да разбера, как да отговоря на този въпрос, и на този човек.
 
Най краткия ми отговор беше доста дълъг, нещо от типа на: "зависи, как определяте хубавия живот. Зависи, какво очаквате от живота, и в какво се заключава смисъла на живота за вас. АКо смисъла на живота за вас, това е по хубавато храна, по хубавите пътища, повече пари, повече дрехи, по хубава кола, тогава може би в америка би било хубаво за вас, разбирасе ако не бихте имали против да поработите за всичко това. АКо всички тези материални придобивки и неща за вас са по-ценни от културата ви, семейството ви, родината ви, тогава сигурно Америка ще бъде хубава за вас. Но ако за вас ценностите и смисълът на живота е над материалното, тогава става по сложно."
 
 
 
На много въпроси в живота не може да се отговори с думите "да" или "не". Неща като болката например, ние си мислиме че отговора на въпроса дали това болката е добро нещо е категорично "не". От друга гледна точка обаче, болката може да е много добро нещо. От медицина знаем че телесната болка може да спаси човека, тя е белег на по-големия проблем, тя посочва проблема и ни мотивира да търсим решение, и да променяме нещо за да се подобрим. В този случай болката е изключително добро нещо.
 
 
 
Подобно нещо е и самотата. Добро нещо ли е? "Разбира се че не!" би отговорил всеки нормален човек. Обаче след първия въпрос следва втория и третия. Може ли самотата да бъде полезна? Може ли резултата на самотата да бъде добър? За да можем да отговорим на въпроса дали самотата може да е добро нещо, нека разгледаме това състояние един друг ъгъл. Нека намерим клоните на това дърво, след това ствола, след това и кореня, а след това и да видим от какви води черпят корените й.
 
Самотата е като болката. Неприятно чувство, от което бързаме да избягаме, но тя е и добро състояние, което посочва проблема който трябва да бъде премахнат. Ако успеем да стигнем до кореня на самотата ни, и да разберем от какво идва и какъв е кореня който трябва да бъде разрешен, и успешно решим този проблем, ние не само ще излезем от състоянието на самотата, но и ще излезем по-силни, по-здрави, по-утвърдени личности.
 
Съвременното общество лекува главоболие с хапче, което подтиска болката. Обществото ни предпочита върху рана която изисква сериозна интервенция, да постави лепенка, същото се прави и с самотата, взима се хапче което да я подтисне, и това е суетата като целта на тази суета е бягство от самотата, правим какво ли не само и само да не останем насаме, и да не чуваме гласа на самотата. Някои поставят лепенка, вместо ножа, който да реши истинския проблем, те просто крият реалния проблем, за да не го гледат, и да не го решават. Зрелите хора, силните хора, решават проблемите си по друг начин - те поглеждат самотата в лицето, и се решават да разрешат проблема на който тя сочи.
 
Една от най-ефикасните функции на самотата е това че тя посочва проблемите които присъстват в живота ни. Тя изявявя пукнатините на сърцето ни: несъстоятелността ни, слабостите ни, нуждите ни. В Този смисъл самотата е добро нещо, защото тя разкрива проблемите ни и ни сочи към това да търсим решение - лечение.
 
В този смисъл самотата е само симптом. Сама по себе си тя не е проблем, тя е просто симптом който сочи към проблема. Тя е клонка на едно голямо дърво. 
-Реакцията на човека към самотата си, показва докъде е с разрешаването на вътрешните пукнатини, и доколко е зрял. Повечето хора, когато са самотни, стават прекалено активни с цел да избягат от това чувство, и да го поттиснат. Нямат силата да погледнат самотата в лицето и да решат проблема зад този симптом. Самотата е само проекция на едни по дълбок вътрешен проблем, и силата й се определя от сериозността на проблема към който сочи. Колкото повече и по-големи пукнатини в сърцето ни, толкова по силен гласа на самотата. Колкото по незрял човекът, толкова по бързо бяга и се осеутява когато чуе гласа на самотата. 
-Много негативни неща чуваме за самотата. Но аз пиша всичко това, за да кажа че тя е добро нещо, колкото и да е болезнена. Сигурно доста хора ще спрат дотук с четенето, и се надявам че ще се върнат да продължат, даже и ако е когато самотата ще започне да им говори по-високо, и да подтиска по-силно. Има ли смисъл от бягство, някой ден все ще трябва да се срещнем с нея, и да я погледнем в лице? 
-Защо ни е страх да останем насаме със себе си? Защото за пореден път ще трябва да се вгледаме в проблемите ни, и ще трябва да осъзнаем че от нас се изисква да се откажем от нещото което много обичаме, или пък да поемем отговорност и да извършим определено нещо. Ще разберем за пореден път че от нас се изисква да излезем от зоната на комфорта ни, да поемем отговорсто за някое наше действие, да проявим решителност и смелост и да вървим срещу страховете ни. Все тежки работи, все трудни неща. Затова повечето хора мислят че е по-лесно да бягаш от тях отколкото да ги решаваш. Има и такива хора които не се страхуват да останат насаме със себе си, те са малцинство, и това са хората, които вместо да бягат от вътрешните пукнатини, ги решават, те имат навика и смелостта да решават вътрешните проблеми навреме, тези хора имат много по-малко болка и самота в живота.
 
Самотата ни доближава до Господа. 
Когато един човек усети самотата, и погледне вътре в сърцето си, и се замисли, от къде идва това чувство и защо, 
Самотата ни доближава до хората.
 
 
 
 
 
 
 
 

Имам някои мисли за самотата, същността й, и кореня на това състояние. Има причина и корен от къде изникaва, и точно за това искам да споделя мислите ми с вас, моля коментирайте, бих желала да чуя съгласни и несъгласни.
 
 
 
В определен период от живота си живях в штатите, и когато се намирах сред хората в по бедните страни – включително и България - , винаги чувах едни и същи въпрос: 
"а, хубаво ли е в Америка?"
 
 
 
този въпрос хората задаваха с много ентузиазм, очите им светваха, те чакаха отговора ми с нетърпение.
 
Спираха да мигат и да се движат през паузата в която обмислях отговора.
 
Обмислях отговора си, защото на този въпрос не може да се отговори с "да" или "не".
 
Трябва да се зададат куп други въпроси преда да разбера, как да отговоря на този въпрос, и на този човек.
 
Най краткия ми отговор беше доста дълъг, нещо от типа на: "зависи, как определяте хубавия живот. Зависи, какво очаквате от живота, и в какво се заключава смисъла на живота за вас. АКо смисъла на живота за вас, това е по хубавато храна, по хубавите пътища, повече пари, повече дрехи, по хубава кола, тогава може би в америка би било хубаво за вас, разбирасе ако не бихте имали против да поработите за всичко това. АКо всички тези материални придобивки и неща за вас са по-ценни от културата ви, семейството ви, родината ви, тогава сигурно Америка ще бъде хубава за вас. Но ако за вас ценностите и смисълът на живота е над материалното, тогава става по сложно."
 
 
 
На много въпроси в живота не може да се отговори с думите "да" или "не". Неща като болката например, ние си мислиме че отговора на въпроса дали това болката е добро нещо е категорично "не". От друга гледна точка обаче, болката може да е много добро нещо. От медицина знаем че телесната болка може да спаси човека, тя е белег на по-големия проблем, тя посочва проблема и ни мотивира да търсим решение, и да променяме нещо за да се подобрим. В този случай болката е изключително добро нещо.
 
 
 
Подобно нещо е и самотата. Добро нещо ли е? "Разбира се че не!" би отговорил всеки нормален човек. Обаче след първия въпрос следва втория и третия. Може ли самотата да бъде полезна? Може ли резултата на самотата да бъде добър? За да можем да отговорим на въпроса дали самотата може да е добро нещо, нека разгледаме това състояние един друг ъгъл. Нека намерим клоните на това дърво, след това ствола, след това и кореня, а след това и да видим от какви води черпят корените й.
 
Самотата е като болката. Неприятно чувство, от което бързаме да избягаме, но тя е и добро състояние, което посочва проблема който трябва да бъде премахнат. Ако успеем да стигнем до кореня на самотата ни, и да разберем от какво идва и какъв е кореня който трябва да бъде разрешен, и успешно решим този проблем, ние не само ще излезем от състоянието на самотата, но и ще излезем по-силни, по-здрави, по-утвърдени личности.
 
Съвременното общество лекува главоболие с хапче, което подтиска болката. Обществото ни предпочита върху рана която изисква сериозна интервенция, да постави лепенка, същото се прави и с самотата, взима се хапче което да я подтисне, и това е суетата като целта на тази суета е бягство от самотата, правим какво ли не само и само да не останем насаме, и да не чуваме гласа на самотата. Някои поставят лепенка, вместо ножа, който да реши истинския проблем, те просто крият реалния проблем, за да не го гледат, и да не го решават. Зрелите хора, силните хора, решават проблемите си по друг начин - те поглеждат самотата в лицето, и се решават да разрешат проблема на който тя сочи.
 
Една от най-ефикасните функции на самотата е това че тя посочва проблемите които присъстват в живота ни. Тя изявявя пукнатините на сърцето ни: несъстоятелността ни, слабостите ни, нуждите ни. В Този смисъл самотата е добро нещо, защото тя разкрива проблемите ни и ни сочи към това да търсим решение - лечение.
 
В този смисъл самотата е само симптом. Сама по себе си тя не е проблем, тя е просто симптом който сочи към проблема. Тя е клонка на едно голямо дърво. 
-Реакцията на човека към самотата си, показва докъде е с разрешаването на вътрешните пукнатини, и доколко е зрял. Повечето хора, когато са самотни, стават прекалено активни с цел да избягат от това чувство, и да го поттиснат. Нямат силата да погледнат самотата в лицето и да решат проблема зад този симптом. Самотата е само проекция на едни по дълбок вътрешен проблем, и силата й се определя от сериозността на проблема към който сочи. Колкото повече и по-големи пукнатини в сърцето ни, толкова по силен гласа на самотата. Колкото по незрял човекът, толкова по бързо бяга и се осеутява когато чуе гласа на самотата. 
-Много негативни неща чуваме за самотата. Но аз пиша всичко това, за да кажа че тя е добро нещо, колкото и да е болезнена. Сигурно доста хора ще спрат дотук с четенето, и се надявам че ще се върнат да продължат, даже и ако е когато самотата ще започне да им говори по-високо, и да подтиска по-силно. Има ли смисъл от бягство, някой ден все ще трябва да се срещнем с нея, и да я погледнем в лице? 
-Защо ни е страх да останем насаме със себе си? Защото за пореден път ще трябва да се вгледаме в проблемите ни, и ще трябва да осъзнаем че от нас се изисква да се откажем от нещото което много обичаме, или пък да поемем отговорност и да извършим определено нещо. Ще разберем за пореден път че от нас се изисква да излезем от зоната на комфорта ни, да поемем отговорсто за някое наше действие, да проявим решителност и смелост и да вървим срещу страховете ни. Все тежки работи, все трудни неща. Затова повечето хора мислят че е по-лесно да бягаш от тях отколкото да ги решаваш. Има и такива хора които не се страхуват да останат насаме със себе си, те са малцинство, и това са хората, които вместо да бягат от вътрешните пукнатини, ги решават, те имат навика и смелостта да решават вътрешните проблеми навреме, тези хора имат много по-малко болка и самота в живота.
 
Самотата ни доближава до Господа. 
Когато един човек усети самотата, и погледне вътре в сърцето си, и се замисли, от къде идва това чувство и защо, 
Самотата ни доближава до хората.
 
 
 
 
 
 
 
 

Много нетактиктично от негова страна!
По този начин той наранява човека, с който има връзка. Дали пък не е сигнал, че може да се разделят? Защото този начин на поведение може да значи, че той не е удовлетворен от отношенията и са на ръба. Логично е да се запита с кого има връзка? С тази която живее и спи или с тази, с която споделя в очакване за евентуално развитие?


ПП не виждам как може да стане приятелка със съперница, водеща се "духовния гуру" на този мъж,
ако другата жена беше платена семейна психоложка, която провежда групови сеанси щеше да е по лесно...

Всъщност сетих се за подобен случай, само че духовният гуру беше една оправна дебелана, която много си падаше да върти пари и да се прави на ту на другарката дружинна, която сбира хората да вършат нещо заедно, ту на мамашата на нацията, ту на бизнес-тарикатка. Това, че обичаше да командва по-слабохарактерни мъже и беше страст. Уж само приятели, уж тя дебела цоцолана, но толкова чиста духовно... обаче ако се напият по работа в някоя кръчма може и да завлече в леглото някой ахмак. Истински Тартюф в пола...



Относно съвестта, някои обичат да си играят със съвестта на котка и мишка. Особено, когато за публика има друг, който се връзва и ревнува, така става още по-заплетено и интересно...



Моите уважения към Учителя, успява да вижда идеалния и позитивния случай. Човек с неговата харизма е успял да създаде един затворен колектив, където всеки може да бъде духовен коректив на другия. Дали е възможно в днешно време това да бъде реализирано без да съществува общност със същата етика не съм сигурна.