Ам, че Той Бог създава романтиката, защото е вечно влюбен в Творението Си.
Ако Творението Му е щастливо, то и Бог е щастлив. Ако Творението е нещастно, то Бог скърби. Романтика е създадена да донесе щастие на Творението. Творението е лицето на Бог и когато то се усмихва - Творецът е блажено щастлив, а когато то плаче - Творецът е угрижен и състрадателен.
Лошо е, когато Творението не познае първо-причината на романтиката и стане зависим от нея, тогава от нея се ражда идолът. Да се влюбиш във водопада или в залеза или в дъгата, цветята, звездите..., а не в Този зад и в тях – това е идолът. От романтиката и живота, Бог ни шепне - Позна ли Ме, дете Мое?. И става като игра на "жмичка" или криеница.
А сега е твой ред да "жмиш". Брой до десет, после Го търси.
Нек трептим и нии като звездите!