Синева

Его - Егоизъм, мое, твое, собственическо чувство, търсене на лична облага, човек гледащ само за себе си... Тези правила, които не се свеждат и не носят лична облага, изгода не са от егото. Винаги има възвращаемост. То по тази логика и стремежа към Бог може да се приеме като егоистичен. Защо ти е Бог - за да ти е добре в любовта Му? Животът е като бумеранг. Не трябва да се живее с мотото - "за да получиш трябва да дадеш", ами заради самото даване, което впоследствие те прави щастлив, но не и да даваш заради облагата от следващото го въпросно щастие. Трудно е да се излезе от този кръговрат. Трудно е да се преодолее необходимостта от щастието. Може да станеш и студено-безразличен към щастието. Но... А може би в него, в щастието се състои смисълът? Иначе живота - живот ли ще е, ако не усетиш тръпката му и ако останеш безразличен към него? Може би това безразличие е другата крайност, която също е грешна? Може би в средата е Истината? Точно това сигурно се има в предвид, когато се твърди, че егото и супер-егото са необходими в допустимо количество и че те не трябва да изчезват напълно? А знаете ли, кои са студени и не усещат щастието? А... Донка, ти нали не питаш за готови формули за успех и духовен напредък, които да не нарушават моментното ни мързеливо темпо? Както се вика - "От вратата за краката." А?

Единствено - правото на личен избор.

Между другото съм съгласен с тези разбирания на Донка, относно закона на Любовта и не насилието. Но те се градят на всички останали заповеди, а не само на последната, защото нея всеки може да я изтълкува както му хареса. Точно за това не е само една заповед, а са повече, защото всяка разяснява другите и им придава яснота. Затова дойде и Христос, за да спре неправилното разбиране и тълкуване, т.е. кривенето на Истината. Дойде да ни покаже поведение и да обясни наново Словото. При изкривяване, Бог изпраща Своите Синове, за да внесе правда чрез тях. АУМММ

Е, аз не съм достигнал в пълнота до тази Любов и все още съм нестабилен, защото не я познавам и не пребивавам постоянно в нея. Щом ти не се съмняваш, значи живееш в нея. Дано да достигна и аз до нея някога и то истински! Дай Боже! Амин

Донче, това не е ли твое предположение? Предположение правил този или онзи, ами ти? Други не го разбират така и затова са нужни всичките заповеди, за да донесат точност и правота. А ти на коя основа разбра това, на основата на единайсетата заповед или на основата на всички взети заедно? Христос не отрече десетте в Новия Завет. Не ги замени, нито ги отмени. Той не обедини десетте в една – своята. Не престъпи закона. Но пък ти успя – поздравления. Събра цялата мъдрост в една заповед. Хората или по-точно умовете им намират начини да нагласяват света според себе си. Е, светът винаги доказва това, че е независим от човека. Бъди здрава и разумна!

Ама Той има и друг слуга - НЕВЕРИЕТО и то те намира там, където си най-слаб. Например да не вярваш в силата на собствената си любов и на силата в себе си. После става сложно и ти е нужна помощ, но НЕВЕРИЕТО ти пречи да се довериш даже. Съществува постоянна битка между познанието и невежеството. Тези са свързани с Висшата Любов.

Погледнете внимателно останалите десет и преценете дали тази новата заповед ги заменя. Нова заповед! Христос не отменя, Той изпълнява и разяснява. Закона за не насилието и любовта не заменя останалите десет заповеди напълно. Особено първите три заповеди не насърчават свободата. Да обичаш други богове? Да обичаш кумирите? Свободата да изговаряш Името Божие, когато и както ти е угодно? Библията трябва да се чете внимателно, защото съществува огромен риск да бъде изкривено Словото в угода на ума. АУМММ

Цялото Битие е изградено от разумност, а тя е съставена от правила. Ако следва Закона и Неговите правила, умът се превръща в РАЗУМ. източник: Из словото на Учителя Беинса Дуно - "Аз Човекът"; 1994г. Съставили: Трендафилка Балдевска, Ангел Ст. Кермедчиев Библиотека Светлина в Пътя, книга първа, първо издание Избрани мисли от словото на Учителя побрани в тази книга. Не само чрез Моисей бе даден ЗАКОНА и не само Христос Го потвърди. Но винаги ще съществуват такива, които да го отхвърлят или отричат. Над Закона е само Бог, нищо друго. Той е "измислил правилата на играта и Сам играе в нея". Сам "играе" със Себе Си. АУМММ

Същността ни разкрива Истината и обратното. Достигналия края има ясен поглед над пътя и не го отрича. Според мен разбира се. Но, какво знам аз – нищо. Бог с нас.

"За мен и в мен няма правила..., имам само едно ". Няма или има? Последно? Аз те разбирам, а ти разбираш ли се? Е, що се разбираш, какво значение има всичко това?

UNICEF Red Cross and Red Crescent Magen David Adom

Да не е тия почивни дни само, ако може!?

Духът не се ли проявява чрез Закона?

Да се подкрепиш с доводи за нещо недоказуемо? Голям смях. Какви ли доводи може да има човек?

Съгласен.

Не, не и не. Разкриването на вътрешното щастие е ключът. Поведението трябва да не е, защото - "за да ме оценят като добър и да нямам неприятности, да не ме осъдят", ами трябва да бъде заради самото вътрешно задоволство и необходимостта да бъдеш добър (да бъдеш истинската си природа). Трябва да се разкрие на човек, че това - "държа се по правилата" ще му донесе лично вътрешно щастие и удовлетвореност, които не са подвластни на външното. Когато човек разбере и усети радостта и вътрешното удовлетворение от това - "държа се по правилата", то правилата са свършили своята работа. Интересно е, не знам дали си се замисляла, Донче за това, колко често ползваш тези - . И какво говори това на дълбоко или подсъзнателно ниво!? Вникни и разреши това. Аз сам така с тези - !!!!! . Това е от приятел. Поздрави!

ха-ха-ха Верно е, Вальо и xameleona!. И аз това се опитвах да кажа - Правилата са ни (индивидуално) нужни само дакато разберем, че сме достатъчно стабилни в тях! Но от тях ще има нужда винаги.

Е ми, виж отвъд това. Чудно ми бе, да се смея или да плача! А приятел ми каза, че имам прекрасно сърце? Ама все още не съм спечелил доверието, на когото трябва - уча се от всекидневното мое страдание. Явно много съм черен и с мръсни дрехи. Всеки ден се мия и се пера ама на... е да не мислите, че ще се откажа... дори отново да падна в калта... пак ще се изправя и ще се изправям, докато имам сили за това, няма лесно да се дам и дано Бог да ми е на помощ. Интересно е докога човек може да ходи срещу себе си и да изнасилва волята си, както аз съм правил и правя? Докога може да играе - враг на самият него? Толкова ли е страшна промяната и действието? Да страшна е! Но понякога трябва да извикаш и да скочиш напред, дори и със затворени очи. Няма прелюбодеяние, когато липсва любовта и у двамата. И грешно ли е човек да обича? Грешно е само ако не изживее любовта си. Нова книга, нова глава, нова страница, ново начало и нов живот. Но да не се плюе върху стария! И той е донесъл прекрасни мигове. Какъв обрат, а? То, затова казват, че любовта идва от изневиделица. Просто се случва. Сърцето и чувствата са от ума най-трудно контролирани, а дали е възможен този контрол, знам ли и дали е редно!? Късмет!

И хиляда пъти да го чета - то ме изпълва! Дано и аз успея да го изпълня както и да устоя в него.

Живи и здрави да сте всички, защото аз без вас нямам нищо, защото вие сте всичко!

Съгласен съм. Само за това кое и как е сътворило Бог не знам - дали е Бездната? Тук вече става много сложно за мен. Достатъчно неясноти писах вече днес.

Живота и любовта сами доказват, нуждата за спазване на определени правила. Истинската Любов е над правилата, но как се достига до Нея? Според мен вярващия човек, чиято вяра е слаба е зависим! А има ли нещо напълно независимо? Независимостта е самостоятелност. Има ли нещо, което само да притежава себе си, за да се нарече - независимо? Представете си, да се събудите някоя сутрин и да се окаже, че сте изгубили вярата си. Започвате изцяло да се съмнявате във всичко и във всеки. Зависими ли сте били преди това? А след това зависими ли сте? Според мен, е невъзможна независимост, след като не се притежаваме. Какво нещо е вярата – тя е всичко.

Нека не внасяме повече противоречия чрез ума!