Синева

Наистина учениците са всички, но осъзналите това, че са ученици са малко, а заблудилите се във философията /спящите ученици/ са много. Защо винаги трябва да правя толкова глупави обяснения на думите си? Неразбрано ли пиша? Или пак "надничаме под вола" и се радваме на "дребните рибки" - умствената въртележка! Защо да се взираме в думите, а не видим смисъла и същността? Имаме ли време за игри?

Истината долита със сигурност на хора сблъскали се със смъртта. Ако знаеш, че ти остават няколко месеца живот, ще разбереш истината! Друг е въпросът, дали ще признаеш пред себе си, че си я разбрал!

Мъх! Аз не писах за философите - истински или не, а като цяло. Повече са - факт. За относителността разбирам, че е трудно - "котка по гръб да падне" - то е свързано с егото - факт! Винаги може някой да "потърси под вола - теле" - факт. Относителността за едни, е факт за други. Интересно се получава понякога - някои не желаят да приемат фактите, защото им е по приятно да се намират в относителността. Просто не им изнася!

Съгласен! Както цитира нашият приятел Макс -

Ако някой се нуждае от окопи - аз мога да копая!

Не знам, доста от вас твърдят за точността в период от 40 дена! Или аз не умея да чета? Да, топлата вода е отдавна открита за света, но всеки сам я преоткрива за себе си! Смърт има Физическа! Трансформацията на енергия в природата, сме нарекли смърт! Колкото до времето ми - запозната си - Бог дал, Бог взел!

Философи - много, но ученици - малко! Ако само просят ще са на тъмно дълго! Трябва да работят, за да съкратят тъмнината в живота си! Просията идва от тези, които не могат друго! Аз ще работя за Теб, Боже, пък каквото е волята Ти, така да бъде! Казвам, че всичко зависи от човека! Всичко му е дадено, заедно с изборът, дали да вземе всичкото! Избърза! Не писах за Бог или за Светият Дух, но ти не разбра това! Също съм сложил и кавички! Ти го разбра както на теб ти харесва!

Ограничението идва от думичката - само. А като гледам там я няма! "Бог - Сам по Себе си е Духът!" - а не - "Бог - Сам по Себе си е само Духът!" Нека не бъдем "рибари, които се задоволяват и с малките рибки"!

Никак даже! Осъден на промяна и любов - това е присъдата!

И аз благодаря за обобщението!!!

Дали? Умът е даден не напразно, май!? Номерът е да не е водещ, а помощник на душата, тогава умът се превръща в разум!

Не нужно да просим за светлината! Тя ни се дава постоянно! Въпроса е дали умеем да я приемаме и виждаме. Материал имаме, на, но като работим с тези си калпави инструменти произведението ни не става никак красиво, даже грози и пречи! Какво, да просим за това, което имаме ли? Не, трябва да чиракуваме и да се научим, как до отработваме майсторски материала и дано попаднем на добри учители, при които да се изучим!

Говорим за вътрешната преценка на нашите собствени мисли и чувства! Плодовете на човек, като ценности, говорят за това, дали вътрешният самоанализ е успешен. Ако не успеем правилно да отсъдим в нас самите, кое е зло и кое е добро, какви плодове бихме дали? Има достатъчно примери в историята за хора, които доста силно са хвърляли собствената си любов в собствената си заблуда и продължава да има такива хора. Получава се едно изкривяване. Ако обичаш недостатъците си без да ги осъдиш като такива, вероятността да станеш подобен на Хитлер е голяма. Вътрешният съд е най-важното нещо, но не трябва да се разбира думата съд в някакъв ограничителен и лош смисъл. Може да се ползват и думите - самоанализ под разумно наблюдение. След осъждането /разграничаването на добро и зло/ е необходимо едно превъзпитание на злото една трансформация, на която верен помощник трябва да бъде любовта. Седнали сме да оправяме света, а още не сме оправили себе си!

Учителите са мъдри!

Как ще пристъпим към отдаване на любов, ако още не сме разграничили и определили вътрешните си мисли и чувства. Как да разберем кое има отчаяно нужда от любов, за да се промени към по-добро? Как разбираме за него, че то не е добро? Не трябва ли първо да го сложим на везната на преценката /да го осъдим и наречем - лошо нещо/?

Ето няколко "неща", на които им викат истини, малко табелки: Забелязяхте ли подредбата? - Бог - Син - Човешкият прогрес - Човешката жестокост и глупост - Човешката любов - Хармонията и красотата

Моето мнение е без значение!

Практическите опитности и наблюдения достигат до извода, че всичко зависи от духовното ниво, на което се намира Душата. Колкото е по-напреднала, толкова по-бързо се разпадат всички връзки с материалното и по-бързо става откъсването. Строг закон относно 40-те дена според мен няма. За доказателство е Възкресението Господне! С други думи, ще кажа, че Духът е господар на материята, а Душата се учи от Духът. Колкото е по-постоянна връзката им, толкова по-голям господар е Душата!

Бог - Сам по Себе си е Духът! Ако Духът е изначален то и Бог е изначален. Бог е изначален от Себе Си. Ето, намерих нещо, което ще допадне на всички:

Това съм аз! Хубав съм нали? Аз нямам нужда от това!

Зависи на кое! За това, което говоря аз - е желанието на душата, но виждам непримиримото ти желание за спор, още с първото ти мнение. Ако се беше потрудила да прочетеш думите ми отначало нямаше да се наложи да напишем всички тези ясни мнения. Ако има нужда от истината, то трябва да се каже, че изначален е Бог, а не и Духът, Но спорът за теб е по съществен от самата тема.

Да, но изначална е хармонията между Душата и умът! Както се казва "това драсва клечката".

Умът е вратата през, която се осъществява връзката мужду Духът и Душата! И не - "когато Духът се свързва с Душата, Умът е в хармония със Сърцето.", а обратното - когато умът е в хармония с Душата /сърцето/, тогава Душата се свързва с Духът!

Дух - Душа - Тяло - отново тройчици. - Не съм спорил за това! Тялото - греши! Душата - греши! Духът - не греши! Това казвам на български. А въпросът ми беше риторичен!