Синева

Правя ги и на дело, доколкото мога да се преборвам със себе си! Садху - го казах аз, на себе си! Точно и само това значи! Всичко, което казвам, важи само и единствено за мен! Ни най-малко имам цел да обиждам и да наранявам някого, че защо да наскърбявам Бог, когато Той е направил всичко за мен и то е най доброто, защото Отца така е преценил. Аз не желая да ходя срещу вярата си. Разбрал си ме погрешно и ако аз имам вина за това - Съжалявам!

Не, Оринави с нищо не си ме засегнал! За да разбереш какво значи трябва да прочетеш пост номер 96 в "Евангелие от Юда" Аз трябва да се пазя от себе си от това егото на ума ми да расте. Не съм учител, за да поучавам. Трябва да се придържам към това.

Бог показва за съществуването Си, на едни по един начин, а на други по друг, в зависимост от това - кой от какви по рода си доказателства има нужда. Той показва навсякъде за Себе Си по различен начин, защото Сам по Себе си е Многообразен. В това се изразява Милостта Му. Най-големите неверници имат нужда от най-големи доказателства. Затова някои трябва да се сблъскат с изживявания като преживяванията на прага на смъртта, за да осмислят живата си и да разберат, че живота не е това, което изглежда на пръв поглед. Но мисля, че още не съм готов да отговарям на въпроси, поради риск да не подведа някого, ако греша. Да не забравям, че и аз съм ученик като вас. Пази се Садху!!!

За да стигна до отговорите, аз лично бих си отговорил на това: Какво означава - християнин и какво означава мохамеданин и има ли разлика между праведниците.? Според мен кръговрата никога не спира - това е вечната динамика, вечното обновление. Ти, като Божие проявление, спираш да се прераждаш тук в този свят, когато натрупаш нужните качества във вид на опитност, но продължаваш да се развиваш другаде и да намираш Бога аспект след аспект. А да го обхванеш напълно е нужно цялото време на Битието. Все пак има Край, който е последван от - Начало и така се образува Безкрая, който всъщност е Той - Сам! Това мисля. Простете ограниченото ми мнение на ученик!

А има ли някой, който да не извършва Божествена мисия? Като се има на предвид, че всичко е Негово проявление. Разликите са в спецификите на "мисиите" и отговорността им.

Според мен, Христос, Мохамед и Буда са проявления на Бог, както всичко останало. Но по-извисени. У тях не съществуват земните, ограничени мисли! Рая и Адът са за души, които още се учат на земята. Само те пребивават в тези проявления на Бог. Проявление пребивава в проявление. Целта на всичко - да се напредва, да расте, да няма застой, да има обновление и оБогатяване. Съмнявам се, че в Рая и у Ада съществуват земни копнежи. Напротив, там се прави равносметка на придобитата опитност, съчетана от страдание по пропиляното време от непълноценен "живот" и душата под наблюдението на Твореца изгражда своята по-нататъшна стратегия за достигането на края на този път, наречен "земно съществуване”.

:wub: Амин!!!

Да, така е Венци! Но до медитация се достига чрез концентрацията! Поздрави!

Медитацията е крайното на искрената и вглъбена концентрация. Има много "пътечки" за достигане до медитацията т.е. концентрация върху различни обекти. Достатъчно ясно са описани в темата до тук! Ще повторя за някои методи, за които се сещам сега. Има школи и учители, които залагат на концентрация върху цветовете. Други - на концентрация върху мантри, трети - концентрацията върху дишането, върху енергийните центрове - чакрите. Тези концентрации са за начинаещите, на които концентрацията е още много слаба. По напредналите се концентрират върху комбинация от по горните като включват и концентрация върху Абсолюта - Бог. Най напредналите така са усвоили концентрацията, че нямат нужда да се задържат много в по горните концентрации, някои от тях направо преминават в концентрацията в Абсолюта - Бог. С времето и тази двойственост изчезва - изчезва и последната мисъл в ума т.е. изчезва концентрацията и се намираш в тишината, празното, спокойствието, любовта, истината и Всичкото, което представлява Бог. За да премине концентрацията в медитация, са нужни години и труд. Има, разбира се изключения, като по-горният пост, споделен от мен. Там на човека му се дава да види, какво е медитация /докосва се до нея/, чрез вид концентрация. Медитация е естественият начин на човек да разбере за истинската си природа. Молитвата е вид концентрация. Когато тази концентрация се отправя към Любовта, Щастието, Добротата, Блаженството, което всъщност е Бог и когато това се прави с благодарност и любов се достига чудото медитация. Но да не се забравя понякога е нужно с години, дни и часове да се работи върху концентрацията, за да няма други мисли в ума освен последната. и когато това се постигне - човек се разтваря в Бог - това е медитацията. По горното е трудно да бъде обяснено. Някои неща при мен са още само прочетени, но не и изпитани. Доближавал съм ги, докосвал съм се до тях, помирисвал съм ги, но още не съм ги достигнал. Трябва да работя още върху себе си. Медитацията отнася човек до истинската му природа до Това, на което принадлежи и е неизменна част от Него, до Смисъла.

Стани вегетарианец, ако още не си го направил или поне спазвай постите от православния календар, комбинирани с диети само на плодове, чай и мед. Не забравяй внимателно да наблюдаваш всички реакции на тялото породени от горното. Моли се и вярвай в Бог! Това е рецептата.

Приятели, вижте какво открих, дакато се "рових" във виртуалното пространство!!! Това е мнение на "гост" във форума на АБВ - "Да си поговорим за медитацията": Ето я, Истината, идва етествена и непринудена. И отново мъката е причината! Ех, Господи, благодаря ти за мъката!!!

Правилни въпроси. Аз също се интересувам от тази част - как я обяснява науката.? Хайде всички заедно, да отхвърлим част от невежеството! Аз не съм експерт - в никакъв случай, но ще споделя как виждам всичко това. Според мен, това е душата човешка. Процесът е известен на изток като издигане на Кундалини - пътят към Самореализация /осъзнаване/. При нас това се нарича - просветление, издигане на духа, т.е. осъзнатото тръгване на човек, по пътя към Бог. Активиране може да осети всеки един от нас, когато отправи искрена, пълна с любов и благодарност молитва към Красотата, Любовта, Топлината, Добротата, Истината... които представлява Бог в Своята същност. Тогава се усеща една еуфория в сърцето /душата, защото знаем, че сърцето е седалището на душата/ и в ума / знаем, че главата е вратата към Бог, тази врата се ползва от душата - при смърт и при раждане и от космическата Божествена енергия - т.н. - прана/. Все си мисля, че всички наши жлези атрофират с годините и с все повече навлизането в материализма. Човекът закърнява, загрубява и не е това което е. Детето не отива към животинското, възрастния отива натам. Затова трябва да се обърне към Бог и да бъдем детето в себе си, за да си върнем изгубеното - зарад глупостта си. Да бъдем естествени в истинската си детска природа - Добър, Обичащ, Искрен, Търсещ, Безкористен, Щастлив. Нямат ли животните, непрестанна връзка с природата, Бог!?! Връзка, която ние сме изгубили. Така е според мен. На другите въпроси не мога да отговоря. Те са за специалисти. И аз имам интерес за отговорите.

И да допълня! / към пост номер 92 и не само/ Наскоро един човек ми каза: “Най-голямата опасност за учителите е да започнат да се правят на Бог! Това неминуемо води до падение.” Всички ние сме в голяма опасност по пътя на познанието. От велик учител: “Садху*, пази се!” Под “...и тогава ще видиш ясно...” се разбера – безболезнено, неусетно, без причиняване на страдание и насилие, и най-вече се разбира по Божията воля! Всеки, който е достигнал края на обучението, знае как се прави това. Аз също понякога правя тази грешка – да работя върху другите, а по малко върху себе си, да поучавам и тогава се сещам за - “Пази се Садху!” и вместо да поучавам започвам да споделям наученото. САДХУ: Всеки, който върви по духовния път на самодисциплината (Садхана); аскет.

Да! Библията има много лица - както Бог - точно това я прави не само книга а живи думи!

Всичко това е Божа работа! Но... разбирам ако Той ти е дал право на това. Така ли е? Имаш ли това право или Божието разрешение? А сега за Юда: Има нещо, което доказва, това, че Юда не е знаел за Божия план, а е извършил предателството поради слабостта си. Това доказателство е самоубийството! Нека да отговорим на въпроса: Възможно ли е светец, праведник и истински вярващ в Бога човек, да посегне на живота, като по този начин оскърби Твореца и наруши заповедта Му за не насилие, особено, ако е знаел за плана Божи и е с чиста съвест? Историята не познава такъв случай.

Не изкушавай ближния си, а го обичай!

А има и друго нещо. Наистина Юда е обичал много Христос! Предателя не е вярвал, че Божият Син ще се остави в ръцете на хората и Бог ще позволи Синът Му да бъде убит. Юда се е надява хем да прибере парите, хем Спасителя да прояви силата си и да постави Неправедниците на мястото им. /"Хем вълкът сит, хем агнето цяло."/ Надявал се е да дойте Божието Царство и гневът Божи да се стовари върху неверниците, което всъщност е едно много-наивно мислене, породено от незнанието. Горкият, Юда.

Амин!

Ще повторя само Бог знае и този, на който Бог му е дал да знае. Парамаханса Йогананда Юда още отначало е бил изкушаван да предаде Христос и Агнецът е видял това в сърцето му. До самата вечеря, на която Иисус Христос дава натопеният залък хляб с думите: "Що имаш да правиш, прави го по-скоро", Юда се е двоумял дали да извърши предателството на Спасителя! Христос е видял кое надделява в Юда - ума или сърцето и затова е изрекъл думите. През цялото време предателят е бил разкъсван от противоречията и от гузната си съвест, затова с такава несигурност е извършил и самото предателство. След като го извършва, с целувката, му се разкрива това, което има да стане и той от момента започва горчиво да съжалява. /Всички знаем какво се е случвало с хората, които са се докосвали до Спасителя, а този вид докосване - целувката, е най-съкровен./ В Божият план са нужни всякакъв вид хора и силни и слаби и праведни и неправедни. Защото как би могъл той да се изпълни иначе?

еквилибристика лат. - равновесие - Цирков жанр, при който се правят трудни упражнения, без да се губи равновесие. прен. - Хитруване, лавиране. В Името на Бога това е позволено, но не и лъжата - тя присъства в 10 Божи заповеди. Мир и Любов!

Може би, затова не те бива с лъжите, защото си добър човек, а не лъжец! Не че има лоши хора, но има хора заблудени, по-малко заблудени и хора живеещи извън всякаква заблуда и едно с Бога. И вървиш към още по-добро! То нали тава е Пътя?! И всички сме на него, но на различни етапи, защото сме различни хора.

Само да не го приеме някой както си пожелае - цитата. "путуля" - не означава променил или изкривил истината с лъжа! "прикрил" - не означава излъгал, а запазил истината от недобронамерени - съхранил! Затова допълних! Защото всеки по тази логика може да си тълкува Божието слово, както му харесва. За любовта -

Търси любов, ама любов човешка. Може би? А който е с Бога е винаги в Истината! Друг е въпросът, че Бог така урежда живота на праведника, та да не го доближават бели и злини /с малки изключения, според нивото/. Бог единствено разполага с това кога праведника да каже истината и кога да замълчи. Но, да се върнем към св. Петър. Дали Бог го е накарал да излъже или със ситуацията му е дал урок за силата на вярата му? Поредното изпитание, едно от тези, с което Той ни проверява - това до къде сме го докарали в борбата ни със слабостите в самите нас. Бог със сигурност не ни кара да лъжем!