Синева

Исус Христос не е приел смъртта заради възкресението, а заради любовта си към Бог и желанието да изпълни волята Му. Христос е щял да се подчини и изпълни с любов всеки един Божествен план, който му бъде предоставен като задача. Най-големия урок е урокът за любовта. С възкресението и живота на Исус виждаме какво отношение се отдава на честта и какво отношение се отдава на любовта към Бог и Неговите творения /частичките Негови/. Ето аз давам моята истина, а ти приятелю, така и не даде твоята, защото не вярваш на голите думи ли!? Не отговори и на въпросите ми: Кой е Сатана? Защо всемогъщия Господ Бог го е създал и му позволява да съществува? Не си мисли, че нямам отговорите, просто искам да чуя твоите. Както ти сам се изразяваш - "спестената истина”. Или по-скоро - твоята истина.

"1 Коринтяни 7:5 5. Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате."

За всекиго по нещо. Всеки разбира Всичкото по начин който му позволява духовното ниво. Точно това е прекрасното и неповторимото! Мир вам!!!

Не спор, Оринави, а търсене на отговори!!! Дай ми спестената истина искам я! Кой е Дявола? Не беше ли той първородният син на Бога? С каква цел Бог го е създал? Ах... колко много въпроси!

"Псалми 49:12 12. Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват." "Еклесиаст 10:1 1. Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест." "Евреи 2:9 9. Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек." - Христос не е търсил слава и чест за себе си, не е търсил награда. Цялата слава и чест той е отдал на Всевишния. А Господа го е посипал в чест и слава и го е наградил с най-голямата награда - Своята любов. Не бива да се защитава собствената чест, а честа и славата на нашия Отец! Който защитава честта си ще умре!

Е... все пак намерихте честта. Като в играта - "На всекиго по нещо" Знаете ли какво значи чест точно? Какво е точното значение на думата? Мога да дам синонимите на честта, на който попаднах след търсене в нета: Съществително нарицателно име, женски род. Синоними: достойнство, име, почит, уважение, почитание, репутация, почест удостояване, отличие, отличаване признание, похвала, заслуга. Тук всичко опира до величие. За Христос, мисля, че той остави живота си в ръцете на Бог, а Той позволи честа да бъде погазена, за да се издигне любовта. "Ако те ударят по едната буза, дай и другата." Любовта е пътят и тя е всичко. Честа е за тези, който обичат величието. Бог няма нужда да бъде велик. Той е. Не искам да бъда от нито един отбор, Силве! Не желая честа ми да бъде незасегната. Искам да бъде волята на Отца! Някъде да ни е оставяна заръка да пазим честта си? И кое е по-важно, да защитаваш честта си или да проявиш смирение? Някой от по-хитрите ще кажат - "Чрез смирението ще запазиш и честта си." Христос говори ли нещо за чест /личностна/, а Буда, или Мохамед или който и да е духовен учител? В личността честолюбието изчезва заедно със самата личност. Дали тази тема е пусната случайно тук? Децата имат ли чест? Просто питам, помогнете ми за тези отговори.

И на мен така ми се струва. "Аз и Отца едно сме" - Къде е честта? "И нека бъде Твоята воля, а не моята” - Къде е честта? Дали в Господ съществува честта, след като ние Го хулим, обиждаме, бягаме от Него, величаем себе си, а за Него даже не се сещаме дори? Как би ни отговорил Той? Едва ли с безпрекословната си любов. Не знам, мисля, че дори когато Той ни отговаря със суровите Си закони, дори тогава, пак всичко е следствие Неговата безкрайна Милост и Любов. Но за чест и дума не може да се каже. Честта е човешка. Когато има чест, има и наранена чест. Историята учи на какво са способни хората, когато някой им засегне честта. Не знам. : hmmmmm: Това е тема, върху която е нежно да се помисли. Дайте точно значение на думата "чест" . Все пак, всичко е любов!

Честта няма нищо общо със сърцето. Ако Христос е държал на честта си не би се решил на жертва.

Честта е дете на ума, а честноста на сърцето. Чест има личноста. Заради честта са убивали доста често. Заради честноста са убивани мнозина. Честноста е директно от Всевишния. Честта е честност, но пречупена през призмата човешка.

Човечеството възхвалява героите и разпъва светците! Чест? А, ако всичко е едно и аз, и ти и той? Честност е друго. Честноста е свята.

Въпрос на гледна точка.

Чест, Гордост и Его.

Явно е, че тук мечтателите са малцина, или страха е голям. Да се страхуваш да мечтаеш? Е... тава е за темата за страха. "Властелина на пръстена" е страхотен филм! Филм - приказка. Приказка за ДЕЦА. ... А не бе ли казано - "Бъдете като децата, за да влезете в царството Божие"?

Цитатите са от "Матрицата".

Като цяло /с леки изключения/ мнението ми за трилогията - "Matrix" е 10х. Малко са филмите, които карат човек да се замисли за истинската реалност. Важни са въпросите.

Когато духовната промяна в човек е необратима, нерушима, непоколебима и не подлежи на деградация, той - човекът вече пребивава в царството на Любовта, където "тъмните" сили нямат място. Начини, методи и учения много и достатъчно разнообразни, за да задоволят и най-капризния от нас.

Да, трябва да се осъществи промяната в ума и сърцето!

Знанието идва, когато човек го потърси! Когато го потърси вътре в себе си. То не идва от вън.От вън знанието е преходно и неудовлетворяващо, а вътрешно постигнато знанието е ... През времето, от както се уча заедно с вас, приятели, разбрах, че наученото от вън е нетрайно, но наученото вътре в мен, чрез различните методи за изучаване на вътрешността ми, остава като твърдина. Но винаги ще съществува опасност за твърдината ми, докато не я превърна в диамант. Имам още много да уча, докато не достигна цялостно познание за Абсолюта и единство с Него!

Но не и в света на Любовта!

Висша - има се в предвид, мечтата неосъзната от ума, единствената смислена мечта, мечтата на висшия Аз за завръщане в Бог.