Здравейте, разбирам, че това което смятам да напиша може да ви се струва маловажно, но за мен не е. Всеки човек си има своя собствена борба, която води. Ето я и моята. Усещам се как в главата ми се появяват самоубийствени мисли. Защо ли? Ето я и моята история. Започвам с нещото, което според мен ще засили тези мисли. Страх ме е да не се разделя с приятелката си. Заедно сме от 10 месеца и всичко до преди 2 седмици беше повече от чудесно, докато не ми спомена, че ако продължим да се виждаме това щяло да прерасне в сериозна връзка, а тя не искала това. Поговорихме малко и я попитах не и ли харесва това, което имаме в момента, при което тя ми отговори положително. Тогава следващия ми въпрос беше, защо трябва да обременяваме нещата като им поставяме някакъв статут? Не можа да ми отговори. С нея си приличаме в доста отношения. Едно от тях е представата ни за живота и следващите години. И двамата поставяме на първо място кариера/работа/собствен бизнес. Не желаем да създаваме семейства сега. Просто не се чувстваме готови. Проблема е, че преди мен е била с някакъв домошар и ревнивец дълго време, който я е обсебвал и си мисля, че сега е прекалено наплашена от опита и. Тя е първия човек, на когото казвам истински "обичам те". Когато си затворя очите, мога да си представя живота с нея. Страхувам се от това. Не от това, че бих могъл да доживея до старини с нея, а от факта, че ако я загубя как това ще ми въздейства. Нека да ви разкажа малко за себе си. Това е първата ми по - продължително/истинска връзка, която съм имал. Преди това всичко е било за една нощ или за по няколко седмици, най - много месец. Просто такава ми е работата. Свързана е с много хора и покрай нея се случваха тези неща. Това не винаги беше така. Просто от преди 3 години живота ми пое в друга посока. Получих тежка травма, последва операция. Не съм възстановен напълно и сега не мога да практикувам любимия си спорт. Т.е. мога, но всеки път когато го правя, има едно напрежение, което е там вътре в главата ми. По - скоро страх, че това може да се случи отново. А това отново е 6 месеца неспособност да ходя, патерици, и болки, които според кинезитерапевтите ми са еквивалент на родилни. От тогава насам, не ми дреме. Виждам се с някоя, вземам си удоволствието и това е. Чао. Докато не се запознах с нея. Тези месеци прекарани с нея ме направиха истински щастлив. Вижте, аз не вярвам в единствената. Знам, че някъде там има и други хора, които биха ме правили щастлив. Просто в момента това е тя. В момента имам и други проблеми. Най - близките ми приятели са моряци и тъкмо преди 2 седмици заминаха за по 6 месеца. Не се разбирам с родителите ми. Разведени са и се водят деля помежду им. Искам да прекратя всичко, но не мога без да ощетя един от двамата. Не желая това. Не изпитвам никакви топли чувства към баща ми. Човека е алкохолик, лекуван многократно и при него съществува единствено любовта към чашката. Освен това току що получих повишение, свързано с повече отговорности и като цяло една първоначална инвестиция от време и търпение. И последното нещо, което тревожи мислите ми сега е държавния изпит, който трябва да положа. Мога да се справя със всичко това. Знам го. Това, което ме притеснява е, че ако се разделя с нея, ще изпадна в една състояние, където... няма да ми дреме за нищо. Усещам се сам, че започвам да мисля за това. За това как с нея се разделяме, как живота ми тръгва лека полека надолу след тази травма преди 3 години. Как искам да избягам от всичко това и от всички, които познавам. И виждам възможното решение като два пътя. Единия е да изчезна някъде извън България, докато другия е по - страшния. Не знам... Ще се опитам да се справя, но това, че тези мисли се появиха в главата ми ме притеснява. Ако тя ми каже, че иска да се разделим, ще го приема като мъж. Ще и кажа какво аз искам. Ако не се получи.. е всеки е свободен да прави каквото си иска. А аз искам тя да е щастлива.