otherguy

Здравейте, истината е че не знам какво да правя. Бях решил, че ще работя на кораб като ел механик. В месеца преди да се кача се запознах с ново момиче. Започнахме да излизаме, нещата бързо станаха сериозни. Забавих качването до 4тия месец. Факт, че на борда не ми хареса. Исках при нея, да прекарам всяка частица и може би заради това слязох по рано. Имам професия свързана с продажбите и значителен опит и реших, че това ще е. След като слязох тя започна да се отдръпва от мен. Имаме 9 години разлика, родителите и са религиозни и все още не знаят за нашата връзка. Тя се притеснява, че съм сериозен в отношенията ни и че може би ми губи времето, защото в момента искаме едно и също, но не знае след 3-4 години дали няма да поискам семейство, деца и прочие. Обяснявах и че няма нищо сигурно на този свят, слушва се в думите ми, но се държи изключително дистанцирано от мен. Комуникацията ни намаля, виждаме се веднъж седмично... почти не си пишем или говорим. Правих опити в началото да я запазя поне до колкото мога нормална, но... сякаш защитната и реакция е прекалено силна. Страх я е от родителите и защото няма да одобрят, а не иска да се кара с тях. И ето тук идва моя казус. Дали да си седна на задника и да си работя в бг, като я се издигна я не, защото тя ми е мотивацията или да се върна към плана с корабите. Там също няма да съм щастлив, но поне ще съм финансова независим и стабилен. Колкото до нея бяхме се разбрали да каже на техните и реално от този момент нататък тя започна така да страни от мен. Почувствала се сякаш и поставям ултиматум или мен или тях. Но си и призна, че на нея и е писнало да ги лъже, но пък я е страх от тях и не иска да се карат.... общо взето. Аз съм изключително нервен сега, от 3 седмици го карам на хапчета, почти не спя и не ям.. Убива ме отношението и в момента и сякаш ми се иска да съм на кораба, да се счупя от физически труд и да заспивам вечер с празна глава, без мисли по нея. Не знам какво да правя.. появяват се и самоубийствени помисли. Че ще е по добре всичко за мен да свърши просто. За сега успявам да ги изгоня от главата си, заради чувството на вина което ще оставя на близките си. Но пък да изглежда като инцидент започва да ме блазни. Както си карах вчера и ми се прииска да настъпя педала и да се забия в мантинелата.. Костваше ми доста усилия да не го направя. Снощи стоях буден до 4 с мисълта днес да изляза на магистралата, с 200 и в някой стълб. Не вярвам, че ще оцелея... Знам, че решението е само мое и че аз ще живея с последствията. Но ми се искаше да споделя. Психическата болка започна да ми се проявява като физическа. Не мога да споделя това на никой близък... Говоря за тези самоубийствени мисли. Две мои приятелки май надушиха, че има неща гнило.. и периодично ми звънят и проверяват дали не съм на лобните места за самоубийство. Страх, ме е че каквото и решение да взема може да е грешно. А искам просто да съм щастлив..

В събота разговаряхме, доста дълго при това. Обсъдихме доста неща, като моята стратегия се базираше на цитата на г-н Първанов Общо взето всичко се сведе до или или. След като се виждаме вече от 10 месеца е нормално да прерасне в нещо сериозно или ако не, да спрем да се виждаме. Попитах я какво иска, отговори ми че не знае, знаела само че не иска връзка. Не можело да продължаваме да бъдем friends with benefits ?! Ето това е нещото, което аз недоумявам. Как може за 10 месеца с този човек да си знаете всички страхове, желания и копнежи, а тя да го нарече така. Тя първа каза "обичам те". Не аз, тя го каза. Нарочно не бях аз първия, за да не я изплаша. Не може докато двама души правят секс и единия да каже обичам те и месец и половина по - късно това... Не го разбирам просто. Усещам как тя спира да комуникира малко по - малко с мен. Мисля си, че това го прави нарочно, защото и тя е привикнала към всекидневната ни комуникация помежду ни и ако я прекрати изведнъж няма да и повлияе добре и на нея. Затова ми се струва, че сега се случва точно това. Усещам, че не трябва да я притискам в момента да вземе решение, защото поставя ли я между чука и наковалнята, чука ще бъде този който ще се измести. Същевременно имам нуждата да знам. Дали това ще продължи или не. Просто несигурността ме побърква. Държи ума ми зает постоянно. Знам, че сега не е подходящия момент да я натисна, за да получа отговор. Има допълнителни фактори, които я тревожат. А притисна ли я, това е сигурен отказ. Страх ме е, мамка му.

Здравейте, разбирам, че това което смятам да напиша може да ви се струва маловажно, но за мен не е. Всеки човек си има своя собствена борба, която води. Ето я и моята. Усещам се как в главата ми се появяват самоубийствени мисли. Защо ли? Ето я и моята история. Започвам с нещото, което според мен ще засили тези мисли. Страх ме е да не се разделя с приятелката си. Заедно сме от 10 месеца и всичко до преди 2 седмици беше повече от чудесно, докато не ми спомена, че ако продължим да се виждаме това щяло да прерасне в сериозна връзка, а тя не искала това. Поговорихме малко и я попитах не и ли харесва това, което имаме в момента, при което тя ми отговори положително. Тогава следващия ми въпрос беше, защо трябва да обременяваме нещата като им поставяме някакъв статут? Не можа да ми отговори. С нея си приличаме в доста отношения. Едно от тях е представата ни за живота и следващите години. И двамата поставяме на първо място кариера/работа/собствен бизнес. Не желаем да създаваме семейства сега. Просто не се чувстваме готови. Проблема е, че преди мен е била с някакъв домошар и ревнивец дълго време, който я е обсебвал и си мисля, че сега е прекалено наплашена от опита и. Тя е първия човек, на когото казвам истински "обичам те". Когато си затворя очите, мога да си представя живота с нея. Страхувам се от това. Не от това, че бих могъл да доживея до старини с нея, а от факта, че ако я загубя как това ще ми въздейства. Нека да ви разкажа малко за себе си. Това е първата ми по - продължително/истинска връзка, която съм имал. Преди това всичко е било за една нощ или за по няколко седмици, най - много месец. Просто такава ми е работата. Свързана е с много хора и покрай нея се случваха тези неща. Това не винаги беше така. Просто от преди 3 години живота ми пое в друга посока. Получих тежка травма, последва операция. Не съм възстановен напълно и сега не мога да практикувам любимия си спорт. Т.е. мога, но всеки път когато го правя, има едно напрежение, което е там вътре в главата ми. По - скоро страх, че това може да се случи отново. А това отново е 6 месеца неспособност да ходя, патерици, и болки, които според кинезитерапевтите ми са еквивалент на родилни. От тогава насам, не ми дреме. Виждам се с някоя, вземам си удоволствието и това е. Чао. Докато не се запознах с нея. Тези месеци прекарани с нея ме направиха истински щастлив. Вижте, аз не вярвам в единствената. Знам, че някъде там има и други хора, които биха ме правили щастлив. Просто в момента това е тя. В момента имам и други проблеми. Най - близките ми приятели са моряци и тъкмо преди 2 седмици заминаха за по 6 месеца. Не се разбирам с родителите ми. Разведени са и се водят деля помежду им. Искам да прекратя всичко, но не мога без да ощетя един от двамата. Не желая това. Не изпитвам никакви топли чувства към баща ми. Човека е алкохолик, лекуван многократно и при него съществува единствено любовта към чашката. Освен това току що получих повишение, свързано с повече отговорности и като цяло една първоначална инвестиция от време и търпение. И последното нещо, което тревожи мислите ми сега е държавния изпит, който трябва да положа. Мога да се справя със всичко това. Знам го. Това, което ме притеснява е, че ако се разделя с нея, ще изпадна в една състояние, където... няма да ми дреме за нищо. Усещам се сам, че започвам да мисля за това. За това как с нея се разделяме, как живота ми тръгва лека полека надолу след тази травма преди 3 години. Как искам да избягам от всичко това и от всички, които познавам. И виждам възможното решение като два пътя. Единия е да изчезна някъде извън България, докато другия е по - страшния. Не знам... Ще се опитам да се справя, но това, че тези мисли се появиха в главата ми ме притеснява. Ако тя ми каже, че иска да се разделим, ще го приема като мъж. Ще и кажа какво аз искам. Ако не се получи.. е всеки е свободен да прави каквото си иска. А аз искам тя да е щастлива.