bliss

И, светът е, наистина нереален. Всеки от нас гради собствен свят, така че, на земята има поне седем милиарда светове.
Приеми го най-после и живей спокойно в твоя свят.

Когато човек учи, мозъка обработва нова информация и е нормално да се чувстваш уморена и леко объркана.А, ако се полудява6е от учене, всички лекари щяхме да сме луди.

Боже, а  нима, това което описваш не е, само, поради факта ,че си човек? Нима, истинският човек, не реагира точно така?
Та, те дори животните реагират по начина, по който го описваш, а ти си взел да се притесняваш.
ПП . https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=куче+ричад+гиър&*
 

Разделили сте се с бащата на детето, когато е бил на 6. Едва ли раздялата е станала изведнъж и без предварителна история. Как бяха отношенията ви с таткото преди и около периода на започване на това поведение на детето? Както и след това, до раздялата? Децата действително усещат всичко. За нас възрастните проблем има, ако имаме скандали, викове и т.н. А децата чувстват и дълбоко съпреживяват дори фините психични настройки на родителите - тяхно отражение и амплифицирано продължение са. Та, какво се случваше във вас по отношение на таткото, от него към вас, помежду ви на емоционално и всякакво ниво? A сега как вие се отнасяте към бившия си? Какво се случва във вас, когато си спомните за него и се налага да общувате покрай малкия? А от него към вас как са нещата? Кой всъщност недоволстваше и от какво, за да се случи раздяла и кой реши окончателно? Разкажете, моля! 
Реално поведението на детето се е установило около и след третата му годинка, когато преминава през т.н. фаза на съперничеството. Знаейки, че детското поведение като под лупа точно отразява, но в преувеличен вид отношенията между родителите, може да се предположи, че това наказателно заинатяване и искане "топката да е в моите ръце" е започнало да се случва помежду ви с таткото... Вие кажете!

Случило се е нещо в неговата действителност, когато е бил на 2.5 години. Като казвам "случило се е" не е задължително да е определено действие или физически акт, а промяна на отношение, страх. Права сте, че децата са като "гъби" попиват всичко, но най- вече попиват емоциите, които излъчват хората около тях. Те ги поглъщат и твърде често реагират по начина, по който усещат отношението към себе си. 
До 6-7 годишна възраст децата не работят с емоциите логически, като нас, то не знае какво е да си гневен, уплашен, радостен...... то просто Е. Емоционалния отговор при тях е в поведение. Често, когато детето в тази възраст се сблъска с емоционална реакция, която не разбира, то отговаря с поведение което е копирано на някой от обкръжението му или с първосигнално поведение идващо от инстинкта за самосъхранение. 
Родителите обикновено се фиксират в крайния резултата, реакциите и демонстративното поведение на детето без да си дават сметка за дълбочината на процеса. 
Със демонстрация на забавено поведение детето може да казва много неща - " искам да остана на това място", " искам време с теб", "искам внимание" и т.н. това се установява в психотерапевтичен процес, необходима е аналитична работа с детето. 
Учителките в детската градина са много важен фактор за разиване на общуването на децата. Явно първите учителки са давали на детето нещо, което вторите ясно са му отнели. С доста деца се случва това. 
Когато моята дъщеря беше в ясла, беше най- прекрасното дете, учителките постоянно ме разсмиваха със смешни разговори, които са водили с нея. Такава каквато я познавах. Когато влезе в първа група, учителката започна да ми описва един "злодей", с който не можела да се справи, казваше ми че чува от нея думи, които никога не се употребяват в къщи, говореше ми за агресия и към другите деца. Уплаши ме безкрайно, това не беше моето момиченце. Когато отидох да попитам учителките в яслата, какво мислят, да не би да крият нещо от мен, те ми казаха: "Проблемът не е в детето, а в учителката, тя трябва да намери начин да работи с децата." И беше така. Нищо му нямаше на детето ми, отношението към него се беше променило, а то на 3 години е отговорило с поведение, отговарящо на емоцията която е почувствало в контакта с учителката.
Детето ви не иска да наранява никого, нито иска да командва, но сте права то иска нещо, което и то самото не разбира. Затова го проявява в поведения, които са неадекватни. Потърсете детски психоаналитик за детето, за му помогне да се освободи от потиснатите емоции и да ги разбере, то вече е на 8 години, това е възможно. Работете с бащата паралелно с детето със собствен психотерапевт, вашите взаимоотношения и проблеми са тези, които детето отразява, то работи с вашите страхове. Дори и в момента чувството за безпомощност и съпротива от ваша страна, то я демонстрира.

Това е караоке на една песен.Свали музиката на компютъра си.Включи диктофона на телефона си и го пусни.После пусни и музиката и изпей текста на това което си написала./ аз го направих, получава се нещо уникално -всички в къщи могат да го потвърдят, изкушавах се да го пусна в ю туб, защото съм сигурен, че ще има огромен успех, особено ако е на английски, но все пак текста си е твой и не смятам,че е редно да го направя, без уреждане на авторските права/ 
Когато направиш записа, започваш минимум 3 пъти дневно да го пускаш през уредбата.Колкото по силен е звука, толкова по-добре./ разбира се, съобразявай се и с комшиите/.Хубаво е, поне няколко пъти в месеца, цялото семейство да си пускате песента и танцувате, не бива и да пропускате, когато ви дойдат на гости приятели да слушате записа.Ще много забавно
Ако послушаш съвета ми, за около 2-3 месеца ще се лишиш от страховете си. Не бива да отхвърляш и идеята ми за ю туб.Ако текста е на английски и придружен с танци, като нищо ще поставиш рекорд по посещения.
ПП Сега виждам, че съм прикачил грешна връзка, пробвах и с тази песен, но с ,,Реките на Вавилон,, е по-добре.

Още утре го изгони. По-добре тази вечер.Той не те заслужава.
Ясно?

Доброто сърце няма общо с неспособността за поставяне на здрави граници и здравата агресия, проявена като мотивация. Имай си сърцето, но външно се дръж подобава.
Песешкиян разказва една приказка:
"Един вярващ яхнал магарето си и отишъл в храма да се помоли на Бога. Вързал му юлара на едно дърво отпред и влязъл, отдал се на молитви и съзерцание. Като излязъл, що да види, няма магаре, няма юлар... Започнал да се тюхка, да се оплаква, да обвинява Бога дори. Свещеникът видял както става и с добро сърце подхвърлил: "Виж сега. Чудесно е, че вярваш в Бога, но наглеждай си и магарето!" ... 
А за нивата - те винаги са условни и относителни... 
Това, което споделям обаче, няма много общо с философските разсъждения и идейните теории. Писах за преживелищни промени, които се случват благодарение на промяна на мирогледа и мисленето, но промяна бутана не толкова от четене на теории, а от преживяваното душевно страдание. Налягане, което както кара въгленът да се превърне в диамант, така и трансформира човека в свързан със същината му. 

Тоест, за да поставим коня пред каруцата, нека кажем, че вече отношението ти към тези мисли е различно, по-спокойно, вече са те научили къде волно, къде неволно, на известно себеприемане, познание и смелост. 
 
А за психоложката - вземи, че прояви една доза уважение и кажи, че и тя ти е помогнала! Била е там за теб, отделяла е от времето и енергията си, правила е каквото е можела! Така че, мъничко великодушна благодарност няма да е излишна! 

Да, побърка психоложката си и сега вече няма мисли за болести.Много ти е лесно на теб.
Горката жена.

Виж това мнение. Разликите са външни, а психичните наличности и движения са идентични. 
Не мисля, че проблемите ти са неврологични. Над нервната, ендокринната и имунната системи стои една царица - психиката. Ако кажа, че тя е на микрон разстояние от нервната, това ще е само маниер на говорене, защото всъщност тя задвижва невралните процеси пряко, въплътена, отелесена е в нея. Когато се научиш първо, да виждаш ставащото не като лошичкото и гадничкото, а ти като жертва, а като насочващ те фар към пълнота от себепознание, сила, обич и хармония, тогава, второ, можеш с благодарност да промениш отбягващото поведение в предизвикващо. Така се премахва изтласкването на сега капсулираните дълбоки страхове, към които симптомите (реакцията на вибрациите) сочат, измествайки вниманието в хипохондриастични фиксации. Това изместване отпада все повече, дълбоките страхове стават все по-видни и работата с тях все по-активна, съзнателна и любяща, тъй като започват като гориво да се топят в огъня на самоувереността ти. Повече тук няма какво да кажа  -терапевтът ти ще ти каже. Само добавям: въртиш ли се хистерично в защита на илюзорни печалби, няма как да се получи. Първо, ясно се виждат тези печалби и придобоваш смелостта да задоволяваш добрите намерения в основата им вече по адаптивни начини. Отричаш ли хистерично, чакаш ли само на терапевта си, не става. Иска се смелост, кооперация освен на външния терапевт и на терапевта в теб, на душата ти (която си ти), спуснала състоянието ти с учебна цел! 
Хвърли едно око на думите на Саша, която измина огромен път за немного време:
Здравейте,
Иска ми се да развенчая една от големите заблуди на тревожното състояние. Никой и нищо не помага реално, ако нямаме силна мотивация за справяне. Отговорността за справянето си е само и единствено на всеки от нас. Разбира се, ако имаме мотивация, можем да потърсим помощ и подкрепа, защото понякога е трудно. Без лична мотивация, обаче няма как да се справим. Всяка терапия, без нея, е безсмислена. Терапевтът може да покаже посоката, но няма как да извърви пътя вместо всеки от нас. Това е път, който не свършва със справянето. Без мотивация няма как. Саша

Моето стихотворение за ОКР
 
Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Копирам ти няколко мисли за съзерцанието от Джиду Кришнамурти. Защото приемането не идва от мисъл, дори от чувство или действие. Идва от опитността на смиреното допускане на неконтрола на ума, на егото. На това учи медитацията. Не ти правиш приемането - смиреното потъване в "не знам, не контролирам" го прави. И това не означава повтаряне на тези думи, а преживяването на незнанието и неконтрола в медитацията. Анализът при окр е кратък - само за да се види характерът и в каква посока да се поеме, на какво ни учи състоянието. Работата с претълкуване на мислите и вътрешния диалог също е нужна, но за малко, колкото да ти създаде база от връзка с реалността. Наводняването е силно тук, но само ако е следвано от медитацията. Иначе всичко се превръща в част от натрапливостите. Мислите от Джиду:
"Щом сте положили основата на добродетелта, което е порядък в
отношенията, идва онова качество на любов и на умиране, представляващо целостта на живота; тогава умът става изключително тих, естествено тих, а не направен такъв чрез потискане, дисциплина и контрол. Тази тишина е неизмеримо богата." Кришнамурти
"Медитацията на съвършено тихия ум е благословията, която човекът винаги е търсил. В тази тишина всяко качество на тишината е." Кришнамурти
"Медитацията не е концентрация, което представлява изключване, изрязване, съпротива, затова и конфликт. Един медитативен ум може да се концентрира, което тогава не значи изключване и съпротива, ала концентрираният ум не може да медитира." Джиду Кришнамурти
Кришнамурти тук споделя свое преживяване, което споделям преживелищно. Класическите йога сутри на Патанджали гласят, че концентрираният ум преминава в медитативен, дхарана в дхиана. Опитът ми, сега потвърден от Джиду, показва че когато умът е свикнал да бъде медитативен, действаш от тази позиция, фокусираш се естествено, мислиш, говориш, действаш. Но самото концентриране, мислене, говорене и действие могат да доведат до медитация само ако надхвърлят себе си, когато самосъзнателността премине в нея...
"Ако умишлено установите подход, поза, за да медитирате, това се
превръща в играчка на ума. Ако решите да се отърсите от объркването и
несгодите на живота, то тогава медитацията става практика на въображението –
това не е медитация. Съзнателният или несъзнателният ум не бива да участват,
дори не бива да знаят за обсега и красотата на медитацията. В противен случай
можете със същия успех да си купите един любовен роман.
В пълното внимание на медитацията няма знаене, няма разпознаване, нито
спомняне за нещо случило се. Времето и мисълта тогава са свършили напълно,
понеже те са центърът, ограничаващ своето собствено виждане." Джиду Кришнамурти
"Медитацията не е бягство от света, не е изолиращо начинание, а е
разбиране на света и неговите пътища. Самият свят има малко да предложи,
освен храна, дрехи и подслон, и удоволствие заедно с неговите тегоби." Джиду Кришнамурти
"Красотата означава чувствителност – тяло, което е чувствително, а това
значи правилна диета, правилен начин на живот. Тогава умът утихва неизбежно
и естествено, без дори да подозира. Вие не можете да направите ума тих, тъй
като самите вие сте твореца на нередности, самите вие сте обезпокоени,
напрегнати и объркани – как бихте могли да утешите ума? Когато обаче научите
що е тишина, що е объркване, що е тъга и дали тъгата може да има край, когато
разберете удоволствието, тогава от всичко това се появява един изключително
тих ум; не е нужно да го дирите. Трябва да започнете от началото, и първата
стъпка е последната, и това е медитация." Джиду Кришнамурти
"Медитацията предполага радикална промяна на ума и сърцето. Това е възможно
само когато го има онова необикновено чувство на вътрешна тишина,
единствено то създава религиозния разум. И този разум знае що е свято." Джиду Кришнамурти
"Възприемането без слово, без мисъл е един от най-особените феномени.
Тогава то е много по-изострено, не само с мозъка, но и с всички сетива. Едно
такова възприемане не е фрагментираното възприемане на интелекта или дело
на емоциите; то може да бъде наречено пълно възприемане и съставлява
медитацията. В медитацията възприемането без възприемащ е единение с
висотата и дълбините на необятното. Това възприемане е съвсем различно от
виждането на обект без наблюдател, защото във възприемането при медитация
няма обект, затова няма и опитност. Медитацията обаче може да се случва при
отворени очи и заобиколеност от всякакви обекти. Но тогава те нямат значение;
човек ги вижда, ала няма процес на познаване, което сочи и че няма опитност.
Какво е значението на такава медитация? Няма значение, няма полза. Но
има движение с голям екстаз, различно от удоволствието. Този вид екстаз носи
на окото, мозъка и сърцето качеството на невинност, на чистота. Без да виждаме
живота като нещо ново, той е рутина, отегчение, безсмислица. Ето защо
медитацията е от голямо значение – тя отваря дверите към несметното и
неизмеримото." Джиду Кришнамурти
"Медитация е виждането на това, което е, и отиването отвъд него." Джиду Кришнамурти
"Ние обикновено не слушаме звука на кучешки лай, плача на дете или
смеха на отминаващ човек. Отделяме се от всичко, а после от тази своя изолация
гледаме и слушаме всичко. Именно това разделение е толкова пагубно, тъй като
в него лежат объркване и конфликти. Ако в пълна тишина слушате звука на тези
камбани, вие ще се возите на него – по-скоро, той ще ви отведе през долината и
оттатък хълма. Красотата в това може да се почувства само когато вие и звукът
не сте разделени; когато сте част от него. Медитацията означава край на
разделението, но не чрез действие на волята или желание.
Медитацията не е нещо отделно от живота, а самата му сърцевина. Да
слушате камбаните, да чуете смеха на селянина, докато върви с жена си, да
слушате звънчето от колелото на малкото момиченце, докато отминава: това е
целостта на живота, а не фрагмент от него; това отваря медитацията." Джиду Кришнамурти
"Радост и удоволствие може да закупите във всеки един магазин на определена цена. Ала блаженство – не, било за вас или за друг. Радостта и удоволствието са "завързване" към времето, а блаженството съществува единствено при пълна свобода. Удоволствието, подобно на радостта, може да търсите и намирате по много начини. Но всички те идват и си отиват. А
блаженството – това особено усещане за радост – няма мотив. Не можете да го търсите. Щом веднъж е там, според качеството на ума ви, то остава – безпричинно и неизмеримо с времето. Медитацията не е преследване на наслада или търсене на радост, а е състояние на ума, в което няма концепция или формула, затова е и пълна свобода. Само при такъв ум идва блаженството – нетърсено и неканено. Щом веднъж е там, макар и да живеете в света с целия негов шум, удовлетворения и бруталност, те няма да докоснат този ум; щом е там, конфликтът се е изпарил. Но краят на конфликта не е непременно пълната свобода. Медитацията е движението на ума в тази свобода. В тази експлозия на блаженството очите стават невинни, а любовта е благословия." Джиду Кришнамурти
"Нужно е всеки сам да открие това за себе си, а не чрез някого. Вече сме
имали авторитета на учители, спасители и водачи. Ако истински желаете да
разберете що е медитация, необходимо е да оставите настрана всички тези
авторитети." Джиду кришнамурти
"Ако планирате да медитирате, това няма да е медитация. Ако планирате да
бъдете добри, добротата никога не ще процъфти. Ако култивирате скромност, тя
престава да е. Медитацията е полъхът, който ви навестява, щом оставите
прозореца отворен; ала ако го оставите отворен умишлено, няма да се появи." Джиду Кришнамурти
"Медитацията не е нещо различно от всекидневния живот; не се
усамотявайте в ъгъла на стаята, за да медитирате десет минути, а след като
излезете от нея, да бъдете касапи – метафорично и буквално.
Медитацията е сред най-сериозните неща. Може да медитирате
целодневно – в офиса, със семейството, когато изричате някому "обичам те",
когато се грижите за децата си... След това обаче ги учите да стават войници, да
убиват, да имат национална принадлежност и да почитат знамето, посочвайки
им как да влязат в капана на съвременния свят.
Да наблюдавате всичко това, разбирайки вашата роля, е част от
медитацията. И щом медитирате така, вие ще откриете удивителна прелест – във
всеки момент ще действате правилно, а ако не успеете, ще подемете наново, без
да губите време в съжаления. Медитацията е част от живота, тя не е различна от него." Джиду Кришнамурти
"Медитацията е сред най-изключителните неща. И ако не знаете какво
представлява тя, вие сте като слепец в свят от жизнена светлина, ярки цветове и
сенки. Медитацията не е интелектуален въпрос, но когато сърцето навлезе в ума,
той има много по-различно качество; тогава е наистина безбрежен, не само в
капацитета си да разсъждава и да действа ефективно, но и в усещането си за
живеене сред една шир, където сте част от всичко."
Джиду Кришнамурти

Гещалт- означава завършеност на немски и още от преди 100 години се знае,че всеки човек се стреми към него в живота си-към завършеност.
Това е.

Ей този пуст икономист, който си живее вътре в нас, за всичко иска да има предначертан бизнес-план
Разсъжденията ти много ми напомнят на моите, да не кажа че са почти същите. След като стигнах до извода, че искам да пиша, маркетологът в мен се пробуди и започна да крои стратегии: щом ще се издържам с писане, най-лесно ще е да си направя блог. Дотук добре, ама за да привлека рекламодатели, трябва да е насочен към определена целева група, а пък аз си нямам никаква идея коя да е тя - родители на деца с увреждания (имам син аутист), хора с духовни търсения, хора преживели психически проблеми....И това е само едно от неизвестните, не по-маловажно е, че трябва да намеря начин да го популяризирам, а това също не знам как ще стане. И не на последно място - в крайна сметка аз нямам професионална квалификация, за да давам съвети на хората, особено на такива с разклатено душевно здраве. И след като маркетологът тотално ме ошашави с всички тези въпроси, скептикът вътре в мен взе стройно да му приглася: "Абе, жено, при толкова безбожно талантливи хора, които пишат във виртуалното пространство, кой ще седне да чете точно твоите излияния?Кой? А, кой?" Накрая изпаднах в такъв ступор, че не можех едно смислено изречение да вържа, пък какво остава да напиша цял текст.
В един момент си казах "Майната му, ще пиша в този форум, когато нещо ме провокира да си размърдам сивото вещество, ще разчитам да бъда чута и няма да го мисля." И като че ли колкото повече пиша, толкова повече поводи за вдъхновение намирам. Дай боже, скоро да се похваля и с публикуван текст някъде другаде
Разбираш ли - това да се издържам с писане за мен не е самоцел. Ако стане - чудесно! Ако не - няма да е краят на света. Това, което е важно за мен е да не спирам да пиша. Защото обичам писането, защото имам нужда от него, защото то ме кара да се чувствам цяла, да се чувствам жива. За момента това работи при мен.
Така че, това, което бих те посъветвала е да запушиш устата на прагматика за момент и да пуснеш артистичното човече да твори на воля без да се тревожиш какво ще излезе от това Не ти казвам да захвърлиш всичко, което си градила дотук, а просто да си осигуриш пространство, да намериш време и място да правиш това, което те вдъхновява. Ако пеенето ти е най на сърце, започни с него - можеш да разучиш някоя песен, която ти харесва и възприемаш като предизвикателство и да я изпееш цялата от край до край. Ако искаш да бъдеш чута - можеш да пробваш да пееш в някое караоке или да си направиш канал в youtube или vbox, да речем. Ако пък решиш да инвестираш време и средства - можеш да започнеш уроци по пеене или по някакъв инструмент. Сигурна съм, че и сама можеш да измислиш други варианти да изявяваш таланта си. Направи го и ще видиш каква енергия ще внесе това в живота ти. Ще започнеш да гледаш по съвсем друг начин дори и на "скучната" си работа. Аз също работя в голяма фирма, търговски представител съм в една компания в B2B сферата на услуги, и напоследък откривам, че някак естествено съм се фокусирала върху положителните неща в работата си - готините колеги, динамичната среда, това, че общувам с хора. Може би и при теб ще настъпят някакви позитивни промени. А може би ще стигнеш и по-далеч от мен и на някакъв етап ще усетиш, че е дошъл правилния момент да превърнеш музиката от хоби в професия. Не е късно! Аз лично "колекционирам" истории на хора, които в някакъв момент са решили да сменят попрището и да правят нещо съвсем различно от това, с което се занимават в момента или от това, което са учили, но ако взема да ги изброявам тоя пост ще се превърне в роман - толкова са много!
При всички случаи, недей гледа на факта, че досега си се развивала в областта на икономиката, като на нещо негативно - никое знание и опит не са излишни в тоя живот.Нали именно затова сме тук, на този свят - за да учим. А може би един от уроците, които имаме да усвоим двете с теб е да помирим двете човечета, които живеят вътре с нас (строгия прагматик и разхайтения бохем) и да ги вдъхновим да си сътрудничат Кой знае, може съвместната им работа да даде някакви нечувани и невиждани резултати Аз за себе отчитам, че икономическото образование и работата ми ми помогнаха, за да сторя именно това, да постигна по-добър баланс - развих аналитичното и логическото си мислене, дисциплината си и станах по-приземена. 
Последно ще кажа нещо за сигурността: ако за 31 години на тая земя научих нещо със сигурност, то е, че на тоя свят няма нищо сигурно. На 21 си мислех, че поне до 35 години ще градя кариера, ще покорявам професионални върхове, бях се примирила с факта, че е много малко вероятно да намеря човек, с който да си пасна и да създам семейство. И понеже исках дете, даже се замислях за ин витро, когато мина тридесетте И ето ме сега, 10 години по-късно, омъжена, с две деца (едното, от които с едно от най-непредвидимите състояния в психиатрията), на почти същата позиция, на която започнах кариерата си, и напук на това, че животът ми въобще не протича по начина, който планирах - щастлива. Така, че не се вкопчвай в сигурността. Д-р Първанов наскоро беше говорил затова в една тема, а една моя фейсбук любимка го е казала още по-живописно - в живота всъщност има само едно сигурно нещо и то е, че "сички ше омреме". Въпроса е какво правим докато тоя сюблимен момент настъпи.
 

Да, де и аз бях така, преди да полудея.Сега, когато вече съм луд, ми е много хубаво.
Звънни ми утре по някое време.

Хи-хи...Това питане за БАР ми напомни за случката, която в крайна сметка ме отведе в този портал. Преди време един мастит психиатър ми каза в прав текст, че според него имам шизофрения. Три дни и три нощи страдах безутешно и на четвъртия си казах: "Гледай сега, даден ти е един живот. Ако ти е съдено да го прекараш като шизофреничка какво ще направиш? Ще го зачеркнеш и ще започнеш да вегетираш ли? Естествено, че не! Ще си пиеш хапчетата, ще се грижиш за себе си и ще се надяваш да не ти се налага да ходиш да си почиваш в голямата бяла сграда." От този момент нататък не съм се тревожила  кой знае колко за хипотетичната диагноза. Разбира се, аз бях облаго детелствана, защото бях (и съм) наясно заради какво и заради кого си струва да го живея този живот, независимо какво ми поднася. Мисля, че това е, което ни дава сили и придава смисъл на всичко- нашите цели и обичните ни хора. Ако знаеше кои са твоите щеше ли да си толкова уплашена? 
  ПС Хора, защо ровите из тоя нет като тревожни лалугери!? Изръшкала съм половината МКБ без да отворя ни една статия. Ако бях отваряла сигурно щях да съм го изръшкала и цялото  Щадете се малко...

Да, силата е в нас, точно така! Остеохондрозата във врата може да има известна роля в замайването - нищо повече. Дори тази роля е само част. А всичко останало е психична реакция, тревожност, страх, който с хапчета няма как да се пеобразува трайно. 
Да, важна сте, но е нужно за себе си да сте важна, сама да се уважавате - колежката ви помага в тази насока, сигурен съм. Добре е също така личната психотерапия да се комбинира с посещение на пси група и периодични дву-три дневни пси работилници, желателно водени от същия терапевт. 
Ще се справите!

до някъде съм прав  ..,,,Спряла си се пред основен въпрос .Яйцето или кокошката .Кое е първо , мисълта или материята . То , терапевката ти го е  казала ---без вяра хапчетата нямат сила .Но искам да ти кажа за съмнението .То е като лопатата в градината . С него само се разрохква средата ,  за да са полесно различими дребните детаили .Не се рови постоянно , изключваш го и наблюдаваш усещанията .
Горе подбрах думи в опит . Красиво е това което виждаш в сърцето си ......Гледай със сърцето си .То трябва да е водещо .Критиката е само помощник .

, Добре, аз преди правих онлайн психотерапия,  но станах по скоро зависим от нея, докато бях в процес на терапията по цял ден чаках следващата сесия и се влошавах. Незнам дали терапевта е имал вина или аз.  ,,
 
Отговорността е на терапевта-разбира се е важно и колко сесии си имал.
 
Също искам да попитам,  ако започна да мисля неизкривено,  възможно ли е родителите ми с тяхното мислене да ме върнат към изкривеното мислене? 
 
Момче, ако работих с теб, целта щеше да бъде не само, да променим твоето мислене, а и тяхното.Защото когато ти се промени6 и те ще се променят.Мисли на едро.

Блис, много се смях! Супер интелигентно, преживяно, напатено, силно мнение! Благодаря!

Ще цитирам тук д-р Първанов: "Ами като те е страх, как няма да е страшно" Когато престанеш да се плашиш, това, което преживяваш може да ти се види всякак: от неприятно, през неутрално, та чак до, дай Боже, комично.
Темата малко заприлича на урок в пети клас, когато ни караха всеки със свои думи да преразкаже урока. Така и тук, всеки повтаря по различен това, което вече е било казано преди него. За да не остана по-назад ще дам и моята интерпретация.
Може и да не съм права, но така, както аз ги виждам нещата, стресът е физиологична реакция на тялото спрямо външната среда и тя е универсална т.е. тялото на всеки човек реагира по един и същи начин, когато сме стресирани (друг е въпросът, че някои имат по-висока устойчивост спрямо стреса, в сравнение с други). Ако е само стресът, можеш да го бориш механично - чрез спорт, медитация, осигуряване на достатъчно време за почивка, даже и чрез секс ако щеш. Страхът, от своя страна, е емоционална реакция. Нашата лична емоционална реакция. Докато не разбереш, че ти си отговорна за нея и че тя не е нещо паднало от небето, а е в резултат на твои грешни представи и изкривен начин на мислене, няма как да излезеш от омагьосания кръг, в който сама си се вкарала.
Надявам се скоро да пишеш с добри новини!

Хи-хи...Това питане за БАР ми напомни за случката, която в крайна сметка ме отведе в този портал. Преди време един мастит психиатър ми каза в прав текст, че според него имам шизофрения. Три дни и три нощи страдах безутешно и на четвъртия си казах: "Гледай сега, даден ти е един живот. Ако ти е съдено да го прекараш като шизофреничка какво ще направиш? Ще го зачеркнеш и ще започнеш да вегетираш ли? Естествено, че не! Ще си пиеш хапчетата, ще се грижиш за себе си и ще се надяваш да не ти се налага да ходиш да си почиваш в голямата бяла сграда." От този момент нататък не съм се тревожила  кой знае колко за хипотетичната диагноза. Разбира се, аз бях облаго детелствана, защото бях (и съм) наясно заради какво и заради кого си струва да го живея този живот, независимо какво ми поднася. Мисля, че това е, което ни дава сили и придава смисъл на всичко- нашите цели и обичните ни хора. Ако знаеше кои са твоите щеше ли да си толкова уплашена? 
  ПС Хора, защо ровите из тоя нет като тревожни лалугери!? Изръшкала съм половината МКБ без да отворя ни една статия. Ако бях отваряла сигурно щях да съм го изръшкала и цялото  Щадете се малко...

,, Но малко хора искат да си задават въпроси, всеки е забил в малкия си собствен свят.  ,,
Думите ти напомнят една притча.
Веднъж един човек получил просветление.Естествено това се разчуло и от целият свят се пристигнали в селото за да го видят и вземат интервю от него.
Първият въпрос естествено бил, сега, след като вече е просветен какво прави.
Просветеният ги погледнал и започнал бавно да говори ,,Сега, когато съм просветен, сутрин ставам в 6 часа.Измивам се, закусвам и поемам към нивата.Пътя до нея е два часа и към девет съм там.Копая и плевя до към 12 часа,После хапвам леко, дремвам и започвам да копая до 4 часа.Към 6 се прибирам у нас и започвам да готвя.Към седем вечерям, наточвам мотиките и отивам да налея вода.Прибирам се от ручея около девет, измивам се и лягам да спя, защото утре отново ме чака работа на нивата.

Здравей!
Малко късно се включвам, извинявам се за което.
Първо да отговоря на въпроса в темата, тъй като в първия пост съм пропуснала да го сторя Аз лично работих с психолог. Според мен и ти би трябвало да се консултираш с друг специалист. Разбрах, че вече си бил при един и се е оказало безрезултатно, но това не бива да те отчайва. Първо както във всяка друга професия и в тази има хора, които не си разбират от работата и второ, при този вид консултации, нещата са доста деликатни, защото трябва да си паснете с човека отсреща. Аз самата ходих месец - два при един психотерапевт, докато не се убедих окончателно, че нещата не се получават и не потърсих алтернатива. Така, че аз бих те посъветвала да потърсиш специалист, без значени дали психолог, психотерапевт или психиатър - титлата в случая няма определящо значение, по-важни са препоръките на хора със сходни на твоето състояния, на които е успял да помогне. Казвам това, не на последно място защото ние тук си говорим за депресии и тем подобни, а всичко при теб може да се окаже една по-тежка реакция на траур, примерно.
А относно депресията, може би не се изразих добре и затова ще поясня, че когато говоря за "качествено" излизане от депресията имам предвид следното: когато подадеш глава от "дупката", в която си, да се запиташ: "Защо се стигна дотук? Какво можех да направя, за да бъде избегнато това, което ми се случи и по-важното какво мога да направя за в бъдеще, за да не се стигне пак дотук?" И когато намериш отговорите на тези въпроси, да направиш необходимите промени. Аз лично, постъпих точно по този начин и това ми помогна в момента да живея по-добре и по-спокойно, отколкото преди кризата. Имай предвид, че и при мен нещата се отключиха в следствие на продължителен стрес (синът ми беше диагностициран с аутизъм и разбрах, че съм бременна по едно и също време). Последвалите девет месеца бяха меко казано стресиращи. И въпреки, че нямаше как да избегна тези събития открих, че е имало много неща, които съм можела да направя, за да ми е по-леко. Но за тях ще разкажа по-натам (ако разбира се смяташ, че ще ти е от полза), тъй като, както казах, първо е нужно да се почустваш поне малко по-добре, за да се заемеш с анализирането на ситуацията довела те дотук.
И така - как да стане това? Как да се почувстваш по-добре? Сега, това, което ще ти кажа със сигурност ще ти се стори налудничаво, но именно това е съветът, който ми даде моята психоложка и който в крайна сметка ми помогна: "приеми състоянието, в което се намираш, не се съпротивлявай". Знам колко е лесно да се каже и колко трудно е да се приложи на практика. Това привидно противоречи на всякаква логика: във всички други сфери на живота си ние сме свикнали да се борим, да променяме ситуацията, която ни кара да чувстваме дискомфорт. Но в сферата на нашата психика тази стратегия просто не работи. Повярвай ми, борила съм се толкова отдадено и продължително срещу депресията си, че ако ставаше чрез борба, все си мисля, че щях да съм се измъкнала именно чрез нея. Но не става, поне при мен не стана. Това, което борбата прави е да те вкара в един порочен кръг: от една страна се чувстваш отвратително, от друга си казваш "не искам да се чувствам така, не трябва да се чувствам така, трябва да направя нещо по въпроса", опитваш се да направиш "нещо" (бог знае какво), не успяваш и в резултат се чувстваш все по-отвратително. Накратко: депресията е като плаващи пясъци - колкото по-яростно се опитваш да се измъкнеш, толкова повече затъваш. Така че, позволи й. Позволи и да бъде, позволи си да се чувстваш мрачен, тъжен, потиснат, безразличен, обезверен. В крайна сметка това са нормални човешки емоции, всеки ги изпитва за по-кратък или по-дълъг период и в това няма нищо лошо, нередно или страшно. И имай предвид, че това е процес, изисква време и упоритост, за да проумееш тази гледна точка и да успееш да я приложиш. В началото, поне при мен, си повтарях чисто механично, че приемам симптомите, отне ми доста време докато накрая почувствах това приемане с цялото си същество и това именно беше моментът, в който "отлепих" от дъното. Така, че бъди търпелив със себе си и имай вяра, че нещата в крайна сметка се получават.
Сега, не искам да оставаш с впечатлението, че приемането е развнозначно на бездействие, на вегетиране. Не, това е вътрешен процес. На повърхността, животът ти си остава такъв, какъвто винаги си е бил: имаш си задължения, които изпълняваш, хора, с които общуваш. Ако можеш да промениш нещата в посока на по-малко неприятни изживявания в ежедневието си - още по-добре.
Сещам се за още две неща, които ти препоръчвам да въведеш в ежедневието си. Първото е движение. Ако можеш да се мобилизираш да спортуваш ще е най-добре, но дори и енергични разходки, по възможност на слънце, ще свършат работа. Знам, че не ти е до това, но насили се ако трябва. Сам ще усетиш разликата след това.
Второто е да се върнеш към нещо, което си обичал да правиш, но за което не ти е оставало време наскоро. За мен това беше четенето. Не мога да кажа, че ми е доставяло удоволствие, но поне за малко ме "отместваше" от негативните мисли.
А, има и още нещо: споделяй как се чувстваш с най-близките си, с тези, на които имаш най-голямо доверие. Най-добре е, ако решиш да започнеш терапия, и те да поговорят с терапевта ти. При мен това много помогна, защото най-накрая престанах да чувам вездесъщото "Стегни се!", което е възможно най-лошия съвет, който можеш да дадеш на човек в депресия. Терапевтът най-добре ще им обясни с какво могат да ти помогнат.
П.С. Как си ти? Намаляха ли суицидните мисли?