sabina

И аз сънувам постоянно. Цветни сънища, живи. Такива понякога, че като се събудя не зная кое е реалността и цял ден все едно съм в някакво междинно пространство и време. Но винаги сънищата ми са отговор на вътрешните потребности, притеснения, радости. Там са всички подсказки за бъдещето, които да ме подготвят и успокоят или пък да ме накарат да съм нащрек. Имала съм и такива, които се сбъдват едно към едно. Много често на сън ми говорят вече заминали си приятели и роднини или просто ми показват нещо. Понякога се събуждам със звучаща лекция по астрология, някоя песен или нова формула. Въобще след изморителен ден нямам търпение да си легна, за да видя къде ще пътувам този път

Най-прекрасното нещо в живота ми е моят син . Той разгърна пред мен един нов свят , който определено беше много по-красиво място за живеене . Мисля , че не е само при мен , а при всеки родител да погледне в очите на детето си и да види себе си . Да се учи от него - малкото човече , което още не говори , да обича и да познава истинските неща в живота . Децата са неизмеримо богатство , Божията усмивка и благословия . Те ни учат на много повече неща , отколкото можем да изучим в което и да е училище . Може би затова Бог ни изпраща на нас - учениците най - мъдрите си учители - нашите деца . И така живот след живот докато всички деца по света станат НАШИ и дори и да нямаме собствени - ние сме горди родители. Обичайте децата - така обичате себе си !

Моят син е на 4 години . За него темата за смъртта е еднаква с всички други интересни неща за обсъждане . Отначало ме изумяваше лекотата , с която започваше разговора : " Като умра нали ..." - и следваха детски , но напълно правилни разсъждения за "живота след" . Колко правилно възприемат децата естествената цикличност - без смущения , без предразсъдъци . Просто факт . На нас ни е необходима точно тази простота и лекота на мисълта . Да не закотвяме мислите си в детайлите , а да им позволим да летят и да обходят обекта на нашия интерес . Тогава може би ще се открият пътя , истината и живота , а с тях / или по-скоро в тях/ и смъртта . Бог с Вас !

Синева , благодаря за чудесната тренировка на ума и яркостта на информацията ! Хубаво е да допълваш себе си с нови знания . Прозрението за Любовта , Единението , Самоопределянето е индивидуално . Гениалните мислители са достигнали до творенията си не чрез логически построени парадгми , а чрез вътрешно познание на себе си . Изразили са цялостта си . Когато прозреш самият себе си си прозрял Всичко . Бог е един и един и пътя ! Различни са само превозните средства . Ние човеците сме достатъчно пораснали в развитието си , за да понесем тежестта на разбирането . Времето ще покаже ...

Вечното противоборство между светлината и тъмнината всъщност ражда настоящия момент или поне това , което ние човеците възприемаме като настояще . От мига на въплъщението си ние поемаме и тежкия кръст да носим тези две начала в себе си . Само от нас зависи коя същност ще надделее . Естествено е и отправянето ни по пътя към светлината да е съпроводено с ожесточената съпротива на нисшите същности - губят част от енергията , която им даваме ежеминутно с негативните си мисли . Но не това е страшното , когато осъзнаеш , че нищо не може да сломи божественото в теб , защото Бог е един и се е погрижил за верните си чада . Във всеки един момент можете да помолите за помощ и ще бъдете чути . Знаете за израза :"На всеки се праща точно толкова , колкото може да понесе ".Затова вървете смело напред и най-важното - не се страхувайте , защото страховете само отварят вратата за тъмната ложа . В момента действително противоборството , което се наблюдава на Земята е доста ожесточено . Това е свързано с наближаването на момента , в който всеки ще бъде изправен пред окончателния избор на кой от двата влака ще се качи . Но това е много дълга тема . Бог да прати мир и Любов в сърцата ви !!!

В духа на тези сравнения бих казала , че без воля ще сме като безмоторни самолети - накъдето ни отвее вятъра . Точно свободната ни воля ни дава възможността да реализираме творческата си функция в материалния свят . Всеки един избор , пред който сме изправени е свързан с упражняването на правото да вземем едно или друго решение . А това какво е ако не свободна воля - лична , индивидуална преценка и действие . Вярно е също така и че поемайки по пътя на ученичеството вече имаме друг мироглед , съобразяваме се с висшите закони на Природата , а това лимитира набора от възможни дествия - доброволно . Но конкретните проявления на мисълта ни в материята са си наши и на никой друг !

Съгласна съм . Точно чрез индивидуалните ни стремежи и преживявания позволяваме развитие на колективното информационно поле . Тоест сформираме груповата ни опитност . Нали точно в това е уловката - всички сме едно и същевременно всеки е сам за себе си . Как е възможно ли - Бог е един - навсякъде и никъде

Най-великото посвещение - умиротвореното единение , достигането на цялост , самодостатъчност , завършеност . Най-висшата степен на мълчанието , най-гръмката истина на словото , изначалната мъдрост и чистота на помислите . Малцина са Владиките бродили по Земите на съвременните човеци и това бе посланието на словото им . Затова чуйте и си спомнете за блаженството от единението с вашия Отец . Живейте чрез Бога във Вас !

Според мен съграждането на новия човек е процес на личностно израдстване , облагородяване на характера и извисяване на мисълта .Особено важна роля има волята на всеки от нас , стремежа към просветление . Но не натрапчиво , а плавно като танц . Новият човек е в нас . Нашата най-съкровена божествена искра , свещта на личния ни храм , която трябва да поддържаме . Лично за мен от особена важност е опитността извън тялото , за да усетя единението със самата себе си , смирението и хармоничното съжителство на Бога и човека .