Теодора Андреева

Направих търсене из форума и за мое голямо учудване не намерих тема за изповедта. От известно време насам изпитвам силна нужда да се изповядам. Случвало ми се е съвсем спонтанно да си разказвам живота на съвършено непознати случайно срещнати хора, но никога не съм "изтърсвала торбата" докрай. Бих желала да се изповядам пред някой духовно издигнат и много чист в мислите и живота човек, който не живее извън града и обществото, който би ме разбрал и би ми дал съвет и състрадание, обяснение и утеха, без да ме съди и назидава.

Розенкройцерите съществуват и днес. Ето нещо което ще ви е интересно http://www.lectoriumrosicrucianum.org/fran...uisse/index.htm Намира се над Монтрьо в планината, в Швейцария.

При използуване на мобилен телефон препоръчително е да не се залепва на ухото, а да се ползува кабелчето със слушалки и микрофонче, което по принцип всеки нов мобилен телефон има.

Това ме кара да си мисля, че енергията на тези хора вибрира с различна честота, или на различно ниво, което ги прави недосегаеми за влиянието на радиацията, несъвместими.

Благодаря за интересната информация.

А какво е влиянието на операторските ГСМ антени в близост? На покрива на блока, където живеем, има поне три, ние сме на два етажа под тях.

Аз гледам обичайно БГ програми на www.bgtelevizor.net , но днес като го отворих, за да гледам предаването, за мое голямо разочарование ТВ България имаше само звук без картина.

Мейл от екипа на ТВ България

Благодаря много, музиката на Mercan Dede много ми хареса.

Молбата ми е, ако някой е записал предаването по ТВ България от 31 август, може ли да го пусне някъде в Интернет - Youtube, Mediafire или тук в сайта, ако има възможност. Благодаря!

Някой от Варна ще ходи ли на Рилските езера? Даже и за два дена. Търси се едно място в кола, отиване и връщане, пътните разноски наполовина. Тел. 0895176337, Теодора

Мдааа ... мешавина голяма е настанала по света ... току виж Англия се побългарила

Тцъ, тцъ, гледай ти ... за каква емиграция говориш, ами то жива колонизация Да не е село Здравец варненското село?

Не чак толкова сложно. Просто кой какво е разбрал до тук от четене, слушане, разговори, от размисли, медитация, интуиция. Например аз не съм ходила на гости на Св. Петър, но си имам някаква идея като как е там.

Един виц за емигрантството, стар е, да ме прощавате, но подходящ за тази тема. Разликата между туризма и емиграцията Един човек поживял, поживял, накрая умрял. Представил се пред Св. Петър. Оказало се, че всичките му приятели, с които пийвал, хапвал и се веселял приживе, били в Ада, само той - разпределен в Рая. Помотал се из Рая нашия приятел - красота, изобилие - ама му доскучало за приятелите. "Св. Петре, пусни ме за малко в Ада да си видя аверите." - замолил се нашия човек. "Нямаш проблем" - отвърнал Св. Петър. Слиза той в Ада, и какво вижда! Кръчми, барове, чалга, музика, веселие, виното се лее, готини мацки, приятелите му си живеят и се веселят също като приживе. Припнал нашия човек обратно при Св. Петър и му рекъл: - "Св. Петре, аз оставам долу завинаги, не ща да живея в Рая." "-Нямаш проблем - отговорил му Св. Петър - ама нямаш и връщане назад, щом искаш за винаги." Слиза веселякът обратно в Ада ... що да види! Димят казани, пламъци, вопли, страдания, грозни дяволи мушкат с вили мъчениците ... Лелееее ... Хоп-троп обратно при Св. Петър - "Ама каква е тая работа, Св. Петре, друго видях първия път!" Св. Петър му отвърнал - "Ех, бедни ми човече, едно е туризмът, друго е емиграцията". А? Какво ще казжете на това? Май от емигранти е измислено, не от туристи ...

Зададената тема не цели да се демонстрират знания и цитати, нито да се търси някаква абсолютна истина. Интересно ми е вашето лично усещане, отношение, наблюдения и заключения, независимо от това колко книги сте прочели и какви знания имате. Може би ще излезе нещо интересно от пъзела.

Тъжна е цялата тази лошотия в статията, жал ми е за автора. Петър Дънов е вторият по популярност велик българин, да! Истината е много по-проста от параноично-зложелателните "предположения" за маркетингови манипулации - Петър Дънов е познат, обичан и ценен от българите. Това е, друго няма!

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%82%D0%B2%D0%BE http://fr.wikipedia.org/wiki/Catharisme http://en.wikipedia.org/wiki/Catharism

Ще се върне, ще се върне, подкрепяйте я в молитвите си ... ох-ох-ох, мили деца, в какво време живеем ...

След 17 години в странство ето какво ще отговоря: 1. Някои да, някои не, а някои в началото да, после не - аз съм от третата група. 2. На фона на носталгията преразгледах приоритетите в живота си и в този смисъл ми помогна. 3. Не всичко, да. 4. Западният свят не е по-добър от нашия. Ако в България имаше малко повече ред и законност, малко повече социална и материална сигурност, за нас щеше да си е много по-добре у дома. Горното са мои лични усещания и опит, тъй че не очаквам никого да ги приема за негови, не споря и не убеждавам. Има един израз "да пуснеш корени", "да имаш корен". В енергиен смисъл, разбира се. Цял живот съм била дърво без корен и искрено и благородно завиждам на тези, които през целия си живот са останали в родното си място. Много е важно да си създадеш стабилност и хармония на едно място за трайно време. Ако някой е чел Анастасия и Пространството на любовта, ще разбере какво се опитвам да обясня. Изпитала съм го лично. Даже и да пътуваме насам-натам по света, винаги някъде има едно място, което ни обича, привлича и чака.

В детско-юношеските си години бях чувала името на Петър Дънов в разни иронични коментари на баба ми, на което не обръщах кой знае какво внимание. Интересът ми се събуди сериозно през първата година на моето странство в чужбина преди 17 години. Един ден влязох в градската библиотека в големия чужд град и библиотекарката, узнавайки че съм българка, ме попита дали знам кой е Петър Дънов. О, срам и пепел, не знаех какво да отговоря! След няколко години майка ми започна да ми споменава, че се познава с хора от братството и контакта с тях е приятен и интересен. В този момент реших да се запозная по-отблизо с неговото дело, намерих книжки, първо Паневритмия, после Изворът на доброто, и тази втора книжка с беседи истински ме грабна. За Петър Дънов мога да кажа че е втория важен крайпътен указател в моя път на търсеща, първия беше Шърли Маклейн, после имаше и други ...

Я гледай колко сродни души намирам тука по темата за самотата, не съм сама.

Ами Буболечето точно това казва и тя, въобще не припада даже.

Такива близки приятели като в юношеските и младежките ми години, с които съдбата ни разпиля, никога повече не съм имала. Често си мисля за тях. Раздялата с тях е като жива смърт.