Изчетох мненията и ме впечатли, че до тук преобладават три типа дефинизии на "Доброто":
като една от градивните части на цялото с +Е заряд,светлина и противоположност на злото, тъмнината, -Е;
като целенасочено действие състоящо се в изпращане/даване на +Е,на което един от резултатите е усещане за лично щастие, радост, хармония;
като реализация на Божествения замисъл и воля - абцолютната Любов и Добро.
Дали това е изчерпателно описание? Защо за Мъдрите се казва, че са надраснали дуализма и са над доброто и злото? Как разбирате това твърдение?Също така важи и принципа : Не прави непоискано добро! Освен това са дадени и допълнителни насоки -любете се един друг; не съдете; първо изправете себе си,после другаря си; които постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му,понеже са извършени по Бога;
Мойто мнение е, че в основата са чистота и любовта,че доброто като самоцел няма смисъл,че понякога е добре да не се предприемат действия, защото дори и да са добри според нас и носещи помощ, то могат да навредят, понеже всеки върви по своя път и се учи по различен начин и това, което според нас е добро, може би не служи на всички. Затова с любов и размисъл и интуйция се стремя да избирам на кого как и кога да правя добро, при това от известно време само, когато ме помолят. Има хора, които са чисто материални. Ако им правиш добрини, действат като черни дупки и поглъщат, но ефекта е нулев.