AnA87

А, да, нещо което е по насочено. Спортът.
Когато бях ученичка, спортувах плуване, тенис на маса, танци, а после.....Постепенно взе да изчезва всякаква по силна физическа динамика. ГОЛЯМА ГРЕШКА!.
Тук, трябва да отбележа, че психотерапевта ме "задължи" като начало на терапията да правя кардио. И аз го следвах. Бях добра и изпълнявах. За това, наистина благодаря
Интересното е, че когато избирах какво да правя, попаднах на двама, мъж и жена, които правеха фитнес тренирвки, допадна ми жената, която ги изпълняваше и след време, преглеждайки клиповете, които са качили видях един, който е озаглавен " Моята история"- въпросната дама. Мислех, че е нещо от сорта на "бях дебела, но с упорство вече съм супер мацка" И го подминавах, все. Но все пак нещо все ме дърпаше да го видя и накрая го пуснах. Оказа се, че изобщо не става въпрос за това. Страдала е дълго време от обсесивно компулсивно разстройство. И разказа през сълзи на някои места, колко мъки е изтърпяла и как пътят до това да се оправиш не е нито къс нито равен. Ту добре, ту зле, ту добре, ту зле. Без значение от продължителността на периодите. 
Е, случайности значи..

Така, че спортът влезе в сила. Не го пропускам, дори когато ме мързи, просто дава изключителен резултат. Не само стегнато дупе и силни ръце. Цялото тяло се променя. Ставаш войн. И ментално и физически. 
Понякога, когато съм се усещала пак, че съм болна от какво ли не. Че усещам слабост и аха аха пак да залитна, започвам да тренирам и да предизвиквам тялото си, и естествено релното състояние се показва веднага. 

А, да, нещо което е по насочено. Спортът.
Когато бях ученичка, спортувах плуване, тенис на маса, танци, а после.....Постепенно взе да изчезва всякаква по силна физическа динамика. ГОЛЯМА ГРЕШКА!.
Тук, трябва да отбележа, че психотерапевта ме "задължи" като начало на терапията да правя кардио. И аз го следвах. Бях добра и изпълнявах. За това, наистина благодаря
Интересното е, че когато избирах какво да правя, попаднах на двама, мъж и жена, които правеха фитнес тренирвки, допадна ми жената, която ги изпълняваше и след време, преглеждайки клиповете, които са качили видях един, който е озаглавен " Моята история"- въпросната дама. Мислех, че е нещо от сорта на "бях дебела, но с упорство вече съм супер мацка" И го подминавах, все. Но все пак нещо все ме дърпаше да го видя и накрая го пуснах. Оказа се, че изобщо не става въпрос за това. Страдала е дълго време от обсесивно компулсивно разстройство. И разказа през сълзи на някои места, колко мъки е изтърпяла и как пътят до това да се оправиш не е нито къс нито равен. Ту добре, ту зле, ту добре, ту зле. Без значение от продължителността на периодите. 
Е, случайности значи..

Така, че спортът влезе в сила. Не го пропускам, дори когато ме мързи, просто дава изключителен резултат. Не само стегнато дупе и силни ръце. Цялото тяло се променя. Ставаш войн. И ментално и физически. 
Понякога, когато съм се усещала пак, че съм болна от какво ли не. Че усещам слабост и аха аха пак да залитна, започвам да тренирам и да предизвиквам тялото си, и естествено релното състояние се показва веднага. 

А, да, нещо което е по насочено. Спортът.
Когато бях ученичка, спортувах плуване, тенис на маса, танци, а после.....Постепенно взе да изчезва всякаква по силна физическа динамика. ГОЛЯМА ГРЕШКА!.
Тук, трябва да отбележа, че психотерапевта ме "задължи" като начало на терапията да правя кардио. И аз го следвах. Бях добра и изпълнявах. За това, наистина благодаря
Интересното е, че когато избирах какво да правя, попаднах на двама, мъж и жена, които правеха фитнес тренирвки, допадна ми жената, която ги изпълняваше и след време, преглеждайки клиповете, които са качили видях един, който е озаглавен " Моята история"- въпросната дама. Мислех, че е нещо от сорта на "бях дебела, но с упорство вече съм супер мацка" И го подминавах, все. Но все пак нещо все ме дърпаше да го видя и накрая го пуснах. Оказа се, че изобщо не става въпрос за това. Страдала е дълго време от обсесивно компулсивно разстройство. И разказа през сълзи на някои места, колко мъки е изтърпяла и как пътят до това да се оправиш не е нито къс нито равен. Ту добре, ту зле, ту добре, ту зле. Без значение от продължителността на периодите. 
Е, случайности значи..

Така, че спортът влезе в сила. Не го пропускам, дори когато ме мързи, просто дава изключителен резултат. Не само стегнато дупе и силни ръце. Цялото тяло се променя. Ставаш войн. И ментално и физически. 
Понякога, когато съм се усещала пак, че съм болна от какво ли не. Че усещам слабост и аха аха пак да залитна, започвам да тренирам и да предизвиквам тялото си, и естествено релното състояние се показва веднага. 

В началото исках да се справя сама, защото...не знам- характер. Но после осъзнах, че на много неща не мога да си дам отговори, а дори и да можех, не им се доверявах. Оказа се, че аз съм един много недоверчив човек, дали се е засилило заради определени събития, може би. Но да, не вярвам. И даже може би трябва да е с голям буква, защото обхваща много аспекти.
Исках, човекът- терапевтът да ме усети и да не ме приема като поредния клиент. Може би гледам всичко така, романтично,преди дори повече...Може би не трябва, не знам.  Исках наистина да усетя, че вижда там, където аз не смея или не мога. Ако щете дори, да му е интересно, да има желанието да види какво ще излезе от мен. Да е специално. Не че всеки случаи не е сам за себе си такъв, но...така го чувствах, защото не съм просто кипнала от много стрес. А беше толкова...обикновено. После трябваше да замина и нямаше как да продължа, но и не исках. 
Случиха се едни много неприятни случки, с мен, чувствах се много зле, искренно не бях на себе си и когато я потърсих само дето не ми се скара какви глупости говоря....Може да е подход да се отрезвя, но за мен си беше забиване още по долу, казах си "егати, дори и тук срещам безизходица...какво става" и...паника да искаш и то тиха, късаща отвъртре малки парченца. 

Трите предни теми, а....Честно казано, като ги чета се чувствам някак неприятно. Не ми харесва този човек, който виждам в мое лица. изглежда слаб, объркан, неадекватен, хленчещ. Мислех даже да ги изтрия. Но ето че след време пак съм тук...Пълен абсурд. Истината е, че наистина исках някой да ми даде логично обяснение за тази нова лудост с псевдо глада и "пяната кокошка", та да мога да черпя мотивация да се справя, отново сама...и толкова
Психиатърът, при който ме пратих най- в началото каза " Всичко е химия, ти си химия. Така че, няма по адекватен начин да повлияеш на химичните процеси в тялото си с друга химия. За това лекраства"
Аз питах "Не мога ли да се справя без тях?"
Отговорът" Не! (съжалителна физиономия) Само ще свикнеш с положението си и ще си навредиш повече така, от колкото хапчетата ще навредят" 
Често мисля, дали не е била права. Това с щитовидната жлеза, например, все още е на границта

Сега не мога да се обърна към психотерапевт, не съм в родината.

DilianaD  Странно, че се чувствам именно без такава (енергия). А аз бях много енергичен човек, идеен, желаещ, но всъщност...може би не толкова вярващ, за да действа...