basho

много ми харесва това което казваш. И аз така чувствам нещата... Мислил ли си защо става така, че нито едно едно учение и религия не могат да задоволят жаждата на душата ни? Струва ми се че е така защото ние сме центърът, съсредоточието на един свят - нашият собствен Когато се "срещаме" с едно ново учение, с кое да е учение, ние се срещаме с него чрез нашата "повърхност". Срещат се две повърхнини - образно казано Според мен, за дълги години ние оставаме на повърхността си, изследвайки дадено учение, даден обект изобщо... В самото начало имаме някакви бързи "постижения" - "успехът на начинаещия" както се казва ... Поради това често се случва начинаещи ученици да се главозамайват от изживяванията си и да считат че са отмахнали "булото на изида")) С годините обаче, човек разбира че "легенчето с вода" което е открил няма дъно, че колкото по дълбоко търсиш, толкова по-дълбоко и..по-дълбоко... до безкрай...до нашия собствен безкрай... Поради тая причина, всеки от нас има нужда да открие "собственото си учение" - наричам го така защото всяко друго учение е само чужд прочит, поглед отстрани, върху нещо което зове да бъде лично изживяно. Може би затова ние тук споделяме във форума лични изживявания Може да наричаме любимото си учение "Велико" и да му слагаме каквито и да било епитети... но то ще си остане просто едно "легенче с вода", докато не преоткрием същото учение в собствената си дълбочина. ..но това е дълга тема и ще я оставя сега))

към петър станков: тази практика която описваш е само един купон най-често... но като направим уговорката че от дълбока древност свещените церемонии са били провеждани под формата на празници, карнавали, фиести, с други думи - купони)) но ако някой си мисли че бхакти йога практиката на един "кришнар" се изчерпва само с купон - просто се лъже... В Бхагавад Гита са посочени и обяснени различните аспекти на нравствено-етичната и философската страна на практиката, която трябва да изпълнявя ученика. Факта, че във всяко учение преобладаващата част от уччениците са изключително повърхностни и непоследователни, не прави системата лоша... Но в крайна сметка за много от нас купона е началото и края на практиката ни))

Латина, това което си цитирала е най -вероятно в един от сайтовете за православие... Моля те да прочетеш какво пише на тези сайтове за "дъновизма" и после преразгледай отношението си и към обществото за Кришна съзнание... Ще разбереш че православния фундаментализъм е може би не по-малко страшен от ислямския фундаментализъм..но може би малко по прикрит - не си намират държавна трибуна от която да го разпространяват... А ако решиш да се задълбочиш повече, ще разбереш че това общество за Кришна съзнание е само един малък клон, разпространен предимно на запад - нещо като западна форма на ваишнавизъм - доста опростена, почти схематизирана - пригодена за забързаните западняци, които търсят спокойсдтвие на ума чрез повтаряне на 1-2 изречения... Верните последователи - т.нар. кришнари (между другото те не харесват да ги наричат така, точно както и ние не харесваме да ни наричат дъновисти), са най-общо казано преданоотдадени в службата си на хората, като по тоя начин се опитват да радват Кришна.. Както каза някой във форума това си е чиста форма на бхакти-йога. Ваишнавската философия обаче е част от древната Веданта система и следва да се разглажда единствено в нейния контекст. Иначе, ако се запознаем само със западния аналог на ваишнавизъм - т.е. философията на обществото за Кришна съзнание - ще си останем само с 5-6 изречения които се повтарят в различни варианти до безкрай. И няма как да е иначе - любовта/бхакти никога не е била философия - тя е жива, осъзнаваме я само когато я живеем, практикуваме... Ето това е според мен приноса на западните ваишнави

Наскоро отново се наложи да помисля върху въпрос който ме вълнува отдавна. Прочетох едно изказване на проф. Градинаров относно ваишнавите /обществото за Кришна съзнание или други бхакти-йога последователи/. Изказването беше вметнато между другото, но като че ли внесе най-после някаква яснота за мен относно разликата между персоналисти и имперсоналистите /последните ги свързвам най-често с шиваитски, йога или веданта школи/. Персоналистичната философия, доколкото съм я схванал, е друг поглед върху имперсоналистичната, като че ли е на половината път до нейния антипод в един общ кръг от виждания. Обекта върху който концентрираме, фокусираме вниманието си е нещо с фундаментално значение. Персоналистите, в лицето на ваишнава последователите, изграждат пътя си концентрирайки се върху проявата на Абсолюта, и като всяка проява тя е проява в даден субект, в личност. Подобно на християните, те следват примера на дадено божествено същество (напр. Кришна или Исус), за да "оживят" това същество в себе си. По този начин се придобива илюзията за изграждане, защото се "гради" един идеен образ (напр. образа на Кришна), в личния свят на индивида/последователя - т.е. той гради идейния си образ на идеала върху създадения за себе си образ, който от своя страна също е илюзия, защото е свързан само с представи, отражение на опита върху паметта ни. Придобиването на качествата, описани в Бхагавад Гита, следвайки този път е неизбежно, но остава заблудатата на идентификацията/отъждествяването на субекта (ученика), с качествата, придобити върху неговото отражение - идеята му за аз. Т.е. – резултатът е наслагване на илюзия върху илюзия). Наслагване на представата ни за идеала върху представата ни за собствено аз.... Може би затова нееднократно в Бхагавад Гита се повтаря за необвързаността и липсата на очакване на плодове от правилните действия. Защото качествата наслагани върху образа не променят истината, че Брахман е ниргуна/т.е. без окачествяващи го признаци/. Може би всичко това е плод на допуснато съзнателно идентифициране с дадени обекти на възприятие. Това според мен има своите психологически причини и най-вероятно е необходимо. Може би затова не заставам срещу тази философия ни най малко. В този план, се замислих за учението оставено ни от Учителя Б. Дуно. Най лесно ми е да кажа че то включва квинтесенцията от всички познати за мен духовни школи. В него можеш да откриеш както персонализъм така и имперсонализъм. И може би това учение е най-близко с Йога, която от своя страна е квинтесенцията на духовните школи на Изтока. В този план - струва ми се, че в тази Школа на Учителя, която следвам, съзнателно се допуска изграждането на една програма, а не е както в будизъм-йога-дзен-веданта процес на раз-обуславяне, де-програмиране. Интересно ми беше, че един приятел ваишнава, повтори точно думите на много от хората от братството - че "в този път на бхакти / съответно - на бялото братство/, се ИЗГРАЖДА нещо, че това е път на градене, а не на събаряне". А тази програма до какво води? До осъзнаване на фалшивите ни модели и програми и осъзнаване на единствената възможна "програма", в която не ни остава никакъв избор, освен "присъщото действие без очакване" /из "Песен за Махамудра" от Тилопа/ )) очаквам мнения по темата. прилики и разлики между школите? дали има противоречия? какво е да се гради, какво е да се депрограмира... дали това е в обхвата на възможностите за изследване на обективния ни ум изобщо? или само транскогнитивното знание ще ни даде отговорите??? с поздрав за търсачите